Умира Бенджамин Франклин - американски общественик, учен, издател, дипломат и

...
Умира Бенджамин Франклин - американски общественик, учен, издател, дипломат и
Коментари Харесай

17 април 1790 г. - Умира Бенджамин Франклин

Умира Бенджамин Франклин - американски държавник, академик, издател, посланик и откривател.

В навечерието и по време на Американската гражданска война той е основният представител на английските колонии в разногласията с държавното управление на Англия, където прекарва дълго време. Франклин играе значима роля и в обезпечаването на помощта на Франция за революцията, в признаването на независимостта на колониите от Англия и в основаването на Конституцията на Съединени американски щати.

Бенджамин Франклин е прочут още с просветителската си активност и с множеството известни цитати, както и със своите опити с електричеството. Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинския катетър, гръмоотвода, плавниците и може би бифокалните очила. Той изиграва забележителна роля и за развиването на американската книга. Самоук печатарски служащ, с помощта на упорития труд и невероятните качества той си пробива път в живота, ставайки един от най-видните политически дейци и основатели на Съединените американски щати. Неговата „ Автобиография “ (1775 г.), останала незавършена, прогласява идеала за индивида, свободен от иго и притежаващ неотнимаеми права. През 1728 година Б. Франклин открива в гр. Филаделфия печатница, а след нея книжарница и първата в Америка социална библиотека. Той не се стремял да трансформира своите предприятия в активност за лесна облага и заявявал, че главната му цел е просветителската активност. Б. Франклин издавал един от първите американски вестници, а в интервала от 1732 до 1758 година издава получилия необятна популярност алманах „ Алманах на бедния Ричард “. Многобройните съперници и политическите съперници се отнесли към неговото начинание враждебно и той бил заставен да трансферира делото си на своите възпитаници и сътрудници.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1355 година — Във Венеция за скрит план срещу локалната аристокрация е екзекутиран Марино Фалиеро.
•    1397 година — За първи път Джефри Чосър споделя своите Кентърбърийски разкази в двора на Ричард II. Изследователите на Чосър показват датата (през 1387) за начало на описвания в книгата поход до Кентърбъри.
•    1492 година — Христофор Колумб получава благословията и финансирането на испанската корона да търси западния път към Индия.
•    1521 година — Водачът на Реформацията Мартин Лутер е отстранен от католическата черква.
•    1534 година — Арестуван е някогашният лорд-канцлер на Англия, създателят на „ Утопия “ Томас Мор.
•    1607 година — 21-годишният Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо е ръкоположен за свещеник.
•    1821 година — По време на стълкновение край град Скулени на река Прут с османската войска умира Индже челник.
•    1824 година — Подписан е Руско-американски контракт за свободното корабоплаване и ловенето на риба в Аляска.
•    1856 година — Квебек е провъзгласен за столица на Канада.
•    1861 година — Американска революция: Щатът Вирджиния се отделя от Съединени американски щати.
•    1879 година — На 1 Велико национално заседание принц Александър I Батенберг е определен за княз на Третата българска страна всред трима претенденти.
•    1895 година — Подписва се Симоносекския кротичък контракт сред Китай и Япония, утвърждаващ провалянето на Китай в Китайско-японската война (1894-1895).
•    1897 година — Обнародван е Закон за монетите в Княжество България.
•    1904 година — В София е обещано първото куклено театрално зрелище в България от членове на сдружение „ Чех “.
•    1919 година — Въвеждат законът за 8-часов работен ден във Франция.
•    1924 година — Учредено е филмовото студио Metro-Goldwyn-Mayer след обединение на Metro Pictures, Goldwyn Pictures и Louis B. Mayer Company.
•    1937 година — Дафи Дък се появява за пръв път във филм на Warner Bros.
•    1941 година — Втората международна война: Кралство Югославия се предава на германците, откакто нацистката войска влиза в Белград.
•    1945 година — Създадена е Австрийската национална партия, участвалата най-дълго в ръководството на Австрия след Втората международна война.
•    1948 година — Одържавено е цирковото дело в Народна република България.
•    1961 година — Операция в Залива на прасетата: Централно разузнавателно управление на САЩ прави несполучлив опит да смъкна режима на Фидел Кастро, като изпраща екип от кубински емигранти в региона на Залива на прасетата в Куба.
•    1964 година — В Англия излиза първият албум на „ Ролинг Стоунс “, озаглавен „ Ролинг Стоунс “.
•    1969 година — Възрастта, на която един човек има право на избор във Англия, е понижена от 21 на 18 години.
•    1969 година — Александър Дубчек е заставен да подаде оставка от лидерския пост на чехословашката компартия и е сменен с Густав Хусак.
•    1970 година — Сър Пол Маккартни издава първия си солов албум „ Маккартни “.
•    1970 година — Проект Аполо: Американският галактически транспортен съд Аполо 13 съумява да се върне на Земята след съвсем пагубен полет до Луната.
•    1975 година — Червените кхмери правят комунистически прелом в Кхмерската република, на власт идва Пол Пот, което слага начало на камбоджанския геноцид, лишил живота на към 1,5 милиона души.
•    1989 година — След седемгодишна възбрана в Полша е узаконен профсъюзът Солидарност.
•    1993 година — Президентът на Чечня Джохар Дудаев разпуска Народното събрание и вкарва президентско ръководство в републиката.
•    1999 година — НАТО желае от България безграничен достъп до въздушното ѝ пространство в хода на Операция " Съюзна мощ " против Югославия.

Родени

•    1814 година — Аугуст Гризебах, немски ботаник († 1879 г.)
•    1853 година — Уилям Джон Макгий, американски геолог († 1912 г.)
•    1877 година — Коце Ципушев, български бунтовник († 1968 г.)
•    1892 година — Константин Гълъбов, български лингвист († 1980 г.)
•    1894 година — Никита Хрушчов, началник на Съюз на съветските социалистически републики († 1971 г.)
•    1898 година — Петър Найчев, български болшевик († 1944 г.)
•    1902 година — Веселин Стоянов, български композитор († 1969 г.)
•    1911 година — Ерве Базен, френски публицист († 1996 г.)
•    1912 година — Гаврил, глава на МПЦ († 1996 г.)
•    1916 година — Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка († 2000 г.)
•    1918 година — Уилям Холдън, американски артист († 1981 г.)
•    1923 година — Линдзи Андерсън, английски режисьор († 1994 г.)
•    1926 година — Петър Патев, български футболист
•    1929 година — Джон Ериксон, английски историк († 2002 г.)
•    1945 година — Венцеслав Димитров, български политик
•    1949 година — Валентин Кулев, български художник
•    1950 година — Ел Скот Колдуел, американска актриса
•    1951 година — Оливия Хъси, английска актриса
•    1952 година — Желко Ражнатович, сръбски боен пълководец († 2000 г.)
•    1955 година — Иван Нейков, български политик
•    1959 година — Шон Бийн, английски артист
•    1962 година — Ники Харис, американска актриса
•    1963 година — Румен Левордашки, български тромпетист
•    1964 година — Рикардо Патрезе, италиански водач от Формула 1
•    1965 година — Уилям Мейпотър, американски артист
•    1967 година — Хенри Йън Кюзик, шотландско-перуански артист
•    1970 година — Ангелина Славова, българска актриса
•    1971 година — Хосе Севалос, еквадорски футболист
•    1972 година — Дженифър Гарнър, американска актриса
•    1974 година — Виктория Бекъм, британска певица
•    1975 година — Анна Цолова, българска журналистка
•    1975 година — Яница Нешева, българска певица
•    1980 година — Ненчо Балабанов, български артист
•    1984 година — Рафаеле Паладино, италиански футболист

Починали

•    326 година — Александър Александрийски, патриарх на Александрия (* 250 г.)
•    485 година — Прокъл, гръцки мъдрец (* 412 г.)
•    1711 година — Йозеф I, Свещен римски император (* 1678 г.)
•    1742 година — Арвид Хорн, министър-председател на Швеция (* 1664 г.)
•    1761 година — Томас Бейс, английски свещеник (* ок. 1702)
•    1821 година — Индже челник, български бунтовник (* ок. 1755)
•    1898 година — Ильо челник, български бунтовник и челник (* 1805 г.)
•    1903 година — Йордан Попйорданов, български бунтовник (* 1881 г.)
•    1913 година — Ахмед Ниязи бей, османски боен (* 1873 г.)
•    1925 година — Николай Петрини, деятел на Български земеделски народен съюз (* 1889 г.)
•    1926 година — Иван Луков, български боен деятел (* 1871 г.)
•    1941 година — Владимир Чорович, сръбски историк (* 1885 г.)
•    1942 година — Жан Батист Перен, френски физик, Нобелов лауреат († 1870 г.)
•    1948 година — Кантаро Судзуки, министър-председател на Япония (* 1868 г.)
•    1960 година — Еди Кокран, американска рокзвезда (* 1938 г.)
•    1970 година — Павел Луспекаев, руски артист (* 1927 г.)
•    1976 година — Хенрик Дам, датски биохимик и физиолог, Нобелов лауреат (* 1895 г.)
•    1986 година — Марсел Дасо, френски авиоконструктор (* 1892 г.)
•    1990 година — Анджело Скиавио, италиански футболист и треньор (* 1905 г.)
•    1993 година — Тургут Йозал, президент на Турция (* 1927 г.)
•    1994 година — Роджър Спери, американски доктор, Нобелов лауреат († 1913 г.)
•    1998 година — Линда Маккартни, американска музикантка (* 1941 г.)
•    1999 година — Николай Добрев, български политик (* 1947 г.)
•    2007 година — Христо Христов, български режисьор (* 1926 г.)
•    2012 година — Димитрис Митропанос, гръцки артист (* 1948 г.)

Празници

•    Международен ден на болните от хемофилия — Отбелязва се от 1989 година по самодейност на Световната здравна организация
•    България — Празник на дипломираните експерт-счетоводители (от 2002 г.)
•    Казахстан — Ден на Пожарната работа
•    Кирибати — Национален ден на здравето
•    Самоа — Ден на националния байрак
•    Сирия — Ден на независимостта (от Франция, 1946 година, народен празник)
•    Япония — Ден на децата

 

obekti.bg
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР