Ултрамаратонецът Краси Георгиев: Екстремното те съблича гол
Ултрамаратонецът Краси Георгиев одобри следващото брутално предизвикателство. Той ще тегли пикап в продължение на 27 часа и половина. Изпитанието ще се организира на 26 и 27 септември на столичния стадион " Раковски ". Началото е в събота от 10 ч. Финалът е в неделя към 14 ч.
Благотворителното събитие има специфична цел - създаване на " мека стая " за пациентите на психиатричната клиника в Ловеч.
- Краси, по какъв начин сте зареден и квалифициран преди тестването? То е много по-различно от убийствените ултрамаратони, в които участвате.
- Малко ме е боязън. Няма какво да се лъжем. В същото време има нетърпеливо очакване. Винаги съм по този метод преди огромни неща. Планирах тестването от предходната година. Оттогава упражнявам. Правя много по-различни неща от бягането. Имаше потребност от по-сериозна мускулна маса. Тренировките тотално се трансформираха. Готов съм и очаквам да видя какво ще стане. Много ще е готино.
- Колко кг качихте и по какъв начин тренирахте за дърпането на пикапа, който тежи 2,1 тона?
- Никога не съм имал конструкция на бегач. От самбото и битката съм набит. Когато започнах да търча, хората се учудваха. Сега качих мускулна маса в раменете и гърба. Търсех да развия силовите качества. Килограмите са съвсем същите. Намалих бягането и започнах да упражнявам с момчета от кросфит обществото. Техните извършения доста оказват помощ.
- Направихте ли проби за дърпане на коли в нескончаем интервал от време?
- Дърпах пикап предходната година. Усетих по какъв начин ще е. През януари участвахме с Иван Димов в едно предизвикателство. Там дърпахме два " Фоксвагена ", които бяха към 1400-1500 кг, само че отново си е тегло. Сега ще е друго, тъй като до момента дърпанията бяха на асфалт. На стадион " Раковски " настилката е пясъчна. Това ще затрудни процеса. Затова ще си давам повече почивки. През 200-250 метра ще отдъхвам. Най-много на една обиколка от 400 м ще спирам.
- Как ще се реализира самата отмора?
- Където спра, там ще почивам. Или ще откачам въжето, или ще седна с него. Паузите ще са по 10 минути. Колкото да се върнат силите. След което отново потеглям. Ще има и по-дълги почивки по 30-40 минути. В взаимозависимост по какъв начин се усещам. Когато застудее през нощта, ще се облека с нещо дълго. Трябва да се грижа за себе си, тъй като с умората идва и намаляване на температурата на тялото. Ще има хора от моя екип. Някой физиотерапевт, който да ме лепи на място, в случай че се наложи.
- Винаги планирате всичко до последния подробност. Имате ли проект на метраж, който да изминете?
-Мислех в тази тенденция, когато събитието в началото трябваше да е на асфалт. Нещата се трансформираха. Сега не съм сложил цели. Идеята е да дърпам 27 часа и половина. На място ще видя какво ще се случи.
- Каузата е в помощ на хората, които имат проблеми с душевното положение. Подценява ли обществото тази житейска фаза?
- Това е огромна стигма. В България е публикувано мнението, че в случай че отидеш на психолог, значи ти има нещо. Всеки от нас има потребност да поговори за себе си в един или различен миг. На Запад е публикувано, вървят при експерт, с цел да опишат за възприятията си. Реших да оказа помощ на девойките от платформата за психологично здраве " Кожа ". Пандемията и карантината се отразиха стресиращо, развиха се депресии. Хората не знаят по какъв начин да отреагират.
- Вие сте били на прага да се самоубиете в Англия. Едва не се хвърляте от мост, само че сте разколебан от инцидентен минувач. Кога беше точният миг, когато си казахте, че би трябвало нещо да измененията?
- Този мост в Лондон доста оказа помощ. Тогава пиех, пушех, вземах опиати и какво ли още не правех. Не се усещах добре със себе си. Тогава си споделих - Краси, какво вършим? След като не скочих, взех решение да сторя нещо. Исках да се трансформира и да се харесам. Най-вече на себе си. Това е значимото. Много хора желаят да се харесат на другар, гадже, трети или пети.
- 72-годишният колоездач Петър Димитров показа нещо доста забавно в изявление за " България Днес ". Според него колоезденето и бягането те карат да останеш самичък със себе си. Може да си поговориш какво тъкмо искаш от самия себе си.
- Точно по този начин. Това е единственият метод да свалиш всяка маска. В актуалния живот е цялостно с такива. Събличаш се гол пред себе си. Виждаш какво представляваш, когато си на ръба на рисковото. Всичко това те стимулира. Поникват ти криле. Можеш да черпиш от кладенеца на ентусиазъм. Установяваш, че си добре и съответно реагираш при рискови обстановки. Когато минеш 1500 километра, дърпаш два тона или вървиш в пустинята, изпадаш в положение, където няма по какъв начин да се излъжеш.
- Защо самозалъгването е толкоз публикувано в днешния свят?
- Причината е елементарна. Ролевите модели са подправени. Самооценката от предни поколения изчезва. Преди, в случай че искаш да научиш нещо за алпинистите, отиваш в библиотеката и четеш книга. Тя е написана от човек със познания в тази сфера. Сега в интернет, фейсбук и медиите излизат неща, писани от мултифункционални експерти. Хората не могат да разграничат същинската от подправената информация. Много е нездравословно, в случай че нямаш дарба да отличиш вярното от неверното. Затова никой не знае кое е същинското. Принципите се трансформират. Всеки се афишира за гуру във фейсбук. Вярваш му, в случай че успее да закачи позната за теб нотка.
- Оптимист ли сте, че нашето общество ще избяга от интернета, малкия екран, риалититата за сметка на живот в душевна и физическа естетика?
- Ако стане, ще съм доста признателен. Трябва да сме реалисти. Светът отива към другата посока. Имаме потребност от същински ролеви модели, които демонстрират, че не е толкоз значимо да си звезда в инстаграм. Далеч по-истинско е да си доктор, който оказва помощ на хората, или преподавател, изменящ ориси. Колкото повече сходни персони има към нас, толкоз по-голямо влияние ще оказват. Затова се боря. Искам децата да четат книгата на Боян Петров, а не Ким Кардашиян и Криско. Искам да схванат за Филип Лхамсурен, прекосил самичък Амазонка. За мен кумир е учителката на II " Б " клас, която би трябвало да се грижи за 20 деца. Затова самият аз върша тези тествания. Желанието ми е да покажа по какъв начин един 46-годишен вид минава през тях, тъй като е порядъчен и желае да промени нещо. Всеки от нас има капацитет да бъде какъвто си желае. Просто би трябвало да го открие и да работи. В днешно време всеки желае да реализира нещо, само че то не става на момента. Има потребност от труд. Юсеин Болт не е тръгнал да печели медали от нищото. Същото важи за Федерер или Шумахер. Те са работили с години. Децата и хората въобще би трябвало да знаят, че в случай че искаш нещо и то е елементарно, значи не е същинско.
- Планирате вашите завършения с няколко хода напред. Има ли нещо, което бихте желали да извършите в идващите месеци или години?
- Искам отново да отида в Долината на гибелта за маратона Бедуотър (216 км). Ветераните в това съревнование споделят, че Господ е основал пустинята, с цел да си намерим душите там. Имаш наложителен екип от трима души с теб. Но през нощта е 46 градуса, а денем е 53. Не е като лятна почивка. Имам и други хрумвания. Планирам следващата година да изтичам цялото Черно море. Това са 5000 километра. 2022-ра и 2023-а, в случай че съм жив и здрав, бих желал да мина през Пътя на коприната. Разстоянието е 9-10 хиляди километра.
Благотворителното събитие има специфична цел - създаване на " мека стая " за пациентите на психиатричната клиника в Ловеч.
- Краси, по какъв начин сте зареден и квалифициран преди тестването? То е много по-различно от убийствените ултрамаратони, в които участвате.
- Малко ме е боязън. Няма какво да се лъжем. В същото време има нетърпеливо очакване. Винаги съм по този метод преди огромни неща. Планирах тестването от предходната година. Оттогава упражнявам. Правя много по-различни неща от бягането. Имаше потребност от по-сериозна мускулна маса. Тренировките тотално се трансформираха. Готов съм и очаквам да видя какво ще стане. Много ще е готино.
- Колко кг качихте и по какъв начин тренирахте за дърпането на пикапа, който тежи 2,1 тона?
- Никога не съм имал конструкция на бегач. От самбото и битката съм набит. Когато започнах да търча, хората се учудваха. Сега качих мускулна маса в раменете и гърба. Търсех да развия силовите качества. Килограмите са съвсем същите. Намалих бягането и започнах да упражнявам с момчета от кросфит обществото. Техните извършения доста оказват помощ.
- Направихте ли проби за дърпане на коли в нескончаем интервал от време?
- Дърпах пикап предходната година. Усетих по какъв начин ще е. През януари участвахме с Иван Димов в едно предизвикателство. Там дърпахме два " Фоксвагена ", които бяха към 1400-1500 кг, само че отново си е тегло. Сега ще е друго, тъй като до момента дърпанията бяха на асфалт. На стадион " Раковски " настилката е пясъчна. Това ще затрудни процеса. Затова ще си давам повече почивки. През 200-250 метра ще отдъхвам. Най-много на една обиколка от 400 м ще спирам.
- Как ще се реализира самата отмора?
- Където спра, там ще почивам. Или ще откачам въжето, или ще седна с него. Паузите ще са по 10 минути. Колкото да се върнат силите. След което отново потеглям. Ще има и по-дълги почивки по 30-40 минути. В взаимозависимост по какъв начин се усещам. Когато застудее през нощта, ще се облека с нещо дълго. Трябва да се грижа за себе си, тъй като с умората идва и намаляване на температурата на тялото. Ще има хора от моя екип. Някой физиотерапевт, който да ме лепи на място, в случай че се наложи.
- Винаги планирате всичко до последния подробност. Имате ли проект на метраж, който да изминете?
-Мислех в тази тенденция, когато събитието в началото трябваше да е на асфалт. Нещата се трансформираха. Сега не съм сложил цели. Идеята е да дърпам 27 часа и половина. На място ще видя какво ще се случи.
- Каузата е в помощ на хората, които имат проблеми с душевното положение. Подценява ли обществото тази житейска фаза?
- Това е огромна стигма. В България е публикувано мнението, че в случай че отидеш на психолог, значи ти има нещо. Всеки от нас има потребност да поговори за себе си в един или различен миг. На Запад е публикувано, вървят при експерт, с цел да опишат за възприятията си. Реших да оказа помощ на девойките от платформата за психологично здраве " Кожа ". Пандемията и карантината се отразиха стресиращо, развиха се депресии. Хората не знаят по какъв начин да отреагират.
- Вие сте били на прага да се самоубиете в Англия. Едва не се хвърляте от мост, само че сте разколебан от инцидентен минувач. Кога беше точният миг, когато си казахте, че би трябвало нещо да измененията?
- Този мост в Лондон доста оказа помощ. Тогава пиех, пушех, вземах опиати и какво ли още не правех. Не се усещах добре със себе си. Тогава си споделих - Краси, какво вършим? След като не скочих, взех решение да сторя нещо. Исках да се трансформира и да се харесам. Най-вече на себе си. Това е значимото. Много хора желаят да се харесат на другар, гадже, трети или пети.
- 72-годишният колоездач Петър Димитров показа нещо доста забавно в изявление за " България Днес ". Според него колоезденето и бягането те карат да останеш самичък със себе си. Може да си поговориш какво тъкмо искаш от самия себе си.
- Точно по този начин. Това е единственият метод да свалиш всяка маска. В актуалния живот е цялостно с такива. Събличаш се гол пред себе си. Виждаш какво представляваш, когато си на ръба на рисковото. Всичко това те стимулира. Поникват ти криле. Можеш да черпиш от кладенеца на ентусиазъм. Установяваш, че си добре и съответно реагираш при рискови обстановки. Когато минеш 1500 километра, дърпаш два тона или вървиш в пустинята, изпадаш в положение, където няма по какъв начин да се излъжеш.
- Защо самозалъгването е толкоз публикувано в днешния свят?
- Причината е елементарна. Ролевите модели са подправени. Самооценката от предни поколения изчезва. Преди, в случай че искаш да научиш нещо за алпинистите, отиваш в библиотеката и четеш книга. Тя е написана от човек със познания в тази сфера. Сега в интернет, фейсбук и медиите излизат неща, писани от мултифункционални експерти. Хората не могат да разграничат същинската от подправената информация. Много е нездравословно, в случай че нямаш дарба да отличиш вярното от неверното. Затова никой не знае кое е същинското. Принципите се трансформират. Всеки се афишира за гуру във фейсбук. Вярваш му, в случай че успее да закачи позната за теб нотка.
- Оптимист ли сте, че нашето общество ще избяга от интернета, малкия екран, риалититата за сметка на живот в душевна и физическа естетика?
- Ако стане, ще съм доста признателен. Трябва да сме реалисти. Светът отива към другата посока. Имаме потребност от същински ролеви модели, които демонстрират, че не е толкоз значимо да си звезда в инстаграм. Далеч по-истинско е да си доктор, който оказва помощ на хората, или преподавател, изменящ ориси. Колкото повече сходни персони има към нас, толкоз по-голямо влияние ще оказват. Затова се боря. Искам децата да четат книгата на Боян Петров, а не Ким Кардашиян и Криско. Искам да схванат за Филип Лхамсурен, прекосил самичък Амазонка. За мен кумир е учителката на II " Б " клас, която би трябвало да се грижи за 20 деца. Затова самият аз върша тези тествания. Желанието ми е да покажа по какъв начин един 46-годишен вид минава през тях, тъй като е порядъчен и желае да промени нещо. Всеки от нас има капацитет да бъде какъвто си желае. Просто би трябвало да го открие и да работи. В днешно време всеки желае да реализира нещо, само че то не става на момента. Има потребност от труд. Юсеин Болт не е тръгнал да печели медали от нищото. Същото важи за Федерер или Шумахер. Те са работили с години. Децата и хората въобще би трябвало да знаят, че в случай че искаш нещо и то е елементарно, значи не е същинско.
- Планирате вашите завършения с няколко хода напред. Има ли нещо, което бихте желали да извършите в идващите месеци или години?
- Искам отново да отида в Долината на гибелта за маратона Бедуотър (216 км). Ветераните в това съревнование споделят, че Господ е основал пустинята, с цел да си намерим душите там. Имаш наложителен екип от трима души с теб. Но през нощта е 46 градуса, а денем е 53. Не е като лятна почивка. Имам и други хрумвания. Планирам следващата година да изтичам цялото Черно море. Това са 5000 километра. 2022-ра и 2023-а, в случай че съм жив и здрав, бих желал да мина през Пътя на коприната. Разстоянието е 9-10 хиляди километра.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ