Уловиха наш жандармерист, че си докарвал доходи над заплатата, като

...
Уловиха наш жандармерист, че си докарвал доходи над заплатата, като
Коментари Харесай

Възпроизвежда ли се хомо съветикус

Уловиха наш жандармерист, че си докарвал приходи над заплатата, като разкарвал с колата си контрабанден марков тютюн. По два лв. му плащали на кило. Като се има поради, че го хванаха с към половин звук, са си пари. 

По същото време научих, че съветският опозиционен публицист от " Медуза " Иван Голунов, който арестуваха за ужким открити у него опиати, освен плака в клетката, ами описа по какъв начин го били. А го бил някой си действен служащ - Максим Уметбаев. И не го бил, тъй като му наредил, да речем, персонално Путин, а просто " избухнал ", както свидетелства самият Голунов. Оказал се оперативник кибритлия. Та избухналият Уметбаев блъснал два юмрука на Голунов в слепоочието, а след това " ми стъпи с крайник на гърдите ". Голунов споделя, че не го заболяло доста. Но му станало обидно.  

Между тези два случая в разнообразни страни, принадлежащи към разнообразни политически блокове, привидно няма съвсем нищо общо. Аз обаче се присетих за едни социологически проучвания, които бях мернал неотдавна. В тях се анализираше чудатият абсурд за " възпроизвеждането на така наречен хомо съветикус. За незнаещите да кажем - " хомо съветикус " е публицистичен, само че и политоложки, па и метафизичен ненапълно термин, обозначаващ по нелицеприятен метод характеропатиите на жителите на Съюз на съветските социалистически републики, добити вследствие живота им в система с интензивен надзор, даже произвол върху хората. Учените, чакаха, че така наречен хомо съветикус, учтив в съмнение към управляващите, само че и страх по отношение на тях, в политическа мимикрия и коварство, в пренебрежение към самостоятелните си права, ще изчезне бързо с поколенията, които си отиват. За зла врага статистиките в Русия не приказват тъкмо това. И то не е обвързвано единствено с ненадейно порасналия рейтинг на управници като Сталин, за който младите освен съвсем нищо не знаят, само че даже не могат да си показват публичния климат тогава. Изглежда, е обвързвано и 

 

с някакви по-дълбоки, архетипни съставки,

които прочее ги има и у нас, може би по-умерено. 

Хомо съветикус е артикул на система, която патернализира връзките страна - жител. Държавата е татко и майка, освен това татко и майка от предишните времена, когато боят е бил общоприето педагогическо средство. (Достатъчно е да прочетете Любен Каравелов, с цел да видите, че боят и в учебните заведения е бил напълно в реда на нещата доста преди Съюз на съветските социалистически републики.) Та страната - татко и майка в отношението си с чедата жители, има цялостни права. Тя дава легитимност, дава " лейбъла " на идентичността; вие принадлежите примерно на великото семейство Патриотови. Но за сметка на това му дължите цялостно послушание. Държавата може да ви влезе в четири часа през нощта у дома, да ви раздърпа и прати на изгнание или затвор, в случай че реши. Може да ви набие във всеки един миг и никой няма да ви съчувства, в противен случай - ще ви се присмее. Защото е обикновено татко да бие непослушното си чадо, в случай че е сгазило лука. Па и да не го е сгазило, отново е обикновено. Държавата обаче има задачата да ви учи и храни. Няма за какво да се грижите за това. Тя ще мисли вместо вас и ще изисква да платите за спестеното изпитание с цялостно послушание. Срещу което, несъмнено, ще ви прати да работите. Каквото тя каже. 

Да ви кажа ли

 

за какво таман органите на репресията

 

са сред фрагментите, които най-силно възпроизвеждат хомо съветикус? А не примерно производителите на матрьошки или мартеници, бизнесмените или фермерите?

Защото в органите " родителското " в отношението страна - субект е най-силно. Като споделям " родителско ", имам поради, че родителят не е единствено милувка и протекция. Родителят може да е алкохолик или принудител. Това не трансформира чувството за генетична съгласуваност и взаимозависимост. Принципът, който следва самостоятелният хомо съветикус в такива случаи, е на физическо оцеляване. Това е принцип, изключващ към този момент груповото и другарското, а фиксиращ се върху биологическото. Той намира приключен тип в публикуваната из руския ГУЛАГ лагерна максима: 

" ти умри през днешния ден, а аз - на следващия ден "

Патернализмът в другите, по- " благи " сфери на обществото се характеризира с други качества - държавно толериран инфантилизъм да вземем за пример. Децата жители в спортните организации, децата жители в учебните заведения, децата жители в институциите, в репресивните органи са на " обща котлова храна ", казано фигуративно. Която е изцяло обезпечена. Освободени са от стрес за утрешния ден. Те обаче се подчиняват на ред ограничавания във вероятните степени на статуквото си. Битието им е обезпечено, само че не се толерира безотговорен растеж на благосъстоянието. А се санкционира. 

Тъкмо това прави възпроизводството на хомо съветикус най-силно там, където страната през днешния ден обезпечава обществена сигурност, въпреки и на релативно лимитирано ниво на заплащането - в органите и в администрацията. И когато там попадне садист или спекулант, той гледа на службата като на място, което му дава протекция, само че и опция да си урежда работите по свое убеждение. Тъкмо по този начин е гледал младият ни жандармерист на държавната работа. Мисълта, че свободни жители си отделят от приходите, с цел да му дават заплата, та да им пази законите, надали му е минавала. Аз съм назначен тук от страната бащица, тя ме варди и дава папо, а каквото изчукам от горната страна с помощта на униформата, си е чист келепир - по този начин мислят такива младежи.

Те възпроизвеждат минали, само че неотминаващи модели на мислене.

С това надалеч не желая да кажа, че садисти или мошеници няма в полицията или администрацията и при най-развитите демокрации. Има, само че нямат превес. Инак мисленето от вида хомо съветикус е мощно, тъй като копнежът по страна патер е мощен. У мнозина, по целия свят. 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР