Възпроизвежда ли се хомо съветикус
Уловиха наш жандармерист, че си докарвал приходи над заплатата, като разкарвал с колата си контрабанден марков тютюн. По два лв. му плащали на кило. Като се има поради, че го хванаха с към половин звук, са си пари.
По същото време научих, че съветският опозиционен публицист от " Медуза " Иван Голунов, който арестуваха за ужким открити у него опиати, освен плака в клетката, ами описа по какъв начин го били. А го бил някой си действен служащ - Максим Уметбаев. И не го бил, тъй като му наредил, да речем, персонално Путин, а просто " избухнал ", както свидетелства самият Голунов. Оказал се оперативник кибритлия. Та избухналият Уметбаев блъснал два юмрука на Голунов в слепоочието, а след това " ми стъпи с крайник на гърдите ". Голунов споделя, че не го заболяло доста. Но му станало обидно.
Между тези два случая в разнообразни страни, принадлежащи към разнообразни политически блокове, привидно няма съвсем нищо общо. Аз обаче се присетих за едни социологически проучвания, които бях мернал неотдавна. В тях се анализираше чудатият абсурд за " възпроизвеждането на така наречен хомо съветикус. За незнаещите да кажем - " хомо съветикус " е публицистичен, само че и политоложки, па и метафизичен ненапълно термин, обозначаващ по нелицеприятен метод характеропатиите на жителите на Съюз на съветските социалистически републики, добити вследствие живота им в система с интензивен надзор, даже произвол върху хората. Учените, чакаха, че така наречен хомо съветикус, учтив в съмнение към управляващите, само че и страх по отношение на тях, в политическа мимикрия и коварство, в пренебрежение към самостоятелните си права, ще изчезне бързо с поколенията, които си отиват. За зла врага статистиките в Русия не приказват тъкмо това. И то не е обвързвано единствено с ненадейно порасналия рейтинг на управници като Сталин, за който младите освен съвсем нищо не знаят, само че даже не могат да си показват публичния климат тогава. Изглежда, е обвързвано и
с някакви по-дълбоки, архетипни съставки,
които прочее ги има и у нас, може би по-умерено.
Хомо съветикус е артикул на система, която патернализира връзките страна - жител. Държавата е татко и майка, освен това татко и майка от предишните времена, когато боят е бил общоприето педагогическо средство. (Достатъчно е да прочетете Любен Каравелов, с цел да видите, че боят и в учебните заведения е бил напълно в реда на нещата доста преди Съюз на съветските социалистически републики.) Та страната - татко и майка в отношението си с чедата жители, има цялостни права. Тя дава легитимност, дава " лейбъла " на идентичността; вие принадлежите примерно на великото семейство Патриотови. Но за сметка на това му дължите цялостно послушание. Държавата може да ви влезе в четири часа през нощта у дома, да ви раздърпа и прати на изгнание или затвор, в случай че реши. Може да ви набие във всеки един миг и никой няма да ви съчувства, в противен случай - ще ви се присмее. Защото е обикновено татко да бие непослушното си чадо, в случай че е сгазило лука. Па и да не го е сгазило, отново е обикновено. Държавата обаче има задачата да ви учи и храни. Няма за какво да се грижите за това. Тя ще мисли вместо вас и ще изисква да платите за спестеното изпитание с цялостно послушание. Срещу което, несъмнено, ще ви прати да работите. Каквото тя каже.
Да ви кажа ли
за какво таман органите на репресията
са сред фрагментите, които най-силно възпроизвеждат хомо съветикус? А не примерно производителите на матрьошки или мартеници, бизнесмените или фермерите?
Защото в органите " родителското " в отношението страна - субект е най-силно. Като споделям " родителско ", имам поради, че родителят не е единствено милувка и протекция. Родителят може да е алкохолик или принудител. Това не трансформира чувството за генетична съгласуваност и взаимозависимост. Принципът, който следва самостоятелният хомо съветикус в такива случаи, е на физическо оцеляване. Това е принцип, изключващ към този момент груповото и другарското, а фиксиращ се върху биологическото. Той намира приключен тип в публикуваната из руския ГУЛАГ лагерна максима:
" ти умри през днешния ден, а аз - на следващия ден "
Патернализмът в другите, по- " благи " сфери на обществото се характеризира с други качества - държавно толериран инфантилизъм да вземем за пример. Децата жители в спортните организации, децата жители в учебните заведения, децата жители в институциите, в репресивните органи са на " обща котлова храна ", казано фигуративно. Която е изцяло обезпечена. Освободени са от стрес за утрешния ден. Те обаче се подчиняват на ред ограничавания във вероятните степени на статуквото си. Битието им е обезпечено, само че не се толерира безотговорен растеж на благосъстоянието. А се санкционира.
Тъкмо това прави възпроизводството на хомо съветикус най-силно там, където страната през днешния ден обезпечава обществена сигурност, въпреки и на релативно лимитирано ниво на заплащането - в органите и в администрацията. И когато там попадне садист или спекулант, той гледа на службата като на място, което му дава протекция, само че и опция да си урежда работите по свое убеждение. Тъкмо по този начин е гледал младият ни жандармерист на държавната работа. Мисълта, че свободни жители си отделят от приходите, с цел да му дават заплата, та да им пази законите, надали му е минавала. Аз съм назначен тук от страната бащица, тя ме варди и дава папо, а каквото изчукам от горната страна с помощта на униформата, си е чист келепир - по този начин мислят такива младежи.
Те възпроизвеждат минали, само че неотминаващи модели на мислене.
С това надалеч не желая да кажа, че садисти или мошеници няма в полицията или администрацията и при най-развитите демокрации. Има, само че нямат превес. Инак мисленето от вида хомо съветикус е мощно, тъй като копнежът по страна патер е мощен. У мнозина, по целия свят.
По същото време научих, че съветският опозиционен публицист от " Медуза " Иван Голунов, който арестуваха за ужким открити у него опиати, освен плака в клетката, ами описа по какъв начин го били. А го бил някой си действен служащ - Максим Уметбаев. И не го бил, тъй като му наредил, да речем, персонално Путин, а просто " избухнал ", както свидетелства самият Голунов. Оказал се оперативник кибритлия. Та избухналият Уметбаев блъснал два юмрука на Голунов в слепоочието, а след това " ми стъпи с крайник на гърдите ". Голунов споделя, че не го заболяло доста. Но му станало обидно.
Между тези два случая в разнообразни страни, принадлежащи към разнообразни политически блокове, привидно няма съвсем нищо общо. Аз обаче се присетих за едни социологически проучвания, които бях мернал неотдавна. В тях се анализираше чудатият абсурд за " възпроизвеждането на така наречен хомо съветикус. За незнаещите да кажем - " хомо съветикус " е публицистичен, само че и политоложки, па и метафизичен ненапълно термин, обозначаващ по нелицеприятен метод характеропатиите на жителите на Съюз на съветските социалистически републики, добити вследствие живота им в система с интензивен надзор, даже произвол върху хората. Учените, чакаха, че така наречен хомо съветикус, учтив в съмнение към управляващите, само че и страх по отношение на тях, в политическа мимикрия и коварство, в пренебрежение към самостоятелните си права, ще изчезне бързо с поколенията, които си отиват. За зла врага статистиките в Русия не приказват тъкмо това. И то не е обвързвано единствено с ненадейно порасналия рейтинг на управници като Сталин, за който младите освен съвсем нищо не знаят, само че даже не могат да си показват публичния климат тогава. Изглежда, е обвързвано и
с някакви по-дълбоки, архетипни съставки,
които прочее ги има и у нас, може би по-умерено.
Хомо съветикус е артикул на система, която патернализира връзките страна - жител. Държавата е татко и майка, освен това татко и майка от предишните времена, когато боят е бил общоприето педагогическо средство. (Достатъчно е да прочетете Любен Каравелов, с цел да видите, че боят и в учебните заведения е бил напълно в реда на нещата доста преди Съюз на съветските социалистически републики.) Та страната - татко и майка в отношението си с чедата жители, има цялостни права. Тя дава легитимност, дава " лейбъла " на идентичността; вие принадлежите примерно на великото семейство Патриотови. Но за сметка на това му дължите цялостно послушание. Държавата може да ви влезе в четири часа през нощта у дома, да ви раздърпа и прати на изгнание или затвор, в случай че реши. Може да ви набие във всеки един миг и никой няма да ви съчувства, в противен случай - ще ви се присмее. Защото е обикновено татко да бие непослушното си чадо, в случай че е сгазило лука. Па и да не го е сгазило, отново е обикновено. Държавата обаче има задачата да ви учи и храни. Няма за какво да се грижите за това. Тя ще мисли вместо вас и ще изисква да платите за спестеното изпитание с цялостно послушание. Срещу което, несъмнено, ще ви прати да работите. Каквото тя каже.
Да ви кажа ли
за какво таман органите на репресията
са сред фрагментите, които най-силно възпроизвеждат хомо съветикус? А не примерно производителите на матрьошки или мартеници, бизнесмените или фермерите?
Защото в органите " родителското " в отношението страна - субект е най-силно. Като споделям " родителско ", имам поради, че родителят не е единствено милувка и протекция. Родителят може да е алкохолик или принудител. Това не трансформира чувството за генетична съгласуваност и взаимозависимост. Принципът, който следва самостоятелният хомо съветикус в такива случаи, е на физическо оцеляване. Това е принцип, изключващ към този момент груповото и другарското, а фиксиращ се върху биологическото. Той намира приключен тип в публикуваната из руския ГУЛАГ лагерна максима:
" ти умри през днешния ден, а аз - на следващия ден "
Патернализмът в другите, по- " благи " сфери на обществото се характеризира с други качества - държавно толериран инфантилизъм да вземем за пример. Децата жители в спортните организации, децата жители в учебните заведения, децата жители в институциите, в репресивните органи са на " обща котлова храна ", казано фигуративно. Която е изцяло обезпечена. Освободени са от стрес за утрешния ден. Те обаче се подчиняват на ред ограничавания във вероятните степени на статуквото си. Битието им е обезпечено, само че не се толерира безотговорен растеж на благосъстоянието. А се санкционира.
Тъкмо това прави възпроизводството на хомо съветикус най-силно там, където страната през днешния ден обезпечава обществена сигурност, въпреки и на релативно лимитирано ниво на заплащането - в органите и в администрацията. И когато там попадне садист или спекулант, той гледа на службата като на място, което му дава протекция, само че и опция да си урежда работите по свое убеждение. Тъкмо по този начин е гледал младият ни жандармерист на държавната работа. Мисълта, че свободни жители си отделят от приходите, с цел да му дават заплата, та да им пази законите, надали му е минавала. Аз съм назначен тук от страната бащица, тя ме варди и дава папо, а каквото изчукам от горната страна с помощта на униформата, си е чист келепир - по този начин мислят такива младежи.
Те възпроизвеждат минали, само че неотминаващи модели на мислене.
С това надалеч не желая да кажа, че садисти или мошеници няма в полицията или администрацията и при най-развитите демокрации. Има, само че нямат превес. Инак мисленето от вида хомо съветикус е мощно, тъй като копнежът по страна патер е мощен. У мнозина, по целия свят.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ