Бат Жоро - любимото лице на пазарджиклии
Уличен музикант е любим на цялостен Пазарджик. Бат Жоро свири красиви мелодии на акордеон. Възпитан, образован и сияен човек – по този начин го разказват жителите на града, докоснали се до неговата музика и персона. Хората приканват гения му да не остава неусетен.
„ Това е Бат Жоро на 72 години. Това е един доста добър и благ човек от града, всеки ден седи на едно столче пред магазините, на колоната с неговия акордеон. По през целия ден развеселява хората с композициите си, единствено отидете при него и му помогнете с каквото можете, индивида не желае доста, даже и да е 1 левче, а той ще ви подари с един спомен, който не се улавя с камера, а ще заседне в съзнанието ви за цялостен живот. Усмивката на лицето му е скъпа сега, в който го погледнете в очите и видите, какъв брой е признателен даже на дребния жест, който всеки би направил в днешно време. Нищо не ни коства да помогнем и сложим още една усмивка на някой! Правете положително и ще ви се връща положително!, “ споделя Горан Козарев.
Ето какво написаха пазарджиклии:
„ Чудесно свири Песента от Филма " Кръсникът " за Дон Вито Корлеоне и в действителност по този метод основава една приятна атмосфера в центъра на града. Наистина хубаво е да го насърчава човек с монетка от (1-2) лева, минавайки от там, кой колкото има на сърце. “
„ Жив и здрав! Човекът свири и не мисли зло на никой. Който желае да му постави парички.
Никой не задължава. А и няма да обеднеем. “
„ Kогато минем от там, моята щерка не пропуща да му остави парички, дори станаха другари. “
„ Изключително учтив и ерудиран човек! С такава признателност и топлота приема всяка стотинка... Истинска емблема на града! “
„ Заслужава си! Съжалявам, че постоянно оставям паричка и забързана го отминавам! Но мелодията му ме преследва дълго! Здраве от сърце му искам! “
„ Музикант човек! Вие знаете ли какво е да си музикант от това време? Хем си гений, то от теб извира. Хем си на труд теоретичен. За левче да работиш и да го цениш. Той в случай че не свири, в случай че не се слее с акордеона си, е пасажер. Всеки музикант е по този начин. Той се слива с инструмента си. Без него е половин човек. Душата му я няма. Без значение какво и къде има, като парцел. Има потребността да свири. За да диша... Певците са по този начин, художниците са по този начин. Това са странни хора... Таланта им е душата. Спре ли да се изявява... Заминава си. Нека свири индивида. Нека! На никой зло не прави. Забравихте ли една от многото ни поговорки... Който пее, зло не мисли. “
„ Това е Бат Жоро на 72 години. Това е един доста добър и благ човек от града, всеки ден седи на едно столче пред магазините, на колоната с неговия акордеон. По през целия ден развеселява хората с композициите си, единствено отидете при него и му помогнете с каквото можете, индивида не желае доста, даже и да е 1 левче, а той ще ви подари с един спомен, който не се улавя с камера, а ще заседне в съзнанието ви за цялостен живот. Усмивката на лицето му е скъпа сега, в който го погледнете в очите и видите, какъв брой е признателен даже на дребния жест, който всеки би направил в днешно време. Нищо не ни коства да помогнем и сложим още една усмивка на някой! Правете положително и ще ви се връща положително!, “ споделя Горан Козарев.
Ето какво написаха пазарджиклии:
„ Чудесно свири Песента от Филма " Кръсникът " за Дон Вито Корлеоне и в действителност по този метод основава една приятна атмосфера в центъра на града. Наистина хубаво е да го насърчава човек с монетка от (1-2) лева, минавайки от там, кой колкото има на сърце. “
„ Жив и здрав! Човекът свири и не мисли зло на никой. Който желае да му постави парички.
Никой не задължава. А и няма да обеднеем. “
„ Kогато минем от там, моята щерка не пропуща да му остави парички, дори станаха другари. “
„ Изключително учтив и ерудиран човек! С такава признателност и топлота приема всяка стотинка... Истинска емблема на града! “
„ Заслужава си! Съжалявам, че постоянно оставям паричка и забързана го отминавам! Но мелодията му ме преследва дълго! Здраве от сърце му искам! “
„ Музикант човек! Вие знаете ли какво е да си музикант от това време? Хем си гений, то от теб извира. Хем си на труд теоретичен. За левче да работиш и да го цениш. Той в случай че не свири, в случай че не се слее с акордеона си, е пасажер. Всеки музикант е по този начин. Той се слива с инструмента си. Без него е половин човек. Душата му я няма. Без значение какво и къде има, като парцел. Има потребността да свири. За да диша... Певците са по този начин, художниците са по този начин. Това са странни хора... Таланта им е душата. Спре ли да се изявява... Заминава си. Нека свири индивида. Нека! На никой зло не прави. Забравихте ли една от многото ни поговорки... Който пее, зло не мисли. “
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ