ул. Сливница N2Маестро Емил Табаков идва за официалното начало на

ул. " Сливница " N2

Маестро Емил Табаков идва за формалното начало на сезона на Държавна опера – Варна, на 7 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Един от най-уважаваните български диригенти ще управлява огромен концертен театър на " Кармина Бурана “ от Карл Орф. С присъединяване на Оркестъра и хора на Държавна опера - Варна, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти ще бъдат Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов.

Между подготовките маестро Емил Табаков отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

- " Кармина Бурана “ с нейната комплицирана партитура е тестване за всеки диригент, който би трябвало да овладее оркестъра и хоровете. Как потеглиха подготовките Ви с оркестъра и хоровете във Варна?

-Добре потеглиха подготовките - в събота имах подготовка на първо време с оркестъра, следобяд с хора, в неделя с детския хор и със солистите Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. Доволен съм - всички, и музикантите от оркестъра, и солистите, и хористите, и децата – всички с доста внимание и с готовност работят, което е доста значимо. Радвам се, че имаме опцията да осъществим едно такова произведение тъкмо в този момент, когато около тази пандемия всичко е лимитирано. Намаляват се сформира, орязват се, вършат се хиляди взаимни отстъпки при осъществяване на познати неща - да вземем за пример, като се съкрати времетраенето или се понижат съставите, което е в ущърб на самото музикално произведение. Така че аз персонално се веселя, че във Варна ще успеем да създадем " Кармина Бурана “ с един в общи линии прецизен състав.

- Успяхте ли да съберете 80 хористи, както изисква творбата на Карл Орф?

-Чак 80 може да не успеем да съберем, само че във вторник идва попълнение от Радио хора на БНР от София и това е доста значимо. " Кармина Бурана “ е произведение, което не може да са прави с дребен хор, то желае огромен хор. С попълнението от София, мисля, че ще успеем. Съобразяваме се и с новото състояние, когато условията за свирене са по един човек на пулт, това е доста повече пространство за музикантите на сцената. Но мисля, че сме във опция да представим в оптимален тип творбата.

- Сигурна съм, изключително като знам, че вие няма да извършите компромис. Докъде имаме право да вършим взаимни отстъпки в комплицирана конюнктура и къде би трябвало да се спрем?

-За мен персонално взаимни отстъпки не би трябвало да се вършат и аз считам, че по-добре е да се отсрочи нещо и да се направи тогава, когато има благоприятни условия. Има и друго разбиране и аз го разбирам в диалози с разнообразни ръководители на институти. Те споделят – по-добре е да се прави нещо, тъй като другояче хората ще ни не помнят, ще помислят, че могат най-после и без нас – без изкуство. Като няма една година нищо, което да се гледа и да се слуша, последователно се привиква с това състояние. Освен това държавниците ще кажат – я, то значи може и без изкуство – без опери, без театри… Много културни институти се притесняват да спрат продукцията си и са принудени да вършат някакви взаимни отстъпки, на което аз персонално не съм доста податлив. В сходна обстановка може би би трябвало да се показват такива творби, които не изискват доста огромни мащаби, доста комплицирана предварителна работа. Компромиси би трябвало да се вършат до такава степен, докъдето не се пречи на текста, написан от композитора, от драматурга - от създателя. Има някакви благоприятни условия отнякъде нещо да се направи, без да се наруши целостта на едно произведение. Дотам. Да не се пристъпва това, тъй като другояче няма да бъде в полза на създателите и на изкуството, което ние обслужваме.

- Оркестърът на Държавна опера Варна е прочут за Вас оркестър, по какъв начин работите с оркестрантите, на какво им обръщате особено внимание в този момент?

-На първо място обръщам внимание на творбата, което свирим сега. Там се вижда и върху кои моменти по принцип би трябвало да се работи – освен свързани с творбата – това са съществени неща, които важат и за доста други творби. Да, познавам се с Варненския оркестър и мисля, че се получава доста хубава атмосфера – креативна. И се работи с отговорност – всеки един да има отговорност за това, което се прави, а не да се разпорежда всичко на диригента. Защото всеки музикант – всеки солист, хорист, има отговорност в построяването на продукта. Мисля, че в това отношение намираме доста общ език с Варненския оркестър. Аз съм доста удовлетворен и по тази причина пристигам към този момент няколко пъти във Варна, тъй като виждам резултата от нашата работа. А това значи, че музикантите са виновни към това, което вършат, имат предпочитание да реализират нещата, които се изискват от тях от създателя.

- Ще търсите ли някакви модерни моменти във вашата тълкования на " Кармина Бурана “?

-Аз съм един реализатор – като всеки оркестрант, солисти, хорист – ние би трябвало да осъществим това, което създателят е заложил в партитурите си – освен нотите, само че и всички знаци, които създателят е заложил. Моето предпочитание е оптимално да осъществя това, което създателят е желал. Избягвам много-много от себе си да давам – ние сме единствено втората част - изпълнителската. Не знам какво значи по-съвременно - всеки реализатор има свое възприятие по какъв начин би трябвало да извърши едно произведение. Но на първо време би трябвало да се запознае с това, което създателят е споделил – което не е просто – би трябвало да се зарови в една партитура, във всички гласове – те за 30-40 реда, всеки свири разнообразни неща… И когато се запознае в детайли, тогава да надгради нещо от себе си, от своето възприятие за творбата, от своята сензитивност. Според мен това е главната задача на всеки реализатор, а не да направи нещо и да каже – това е моят Бетховен, или моят Карл Орф. Няма " моят “, има творбата на Карл Орф, която ние интерпретираме по някакъв метод, колкото е допустимо по-близко до това, което създателят е желал.

- Колелото на Фортуна или насладата от живота – какво да чакаме на 7 октомври във Варна?

-От всичко има, само че като тон това е едно радостно произведение, то постоянно доставя наслада на публиката. Впрочем за първи път в България чухме това произведение в Русе, където беше изпълнено от румънски оркестър с румънски хор. Бях в Музикалното учебно заведение тогава, беше огромно събитие за нас. Това произведение е написано по този начин, че какъвто и друг усет да има част от публиката, то се възприема доста прочувствено от всички. Така че - хубаво е – доста съществено, и доста прелестно произведение. И когато го поставям в програмата, в никакъв случай не мисля дали ще се хареса на публиката. Защото има създатели, доста огромни, международни величини, само че знам, че няма да се възприемат в даден град, тъй като не е слушана такава музика. Или различен създател, който не е доста огромен, в някои места се възприема като талантлив, другаде – не. Докато " Кармина Бурана “ съм сигурен, че ще се хареса на хора с най-различни разбирания и схващания за музиката. Изключително значимо е по какъв начин ще се извърши. Това произведение, в случай че не е показано по подобаващия професионален метод, може да провокира противоположен резултат на концерт.

- Със сигурност пишете нещо ново, Маестро. Можахте ли да превърнете пандемията в креативен отпуск за Вас?

-Пиша, и то непрестанно. Скоро приключих две произведение – виждам да комбинирам концертите с писането – едното да не пречи на другото. В началото на септември приключих Симфония №11, а по-късно и една камерна творба – план за два контрабаса, помоли ме доста прочут контрабасист от Холандия - с цел да могат да я запишат на компактдиск. Благодарение на пандемията съумях да напиша тези творби. Всички мои концерти и в България, и в чужбина паднаха, по тази причина съумях.