ул. Любен Каравелов N1По традиция Градската художествена галерия Борис Георгиев“

ул. " Любен Каравелов " N1

По традиция Градската художествена изложба " Борис Георгиев “ – Варна, стартира годината с величествен план, представящ благосъстоянието на нейните фондове. Изминалата година беше открита с галерия, отдадена на 70-годишнината на галерията, а в този момент планът " Новатори от 80-те години на ХХ век “ селектира 70 създатели, определящи за пластичното изкуство във Варна и България в един от най-силните интервали за изкуството през предишния век. През 80-те години вълната на промени, идващи от разкрепостяването на мисленето в региона на културата, има своя най-плодотворен прилив. Тогава изгряват звездите на огромните актьори, които ще бъдат определящи за образа на изкуството в България към този момент четири десетилетия.

Изложбата ще одобри първите си гости на 20 януари от 15:00 до 18:00 ч., без закрепен час за публично разкриване, а ще може да бъде прегледана до 28 февруари при съблюдаване на противоепидемичните ограничения.

Изложбата " Новатори от 80-те години на ХХ век “ показва нейния куратор, изкуствоведът Румен Серафимов:

Осемдесетте години на ХХ век са извънредно забавен, плодотворен и важен интервал в развиването на най-новото българско изкуство. Тогава в него се следят художествени процеси и феномени, които осезаемо трансформират и обогатяват стиловата гледка на образното изложение. По това време към момента господстват нормите и каноните на по този начин наречения " социалистически натурализъм ", който от 1945 година е натрапен в българската просвета от тоталитарната комунистическа власт. Този наложителен жанр изисква академично-реалистично обрисуване с храбър и оптимистичен възторг в тематиката на революционния, партийния, патриотичния и работническо-селския живот на индивида и обществото. През 80-те години на ХХ век предходната суровост в съблюдаването на тези правила е изгубила ненапълно своята мощ и репресивност, тъй като самата тоталитарна система е отслабена и е пред колапс. Тя към момента държи българското изкуство в насилствена изолираност от западноевропейските художествени процеси, само че не може да спре изцяло проникването на информация и въздействия оттова. Рисковете обаче пред свободомислещите и съвременно изразяващите се художници не са отпаднали.

В края на 1970-те и при започване на 1980-те години на артистичната сцена излиза ново и доста мощно креативно потомство. Уморени от реалистичната фигуративност и обикновената тематичност на тогавашното изкуство, най-талантливите художници от това потомство стартират да търсят по-съвременен образен език, в който включват стилови черти от неоекспресионизма, абстракционизма, сюрреализма, конструктивизма, нереалния експресионизъм, информалната живопис и даже от концептуализма. Те внасят доста повече модерност, артистична самостоятелност и естетическа провокативност в желанието си да преодолеят консервативните усети, идеологическите внушения и пластическите ограничавания на социокултурната система.

Три от залите на актуалната излажба (5, 6, 7) показват най-емблематичните имена от това потомство. Акцентът е подложен върху варненските художници, които в посочения интервал са извънредно изобретателни и новаторски ‒ Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Владимир Иванов, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Николай Николов, Тодор Тачев, Володя Вълчев, Веселин Начев, Васил Василев, Явор Цанев, Боян Боев, Венелин Иванов, Цветан Кръстев, Валери Чакалов, Сашо Анастасов, Георги Йорданов, Панайот Минев, Цветана Векова, Пламен Братанов, Калия Йорданова, Стойчо Никифоров.

В обособена зала са показани произведения на художници като Свилен Блажев, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев, Станислав Памукчиев, Едмонд Демирджиян, Греди Асса, Рафи Шехирян, Емил Попов, Иван Русев, Зиятин Нуриев, Недко Солаков, които през днешния ден са измежду най-ярките имена в актуалното ни изкуство.

От друга страна 80-те години на ХХ век са доста мощен интервал в творчеството на художниците от предходното на посоченото потомство. Те също основават доста по-модерно пластическо подстрекателство в творбите си без да се преценяват с ограничаващите и лимитирани условия на идеологическата власт. Появяват се метафизичните и експресионистичните картини на Ванко Урумов, Георги Баев, Генко Генков и Емил Стойчев, нереалната живопис на Георги Божилов, Иван Кирков, Александър Капричев и Христо Симеонов, имагинерните композиции на Атанас Яранов, Димитър Казаков, Йордан Кацамунски, Емануил Попгенчев, Димитър Буюклийски и Никола Манев, интелектуалните надреални изображения на Николай Майсторов, въодушевените от модернизма платна на Теофан Сокеров и Стоян Илиев. Ангел Станев придава инсталационен и концептуален темперамент на пластиките си, а Павел Койчев и Альоша Кафеджийски моделират внушителни и ексцентрични експресионистични статуи. Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Иван Нинов, Румен Скорчев, Христо Градечлиев са към този момент феномени в графиката, а Дария Василянска, Кина Петрова и Снежина Попгенчева са в най-освободения и експресивен стадий от творчеството си.

Тези художници, а и някои други, в чието изкуство има черти на естетическо нововъведение, са показани също в три зали на експозицията (2, 3, 4).

Една от задачите на изложбата е да се покаже жизнеността и значимостта на варненската художническа общественост през 1980-те години, когато градът се трансформира в доста деен и авторитетен център на изобразителните изкуства у нас. В разцвета си тогава е именитият ателиен комплекс в тогавашната фабрика " Вулкан ", където творят няколко десетки надарени художници. Във Варна по това време се основава изкуство, наситено с доста по-модерен отпреди дух, с артистичен протест против консервативните правила, с интелектуална и трагична рефлексия на една несвободна социална и културна среда. До огромна степен тук се основават основите и първите прояви на най-съвременното образно изложение. Именно във Варна се появяват първите в България, публично показани в изложения, художествени съоръжения и " ситуации " (Милко Божков, Ванко Урумов ‒ 1984, 1985 г.), хепънинги и пърформънси (1985, 1986 г.), творби на лендарта и концептуалното изкуство (Владимир Иванов, Веселин Димов, Цветан Кръстев).

Представените 70 художници със 136 произведения от фонда на Варненската изложба би трябвало да покажат духовния подтик и креативната героизъм за нововъведение, които те демонстрират в комплицираната и нелека културна обстановка у нас през 1980-те години. Художественото им схващане търси по-съвременни и универсални пътища за създаване на образната изразност. В многообразието от стилови и официални направления, в преобладаващия психически и пластически драматизъм, в сериозния метафизичен подтекст на творбите проличава артистичната воля да се осмисли света и живота по доста по-задълбочен и културен метод. Експресионистичното изложение се оказва прекомерно съответно на изпълнената напрегнато и интелектуална незадоволеност социална атмосфера. То се демонстрира в огромна част от показаните създатели, като въплъщава мощната страст и екзалтираност, мощния жест и духовната радикалност на експресионизма, който през 1980-те години парадоксално и синхронно е преобладаващ и на западноевропейската художествена сцена.