Какви научи светът от век на шокови инфлации?
Укротяването на инфлацията ще отнеме повече време, в сравнение с хората всеобщо считат. Забавянето ѝ пък не значи безусловно доста по-висока безработица. Преждевременното разхлабване на паричната политика обаче може да бъде рисково.
Това са главните изводи в новия работен документ на Международния валутен фонд (МВФ), воден от Кристалина Георгиева. Той преглежда поуките от над 100 инфлационни шока в 56 страни от 70-те години на предишния век. Докладът е направен от водещите икономисти на Фонда, измежду които Анил Ари, Карлос Мулас-Гранадос, Виктор Милонас, Лев Ратновски и Уей Джао.
Според техните проучвания единствено в 60% от епизодите инфлацията е била „ решена “ в границите на до 5 години и даже в тези „ сполучливи “ случаи оправянето с високите цени е лишило над 3 години.
Степента на триумф е по-ниска, а времето за разрешаване – по-дълго при инфлационните шокове, провокирани от петролни разтърсвания в интервала 1973 – 1979 година
Повечето неразрешени случаи включват „ преждевременни празненства “, при които инфлацията в началото отслабва, доближава плато и се форсира още веднъж.
Държавите, които се оправят с инфлацията, имат по-строга парична политика, която се поддържа по-последователно във времето, по-нисък растеж на номиналните заплати и по-малко обезценяване на валутата.
Успешната дезинфлация пък е обвързвана с краткосрочни загуби на произвеждане, само че не и с огромни загуби на претовареност и действителни заплати за небосвод от 5 години.
От Financial Times обобщават главните заключения.
Факт 1
Лесно е да се твърди, че инфлационните шокове, породени от неочаквана детонация в цените на силата или храните, ще се разсеят, откакто главната причина, в множеството случаи, ембарго, война, неприятно време и така нататък – избледнее.
Но инфлацията се връща до равнищата отпреди шока след година единствено в 12 от 111-те инфлационни епизода, които МВФ изследва. В множеството от тези случаи обаче се приказва за солиден стопански потрес, като финансовата рецесия от 2008 година или азиатската финансова рецесия от 1997 година С други думи – те не са образци за „ безупречна дезинфлация “.
В 47 от обсъжданите случая инфлацията към момента не се е нормализирала след пет години.
Факт 2
Този мотив наподобява изключително подходящ през днешния ден. В съвсем всички случаи на твърдоглав инфлационен потрес цените спадат „ значително “ през първите три години, единствено до плато на високо равнище или до наново ускорение.
МВФ допуска, че това евентуално е породено от преждевременното облекчение на паричната политика или от държавните управления, които са разхлабили бюджетните разноски прекомерно рано.
Факт 3
Една от главните констатации на МВФ е, че сполучливото разрешаване на инфлационните шокове нормално идва, когато централните банки покачват лихвените проценти, без значение от повода.
Средно страните, които са се справили с инфлацията, покачват ефикасния си действителен кратковременен лихвен % с към 1 пункт спрямо позицията преди шока, до момента в който действителният % в страните, които не са разрешили инфлационния си проблем, се намалява с 4.5 пункта спрямо преди.
Факт 4
Следствието от обстоятелства 2 и 3 е, че сполучливите борби с инфлацията нормално идват, когато централните банки по едно и също време покачват лихвените проценти и ги поддържат високи за по-дълго време, в синхрон с държавните управления, които имат рестриктивни фискални политики.
Факт 5
Държавите, които сполучливо побеждават инфлацията посредством по-високи лихвени проценти за по-дълго време, съумяват или да запазят закрепените си валути, или да лимитират обезценяването им.
Факт 6
Както бихте очаквали, страните с по-строга парична и фискална политика означават по-умерен растеж на заплатите за сметка на страните с интензивен напредък на заплатите. В доста от случаите обаче този растеж е единствено номинален.
Факт 7
Това е най-интересното изобретение на изследването. Бихте предположили, че агресивното стягане на паричната и/или фискалната политика би наложило тежки стопански вреди.
В рамките на 5-годишния небосвод не откриваме статистически значима разлика в резултатите от растежа сред страните, които са разрешили инфлацията, и тези, които не са. Докато инфлационните шокове понижават растежа и усилват безработицата, без значение дали са решени или не, междинният и медианен спад на производството са нищожно по-големи за неразрешени епизоди в средносрочен проект “, разкриват от МВФ.
И по този начин, какво значи това – какъв брой подходящо е това историческо упражнение за днешните проблеми? Трудно е да се каже.
Показателно е, че повече от половината от епизодите, които МВФ изследва, са породени от петролната рецесия от 1973 – 1979 г.
Но неотдавнашният скок на инфлацията беше най-малко частично в началото провокиран от усложнения във веригата на доставки, породени от пандемията, по-късно подкладен от шока на търсенето, защото хората потеглиха да пазарят след пандемията и най-скоро от нахлуването на Русия в Украйна.
Така че историята може да е и неприятен ориентир за днешната обстановка. Но някои чиновници на централната банка несъмнено ще прочетат това като доказателство за потребността от стягане на паричната политика.
ЕЦБ увеличи лихвата до рекорден връх и алармира за завършек на цикъла
Това са главните изводи в новия работен документ на Международния валутен фонд (МВФ), воден от Кристалина Георгиева. Той преглежда поуките от над 100 инфлационни шока в 56 страни от 70-те години на предишния век. Докладът е направен от водещите икономисти на Фонда, измежду които Анил Ари, Карлос Мулас-Гранадос, Виктор Милонас, Лев Ратновски и Уей Джао.
Според техните проучвания единствено в 60% от епизодите инфлацията е била „ решена “ в границите на до 5 години и даже в тези „ сполучливи “ случаи оправянето с високите цени е лишило над 3 години.
Степента на триумф е по-ниска, а времето за разрешаване – по-дълго при инфлационните шокове, провокирани от петролни разтърсвания в интервала 1973 – 1979 година
Повечето неразрешени случаи включват „ преждевременни празненства “, при които инфлацията в началото отслабва, доближава плато и се форсира още веднъж.
Държавите, които се оправят с инфлацията, имат по-строга парична политика, която се поддържа по-последователно във времето, по-нисък растеж на номиналните заплати и по-малко обезценяване на валутата.
Успешната дезинфлация пък е обвързвана с краткосрочни загуби на произвеждане, само че не и с огромни загуби на претовареност и действителни заплати за небосвод от 5 години.
От Financial Times обобщават главните заключения.
Факт 1
Лесно е да се твърди, че инфлационните шокове, породени от неочаквана детонация в цените на силата или храните, ще се разсеят, откакто главната причина, в множеството случаи, ембарго, война, неприятно време и така нататък – избледнее.
Но инфлацията се връща до равнищата отпреди шока след година единствено в 12 от 111-те инфлационни епизода, които МВФ изследва. В множеството от тези случаи обаче се приказва за солиден стопански потрес, като финансовата рецесия от 2008 година или азиатската финансова рецесия от 1997 година С други думи – те не са образци за „ безупречна дезинфлация “.
В 47 от обсъжданите случая инфлацията към момента не се е нормализирала след пет години.
Факт 2
Този мотив наподобява изключително подходящ през днешния ден. В съвсем всички случаи на твърдоглав инфлационен потрес цените спадат „ значително “ през първите три години, единствено до плато на високо равнище или до наново ускорение.
МВФ допуска, че това евентуално е породено от преждевременното облекчение на паричната политика или от държавните управления, които са разхлабили бюджетните разноски прекомерно рано.
Факт 3
Една от главните констатации на МВФ е, че сполучливото разрешаване на инфлационните шокове нормално идва, когато централните банки покачват лихвените проценти, без значение от повода.
Средно страните, които са се справили с инфлацията, покачват ефикасния си действителен кратковременен лихвен % с към 1 пункт спрямо позицията преди шока, до момента в който действителният % в страните, които не са разрешили инфлационния си проблем, се намалява с 4.5 пункта спрямо преди.
Факт 4
Следствието от обстоятелства 2 и 3 е, че сполучливите борби с инфлацията нормално идват, когато централните банки по едно и също време покачват лихвените проценти и ги поддържат високи за по-дълго време, в синхрон с държавните управления, които имат рестриктивни фискални политики.
Факт 5
Държавите, които сполучливо побеждават инфлацията посредством по-високи лихвени проценти за по-дълго време, съумяват или да запазят закрепените си валути, или да лимитират обезценяването им.
Факт 6
Както бихте очаквали, страните с по-строга парична и фискална политика означават по-умерен растеж на заплатите за сметка на страните с интензивен напредък на заплатите. В доста от случаите обаче този растеж е единствено номинален.
Факт 7
Това е най-интересното изобретение на изследването. Бихте предположили, че агресивното стягане на паричната и/или фискалната политика би наложило тежки стопански вреди.
В рамките на 5-годишния небосвод не откриваме статистически значима разлика в резултатите от растежа сред страните, които са разрешили инфлацията, и тези, които не са. Докато инфлационните шокове понижават растежа и усилват безработицата, без значение дали са решени или не, междинният и медианен спад на производството са нищожно по-големи за неразрешени епизоди в средносрочен проект “, разкриват от МВФ.
И по този начин, какво значи това – какъв брой подходящо е това историческо упражнение за днешните проблеми? Трудно е да се каже.
Показателно е, че повече от половината от епизодите, които МВФ изследва, са породени от петролната рецесия от 1973 – 1979 г.
Но неотдавнашният скок на инфлацията беше най-малко частично в началото провокиран от усложнения във веригата на доставки, породени от пандемията, по-късно подкладен от шока на търсенето, защото хората потеглиха да пазарят след пандемията и най-скоро от нахлуването на Русия в Украйна.
Така че историята може да е и неприятен ориентир за днешната обстановка. Но някои чиновници на централната банка несъмнено ще прочетат това като доказателство за потребността от стягане на паричната политика.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ