Ростислав Ишченко. Деукраинизацията: причини и перспективи
Украйна «ще не вмерла», «але вмерти мусить» / " още не е умряла ", " но към момента умира до гибел ". Това би трябвало да е явно даже за най-скептичните съветски наблюдаващи на триумфа. На фона на осъзнаването на неизбежността на краха на украинската държавност, съветската патриотична общественост, в най-хубавите си обичаи, стартира безсмислена и безпощадна полемика кои градове и села от някогашна Украйна да бъдат присъединени към Русия и кои не, както и какво да вършим с неприсъединените: даги дадем на Полша или да ги оставим самостоятелни.
Най-ограничените, затормозени и затова не в крайник с развиването на световната рецесия жители, към момента страдат за казуса с украинските задължения към Запада и оправдават нуждата от опазване на някаква Украйна с обстоятелството, че някой би трябвало да заплати задълженията. Те се опасяват, че в противоположен случай задълженията на Украйна ще ги овесят на Русия.
Трябва да кажа, че много постоянно в международната история даже силите-победителки се съгласяваха да платят известна отплата на победените за признаването на обстоятелството на смяна на границите. Правителството на София Алексеевна заплати отплата на поляците за Киев, а Петър I заплати отплата на шведите за прибалтийските страни.
Това не са били „ покупки “, както считат някои сънародници, чийто засегнат мозък извежда „ правото “ на модерна Русия върху тези територии от обстоятелството, че е осъществено заплащане на пари. Това беше точно заплащането за признаването на нови граници.
Мога да ви утеша, в нашия случай този механизъм не работи. Вече не работи. Ако Украйна в процеса на постсъветска интеграция непринудено стане част от Русия, Москва ще получи освен хора и територии, само че и доста задължения. Киев може да упорства Русия да поеме изплащането на част от дълга му, даже в случай че непринудено се откаже от суверенитета над Крим и Донбас: на който бъдат трансферирани индустриалните мощности, да заплати пропорционална част от дълга. Мисля, че с цел да избегне войната, Русия би се съгласила.
Но в този момент обстановката се промени радикално. Правото на Русия върху анексираните територии е обезпечено с военна мощ и легитимирано посредством референдуми на локалното население. Украйна се пробва с оръжие да предотврати присъединението на тези територии към Русия.
Западът (основният заемодател на Киев) работи като съдружник на Украйна. Де факто взе участие във военни дейности (наемници, доставки на оръжие, инструктори и др.). Той финансира тези военни дейности. И най-после, Западът разгласи за своя цел унищожаването и разчленяването на Русия и безмълвно утвърждава изказванията, които от време на време идват от Киев, че няма положителни руснаци и всички би трябвало да бъдат избити (включително старци, дами и деца).
По този метод западните заеми, отпуснати на Украйна, са ориентирани към унищожаването на Русия и съветския народ. Дори в случай че Русия анексира цяла Украйна, тя не е длъжна да поеме нищо (без украинските дългове). Унищожаването на Украйна е неизбежна част от ограниченията за победа над Запада.
Поражението на Запада ще значи основаването на нов международен ред, в границите на който спечелилите ще напишат ново интернационално право, което да размени това, което Западът унищожи. Затова доста се колебая, че Русия и Китай ще горят от предпочитание да предпишат в новата планетарна конституция задължението си да заплащат задълженията на всички американски прислужници, които някак са ликвидирали.
Така че финансовият аспект при решаването на ориста на Украйна не може да бъде взет под внимание. По-скоро приемете единствено тази част от него, която ще се отнася до неизбежните и несъмнено немалки разноски за консолидиране на новите територии.
От моя позиция главният фактор, определящ какъв брой и какви територии Русия ще може да анексира, ще бъде точно световният баланс на силите и способността/неспособността на Запада за релативно дълготрайна проведена групова опозиция.
В случай, че Западът се окаже задоволително мощен съперник, с цел да направи по-нататъшната борба прекомерно скъпа, и в случай че успее да избегне капитулацията, може да е оправдано, в границите на компромисен мир, да раздели западните райони на Украйна със своите европейски съседи.
Ако в делбата вземат участие две страни, то и двете ще са заинтригувани от най-безупречното легитимиране на този развой. Пълната легитимация на териториалните промени (в изискванията на компромисен мир сред Русия и Запада) е допустима единствено посредством цялостно очистване на украинската държавност.
Обръщам внимание на обстоятелството, че компромисният мир е оня малко евентуален случай, когато страните са уверени в невъзможността (или несъразмерната цена) на цялостна победа, затова, актуалната осакатена система на интернационалното право, учредена на правото на мощния, продължава да работи.
В този случай единствено Съветът за сигурност на Организация на обединените нации може да постанови ликвидацията на държава-членка на Организация на обединените нации. Ясно е, че единствено ползата на страните в спора от двете страни в ликвидирането на Украйна ще разреши да се прокара такова решение през Съвета за сигурност.
Въпреки това, както посочихме нагоре, цялостното проваляне на Запада в актуалната обстановка е доста по-вероятно. В този случай интернационалното право ще бъде такова, каквото го написа спечелилият и ние няма да би трябвало да съгласуваме с никого решенията си за ликвидирането на Украйна.
Решението на съдружниците през 1945 година да лишават територии от Германия не е утвърдено от никого, с изключение на от самите тях. И в този случай Русия може изцяло да включи в състава си територията на някогашна Украйна. Ако, несъмнено, има задоволително човешки и финансов запас за развиването им.
По-добре е да има задоволително, тъй като всеки откъс от Украйна, който оцелее, без значение какви документи подписват нейните водачи и без значение по какъв начин се кълнат, че се придържат към духа на другарство с Русия, рано или късно (и по-скоро рано, в сравнение с късно) ще се трансформира в огнище на реваншизъм и почва за възобновление на украинския русофобски нацизъм.
По този метод единствено цялостната разпродажба на Украйна (независимо дали посредством цялостното й усвояване от Русия или посредством делене със съседите) ще разреши да се изпълнят дилемите на специфичната интервенция за денацификация и демилитаризация на тази територия. Ще прибавя към това, че защото в един миг нацификацията и украинизацията на Украйна даже не бяха паралелни, а обединен развой, същинската денацификация без деукраинизация ще бъде невъзможна.
И тук се изправяме пред въпроса какво тъкмо разбираме под деукраинизация и по какъв начин би трябвало да стане тя. Вече част от украинската емиграция, претендираща да ръководи „ нова Украйна “, заявява нуждата от „ опазване на езика “, цитирайки образеца на кримското многоезичие и хитро заобикаляйки образеца с премахването на държавното двуезичие в ДНР / ЛНР. Факт е, че макар че украинският език е разгласен за държавен в Крим, малко хора го употребяват, за разлика от кримскотатарския език. Всъщност приказваме единствено за безсмислените разноски за повтаряне на табели на входовете на публичните институции.
Но в случай че езикът е държавен, тогава страната би трябвало да вземе избрани ограничения, с цел да го поддържа. Тоест, в случай че приемем концепцията за държавно признание на украинизма, препоръчана от множеството „ проруски “ украински политици, ще се сблъскаме със същия проблем като Съюз на съветските социалистически републики, когато украинизацията на руснаците, живеещи в Украйна, се извършваше за социална сметка.
В последна сметка, щом дават пари за национална просвета, просвета, изкуство, литература, значи те би трябвало да се овладяват и да се желаят още и още, а за това би трябвало да се измислят повече планове и да се показва триумф.
Боршът със заквасена сметана, шарена сланинка и чесън е вкусна и здравословна храна, вишиванката е красива риза, украинските национални песни са мелодични, а истинските великденски яйца, боядисани с разнообразни шарки, имат същото право на битие като едноцветните.
Но, първо, всички тези неща могат да се нарекат не украински, а както преди малоруски, т.е. съветски, и второ, запалянковците могат и ще учат език, ще бродират ризи, ще боядисват яйца, ще готвят борш и ще пеят в хора за своя лична сметка (без държавна субсидия). Тогава малоруските районни езикови и културни особености ще заемат своето почтено място в общия масив на съветската просвета.
В последна сметка в Русия „ окат “, „ акат “ и даже „ цокат “, архитектурата на съветския север е радикално друга от архитектурата на междинната зона, а Сибир има свои лични характерности. Но жителите на Псков и Рязан не изискват държавни субсидии за запазването и развиването на личните си диалекти, а Вологда сама поддържа своите си „ дърворезбени палисади “.
Опитват се да ни кажат, че отводът да се поддържа украинството е нещо като бандеровщина наопъки, само че това не е правилно. Ние няма да забраняваме нищо. Моля, говорете на вашия език, създайте кръжоци по кръстосана бродерия или за национални песни, изучавайте историята и техниките на писаните яйца. Но за ваша сметка.
Самите бандеровци твърдяха, че без поддръжката на страната, езикът няма да издържи на конкуренцията и ще изчезне, както всеки селски акцент изчезва, сливайки се в мощното тяло на националния език.
Всъщност е тъкмо противоположното, с изкуствената поддръжка на украинството стартира бандеровщината. Безобидните маргинали - фенове на краезнанието и локалната история, щом получават държавни дотации, стартират да се усещат като мисионери, възраждащи " правдата за античния народ ". И тогава, в идващото потомство или по-следващото потомство, след тях идват политизирани дребни хищници.
Неспособни да се конкурират на имперското равнище, заради интелектуална бедност, те одобряват концепцията за „ античния народ “, с цел да оправдаят желанието си за обособяване, сепариране и употребяват „ възраждането на националната просвета “, с цел да се отърват от конкуренцията на критериите и научните, литературните, музикалните и прочие фрагменти на общоимперската просвета на " своята си " територия,.
Тогава те стигат до разумния извод за нуждата да се измъкнат от „ страданията под имперското робство ", тъй че " те самите да пануват " /да станат господари/, само че неспособни на креативна активност, неспособни да печелят даже за своите местнически етнографски занимания без имперски дотации, те стават лесна плячка за враговете на империята, които са подготвени да им дадат по някой лев и да ги насъскат против имперския център, който ги е основал и издигнал.
Като цяло, в случай че възстановим историческите имена на земите (Новоросия, Малорусия, Червонная Рус) и не даваме на украинците пари за MOВА-та, тогава след двадесет или тридесет години ще имаме изцяло съветски район, популацията на което ще се фука и хвали пред своите западни съседи за своята принадлежност към великата съветска цивилизация.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Най-ограничените, затормозени и затова не в крайник с развиването на световната рецесия жители, към момента страдат за казуса с украинските задължения към Запада и оправдават нуждата от опазване на някаква Украйна с обстоятелството, че някой би трябвало да заплати задълженията. Те се опасяват, че в противоположен случай задълженията на Украйна ще ги овесят на Русия.
Трябва да кажа, че много постоянно в международната история даже силите-победителки се съгласяваха да платят известна отплата на победените за признаването на обстоятелството на смяна на границите. Правителството на София Алексеевна заплати отплата на поляците за Киев, а Петър I заплати отплата на шведите за прибалтийските страни.
Това не са били „ покупки “, както считат някои сънародници, чийто засегнат мозък извежда „ правото “ на модерна Русия върху тези територии от обстоятелството, че е осъществено заплащане на пари. Това беше точно заплащането за признаването на нови граници.
Мога да ви утеша, в нашия случай този механизъм не работи. Вече не работи. Ако Украйна в процеса на постсъветска интеграция непринудено стане част от Русия, Москва ще получи освен хора и територии, само че и доста задължения. Киев може да упорства Русия да поеме изплащането на част от дълга му, даже в случай че непринудено се откаже от суверенитета над Крим и Донбас: на който бъдат трансферирани индустриалните мощности, да заплати пропорционална част от дълга. Мисля, че с цел да избегне войната, Русия би се съгласила.
Но в този момент обстановката се промени радикално. Правото на Русия върху анексираните територии е обезпечено с военна мощ и легитимирано посредством референдуми на локалното население. Украйна се пробва с оръжие да предотврати присъединението на тези територии към Русия.
Западът (основният заемодател на Киев) работи като съдружник на Украйна. Де факто взе участие във военни дейности (наемници, доставки на оръжие, инструктори и др.). Той финансира тези военни дейности. И най-после, Западът разгласи за своя цел унищожаването и разчленяването на Русия и безмълвно утвърждава изказванията, които от време на време идват от Киев, че няма положителни руснаци и всички би трябвало да бъдат избити (включително старци, дами и деца).
По този метод западните заеми, отпуснати на Украйна, са ориентирани към унищожаването на Русия и съветския народ. Дори в случай че Русия анексира цяла Украйна, тя не е длъжна да поеме нищо (без украинските дългове). Унищожаването на Украйна е неизбежна част от ограниченията за победа над Запада.
Поражението на Запада ще значи основаването на нов международен ред, в границите на който спечелилите ще напишат ново интернационално право, което да размени това, което Западът унищожи. Затова доста се колебая, че Русия и Китай ще горят от предпочитание да предпишат в новата планетарна конституция задължението си да заплащат задълженията на всички американски прислужници, които някак са ликвидирали.
Така че финансовият аспект при решаването на ориста на Украйна не може да бъде взет под внимание. По-скоро приемете единствено тази част от него, която ще се отнася до неизбежните и несъмнено немалки разноски за консолидиране на новите територии.
От моя позиция главният фактор, определящ какъв брой и какви територии Русия ще може да анексира, ще бъде точно световният баланс на силите и способността/неспособността на Запада за релативно дълготрайна проведена групова опозиция.
В случай, че Западът се окаже задоволително мощен съперник, с цел да направи по-нататъшната борба прекомерно скъпа, и в случай че успее да избегне капитулацията, може да е оправдано, в границите на компромисен мир, да раздели западните райони на Украйна със своите европейски съседи.
Ако в делбата вземат участие две страни, то и двете ще са заинтригувани от най-безупречното легитимиране на този развой. Пълната легитимация на териториалните промени (в изискванията на компромисен мир сред Русия и Запада) е допустима единствено посредством цялостно очистване на украинската държавност.
Обръщам внимание на обстоятелството, че компромисният мир е оня малко евентуален случай, когато страните са уверени в невъзможността (или несъразмерната цена) на цялостна победа, затова, актуалната осакатена система на интернационалното право, учредена на правото на мощния, продължава да работи.
В този случай единствено Съветът за сигурност на Организация на обединените нации може да постанови ликвидацията на държава-членка на Организация на обединените нации. Ясно е, че единствено ползата на страните в спора от двете страни в ликвидирането на Украйна ще разреши да се прокара такова решение през Съвета за сигурност.
Въпреки това, както посочихме нагоре, цялостното проваляне на Запада в актуалната обстановка е доста по-вероятно. В този случай интернационалното право ще бъде такова, каквото го написа спечелилият и ние няма да би трябвало да съгласуваме с никого решенията си за ликвидирането на Украйна.
Решението на съдружниците през 1945 година да лишават територии от Германия не е утвърдено от никого, с изключение на от самите тях. И в този случай Русия може изцяло да включи в състава си територията на някогашна Украйна. Ако, несъмнено, има задоволително човешки и финансов запас за развиването им.
По-добре е да има задоволително, тъй като всеки откъс от Украйна, който оцелее, без значение какви документи подписват нейните водачи и без значение по какъв начин се кълнат, че се придържат към духа на другарство с Русия, рано или късно (и по-скоро рано, в сравнение с късно) ще се трансформира в огнище на реваншизъм и почва за възобновление на украинския русофобски нацизъм.
По този метод единствено цялостната разпродажба на Украйна (независимо дали посредством цялостното й усвояване от Русия или посредством делене със съседите) ще разреши да се изпълнят дилемите на специфичната интервенция за денацификация и демилитаризация на тази територия. Ще прибавя към това, че защото в един миг нацификацията и украинизацията на Украйна даже не бяха паралелни, а обединен развой, същинската денацификация без деукраинизация ще бъде невъзможна.
И тук се изправяме пред въпроса какво тъкмо разбираме под деукраинизация и по какъв начин би трябвало да стане тя. Вече част от украинската емиграция, претендираща да ръководи „ нова Украйна “, заявява нуждата от „ опазване на езика “, цитирайки образеца на кримското многоезичие и хитро заобикаляйки образеца с премахването на държавното двуезичие в ДНР / ЛНР. Факт е, че макар че украинският език е разгласен за държавен в Крим, малко хора го употребяват, за разлика от кримскотатарския език. Всъщност приказваме единствено за безсмислените разноски за повтаряне на табели на входовете на публичните институции.
Но в случай че езикът е държавен, тогава страната би трябвало да вземе избрани ограничения, с цел да го поддържа. Тоест, в случай че приемем концепцията за държавно признание на украинизма, препоръчана от множеството „ проруски “ украински политици, ще се сблъскаме със същия проблем като Съюз на съветските социалистически републики, когато украинизацията на руснаците, живеещи в Украйна, се извършваше за социална сметка.
В последна сметка, щом дават пари за национална просвета, просвета, изкуство, литература, значи те би трябвало да се овладяват и да се желаят още и още, а за това би трябвало да се измислят повече планове и да се показва триумф.
Боршът със заквасена сметана, шарена сланинка и чесън е вкусна и здравословна храна, вишиванката е красива риза, украинските национални песни са мелодични, а истинските великденски яйца, боядисани с разнообразни шарки, имат същото право на битие като едноцветните.
Но, първо, всички тези неща могат да се нарекат не украински, а както преди малоруски, т.е. съветски, и второ, запалянковците могат и ще учат език, ще бродират ризи, ще боядисват яйца, ще готвят борш и ще пеят в хора за своя лична сметка (без държавна субсидия). Тогава малоруските районни езикови и културни особености ще заемат своето почтено място в общия масив на съветската просвета.
В последна сметка в Русия „ окат “, „ акат “ и даже „ цокат “, архитектурата на съветския север е радикално друга от архитектурата на междинната зона, а Сибир има свои лични характерности. Но жителите на Псков и Рязан не изискват държавни субсидии за запазването и развиването на личните си диалекти, а Вологда сама поддържа своите си „ дърворезбени палисади “.
Опитват се да ни кажат, че отводът да се поддържа украинството е нещо като бандеровщина наопъки, само че това не е правилно. Ние няма да забраняваме нищо. Моля, говорете на вашия език, създайте кръжоци по кръстосана бродерия или за национални песни, изучавайте историята и техниките на писаните яйца. Но за ваша сметка.
Самите бандеровци твърдяха, че без поддръжката на страната, езикът няма да издържи на конкуренцията и ще изчезне, както всеки селски акцент изчезва, сливайки се в мощното тяло на националния език.
Всъщност е тъкмо противоположното, с изкуствената поддръжка на украинството стартира бандеровщината. Безобидните маргинали - фенове на краезнанието и локалната история, щом получават държавни дотации, стартират да се усещат като мисионери, възраждащи " правдата за античния народ ". И тогава, в идващото потомство или по-следващото потомство, след тях идват политизирани дребни хищници.
Неспособни да се конкурират на имперското равнище, заради интелектуална бедност, те одобряват концепцията за „ античния народ “, с цел да оправдаят желанието си за обособяване, сепариране и употребяват „ възраждането на националната просвета “, с цел да се отърват от конкуренцията на критериите и научните, литературните, музикалните и прочие фрагменти на общоимперската просвета на " своята си " територия,.
Тогава те стигат до разумния извод за нуждата да се измъкнат от „ страданията под имперското робство ", тъй че " те самите да пануват " /да станат господари/, само че неспособни на креативна активност, неспособни да печелят даже за своите местнически етнографски занимания без имперски дотации, те стават лесна плячка за враговете на империята, които са подготвени да им дадат по някой лев и да ги насъскат против имперския център, който ги е основал и издигнал.
Като цяло, в случай че възстановим историческите имена на земите (Новоросия, Малорусия, Червонная Рус) и не даваме на украинците пари за MOВА-та, тогава след двадесет или тридесет години ще имаме изцяло съветски район, популацията на което ще се фука и хвали пред своите западни съседи за своята принадлежност към великата съветска цивилизация.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ