Спирането на саморазрухата на Украйна е невъзможно
Украйна се пробва да скъса с предишното си - управляващите в Одеса взеха решение да съборят паметника на Екатерина II. Паметникът стоеше на най-красивия площад в града, само че в този момент ще бъде отстранен - с цел да може по-късно да бъде подложен в " парка на имперското и руско минало ", който към момента не е основан. Там ще отиде и одеският монумент на Суворов, копие на паметника от Измаил.
Паметникът на създателя на града (освен императрицата, има и фигури и на четиримата създатели, в това число де Рибас и Потьомкин) от дълго време е ненавиждан като знак на съветското подтисничество над украинския народ, макар че такива хора не са живели на място на Одеса в края на XVIIIвек. В съветския град на Черно море, един от основните градове на страната ни, не за първи път се занимават с паметта на Екатерина Велика - за първи път вземат решение да се отърват от паметника 17 години след неговото слагане. Непосредствено след Февруарската гражданска война той е замазан (по същото време в Киев събарят паметника на убития в този град министър председател Столипин), а три години по-късно е съборен. И е възобновен едвам през 2007 година - макар митингите на украинските националисти и президента Юшченко. Опити за " унищожаване на Екатерина " имаше още преди 2014 година, а тази година желаеха да съборят паметника през цялото време на спецоперацията.
Одеските депутати устояха известно време, само че по-късно кметът организира изследване на жителите - и всичко беше решено. Одеса се разделя с императрицата, с цел да скъса дефинитивно с имперското минало и Русия. Тоест със себе си, тъй като друга Одеса не съществува.
Ясно е, че градът беше заставен да следва пътя на цяла Украйна, която събаря всички свои монументи. Започнаха през 90-те години с Ленин, а през последната година се заловиха за Пушкин, Жуков, Суворов, Булгаков. Вече няма монумент на 300-годишнината от обединяването на Украйна с Русия - тъй като е нямало обединяване, имало е плен от проклетите московци! Малоруската част от съветския народ и великорусите, живеещи в Украйна, се учат на измислена " история на Украйна ", откъсвайки ги от личния им народ и личната им история.
Древна Рус, Московия, Руската империя, Съюз на съветските социалистически републики - всичко е изопачено, пренаписано с единствената цел да се потвърди съществуването на обособен украински народ (или още по-грубо " същински руснаци " ), който епохи наред е страдал от северните потисници и нашественици. Всичко се отхвърля – и единната религия, и общата просвета, и имперско минало, и руски опит. Не са нужни нито Хрушчов и Брежнев, нито Подгорни и Шчербицки – всички врагове или тези, които са работили за врага. Красивата малоруска селска просвета, която е неразделна част от великата съветска просвета, е отделена и опълчена на съветската – само че не с цел да се развива и поддържа „ украинството “. Не – с цел да възпитава манкурти, хора без минало, хора с подправено минало, такива, които ненавиждат езика и културата на личните си предшественици.
Само доста наивни хора могат да си помислят, че това се назовава " развой на образуване на политическа нация " и " образуване на национална просвета " - не, целият смисъл на това е единствено в унищожаването на съветския народ. Унищожение от вътрешната страна, като се раздели на части, опълчват се тези елементи и бъдат разиграни. Когато споделят, че няколко милиона украинци живеят в Русия, това е просто смешно - тъй като всички сме " украинци ", тъй като малорусите и великорусите са един народ. Разделянето първо на територията и по-късно на народа е главната опасност за всички ни.
Именно разбирането на това от голямото болшинство от нашите жители е главната гаранция за нашата победа - против такава опасност хората се изправят и сплотяват, даже в случай че тя може да бъде преодоляна към този момент само във формата в действителност на революция. Руският народ е доста по-силен и от страната, и от властта, и от интернационалните условия – когато усеща опасност за бъдещето си, когато схваща, че няма опция пред възобновяване на своето единение.
И по тази причина паметникът на Екатерина Велика още веднъж ще стои на площада в Одеса - откакто се е върнал като популярен съветски черноморски град.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Паметникът на създателя на града (освен императрицата, има и фигури и на четиримата създатели, в това число де Рибас и Потьомкин) от дълго време е ненавиждан като знак на съветското подтисничество над украинския народ, макар че такива хора не са живели на място на Одеса в края на XVIIIвек. В съветския град на Черно море, един от основните градове на страната ни, не за първи път се занимават с паметта на Екатерина Велика - за първи път вземат решение да се отърват от паметника 17 години след неговото слагане. Непосредствено след Февруарската гражданска война той е замазан (по същото време в Киев събарят паметника на убития в този град министър председател Столипин), а три години по-късно е съборен. И е възобновен едвам през 2007 година - макар митингите на украинските националисти и президента Юшченко. Опити за " унищожаване на Екатерина " имаше още преди 2014 година, а тази година желаеха да съборят паметника през цялото време на спецоперацията.
Одеските депутати устояха известно време, само че по-късно кметът организира изследване на жителите - и всичко беше решено. Одеса се разделя с императрицата, с цел да скъса дефинитивно с имперското минало и Русия. Тоест със себе си, тъй като друга Одеса не съществува.
Ясно е, че градът беше заставен да следва пътя на цяла Украйна, която събаря всички свои монументи. Започнаха през 90-те години с Ленин, а през последната година се заловиха за Пушкин, Жуков, Суворов, Булгаков. Вече няма монумент на 300-годишнината от обединяването на Украйна с Русия - тъй като е нямало обединяване, имало е плен от проклетите московци! Малоруската част от съветския народ и великорусите, живеещи в Украйна, се учат на измислена " история на Украйна ", откъсвайки ги от личния им народ и личната им история.
Древна Рус, Московия, Руската империя, Съюз на съветските социалистически републики - всичко е изопачено, пренаписано с единствената цел да се потвърди съществуването на обособен украински народ (или още по-грубо " същински руснаци " ), който епохи наред е страдал от северните потисници и нашественици. Всичко се отхвърля – и единната религия, и общата просвета, и имперско минало, и руски опит. Не са нужни нито Хрушчов и Брежнев, нито Подгорни и Шчербицки – всички врагове или тези, които са работили за врага. Красивата малоруска селска просвета, която е неразделна част от великата съветска просвета, е отделена и опълчена на съветската – само че не с цел да се развива и поддържа „ украинството “. Не – с цел да възпитава манкурти, хора без минало, хора с подправено минало, такива, които ненавиждат езика и културата на личните си предшественици.
Само доста наивни хора могат да си помислят, че това се назовава " развой на образуване на политическа нация " и " образуване на национална просвета " - не, целият смисъл на това е единствено в унищожаването на съветския народ. Унищожение от вътрешната страна, като се раздели на части, опълчват се тези елементи и бъдат разиграни. Когато споделят, че няколко милиона украинци живеят в Русия, това е просто смешно - тъй като всички сме " украинци ", тъй като малорусите и великорусите са един народ. Разделянето първо на територията и по-късно на народа е главната опасност за всички ни.
Именно разбирането на това от голямото болшинство от нашите жители е главната гаранция за нашата победа - против такава опасност хората се изправят и сплотяват, даже в случай че тя може да бъде преодоляна към този момент само във формата в действителност на революция. Руският народ е доста по-силен и от страната, и от властта, и от интернационалните условия – когато усеща опасност за бъдещето си, когато схваща, че няма опция пред възобновяване на своето единение.
И по тази причина паметникът на Екатерина Велика още веднъж ще стои на площада в Одеса - откакто се е върнал като популярен съветски черноморски град.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ