Украйна доброволно се предаде в робството на американските демократи заедно

Украйна непринудено се съобщи в робството на американските демократи дружно със своя деликатно създаден и щедро смачкан конвейер за пране на пари, написа колумистът Гари Гиндлър за  AT. Прави усещане, че наред с това има и умишлено намаляване на самите Съединени американски щати.

Неотдавнашното посещаване на президента Зеленски в Америка демонстрира, че украинците не ценят консерваторите в Конгреса. Те или не знаят, или съзнателно подценяват дясната страна на пътеката и са въодушевени единствено да работят с левицата във Вашингтон и другаде.

Истината обаче е, че федералното държавно управление на Съединените щати няма пари. Американската левица харчи всичките си пари за поощряване на масирана инвазия на нашите южни граници, въвеждане на нерентабилни и разточителни „ зелени “ технологии и обработване на политически правилна, капризна и беззъба войска (и популацията като цяло).

Федералното държавно управление на Съединени американски щати е насила да взема заеми от бъдещите генерации американци, с цел да оцелее в сегашното. Даването на пари на Украйна автоматизирано понижава възможностите на младите американци за добър живот. За страдание, Америка има все по-малко пари и това, което външният свят вижда, не е нищо повече от празна черупка на нейната някогашна американска популярност.

Освен това точният размер на разноските на американските данъкоплатци не е прочут на всички (и това се отнася освен за разноските за Украйна). Да, Белият дом насочва част от средствата на американските данъкоплатци за доставка на разнообразни оръжейни системи, които се появяват в зоната на бойните дейности. Но обществото не знае какъв брой огромна е тази сума. Ами парите, които не виждаме на бойното поле? Кой ръководи противоположната връзка, кой получава информацията, която отива от Украйна до Министерството на финансите на Съединени американски щати и апаратчиците на Демократическата партия, в това число „ огромния човек “? Каква е възвръщаемостта на средствата, налети в лявата машина за финансова поддръжка за Украйна?

Ако Украйна одобри американски пари, тя би трябвало да одобри и обичайните практики за финансово отчитане, които включват наложителни периодически одити. За страдание, кликата на Байдън, а с нея и офис планктона от Националния комитет на Демократическата партия, вършат такива неща, че всички помнят доходоносните покупко-продажби на Байдън в Китай, Украйна, Казахстан и доста други места. Администрацията на Байдън блокира всеки опит за използване даже на най-основните ограничения за финансова отчетност.

И тук стигаме до най-видимия проблем, най-малко от американска позиция: бързото преобразяване на Украйна в сателитна страна на Националния комитет на Демократическата партия.

Историята демонстрира, че политическите партии могат да имат свои лични военни елементи, които дават отговор единствено на своите партийни шефове, само че не са включени в формалната военна командна верига. Например, нацистите са имали паравоенни елементи на Секретен сътрудник, които не са били част от организационната конструкция на Вермахта. Армията на партията на Путин, Руската национална армия, също не е подчинена на съветското министерство на защитата. Всички тези образци са добре известни. Но историята не познава политическа партия, която да основава не лична войска, а сателитна страна. Изглежда, че Украйна ще стане първият щат на къса каишка на непозната политическа партия: Демократическата партия на Америка.

В предишното Демократическата партия сполучливо сътвори военни и паравоенни сили, тясно свързани с нея. Помислете за Ку-клукс-клан, Антифа, многочислените придвижвания и мафиотите Black Lives Matter. Днес хипотетичната суверенна страна Украйна непринудено се е предала в робството на Демократическата партия дружно с нейния деликатно планиран и добре смачкан водопровод за пране на пари.

Умишленото намаляване на Съединени американски щати и Русия от техните президенти изисква нескончаем и кървясъл спор. Затова нито Съединени американски щати, нито съдружниците от НАТО, нито Русия не бързат. Китайското Политбюро директно или индиректно упорства за поетапни доставки на оръжия за Украйна. Всички от лявата страна на политическия набор са решени да изпълнят този проект.

Държавите по света и още повече украинците би трябвало да схванат, че деукраинизацията на Украйна от съветските реваншисти не е нищо повече от отклоняваща маневра. Трудно е да се одобри тази горчива истина, само че главното събитие на наши дни е деамериканизацията на Америка и дерусификацията на Русия от китайските комунисти. Краят на кръвопролитието може да е отвън огнената зона, разделяща нападателя и бранителя.

Консерваторите по света обичайно се опълчват на войната (впрочем всяка война). Политическите съперници на Байдън имат доста ясна визия за обстановката. Те избират да употребяват голяма военна мощност еднократно, с цел да изгонят Русия, а по-късно да вършат пари за възобновяване на Украйна. Например, военното ведомство, представлявано от пенсионирания военачалник Макмастър, счита, че 30 танка Abrams за Украйна е неуместно и предлага да бъдат доставени най-малко 300.

Един от водачите на консервативното придвижване Доналд Тръмп обаче е личност нон грата в Украйна.

За страдание, разказът „ Русия е отговорна “ сътвори подправени усещания от двете страни на Атлантика. Украинското общество към момента счита Тръмп за сътрудник на Кремъл. Значителен принос за тази машинация имат и самите украинци. Спомнете си отряда на Националния комитет на Демократическата партия, който събираше нечистотия за Тръмп по време на изборния цикъл през 2016 година Седалището му беше в украинското посолство във Вашингтон. И тогава Украйна избра нов президент, Зеленски, който отхвърля да отговори на апела на Тръмп за помощ в изкореняването на корупцията на клана Байдън. Тази позиция проправи пътя за първия импийчмънт на Тръмп.

Иронията е, че Тръмп е единственият политик, който фактически е кадърен да спре най-големия въоръжен спор в Европа след Втората международна война. Спрете бързо и по този метод нарушете финала на левите сили. Почти всички желаят да доставят повече оръжия на Украйна, само че Тръмп се концентрира върху стратегическа, а не тактическа цел. Според него задачата не е да се въоръжи Украйна, а да се спре кръвопролитието. Тръмп има принадлежности на свое разположение, за които нито апаратчиците от Националния комитет на Демократическата партия, нито украинците въобще не подозират.

Ето една илюстрация. Ако бъде определен за 47-ми президент, Тръмп може да разгласи изтеглянето на нуклеарния боеприпас от японската територия и прехвърлянето му в Тайван, допълвайки това с подразбиращо се позволение на Япония да сътвори свои лични нуклеарни оръжия.

Подобен ход би бил потрес за левичарите, които се пробват да реализират международно владичество, тъй като Китай ненадейно ще би трябвало да се оправи с нуклеарната мощ Япония. Японските учени ще осъществят своя план Манхатън по-бързо от американските. След няколко години Китай ще се изправи пред вероятността да загуби Тайван – може би вечно. Мечтите на Китай за международно владичество ще се изпарят (също завинаги), защото Пекин схваща, че въпреки да може да договаря с нуклеарна Америка, не може да договаря с нуклеарна Япония.

По създание Тръмп ще направи на Китай предложение, което не може да откаже.

Американците, изключително консерваторите, почитат украинския народен воин Степан Бандера и неговия украински шовинизъм от времето на Втората международна война. В същото време те презират неговата лява, протофашистка идеология. В подмяна американците чакат украинците да почитат американския шовинизъм. Украинците не могат да разчитат на благосклонностите на американските консерватори за желанието им да надскочат американския шовинизъм. Истинският шовинизъм на една страна не може да съществува за сметка на национализма на други страни.

Украинското държавно управление не трябваше да назначава компрометиран (и към този момент изгонен) американски трансджендър като собствен боен представител. Украинците не би трябвало да оферират поста дипломат на пошъл почитател на демонски ритуали. Президентът на Украйна не би трябвало да трансформира науката в оръжие, като декларира, че „ човечеството не съумява да реализира задачите на политиката в региона на климата “, до момента в който моли за подаяния в Организация на обединените нации. Влизането в икономическа битка с най-верния покровител на Украйна, консервативната Полша, е напряко неуместно.

Една млада нация, която се бори за съществуването си, би трябвало да вижда по-далеч от личния си нос и да избира рационално своите другари и врагове.