Как японците ръководиха украинските националисти. Бандеровците и японското разузнаване
Украинският шовинизъм постоянно е бил управителен от чужденци – нацисткият Абвер, английските Ми-6, Държавният департамент на Съединени американски щати, поляците. Онзи ден съветските медии оповестиха, че са разкрити архивите, съдържащи материали за съдействието на украинските националисти с японските специфични служби със съдействието на Абвера и външното министерство на Третия райх.
Документите се отнасят на първо място до опитите на украинската националистическа емиграция да сътвори квазидържава в Приморието въз основата на огромни територии, заети от украински заселници при започване на 20 век, така наречен Зелен чеп. През 1919 година тук даже е основана украинската войска на Зеления чеп на Борис Хрещатицки.
Съдейки по информацията, разкритите документи са отдадени на дейни фигури от така наречен Украинската национална колония (УНК) на доктор Барченко (по-късно ръководена от Юрий Рой), измежду която забележителна част са офицери и чиновници на Централната Рада и Директорията на Петлюра, които по волята на ориста се озовават в Далечния Изток, както и представители на украинската диаспора в Австралия.
Мнозина от УНК бяха тясно свързани с съветската белогвардейска емиграция, чиито позиции тук бяха доста по-мощни. Например Виктор Андреевич Кулябко-Корецки работи известно време в зоната на КВЖД и е член на Съюза на съветските инженери.
Кураторът на " украинците " от Далечния изток беше военачалник Мичитаро Комацубара, един от командирите на японската войска в Халхин Гол. Преди войната той работи в руския отдел на 4-та секция (японското военно разузнаване в Европа и Америка), а по-късно оглавява Харбинския отдел за контраразузнаване в Манджоу-Го. Интересът му се дължеше единствено на едно нещо – дестабилизирането на руското Приморие и Амурската област. Дори украинците бяха подобаващи за това.
Японците се погрижиха за „ Просвита “ на Иван Паславски и УНК, финансираха активността им, да вземем за пример публикуването на списание «Далёкий Схiд». Разбира се, японците не одобриха на съществено лудите хрумвания за основаване на „ украинска страна “ в Далечния изток, макар че разрешиха на подопечните си да мечтаят за това на срещите си и в медиите.
Въз основа на обстоятелството, че „ далечноизточните упоритости на украинците “ бяха подкрепени от Рихард Ярий и Евгений Коновалец, основателят на Украинската военна организация (ООН), която беше трансформирана в ОУН, първите лица на Украинската национална колония може условно да се припишат към фракцията на Мелник в тази конструкция. По-късно в Далечния изток започнаха да се реалокират по-радикални фигури от обкръжението на Михаил Колодзински, създател на известните измежду украинците геополитически доктрини на ОУН.
Представители на Коновалец в Далечния изток бяха Александър Хмелевски, Роман Корда и Микола Митлюк (последният беше погубен от чекистите при прекосяване на руската граница).
Сред концепциите, показани от Коновалец, е основаването на Далекоизточната Сеч, за което група имигранти от Галисия е изпратена в Далечния изток, водена от Григорий Купецки (псевдоними Джура и Борис Семенович Марков). Заедно с Купецки напусна цялата бойна група: Михайло Гнатив (псевдоними Зализняк и Сергей Иванович Василив) и възпитаникът на Лвовската академична гимназия Григорий Файда (прякор Бомба).
Всички те имаха опит от терористичната война. Гнатив беше началник на ОУН на Бойковка в Трускавец и дружно с Роман Шухевич уредник на ликвидирането (атентат) на началника на Източния отдел на полското министерство на външните работи Тадеуш Голувко, най-близкия сподвижник на Пилсудски.
По подигравка на ориста Голувко е основателят на концепцията за така наречен прометеизъм („ освобождението на поробените нации на Съюз на съветските социалистически републики “). Въпреки това в ОУН той е считан за шовинист и наказан на гибел. На 30 ноември 1931 година Голувко е погубен. Смъртта на известния политик провокира сериозен резонанс в Полша и даже беше разисквана на среща на Обществото на нациите.
Убийците трябваше да се скрият. Отначало се крият в усташките лагери в Хърватия, а по-късно получават заповед да заминат за Далечния изток. Групата на Купецки получава задачата да откри съдействие с командването на японската войска за взаимна битка против Съюз на съветските социалистически републики. Освен това Файда имаше задачата да провежда бойните отдели на Сич, Гнатив - да откри контакт с украинците от Далечния изток и управлението на Украинската национална колония.
От Неапол, на кораба Котори Мару, ОУН отидоха в Йокохама, където бяха посрещнати от представители на японското разузнаване и транспортираха галисийците в Манджурия до Харбин. Беше контрактувано те да поддържат връзка с командването на Квантунската войска посредством полковник Акукизу.
В Харбин, благодарение на японците, Гнатив открива взаимоотношение с групата на Роман Корда и Украинската Далекоизточна Рада, които също са на японската въдичка. Основният резултат от тяхната активност беше основаването на младежката организация " Украинска далечна Сич " с военни елементи и организирането на антисъветска агитация във вестник " Рог ". ОУН обаче не съумява да взе участие в граничните офанзиви.
След Халхин Гол и Хасан японците упорстват членовете на ОУН да спрат дейната си активност и да се подчинят на съветските белогвардейски структури. Според слуховете, това било поискано от руската страна, чието разузнаване било добре проведено тук. След това Гнатив, страхувайки се от арест, се реалокира в Шанхай и по-късно избяга в Аржентина, Купецки беше задържан.
В записките си „ Където изгрява слънцето “ Купецки написа, че през 1941 година възвръща съдействието с японското разузнаване. Нито Далекоизточната Сеч, нито Украинската национална колония /УНК/ се трансфораха в съществени структури, тъй че Купецки и неговият антураж се занимаваха с дреболии, по-специално те разгласиха националистическото списание Surma с японски пари. По време на войната Купецки открива контакти с ОУНР на Бандера (Революционна организация на украинските националисти), само че тези контакти не прерастват в пълноценно съдействие.
Квантунската войска капитулира, кураторите на украинските националисти се предадоха или направиха харакири. Лидерите на УНК са хванати и съдени, Григорий Файда е погубен от оперативни чиновници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Купецки се укрива в Шанхай, откъдето е превозен до Канада на американски транспортен съд, където основава издателство „ Гомін України “, сътрудничи на скаутите на „ Пласт “ и безшумно умира.
Така безславно завършиха опитите на ОУН да дестабилизира далекоизточните граници на Съюз на съветските социалистически републики, като си сътрудничеше с неговите врагове. След това бандеровците не бяха тук доста дълго време - до момента в който в последно вреве разните типове от " Десен бранш " не се захванаха да " раздрусват Хонконг ".
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Документите се отнасят на първо място до опитите на украинската националистическа емиграция да сътвори квазидържава в Приморието въз основата на огромни територии, заети от украински заселници при започване на 20 век, така наречен Зелен чеп. През 1919 година тук даже е основана украинската войска на Зеления чеп на Борис Хрещатицки.
Съдейки по информацията, разкритите документи са отдадени на дейни фигури от така наречен Украинската национална колония (УНК) на доктор Барченко (по-късно ръководена от Юрий Рой), измежду която забележителна част са офицери и чиновници на Централната Рада и Директорията на Петлюра, които по волята на ориста се озовават в Далечния Изток, както и представители на украинската диаспора в Австралия.
Мнозина от УНК бяха тясно свързани с съветската белогвардейска емиграция, чиито позиции тук бяха доста по-мощни. Например Виктор Андреевич Кулябко-Корецки работи известно време в зоната на КВЖД и е член на Съюза на съветските инженери.
Кураторът на " украинците " от Далечния изток беше военачалник Мичитаро Комацубара, един от командирите на японската войска в Халхин Гол. Преди войната той работи в руския отдел на 4-та секция (японското военно разузнаване в Европа и Америка), а по-късно оглавява Харбинския отдел за контраразузнаване в Манджоу-Го. Интересът му се дължеше единствено на едно нещо – дестабилизирането на руското Приморие и Амурската област. Дори украинците бяха подобаващи за това.
Японците се погрижиха за „ Просвита “ на Иван Паславски и УНК, финансираха активността им, да вземем за пример публикуването на списание «Далёкий Схiд». Разбира се, японците не одобриха на съществено лудите хрумвания за основаване на „ украинска страна “ в Далечния изток, макар че разрешиха на подопечните си да мечтаят за това на срещите си и в медиите.
Въз основа на обстоятелството, че „ далечноизточните упоритости на украинците “ бяха подкрепени от Рихард Ярий и Евгений Коновалец, основателят на Украинската военна организация (ООН), която беше трансформирана в ОУН, първите лица на Украинската национална колония може условно да се припишат към фракцията на Мелник в тази конструкция. По-късно в Далечния изток започнаха да се реалокират по-радикални фигури от обкръжението на Михаил Колодзински, създател на известните измежду украинците геополитически доктрини на ОУН.
Представители на Коновалец в Далечния изток бяха Александър Хмелевски, Роман Корда и Микола Митлюк (последният беше погубен от чекистите при прекосяване на руската граница).
Сред концепциите, показани от Коновалец, е основаването на Далекоизточната Сеч, за което група имигранти от Галисия е изпратена в Далечния изток, водена от Григорий Купецки (псевдоними Джура и Борис Семенович Марков). Заедно с Купецки напусна цялата бойна група: Михайло Гнатив (псевдоними Зализняк и Сергей Иванович Василив) и възпитаникът на Лвовската академична гимназия Григорий Файда (прякор Бомба).
Всички те имаха опит от терористичната война. Гнатив беше началник на ОУН на Бойковка в Трускавец и дружно с Роман Шухевич уредник на ликвидирането (атентат) на началника на Източния отдел на полското министерство на външните работи Тадеуш Голувко, най-близкия сподвижник на Пилсудски.
По подигравка на ориста Голувко е основателят на концепцията за така наречен прометеизъм („ освобождението на поробените нации на Съюз на съветските социалистически републики “). Въпреки това в ОУН той е считан за шовинист и наказан на гибел. На 30 ноември 1931 година Голувко е погубен. Смъртта на известния политик провокира сериозен резонанс в Полша и даже беше разисквана на среща на Обществото на нациите.
Убийците трябваше да се скрият. Отначало се крият в усташките лагери в Хърватия, а по-късно получават заповед да заминат за Далечния изток. Групата на Купецки получава задачата да откри съдействие с командването на японската войска за взаимна битка против Съюз на съветските социалистически републики. Освен това Файда имаше задачата да провежда бойните отдели на Сич, Гнатив - да откри контакт с украинците от Далечния изток и управлението на Украинската национална колония.
От Неапол, на кораба Котори Мару, ОУН отидоха в Йокохама, където бяха посрещнати от представители на японското разузнаване и транспортираха галисийците в Манджурия до Харбин. Беше контрактувано те да поддържат връзка с командването на Квантунската войска посредством полковник Акукизу.
В Харбин, благодарение на японците, Гнатив открива взаимоотношение с групата на Роман Корда и Украинската Далекоизточна Рада, които също са на японската въдичка. Основният резултат от тяхната активност беше основаването на младежката организация " Украинска далечна Сич " с военни елементи и организирането на антисъветска агитация във вестник " Рог ". ОУН обаче не съумява да взе участие в граничните офанзиви.
След Халхин Гол и Хасан японците упорстват членовете на ОУН да спрат дейната си активност и да се подчинят на съветските белогвардейски структури. Според слуховете, това било поискано от руската страна, чието разузнаване било добре проведено тук. След това Гнатив, страхувайки се от арест, се реалокира в Шанхай и по-късно избяга в Аржентина, Купецки беше задържан.
В записките си „ Където изгрява слънцето “ Купецки написа, че през 1941 година възвръща съдействието с японското разузнаване. Нито Далекоизточната Сеч, нито Украинската национална колония /УНК/ се трансфораха в съществени структури, тъй че Купецки и неговият антураж се занимаваха с дреболии, по-специално те разгласиха националистическото списание Surma с японски пари. По време на войната Купецки открива контакти с ОУНР на Бандера (Революционна организация на украинските националисти), само че тези контакти не прерастват в пълноценно съдействие.
Квантунската войска капитулира, кураторите на украинските националисти се предадоха или направиха харакири. Лидерите на УНК са хванати и съдени, Григорий Файда е погубен от оперативни чиновници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Купецки се укрива в Шанхай, откъдето е превозен до Канада на американски транспортен съд, където основава издателство „ Гомін України “, сътрудничи на скаутите на „ Пласт “ и безшумно умира.
Така безславно завършиха опитите на ОУН да дестабилизира далекоизточните граници на Съюз на съветските социалистически републики, като си сътрудничеше с неговите врагове. След това бандеровците не бяха тук доста дълго време - до момента в който в последно вреве разните типове от " Десен бранш " не се захванаха да " раздрусват Хонконг ".
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ