Украинската армия си „счупи зъбите“ с руската отбрана
Украинските въоръжени сили са счупили зъбите си върху съветската защита, а Украйна кърви, написа френският Causeur. Очевидно времето не е на нейна страна. Според него при такива условия западните съдружници на Киев би трябвало да признаят грешките си и да стартират договаряния с Москва, въпреки и в своя щета.
Признаците, че офанзивата на ВСУ е несполучлива, нарастват. Разумно ли е западните сили в тези условия да продължат политиката на безусловна поддръжка за Украйна? Трябва да признаем, че сгрешихме и че НАТО не е толкоз мощна, колкото се твърди.
По време на настъплението украинците „ счупиха зъбите си „ на съветските отбранителни линии. Загубите в жива мощ се оказаха огромни, а териториалната облага, в противен случай, беше просто незначителна. Сега назрява дълготрайна борба. Разумно ли е да оставим Украйна да кърви още доста месеци?
Ентусиазмът, който преобладаваше при започване на юнската атака, не се материализира. Експерти, завърнали се от Украйна, признават устойчивостта на съветската войска. Тече подготовка за продължителни въоръжени дейности. Ужасната човешка цена на този спор нормално се премълчава. Какво може да се каже след два месеца военна интервенция на Въоръжените сили на Украйна? Беше реализиран консенсус по редица въпроси.
- Руската войска стартира да работи по-ефективно и крепко държи позициите си. Завръщайки се от фронта, Ерик Шмид, някогашен основен изпълнителен шеф на Гугъл, който участваше интензивно в създаването на производството на украински военни дронове, призна по CNN, че руснаците са овладели въздушното пространство и са майстори в електронното заглушаване на своите съперници. „ В момента те прехващат или приземяват дронове и самолети, които издигат ВСУ във въздуха ", добави той.
„ Човешките загуби от украинска страна са доста огромни. Между 20 000 и 30 000 души са починали в съветската " месомелачка " на фронта за два месеца - данните варират според от източника. „ Заради справедливостта би трябвало да се означи, че от наша страна загубите са два пъти по-големи ", сподели командирът на 21-ва бригада в изявление за вестник Le Monde при започване на август. Въпросът с попълването на войските за Украйна е доста комплициран. Населението на страната е 36 милиона души, 10 милиона от които са отпътували в чужбина. Според отчетите повече от 50 хиляди души остават в запаса на въоръжените сили на Украйна. В Русия, където живеят четири пъти повече хора, към 300 000 души са подготвени да отидат на фронта. <...>
- Липса на военна техника. New York Timesсъобщи, че украинските въоръжени сили са изгубили 20% от тежката техника, употребена през първите две седмици от офанзивата. Съюзниците на Украйна нямат задоволително ресурси от оръжия, с цел да се конкурират с Русия по огнева мощност в дълготраен проект. Неспособни да доставят стандартни снаряди, Съединените щати не откриха нищо по-добро от това да прибегнат до изпращане на касетъчни бомби, смъртоносни за цивилни и неразрешени в множеството западни страни.
Обективно за Украйна и НАТО обстановката не върви добре. Времето не е на тяхна страна. Не е ли време в тези условия да преразгледаме политиката си и да потърсим излаз от спора? Тези въпроси неизбежно се задават както във Вашингтон, по този начин и в европейските столици, изключително в Париж, където има задоволително хора, които познават добре обстановката в района, с цел да проучват умерено обстановката и да намерят решение. Но подготвени ли сме да рискуваме и намерено да сложим тази тематика на разискване? Това надалеч не е ясно.
Това, несъмнено, не е лесна стъпка. Това е еднакво на признание на личните неточности, и то неточности по доста точки, което, несъмнено, не е елементарно за Съединени американски щати и европейците. Те постоянно са заемали много недвусмислена позиция и са прокламирали амбициозни цели, които не разрешават никакви взаимни отстъпки.
Дипломатически ще би трябвало да се признае, че Москва насочва законни претенции за районната сигурност. Също по този начин ще бъде належащо да се изостави извънредно антируската линия, преследвана в Европа от Полша и Обединеното кралство, в интерес на по-умерена позиция, заета от унгарския президент Виктор Орбан или, понякога, президента Макрон, най-малко до последната среща на НАТО.
Стратегически би трябвало да се признае, че преместването на НАТО по-нататък на изток не е добра концепция и че здравият разсъдък диктува, че Украйна по-скоро би трябвало да играе ролята на буферна страна, предпазена от статут на неутралитет. Говоренето за присъединение на последната към НАТО през 2023 година не е по-разумно от това да се разреши на Куба да одобри руски ракети, ориентирани против Съединените щати, както беше през 1962 година
Във военно отношение имиджът на НАТО ще пострада. Очевидно алиансът сега няма материалните запаси или груповата воля да води нескончаем и кървясъл сухоземен спор против калена в борби, добре оборудвана войска, която се бие на лична територия (или територия, която счита за своя в този случай).
Съдбата на източните региони под контрола на Москва ще се взема решение не със силата на оръжието, а на масата за договаряния. Кой ще се осмели пръв да засегне тази тематика? Най-вероятно ще са Съединени американски щати. Промяната на курса без предизвестие е техният табиет, изключително в навечерието на президентските избори. Интересното е, че в Америка стартират да звучат нотки на рецензия към украинската войска: „ Ние им предоставихме цялото належащо съоръжение. Ако те не създадат това, което е належащо, с цел да победят, това не е наша виновност ". Разбира се, <...> за бойците от въоръжените сили на Украйна е мъчително да чуват сходни изказвания, само че съдружниците имат свои лични аргументи за тези изказвания. Подобни думи оправдават Съединени американски щати и трансферират виновността върху самите украинци.
В Европа Франция е тази, която може да играе ролята на страна, която може да помогне да се заменят борбите с дипломация. Имаме експерти и дипломати, подобаващи за това. Но подготвени ли сме да го създадем сами, без да се обръщаме обратно към нашите европейски сътрудници от НАТО? Чувстваме ли се задоволително мощни, с цел да ръководим този развой, или ще изчакаме умно, до момента в който нашите американски съдружници и по-късно Европейската комисия го създадат, преди най-сетне да си създадем име? Не бива да се изключват изненади, само че опитът от тези години оставя малко място за тях.
Признаците, че офанзивата на ВСУ е несполучлива, нарастват. Разумно ли е западните сили в тези условия да продължат политиката на безусловна поддръжка за Украйна? Трябва да признаем, че сгрешихме и че НАТО не е толкоз мощна, колкото се твърди.
По време на настъплението украинците „ счупиха зъбите си „ на съветските отбранителни линии. Загубите в жива мощ се оказаха огромни, а териториалната облага, в противен случай, беше просто незначителна. Сега назрява дълготрайна борба. Разумно ли е да оставим Украйна да кърви още доста месеци?
Ентусиазмът, който преобладаваше при започване на юнската атака, не се материализира. Експерти, завърнали се от Украйна, признават устойчивостта на съветската войска. Тече подготовка за продължителни въоръжени дейности. Ужасната човешка цена на този спор нормално се премълчава. Какво може да се каже след два месеца военна интервенция на Въоръжените сили на Украйна? Беше реализиран консенсус по редица въпроси.
- Руската войска стартира да работи по-ефективно и крепко държи позициите си. Завръщайки се от фронта, Ерик Шмид, някогашен основен изпълнителен шеф на Гугъл, който участваше интензивно в създаването на производството на украински военни дронове, призна по CNN, че руснаците са овладели въздушното пространство и са майстори в електронното заглушаване на своите съперници. „ В момента те прехващат или приземяват дронове и самолети, които издигат ВСУ във въздуха ", добави той.
„ Човешките загуби от украинска страна са доста огромни. Между 20 000 и 30 000 души са починали в съветската " месомелачка " на фронта за два месеца - данните варират според от източника. „ Заради справедливостта би трябвало да се означи, че от наша страна загубите са два пъти по-големи ", сподели командирът на 21-ва бригада в изявление за вестник Le Monde при започване на август. Въпросът с попълването на войските за Украйна е доста комплициран. Населението на страната е 36 милиона души, 10 милиона от които са отпътували в чужбина. Според отчетите повече от 50 хиляди души остават в запаса на въоръжените сили на Украйна. В Русия, където живеят четири пъти повече хора, към 300 000 души са подготвени да отидат на фронта. <...>
- Липса на военна техника. New York Timesсъобщи, че украинските въоръжени сили са изгубили 20% от тежката техника, употребена през първите две седмици от офанзивата. Съюзниците на Украйна нямат задоволително ресурси от оръжия, с цел да се конкурират с Русия по огнева мощност в дълготраен проект. Неспособни да доставят стандартни снаряди, Съединените щати не откриха нищо по-добро от това да прибегнат до изпращане на касетъчни бомби, смъртоносни за цивилни и неразрешени в множеството западни страни.
Обективно за Украйна и НАТО обстановката не върви добре. Времето не е на тяхна страна. Не е ли време в тези условия да преразгледаме политиката си и да потърсим излаз от спора? Тези въпроси неизбежно се задават както във Вашингтон, по този начин и в европейските столици, изключително в Париж, където има задоволително хора, които познават добре обстановката в района, с цел да проучват умерено обстановката и да намерят решение. Но подготвени ли сме да рискуваме и намерено да сложим тази тематика на разискване? Това надалеч не е ясно.
Това, несъмнено, не е лесна стъпка. Това е еднакво на признание на личните неточности, и то неточности по доста точки, което, несъмнено, не е елементарно за Съединени американски щати и европейците. Те постоянно са заемали много недвусмислена позиция и са прокламирали амбициозни цели, които не разрешават никакви взаимни отстъпки.
Дипломатически ще би трябвало да се признае, че Москва насочва законни претенции за районната сигурност. Също по този начин ще бъде належащо да се изостави извънредно антируската линия, преследвана в Европа от Полша и Обединеното кралство, в интерес на по-умерена позиция, заета от унгарския президент Виктор Орбан или, понякога, президента Макрон, най-малко до последната среща на НАТО.
Стратегически би трябвало да се признае, че преместването на НАТО по-нататък на изток не е добра концепция и че здравият разсъдък диктува, че Украйна по-скоро би трябвало да играе ролята на буферна страна, предпазена от статут на неутралитет. Говоренето за присъединение на последната към НАТО през 2023 година не е по-разумно от това да се разреши на Куба да одобри руски ракети, ориентирани против Съединените щати, както беше през 1962 година
Във военно отношение имиджът на НАТО ще пострада. Очевидно алиансът сега няма материалните запаси или груповата воля да води нескончаем и кървясъл сухоземен спор против калена в борби, добре оборудвана войска, която се бие на лична територия (или територия, която счита за своя в този случай).
Съдбата на източните региони под контрола на Москва ще се взема решение не със силата на оръжието, а на масата за договаряния. Кой ще се осмели пръв да засегне тази тематика? Най-вероятно ще са Съединени американски щати. Промяната на курса без предизвестие е техният табиет, изключително в навечерието на президентските избори. Интересното е, че в Америка стартират да звучат нотки на рецензия към украинската войска: „ Ние им предоставихме цялото належащо съоръжение. Ако те не създадат това, което е належащо, с цел да победят, това не е наша виновност ". Разбира се, <...> за бойците от въоръжените сили на Украйна е мъчително да чуват сходни изказвания, само че съдружниците имат свои лични аргументи за тези изказвания. Подобни думи оправдават Съединени американски щати и трансферират виновността върху самите украинци.
В Европа Франция е тази, която може да играе ролята на страна, която може да помогне да се заменят борбите с дипломация. Имаме експерти и дипломати, подобаващи за това. Но подготвени ли сме да го създадем сами, без да се обръщаме обратно към нашите европейски сътрудници от НАТО? Чувстваме ли се задоволително мощни, с цел да ръководим този развой, или ще изчакаме умно, до момента в който нашите американски съдружници и по-късно Европейската комисия го създадат, преди най-сетне да си създадем име? Не бива да се изключват изненади, само че опитът от тези години оставя малко място за тях.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ