Гладни и изоставени: Украинските пенсионери чакат тежка зима на фронтовата линия
Украинската пенсионерка Мария Семириад живее в студена къща, страда от мъчителна херния и няма никакви пари, с цел да си купи задоволително храна, дърва за отопление през зимата и болкоуспокояващи, споделя " Ройтерс ".
Празният й дом се намира на кална уличка в Муратове, малко отдалечено селце в гориста околност в източната украинска област Луганск единствено на няколко километра от линията, разделяща държавните сили от проруките сепаратисти.
" Не можем да си позволим нищо повече поради тази война ", споделя Семириад до момента в който седи на единственото легло против печката на дърва, наметната с палто в къщата си. " Ние не живеем, ние просто оцеляваме ".
Седемдесетгодишната жена се открива в къщата на сестра си дружно със брачна половинка си Владимир през 2014 година, когато избухна спорът, с вярата да оцелее при боевете, които развалили дома й в близкия град Стаханов, в този момент в ръцете на бунтовниците.
Повече от три години по-късно спорът продължава и старата двойка е част от милионите, за които Организация на обединените нации споделя, че са изчерпали ресурсите си.
Възрастните хора понасят тежестта на насилието, довело до гибелта на повече от 10 000 души, в това число на 2500 цивилни, и принудило 1.6 милиона да избягат от домовете си след 2014 година Близо една трета от всички 3.4 милиона души, които се нуждаят от филантропична помощ, са над 60 години.
В Украйна се следи филантропичната рецесия с най-вече възрастни хора в света, разяснява Нийл Уолкър, висш представител на Съединени американски щати в Украйна.
© Reuters
Както множеството европейски страни, Украйна има застаряващо население, като 16% от хората са над 65 години за 2017 година - доста по-голям дял спрямо други разкъсвани от война народи като Сирия или Йемен, където делът е под 5%.
След като избухна насилието, когато Луганск и прилежащият Донецк се опълчиха против прозападното държавно управление в Киев през 2014 година, доста младежи напуснаха, а възрастните останаха, споделя Уолкър.
Малко дърва, малко храна
Повечето оцеляват при мизерни пенсии на фона на по-скъпите храни и комунални услуги.
Двете деца на Семириад изгубват работата си поради насилието и в този момент не могат да оказват помощ на родителите си, които получават общо за месец 4500 гривни (165 долара) от пенсии. Сумата е извънредно незадоволителна, с цел да покрие потребностите им. Те към този момент дължат 1000 гривни на локалния продавач на дърва.
Хернията на Семириад се утежнява, само че тя не може да си разреши лекуване или постоянен банкет на болкоуспокояващи.
© Reuters
Тя няма и задоволително храна. Броят на хората, които гладуват в Източна Украйна, се е удвоил до 1.2 милиона души през 2017 година по данни на Организация на обединените нации.
" Плача всеки ден. Не съм привикнала да пребивавам по този начин ", споделя тя.
Граничен пункт за пенсии
За стотици хиляди хора, живеещи в държаната от бунтовниците територия, даже и да отидеш да си вземеш пенсията е мъчно.
За да получат парите, те би трябвало да се записват като вътрешно разселени хора на държавната страна, даже и да имат дом от бунтовническата страна и постоянно да пресичат границата, с цел да се възползват от правото си.
В цялата Луганска област има единствено един граничен пункт – бомбардиран пешеходен мост над река Северски Донец. Всеки ден хиляди хора се редят на опашка в студа в продължение на часове от двете страни на пункта.
" Излязохме (от вкъщи) в пет сутринта и пристигнахме тук в девет. Не знам какъв брой време ще ни отнеме да пресечем ", споделя Александра Петровна, на 80 години, до момента в който седи във краткотрайното леговище на Червения кръст, а щерка й чака на опашката. " Не съм обезпокоена, фокусирана съм върху резултата (да си взема пенсията) ", добавя тя.
До 100 индивида дневно минават през убежището на Червения кръст, с цел да се стоплят и да ци измерят кръвното. Много от тях демонстрират признаци на стрес, тревога и хипертония, споделят доброволците.
" Когато температурите паднат някои се нараняват, тъй като се хлъзгат и падат ", споделя доброволка на Червения кръст.
Поне 14 души са умряли или са получили съществени здравни увреждания до момента в който са се редили на опашка през 2017 година, споделят от Организация на обединените нации.
Липса на средства
Достигането на хората в потребност е предизвикателство за филантропичните групи поради дефицита на средства.
През 2017 година Организация на обединените нации е получила по-малко от 30% от към 200 милиона $, които изиска, с цел да се оправи с рецесията. Миналата седмица Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации съобщи, че ще спре да дава храна поради намаляващите запаси.
" Правителствата от ден на ден гледат на това като на политическа рецесия... само че то е и филантропична рецесия ", споделя Уолкър.
Достъпът до нуждаещите се също се оказва сложен. Само една дребна част от дислоцираните живеят в групови центрове в страната, най-често в изоставени здания.
Повечето са се настанили в празни къщи, от време на време подслонени от семейство и другари. Те имат покрив над главите си, само че постоянно се намират в отдалечени села.
" Предизвикателството е да се откри тяхното местонахождение и броят им, да се направи нужната оценка на потребностите им и да се стигне до тях ", споделя Яна Тай от Службата на Организация на обединените нации по съгласуваност филантропичните въпроси.
© Reuters
Около 200 000 души живеят покрай фронтовата линия под опасност от боеве и при стеснен достъп до филантропична помощ и съществени услуги без да могат или без да желаят да изоставен домовете си.
Людмила Владимирова, на 82 години, прекарва три години преди да се откаже от вкъщи си покрай фронтовата линия в град Горловка, макар че къщата й е била бомбардирана няколко пъти.
Тя взема решение да се реалокира през октомври, когато множеството прозорци са счупени, няма отопление и вода.
" Искам да се върна вкъщи напролет... Имам родственици, заровени там. Време е и аз да умра ", споделя тя.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Украинската рецесия (2322)
Празният й дом се намира на кална уличка в Муратове, малко отдалечено селце в гориста околност в източната украинска област Луганск единствено на няколко километра от линията, разделяща държавните сили от проруките сепаратисти.
" Не можем да си позволим нищо повече поради тази война ", споделя Семириад до момента в който седи на единственото легло против печката на дърва, наметната с палто в къщата си. " Ние не живеем, ние просто оцеляваме ".
Седемдесетгодишната жена се открива в къщата на сестра си дружно със брачна половинка си Владимир през 2014 година, когато избухна спорът, с вярата да оцелее при боевете, които развалили дома й в близкия град Стаханов, в този момент в ръцете на бунтовниците.
Повече от три години по-късно спорът продължава и старата двойка е част от милионите, за които Организация на обединените нации споделя, че са изчерпали ресурсите си.
Възрастните хора понасят тежестта на насилието, довело до гибелта на повече от 10 000 души, в това число на 2500 цивилни, и принудило 1.6 милиона да избягат от домовете си след 2014 година Близо една трета от всички 3.4 милиона души, които се нуждаят от филантропична помощ, са над 60 години.
В Украйна се следи филантропичната рецесия с най-вече възрастни хора в света, разяснява Нийл Уолкър, висш представител на Съединени американски щати в Украйна.
© Reuters
Както множеството европейски страни, Украйна има застаряващо население, като 16% от хората са над 65 години за 2017 година - доста по-голям дял спрямо други разкъсвани от война народи като Сирия или Йемен, където делът е под 5%.
След като избухна насилието, когато Луганск и прилежащият Донецк се опълчиха против прозападното държавно управление в Киев през 2014 година, доста младежи напуснаха, а възрастните останаха, споделя Уолкър.
Малко дърва, малко храна
Повечето оцеляват при мизерни пенсии на фона на по-скъпите храни и комунални услуги.
Двете деца на Семириад изгубват работата си поради насилието и в този момент не могат да оказват помощ на родителите си, които получават общо за месец 4500 гривни (165 долара) от пенсии. Сумата е извънредно незадоволителна, с цел да покрие потребностите им. Те към този момент дължат 1000 гривни на локалния продавач на дърва.
Хернията на Семириад се утежнява, само че тя не може да си разреши лекуване или постоянен банкет на болкоуспокояващи.
© Reuters
Тя няма и задоволително храна. Броят на хората, които гладуват в Източна Украйна, се е удвоил до 1.2 милиона души през 2017 година по данни на Организация на обединените нации.
" Плача всеки ден. Не съм привикнала да пребивавам по този начин ", споделя тя.
Граничен пункт за пенсии
За стотици хиляди хора, живеещи в държаната от бунтовниците територия, даже и да отидеш да си вземеш пенсията е мъчно.
За да получат парите, те би трябвало да се записват като вътрешно разселени хора на държавната страна, даже и да имат дом от бунтовническата страна и постоянно да пресичат границата, с цел да се възползват от правото си.
В цялата Луганска област има единствено един граничен пункт – бомбардиран пешеходен мост над река Северски Донец. Всеки ден хиляди хора се редят на опашка в студа в продължение на часове от двете страни на пункта.
" Излязохме (от вкъщи) в пет сутринта и пристигнахме тук в девет. Не знам какъв брой време ще ни отнеме да пресечем ", споделя Александра Петровна, на 80 години, до момента в който седи във краткотрайното леговище на Червения кръст, а щерка й чака на опашката. " Не съм обезпокоена, фокусирана съм върху резултата (да си взема пенсията) ", добавя тя.
До 100 индивида дневно минават през убежището на Червения кръст, с цел да се стоплят и да ци измерят кръвното. Много от тях демонстрират признаци на стрес, тревога и хипертония, споделят доброволците.
" Когато температурите паднат някои се нараняват, тъй като се хлъзгат и падат ", споделя доброволка на Червения кръст.
Поне 14 души са умряли или са получили съществени здравни увреждания до момента в който са се редили на опашка през 2017 година, споделят от Организация на обединените нации.
Липса на средства
Достигането на хората в потребност е предизвикателство за филантропичните групи поради дефицита на средства.
През 2017 година Организация на обединените нации е получила по-малко от 30% от към 200 милиона $, които изиска, с цел да се оправи с рецесията. Миналата седмица Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации съобщи, че ще спре да дава храна поради намаляващите запаси.
" Правителствата от ден на ден гледат на това като на политическа рецесия... само че то е и филантропична рецесия ", споделя Уолкър.
Достъпът до нуждаещите се също се оказва сложен. Само една дребна част от дислоцираните живеят в групови центрове в страната, най-често в изоставени здания.
Повечето са се настанили в празни къщи, от време на време подслонени от семейство и другари. Те имат покрив над главите си, само че постоянно се намират в отдалечени села.
" Предизвикателството е да се откри тяхното местонахождение и броят им, да се направи нужната оценка на потребностите им и да се стигне до тях ", споделя Яна Тай от Службата на Организация на обединените нации по съгласуваност филантропичните въпроси.
© Reuters
Около 200 000 души живеят покрай фронтовата линия под опасност от боеве и при стеснен достъп до филантропична помощ и съществени услуги без да могат или без да желаят да изоставен домовете си.
Людмила Владимирова, на 82 години, прекарва три години преди да се откаже от вкъщи си покрай фронтовата линия в град Горловка, макар че къщата й е била бомбардирана няколко пъти.
Тя взема решение да се реалокира през октомври, когато множеството прозорци са счупени, няма отопление и вода.
" Искам да се върна вкъщи напролет... Имам родственици, заровени там. Време е и аз да умра ", споделя тя.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Украинската рецесия (2322)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ