Българин пътува 3 дни до Одеса, за да спаси съпругата си
Украинката Виктория не съумява да убеди фамилията си и то остава в родината им
“Помагаха ни българи, румънци, украинци, роми - изцяло непознати. В моменти на тестване разбираш, че човещината измежду хората още не е изчезнала”, споделя Али Салиф от кърджалийското село Велешане, който пътува 3 дни, с цел да избави от войната своята брачна половинка.
“Още щом я срещнах, разбрах, че Виктория ще бъде дамата на живота ми - сърцето ми го подсказа. И преди съм имал връзки, само че в никакъв случай не са били като тази. Веднага я почувствах извънредно близка”, признава младият мъж, написа вестник.
Двамата се срещнали във плантация в Южна Англия, където Али работи повече от 10 година Украинката Виктория пристигнала предходната година и любовта сред тях пламнала незабавно. Когато нейното позволение за работа във Англия изтича, Али взема решение да я докара в България, с цел да я запознае със фамилията си.
“Снахата е доста положително момиче - безшумно и скромно”, споделя свекърът Севим. Младите прекарват във Велишане 3 месеца. Такъв е срокът, в който украинката може да остане в страната ни, след което потеглят към родната Одеса.
Там подписват брак и живеят 3 месеца. Виктория остава в Одеса, с цел да получи ново позволение за работа във Англия, а Али се прибира в България.
“Никой не вярваше, че Русия ще нахлуе в Украйна Когато стана, всички бяхме доста объркани”, споделя Али. Военните дейности в родината на брачната половинка му стартират седмица откакто той се прибира във Велешане.
Али упорства Виктория и фамилията да дойдат в България, само че те се надяват, че нещата ще се разминат. Младият мъж не устоя и взема решение да тръгне за там.
“Виктория се съгласи да пристигна с мен в България, само че не съумях да убедя фамилията - татко има възбрана да напуща Украйна, а майка и 16-годишният брат не желаят да го оставят сам”, споделя Али. Той се надява, че ще успее да прибере у нас 72-годишния дядо на Виктория, само че той също не се съгласил да напусне Одеса.
“Дядо сподели, че през живота си е претърпял доста и войната няма да го уплаши, с цел да напусне дома си. Дори в този сложен миг откри сили да се майтапи - нямало да има кой да се грижи за цветята в дома му”, описа Виктория.
Али потегля за Украйна два дни след началота на войната - вечерта на 26 февруари. Преди това пуска видео в една от обществените мрежи, в което моли за препоръки по какъв начин се пътува до Украйна.
“Получих доста позвънявания от другари в Румъния, Молдова и Украйна. Дадоха ми доста потребни препоръки, а доста от тях ми предложиха и помощ”, споделя Али.
Към 3 часа сутринта във Варна колата му, която е с английска регистрация, е спряна от служители на реда.
“Опитаха се да приказват на британски, споделиха, че съм карал с превишена скорост и би трябвало да ме глобят. Обясних им на български, че бързам за Украйна, с цел да прибера брачната половинка си. Отговориха ми, че всички се оправдавали с дамите си, след това ме пуснаха”, описа Али.
Той продължава към българо-румънската граница и в региона на Добрич още веднъж е спрян от служители на реда, тъй като не е с включени светлини.
“Обясних, че фаровете се гасят автоматизирано, само че те отвърнаха, че ще би трябвало да ми напишат фиш. Съгласих се и ги помолих да го напишат по-бързо. Писаха повече от 20 минути - 20 лв. ли коства човешкият живот”, недоумява Али.
В последна сметка той съумява да стигне до Граничен контролно-пропусквателен пункт Дуранкулак, само че е върнат от румънските митничари, тъй като няма нито имунизационен документ, нито тест за Коронавирус. Али се връща в Добрич, с цел да си направи тест, само че се оказва, че лабораториите не работят - денят е неделя.
“Отчаянието ме обземаше - всичко беше срещу мен. Влязох в една бензиностанция и се заговорих с един от работещите. Каза ми, че във Варна сигурно има отворена лаборатория. Провери на компютъра и ми даде адреса. Тръгнах”, споделя забързано Али.
Във Варна му вършат тест и му споделят, че резултатите ще излязат след 2 часа. Младият мъж взема решение да тръгне към границата с Румъния, с цел да не губи време.
Малко преди границата му се обадили от лабораторията, че е с негативен тест. Али сполучливо влиза в Румъния.
Вече е получил информация от свои другари, че най-добре е Виктория да мине през Граничен контролно-пропусквателен пункт Гургулище, което е на границата сред Молдова и Румъния, тъй като няма доста напор от пътуващи.
Али схваща, че румънски предприемач е провел превоза през Молдова и получава съвет да изчака в Румъния.
“Нощувах в хотел. Виктория беше тръгнала от Одеса със своя съседка и нейния 16-годишен наследник. Те прекараха нощта в украинско село покрай границата с Молдова. На 28-и сутринта най-сетне я прегърнах и потеглихме към България.”
През цялото време получавал известия от другари, които му предложили помощ. Един от тях – румънски ром, бил толкоз настойчив, че се наложило да се отбият за час в дома му, с цел да обядват.
Когато Али и спътниците му влизат в България, ги застига снежна стихия и се постанова да прекарат към 2 часа на бензиностанция край Каварна. Тръгват след снегорините и стигат до Варна, където нощуват.
На идващия ден сполучливо се прибират във Велешани. В дома на Али се приютяват спътниците на Виктория - съседката от Одеса и синът. Два дни по-късно те потеглят за Полша, където имат родственици.
“Четем вести от Украйна, опасявам се за околните си. Лошото е, че магазините в Одеса към този момент са празни. Не знам какво ще стане, когато свършат питателните запаси”, споделя Виктория.
Тя и Али още не са изгубили вяра, че ще съумеят да убедят фамилията да пристигна в България.
“Готов съм още веднъж да потегли за Одеса, стига да кажат”, твърди Али. Баща му също счита, че новите му украински родственици би трябвало да изоставен страната.
“Помагаха ни българи, румънци, украинци, роми - изцяло непознати. В моменти на тестване разбираш, че човещината измежду хората още не е изчезнала”, споделя Али Салиф от кърджалийското село Велешане, който пътува 3 дни, с цел да избави от войната своята брачна половинка.
“Още щом я срещнах, разбрах, че Виктория ще бъде дамата на живота ми - сърцето ми го подсказа. И преди съм имал връзки, само че в никакъв случай не са били като тази. Веднага я почувствах извънредно близка”, признава младият мъж, написа вестник.
Двамата се срещнали във плантация в Южна Англия, където Али работи повече от 10 година Украинката Виктория пристигнала предходната година и любовта сред тях пламнала незабавно. Когато нейното позволение за работа във Англия изтича, Али взема решение да я докара в България, с цел да я запознае със фамилията си.
“Снахата е доста положително момиче - безшумно и скромно”, споделя свекърът Севим. Младите прекарват във Велишане 3 месеца. Такъв е срокът, в който украинката може да остане в страната ни, след което потеглят към родната Одеса.
Там подписват брак и живеят 3 месеца. Виктория остава в Одеса, с цел да получи ново позволение за работа във Англия, а Али се прибира в България.
“Никой не вярваше, че Русия ще нахлуе в Украйна Когато стана, всички бяхме доста объркани”, споделя Али. Военните дейности в родината на брачната половинка му стартират седмица откакто той се прибира във Велешане.
Али упорства Виктория и фамилията да дойдат в България, само че те се надяват, че нещата ще се разминат. Младият мъж не устоя и взема решение да тръгне за там.
“Виктория се съгласи да пристигна с мен в България, само че не съумях да убедя фамилията - татко има възбрана да напуща Украйна, а майка и 16-годишният брат не желаят да го оставят сам”, споделя Али. Той се надява, че ще успее да прибере у нас 72-годишния дядо на Виктория, само че той също не се съгласил да напусне Одеса.
“Дядо сподели, че през живота си е претърпял доста и войната няма да го уплаши, с цел да напусне дома си. Дори в този сложен миг откри сили да се майтапи - нямало да има кой да се грижи за цветята в дома му”, описа Виктория.
Али потегля за Украйна два дни след началота на войната - вечерта на 26 февруари. Преди това пуска видео в една от обществените мрежи, в което моли за препоръки по какъв начин се пътува до Украйна.
“Получих доста позвънявания от другари в Румъния, Молдова и Украйна. Дадоха ми доста потребни препоръки, а доста от тях ми предложиха и помощ”, споделя Али.
Към 3 часа сутринта във Варна колата му, която е с английска регистрация, е спряна от служители на реда.
“Опитаха се да приказват на британски, споделиха, че съм карал с превишена скорост и би трябвало да ме глобят. Обясних им на български, че бързам за Украйна, с цел да прибера брачната половинка си. Отговориха ми, че всички се оправдавали с дамите си, след това ме пуснаха”, описа Али.
Той продължава към българо-румънската граница и в региона на Добрич още веднъж е спрян от служители на реда, тъй като не е с включени светлини.
“Обясних, че фаровете се гасят автоматизирано, само че те отвърнаха, че ще би трябвало да ми напишат фиш. Съгласих се и ги помолих да го напишат по-бързо. Писаха повече от 20 минути - 20 лв. ли коства човешкият живот”, недоумява Али.
В последна сметка той съумява да стигне до Граничен контролно-пропусквателен пункт Дуранкулак, само че е върнат от румънските митничари, тъй като няма нито имунизационен документ, нито тест за Коронавирус. Али се връща в Добрич, с цел да си направи тест, само че се оказва, че лабораториите не работят - денят е неделя.
“Отчаянието ме обземаше - всичко беше срещу мен. Влязох в една бензиностанция и се заговорих с един от работещите. Каза ми, че във Варна сигурно има отворена лаборатория. Провери на компютъра и ми даде адреса. Тръгнах”, споделя забързано Али.
Във Варна му вършат тест и му споделят, че резултатите ще излязат след 2 часа. Младият мъж взема решение да тръгне към границата с Румъния, с цел да не губи време.
Малко преди границата му се обадили от лабораторията, че е с негативен тест. Али сполучливо влиза в Румъния.
Вече е получил информация от свои другари, че най-добре е Виктория да мине през Граничен контролно-пропусквателен пункт Гургулище, което е на границата сред Молдова и Румъния, тъй като няма доста напор от пътуващи.
Али схваща, че румънски предприемач е провел превоза през Молдова и получава съвет да изчака в Румъния.
“Нощувах в хотел. Виктория беше тръгнала от Одеса със своя съседка и нейния 16-годишен наследник. Те прекараха нощта в украинско село покрай границата с Молдова. На 28-и сутринта най-сетне я прегърнах и потеглихме към България.”
През цялото време получавал известия от другари, които му предложили помощ. Един от тях – румънски ром, бил толкоз настойчив, че се наложило да се отбият за час в дома му, с цел да обядват.
Когато Али и спътниците му влизат в България, ги застига снежна стихия и се постанова да прекарат към 2 часа на бензиностанция край Каварна. Тръгват след снегорините и стигат до Варна, където нощуват.
На идващия ден сполучливо се прибират във Велешани. В дома на Али се приютяват спътниците на Виктория - съседката от Одеса и синът. Два дни по-късно те потеглят за Полша, където имат родственици.
“Четем вести от Украйна, опасявам се за околните си. Лошото е, че магазините в Одеса към този момент са празни. Не знам какво ще стане, когато свършат питателните запаси”, споделя Виктория.
Тя и Али още не са изгубили вяра, че ще съумеят да убедят фамилията да пристигна в България.
“Готов съм още веднъж да потегли за Одеса, стига да кажат”, твърди Али. Баща му също счита, че новите му украински родственици би трябвало да изоставен страната.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ