Д-р Петър Берон – учен и политик, пред „Труд“: С либералчета от третия пол трудно ще казваме “не” в политиката
Ужасно е, че направиха думите „ националист “ и „ родолюбец “ ругателни, както сториха преди този момент и с „ демократ “
Когато животът на един човек е минал безусловно като на кино, а преживелиците му са почтени да бъдат разказани в няколко книги, постоянно е наслаждение да се беседва с него. Мъдрецът доктор Петър Берон , правоприемник на просветителя възрожденец със същото име, е минал през стотици същински завършения и голям брой тествания в родината си. Учен и политик, той дава отговор на доста от въпросите, които раздират през днешния ден българското общество.
– Г-н Берон, от много време не сте в политиката, само че за това пък постоянно сте имали лично мнение за протичащото се и у нас, и по света. Вие започнахте в годините, когато имаше доста романтика, само че през днешния ден е времето на прагматизма – по какъв начин виждате българската политика в този момент? Мога да ви задам и по различен метод този въпрос – тръгнахме от „ Времето е наше “ и до каква степен стигнахме в този момент?
– Не съм в дейната политика, само че към момента се повеждам заместник-председател на Патриотичния съюз „ Защита ”. А не съм по три аргументи. На 78 години е по-добре да остави човек на младите да оправят живота си. Ако ми желаят съвет – давам, в случай че не – не го налагам. Второ: доста съм ангажиран с работата си, а с политика е по-добре човек да се занимава професионално. През годините натрупах доста материал и в този момент доправям десетина книги, които да прибавя към оповестените 30. И най-важното: практикувам политика, когато съм в съпротива на някого, и се борим с него. А за разликата сред „ това време ” и настоящето: в миналото беше по-ясно, в случай че не по-лесно: да се махнат алените и да дойдат „ нашите ”. А в този момент – кои са нашите?
– Хората не са удовлетворени от политиците, обществените мрежи са цялостни с обидни мнения – и всички са сложени под общ знаменател. Защо съвсем никой не можа да завоюва националната обич? Успяха ли да се родят през тези години държавници? При нас това наподобява като задача невъзможна.
– Да си политик е постоянно неблагодарна работа и нормално не се разчита на обич, а на известност, баланс на ползи и прочие Ако не приказваме за такива „ обичани ” вождове като Хитлер и Сталин, дано погледнем ориста на нашите: Стамболов и Стамболийски посечени, Филов и компания разстреляни, Муравиев в концлагер, Димитров токсичен, Луканов погубен, Батенберг, Фердинанд и Симеон прогонени, бай Тошо в пандиза и т. н. Пък и сума настоящи и досегашни министри са клиенти на прокуратурата. Е, тия бяха държавници…
– Сега всичко е в ръцете на един човек – Бойко Борисов. Всеки чака неговата глоба за каквото и да е. Еднакво любен и еднообразно ненавиждан, само че той към този момент трети мандат е на власт. Имате ли пояснение за това?
– Бойко Борисов е уникат в българската политика и към този момент няма опция. Няма незаменими хора, само че той има усет за нещата и съумява да работи по правилото „ положителния цар и неприятните боляри ”. И е огромен куражлия – да не приказваш непознати езици и да развиваш такава външна политика – ашколсун, казано по депесарски.
– Как гледате на наклонността за нови и най-много другарски връзки с Македония?
– Разбира се, позитивно. И тук би трябвало да се отдаде заслуженото на Бойко Борисов, тъй като направи стъпки, немислими в предишното. Македонската част от българския народ последователно проглежда и не е неприятно да има две Българии, каквито случаи има много. Сръбско-коминтерновската сган нека в никакъв случай повече не яха тези заблудени хорица, да ги прави потомци на фараоните и да ги отделя от другите българи.
– Гафовете измежду ръководещата коалиция в последно време по никакъв начин не са малко – ГЕРБ и патриотите, които пък са формирани от три елементи, мъчно мелят дружно, само че нещата най-после се позамажат и се прегърнат, казано метафорично. Вие самият бяхте част от националистическа групировка – какъв брой мъчно е да има патриоти, които да гледат в една посока?
– Няма ръководство без гафове, само че е значима общата наклонност. Нещата вървят почти добре, изключително за някои. Обединяването на трите патриотични обединения беше историческо достижение и е показно за други, които не съумяват да го създадат. Аз и в този момент съм част, освен това управителна, на националистическа групировка. Някога комунистите пращаха в лагери хората за „ шовинизъм ”, в този момент техните либералстващи дечица се пробват да създадат думите националист и родолюбец ругателни, както към този момент го направиха с „ демократ ”. Все ми е чудно за какво споделят „ ГЕРБ и патриотите ” – та ГЕРБ не са ли патриоти?
Постоянно чувам по какъв начин трябвало да се махнат сегашните управници и да се заменят с… кого? С Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи? E, този филм към този момент сме го гледали.
– Има ли предпоставки за социална поръчка „ предварителни избори “ и биха ли били от изгода в този момент?
– Няма да си играем през ден на избори, а и какво изменяне на ситуацията биха донесли? Обществените настройки са ясни и настоящето ръководство ще си стои цялостен мандат. Ако пък ги назорят да вършат избори, сегашните управници ще вземат още доста гласове.
– Покрай дебатите за така наречен Истанбулска спогодба нещата бяха стигнали точка на кипене… Между другото, тематиката за тази спогодба още не е завършена, тя не тлее, а напряко се разгаря, нищо че Борисов я изтегли от Народното събрание. Какво е мнението ви за този документ?
– Навремето в ЦУМ продаваха т. н. „ комбинирани дарове ” – портокал, дефицитна книга и демодирани ръкавици. Такава е и тази спогодба, съчинена от една турска професорка и двете й помощнички – служителки на Сорос (сръбкиня и албанка). От всичките 81 члена съвсем всички са допустими, само че има някои, които освен че не можем да приемем, а и тези, които споделят, че можем да ги приемем с запаси, просто лъжат.
– Защо смятате, че лъжат?
– Изрично е казано, че тъкмо по противоречивите членове запаси не се позволяват. Не можеш да вземеш единствено портокала и книгата, а да оставиш ръкавиците – би трябвало да платиш всичко. Погледнете кой не е утвърдил това съчинение – Съединени американски щати, Русия, Канада, Австралия, Индия, че дори Англия, чиято симпатична посланичка в последно време ни агитираше ние да я ратифицираме. Обясняваха ни, че Джендър значело Обществен пол, каквото и да значи тази нелепост. Според Оксфордския речник, Джендър значи „ граматичен жанр ”. В британския език малко неща са от мъжки или женски жанр, само че не можеш да кажеш, да вземем за пример, за кораба, че е от женски пол. Той в британския е от женски РОД.
– Не го приемайте като смешка, само че като хетеросексуален мъж ли го казвате или като академик?
– Като естествен мъж, и бих желал да си остана подобен. Когато престана да одобрявам хубавите дами и да се държа мъжки при компликациите, значи животът ми е завършил. То си е естествено. А като академик почитам естествените закони повече от либералстващите дрънкала. Бил съм шеф 11 години и в никакъв случай не съм върнал и една жена от присъединяване и триумф в конкурс поради пола й. А дърдоренето на феминистките за 50% присъединяване на дамите във всичко са глупости. Явяваш се на конкурс, печелиш и получаваш каквото се поставя за поста. Всички сме равни, само че не идентични, време е това да се разбере. А и приносът на хората не постоянно е симетричен на това, за което претендират, че им било „ право ”. Правата не са нещо, обещано от Бога, а са част от публичния контракт и са свързани със отговорностите.
– От европейските институции обаче натискат – и то силово, да ратифицираме конвенцията. Не мислите ли, че рано или късно ще би трябвало да клекнем и да го създадем? През годините политиците ни постоянно са наричани йесмени. Защо сме толкоз подвластни, за какво мъчно споделяме „ не “ даже през днешния ден?
– Един човек и един народ стават възрастни, когато се научат да споделят „ не ”. Във всеки гръцки град има бул. „ Охи ” (Не). Така са дали отговор преди време гърците на Мусолини и са изхвърлили нашествениците чак в Албания. И ние би трябвало да се научим, само че за това са нужни хора със съответните такъми, а не либералчета от третия пол. Мисля, че за джендърите реагирахме почтено. Могат да се опитат да прокарат тази провокация по терлици, само че ще създадат неточност. По-добре е да се огледат сегашните закони и в случай че може да се направи повече – като центрове за отбрана от принуждение и прочие, да се направи. В края на краищата, никой не е срещу отбраната на по-слабите, пък и дори ония от „ третия пол ” никой не ги преследва. Само че не би трябвало да въвличат деца в „ особеностите ” си, не би трябвало да ни натрапват шествията си и не би трябвало да ни ръководят.
– Преди години ми бяхте разказали по какъв начин при започване на 90-те върховен американски чиновник ви предизвестил, че би трябвало да изпълнявате това, което „ новият брат “ ви споделя. А в този момент, когато мнозина разчитат на грантовете на една американска фондация, има ли разлика?
– Ако може да се вземат от някого пари без политически да се лишаваме от автономия, да се вземат, за какво не? Гърците толкоз години вземат, и отново се държат почтено.
– Напоследък има конфликти сред „ Дондуков “ 1 и „ Дондуков “ 2. Това не пречи ли на естественото развиване на страната?
– На върха е тясно и да се поправят взаимно управниците не е неприятно. Не мисля, че това са същински конфликти – всеки да си гледа функционалностите по закон и конституция.
– Президентът Радев има забележително утвърждение измежду огромна част от българите. След като беше ас в небето, съумя ли да слезе на земята?
– Засега президентът Радев последователно привиква с ролята си. Харесвам по какъв начин приказва – свястно, и не чете, като някои други. Не можем да отминем и последното събитие – срещата с съветския сякаш свещеник, който си разреши да хока един български президент. Радев прояви самообладание – различен напряко би изпратил сътрудника Михайлов към летището. А и реакцията в Русия беше показателна – там към момента ни считат за някакъв техен Троянски кон в Европейския съюз. Така ни беше нарекъл един различен почитан нахалник, а не получи подобаващия отговор. Русия доста загуби от визитата на „ духовника ” в България – неговата безочливост беше подобен пестник за русофилите, какъвто не може да нанесе никой русофоб. Е, „ Курица не птица, а Болгария не заграница ”. Някои в огромната страна още по този начин мислят. Между другото, неотдавна имахме и друго патриаршеско посещаване, от различен нахалник, този път „ Вселенски ”. И той тропаше по масите на държавниците и ни хокаше, че е имало Екзархия, че е подложен монумент на Антим Първи – настояваше да се махне. Който патриарх се е домъкнал тук, положително не сме видели, както нашият народ не е видял положително от фанариотите. Нападнаха Валери Симеонов, че изразил на глас мислите на доста хора. Той си е строг, само че държа малко да го поправям. Какво значи „ второразрядно ченге ”? Човек на подобен пост, а преди този момент външен министър на съветския синод ще да е най-малко генерал-майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Съвсем първоразряден. Така че Валери може да му се извини за „ второразрядното ”.
– Сега настойчиво се приказва какъв брой по-добре ще е да станем президентска република. Какво е вашето мнение?
– Да е жив и здрав Божидар, само че като виждам досегашните президенти, не мисля, че сме за тази работа. Пък и отвреме-навреме републиката е президентска за по два-три месеца (служебните правителства). Президентът е назначавал и професори. Е, след премахването на Висшата атестационна комисия (ВАК) се навъдиха толкоз професори, че Божидар ще има избор.
– Бихте ли степенували българските президенти по време на прехода?
– Не. Историята ще ги степенува.
-Занимавате ли се още с просвета, какво прави ученият Берон и още ли търси буболечки?
– Всеки ден се мъча за пет-шест години да довърша това, което не съм приключил през изтеклите 50-60. В кабинета си в Националния природонаучен музей работя вечер до седем часа, коригирам изданията на Музея, ръководител съм на Научния му съвет и прочие Последните години бях на високопланинско пътешестване в Кения и на пещерна експедиция в Лаос. Още мърдам. Току що получих коректурите на новата ми голяма книга „ Зоогеография на паякоподобните “ – за целия свят, и ще е на най-голямото издателство в Европа „ Шпрингер “. За себе си ще кажа по този начин: „ Като нямаше кого да надделява, той пишеше книги, с цел да си почива ”!
Нашият посетител
Петър Берон е роден на 14 март 1940 година в София. Той е зоолог и биоспелеолог, политик. Ръководи и взе участие в доста експедиции и независими пътувания допълнително от 80 страни по света. Дългогодишен началник е на Българската федерация по спелеология. Бил е шеф на Природонаучния музей (1993-2005), а в този момент е началник на Научния му съвет. Заместник-председател на Съюз на патриотичните сили „ Защита “. Берон взе участие в основаването на Съюз на демократичните сили през 1989 година, като от август до декември 1990 година е негов ръководител. Депутат във Велико народно събрание, зам.-председател на 40-ото Народно събрание. Два пъти е бил претендент за президент на страната.
Когато животът на един човек е минал безусловно като на кино, а преживелиците му са почтени да бъдат разказани в няколко книги, постоянно е наслаждение да се беседва с него. Мъдрецът доктор Петър Берон , правоприемник на просветителя възрожденец със същото име, е минал през стотици същински завършения и голям брой тествания в родината си. Учен и политик, той дава отговор на доста от въпросите, които раздират през днешния ден българското общество.
– Г-н Берон, от много време не сте в политиката, само че за това пък постоянно сте имали лично мнение за протичащото се и у нас, и по света. Вие започнахте в годините, когато имаше доста романтика, само че през днешния ден е времето на прагматизма – по какъв начин виждате българската политика в този момент? Мога да ви задам и по различен метод този въпрос – тръгнахме от „ Времето е наше “ и до каква степен стигнахме в този момент?
– Не съм в дейната политика, само че към момента се повеждам заместник-председател на Патриотичния съюз „ Защита ”. А не съм по три аргументи. На 78 години е по-добре да остави човек на младите да оправят живота си. Ако ми желаят съвет – давам, в случай че не – не го налагам. Второ: доста съм ангажиран с работата си, а с политика е по-добре човек да се занимава професионално. През годините натрупах доста материал и в този момент доправям десетина книги, които да прибавя към оповестените 30. И най-важното: практикувам политика, когато съм в съпротива на някого, и се борим с него. А за разликата сред „ това време ” и настоящето: в миналото беше по-ясно, в случай че не по-лесно: да се махнат алените и да дойдат „ нашите ”. А в този момент – кои са нашите?
– Хората не са удовлетворени от политиците, обществените мрежи са цялостни с обидни мнения – и всички са сложени под общ знаменател. Защо съвсем никой не можа да завоюва националната обич? Успяха ли да се родят през тези години държавници? При нас това наподобява като задача невъзможна.
– Да си политик е постоянно неблагодарна работа и нормално не се разчита на обич, а на известност, баланс на ползи и прочие Ако не приказваме за такива „ обичани ” вождове като Хитлер и Сталин, дано погледнем ориста на нашите: Стамболов и Стамболийски посечени, Филов и компания разстреляни, Муравиев в концлагер, Димитров токсичен, Луканов погубен, Батенберг, Фердинанд и Симеон прогонени, бай Тошо в пандиза и т. н. Пък и сума настоящи и досегашни министри са клиенти на прокуратурата. Е, тия бяха държавници…
– Сега всичко е в ръцете на един човек – Бойко Борисов. Всеки чака неговата глоба за каквото и да е. Еднакво любен и еднообразно ненавиждан, само че той към този момент трети мандат е на власт. Имате ли пояснение за това?
– Бойко Борисов е уникат в българската политика и към този момент няма опция. Няма незаменими хора, само че той има усет за нещата и съумява да работи по правилото „ положителния цар и неприятните боляри ”. И е огромен куражлия – да не приказваш непознати езици и да развиваш такава външна политика – ашколсун, казано по депесарски.
– Как гледате на наклонността за нови и най-много другарски връзки с Македония?
– Разбира се, позитивно. И тук би трябвало да се отдаде заслуженото на Бойко Борисов, тъй като направи стъпки, немислими в предишното. Македонската част от българския народ последователно проглежда и не е неприятно да има две Българии, каквито случаи има много. Сръбско-коминтерновската сган нека в никакъв случай повече не яха тези заблудени хорица, да ги прави потомци на фараоните и да ги отделя от другите българи.
– Гафовете измежду ръководещата коалиция в последно време по никакъв начин не са малко – ГЕРБ и патриотите, които пък са формирани от три елементи, мъчно мелят дружно, само че нещата най-после се позамажат и се прегърнат, казано метафорично. Вие самият бяхте част от националистическа групировка – какъв брой мъчно е да има патриоти, които да гледат в една посока?
– Няма ръководство без гафове, само че е значима общата наклонност. Нещата вървят почти добре, изключително за някои. Обединяването на трите патриотични обединения беше историческо достижение и е показно за други, които не съумяват да го създадат. Аз и в този момент съм част, освен това управителна, на националистическа групировка. Някога комунистите пращаха в лагери хората за „ шовинизъм ”, в този момент техните либералстващи дечица се пробват да създадат думите националист и родолюбец ругателни, както към този момент го направиха с „ демократ ”. Все ми е чудно за какво споделят „ ГЕРБ и патриотите ” – та ГЕРБ не са ли патриоти?
Постоянно чувам по какъв начин трябвало да се махнат сегашните управници и да се заменят с… кого? С Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи? E, този филм към този момент сме го гледали.
– Има ли предпоставки за социална поръчка „ предварителни избори “ и биха ли били от изгода в този момент?
– Няма да си играем през ден на избори, а и какво изменяне на ситуацията биха донесли? Обществените настройки са ясни и настоящето ръководство ще си стои цялостен мандат. Ако пък ги назорят да вършат избори, сегашните управници ще вземат още доста гласове.
– Покрай дебатите за така наречен Истанбулска спогодба нещата бяха стигнали точка на кипене… Между другото, тематиката за тази спогодба още не е завършена, тя не тлее, а напряко се разгаря, нищо че Борисов я изтегли от Народното събрание. Какво е мнението ви за този документ?
– Навремето в ЦУМ продаваха т. н. „ комбинирани дарове ” – портокал, дефицитна книга и демодирани ръкавици. Такава е и тази спогодба, съчинена от една турска професорка и двете й помощнички – служителки на Сорос (сръбкиня и албанка). От всичките 81 члена съвсем всички са допустими, само че има някои, които освен че не можем да приемем, а и тези, които споделят, че можем да ги приемем с запаси, просто лъжат.
– Защо смятате, че лъжат?
– Изрично е казано, че тъкмо по противоречивите членове запаси не се позволяват. Не можеш да вземеш единствено портокала и книгата, а да оставиш ръкавиците – би трябвало да платиш всичко. Погледнете кой не е утвърдил това съчинение – Съединени американски щати, Русия, Канада, Австралия, Индия, че дори Англия, чиято симпатична посланичка в последно време ни агитираше ние да я ратифицираме. Обясняваха ни, че Джендър значело Обществен пол, каквото и да значи тази нелепост. Според Оксфордския речник, Джендър значи „ граматичен жанр ”. В британския език малко неща са от мъжки или женски жанр, само че не можеш да кажеш, да вземем за пример, за кораба, че е от женски пол. Той в британския е от женски РОД.
– Не го приемайте като смешка, само че като хетеросексуален мъж ли го казвате или като академик?
– Като естествен мъж, и бих желал да си остана подобен. Когато престана да одобрявам хубавите дами и да се държа мъжки при компликациите, значи животът ми е завършил. То си е естествено. А като академик почитам естествените закони повече от либералстващите дрънкала. Бил съм шеф 11 години и в никакъв случай не съм върнал и една жена от присъединяване и триумф в конкурс поради пола й. А дърдоренето на феминистките за 50% присъединяване на дамите във всичко са глупости. Явяваш се на конкурс, печелиш и получаваш каквото се поставя за поста. Всички сме равни, само че не идентични, време е това да се разбере. А и приносът на хората не постоянно е симетричен на това, за което претендират, че им било „ право ”. Правата не са нещо, обещано от Бога, а са част от публичния контракт и са свързани със отговорностите.
– От европейските институции обаче натискат – и то силово, да ратифицираме конвенцията. Не мислите ли, че рано или късно ще би трябвало да клекнем и да го създадем? През годините политиците ни постоянно са наричани йесмени. Защо сме толкоз подвластни, за какво мъчно споделяме „ не “ даже през днешния ден?
– Един човек и един народ стават възрастни, когато се научат да споделят „ не ”. Във всеки гръцки град има бул. „ Охи ” (Не). Така са дали отговор преди време гърците на Мусолини и са изхвърлили нашествениците чак в Албания. И ние би трябвало да се научим, само че за това са нужни хора със съответните такъми, а не либералчета от третия пол. Мисля, че за джендърите реагирахме почтено. Могат да се опитат да прокарат тази провокация по терлици, само че ще създадат неточност. По-добре е да се огледат сегашните закони и в случай че може да се направи повече – като центрове за отбрана от принуждение и прочие, да се направи. В края на краищата, никой не е срещу отбраната на по-слабите, пък и дори ония от „ третия пол ” никой не ги преследва. Само че не би трябвало да въвличат деца в „ особеностите ” си, не би трябвало да ни натрапват шествията си и не би трябвало да ни ръководят.
– Преди години ми бяхте разказали по какъв начин при започване на 90-те върховен американски чиновник ви предизвестил, че би трябвало да изпълнявате това, което „ новият брат “ ви споделя. А в този момент, когато мнозина разчитат на грантовете на една американска фондация, има ли разлика?
– Ако може да се вземат от някого пари без политически да се лишаваме от автономия, да се вземат, за какво не? Гърците толкоз години вземат, и отново се държат почтено.
– Напоследък има конфликти сред „ Дондуков “ 1 и „ Дондуков “ 2. Това не пречи ли на естественото развиване на страната?
– На върха е тясно и да се поправят взаимно управниците не е неприятно. Не мисля, че това са същински конфликти – всеки да си гледа функционалностите по закон и конституция.
– Президентът Радев има забележително утвърждение измежду огромна част от българите. След като беше ас в небето, съумя ли да слезе на земята?
– Засега президентът Радев последователно привиква с ролята си. Харесвам по какъв начин приказва – свястно, и не чете, като някои други. Не можем да отминем и последното събитие – срещата с съветския сякаш свещеник, който си разреши да хока един български президент. Радев прояви самообладание – различен напряко би изпратил сътрудника Михайлов към летището. А и реакцията в Русия беше показателна – там към момента ни считат за някакъв техен Троянски кон в Европейския съюз. Така ни беше нарекъл един различен почитан нахалник, а не получи подобаващия отговор. Русия доста загуби от визитата на „ духовника ” в България – неговата безочливост беше подобен пестник за русофилите, какъвто не може да нанесе никой русофоб. Е, „ Курица не птица, а Болгария не заграница ”. Някои в огромната страна още по този начин мислят. Между другото, неотдавна имахме и друго патриаршеско посещаване, от различен нахалник, този път „ Вселенски ”. И той тропаше по масите на държавниците и ни хокаше, че е имало Екзархия, че е подложен монумент на Антим Първи – настояваше да се махне. Който патриарх се е домъкнал тук, положително не сме видели, както нашият народ не е видял положително от фанариотите. Нападнаха Валери Симеонов, че изразил на глас мислите на доста хора. Той си е строг, само че държа малко да го поправям. Какво значи „ второразрядно ченге ”? Човек на подобен пост, а преди този момент външен министър на съветския синод ще да е най-малко генерал-майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Съвсем първоразряден. Така че Валери може да му се извини за „ второразрядното ”.
– Сега настойчиво се приказва какъв брой по-добре ще е да станем президентска република. Какво е вашето мнение?
– Да е жив и здрав Божидар, само че като виждам досегашните президенти, не мисля, че сме за тази работа. Пък и отвреме-навреме републиката е президентска за по два-три месеца (служебните правителства). Президентът е назначавал и професори. Е, след премахването на Висшата атестационна комисия (ВАК) се навъдиха толкоз професори, че Божидар ще има избор.
– Бихте ли степенували българските президенти по време на прехода?
– Не. Историята ще ги степенува.
-Занимавате ли се още с просвета, какво прави ученият Берон и още ли търси буболечки?
– Всеки ден се мъча за пет-шест години да довърша това, което не съм приключил през изтеклите 50-60. В кабинета си в Националния природонаучен музей работя вечер до седем часа, коригирам изданията на Музея, ръководител съм на Научния му съвет и прочие Последните години бях на високопланинско пътешестване в Кения и на пещерна експедиция в Лаос. Още мърдам. Току що получих коректурите на новата ми голяма книга „ Зоогеография на паякоподобните “ – за целия свят, и ще е на най-голямото издателство в Европа „ Шпрингер “. За себе си ще кажа по този начин: „ Като нямаше кого да надделява, той пишеше книги, с цел да си почива ”!
Нашият посетител
Петър Берон е роден на 14 март 1940 година в София. Той е зоолог и биоспелеолог, политик. Ръководи и взе участие в доста експедиции и независими пътувания допълнително от 80 страни по света. Дългогодишен началник е на Българската федерация по спелеология. Бил е шеф на Природонаучния музей (1993-2005), а в този момент е началник на Научния му съвет. Заместник-председател на Съюз на патриотичните сили „ Защита “. Берон взе участие в основаването на Съюз на демократичните сили през 1989 година, като от август до декември 1990 година е негов ръководител. Депутат във Велико народно събрание, зам.-председател на 40-ото Народно събрание. Два пъти е бил претендент за президент на страната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ