Проф. Слатински за ”Интервю с Диктатор”: Приключих с четенето на тази книга, но не мога да приключа с мисленето над прочетеното
Ужасна книга е, тъй като всеки трезво мислещ човек ще си каже, че в случай че 10% единствено от написаното в нея е правилно, то ние живеем в страна, в която се случват ужасни неща.
Абсурдна книга е, тъй като написаното в нея се отнася до държава-членка на Европейски Съюз и НАТО, с искания да е демократична, да има закони и три най-малко видимо разнообразни и най-малко на доктрина конкуриращи се управляващи, нелошо просветен народ, относително обикновено обществено схващане, ненапълно цивилизовани публични нрави.
Потресаваща е, тъй като всеки, който я прочете с разсъдък, сърце, почтеност и съвест, не може да не остане покъртен.
Аз си мисля, че без значение по какъв начин се отнасяме към създателя като личност; без значение какво ни е мнението за достоверността на написаното в тази книга; без значение какви са ни политическите пристрастия; без значение каква е нашата оценка за Прехода и последната трет(ин)а от него, ние, всеки един от нас, би трябвало да прочетем книгата на Огнян Стефанов!
Не бива да се появи у нас сходна книга, а ние да не знаем за нейното съществуване; или да имаме предубедено мнение за нея, което ни кара да отвърнем очи и я подминем; или да ни се свиди времето за нейното прочитане, тъй като, виждате ли, имаме други задания и основното е да се подлага на критика политиката, да се стачкува, да се търсят тайни сюжети, да се счита, че нищо не може да се направи; или просто да мълчим за нея, като че ли в действителност я няма... Впрочем, аз не съм чул и чел някой от настоящите политици от партиите на митинга, да е дал знак, че е схванал за съществуването на тази книга, камо ли пък да я е разлистил, какво ли остава да се е зачел из страниците й, да не приказваме - да я е прочел и да се е замислил над написаното в нея.
Ето това си споделих, когато завърших с четенето на книгата на Огнян Стефанов.
Приключих с четенето на тази книга, само че не мога да приключа с мисленето над прочетеното.
Колкото и да съм следил някои процеси у нас по-отблизо и по-отдалеч; колкото и да знам за българската действителност; колкото и да имам лично мнение за тази действителност; колкото и да допускам, че не знам още доста неща за нея, аз не преставам да нямам доверие на очите си, че у нас през днешния ден може да се появи такава книга.
Защото тя е безразсъдна, ужасна, неуместна и потресаваща.
Дори поради това, че създателят се е осмелил да я напише и е дръзнал да я издаде, тя си заслужава да бъде прочетена.
Като дребен и изцяло безвреден персонален жест в негова поддръжка.
Фейсбук, Николай Слатински
Абсурдна книга е, тъй като написаното в нея се отнася до държава-членка на Европейски Съюз и НАТО, с искания да е демократична, да има закони и три най-малко видимо разнообразни и най-малко на доктрина конкуриращи се управляващи, нелошо просветен народ, относително обикновено обществено схващане, ненапълно цивилизовани публични нрави.
Потресаваща е, тъй като всеки, който я прочете с разсъдък, сърце, почтеност и съвест, не може да не остане покъртен.
Аз си мисля, че без значение по какъв начин се отнасяме към създателя като личност; без значение какво ни е мнението за достоверността на написаното в тази книга; без значение какви са ни политическите пристрастия; без значение каква е нашата оценка за Прехода и последната трет(ин)а от него, ние, всеки един от нас, би трябвало да прочетем книгата на Огнян Стефанов!
Не бива да се появи у нас сходна книга, а ние да не знаем за нейното съществуване; или да имаме предубедено мнение за нея, което ни кара да отвърнем очи и я подминем; или да ни се свиди времето за нейното прочитане, тъй като, виждате ли, имаме други задания и основното е да се подлага на критика политиката, да се стачкува, да се търсят тайни сюжети, да се счита, че нищо не може да се направи; или просто да мълчим за нея, като че ли в действителност я няма... Впрочем, аз не съм чул и чел някой от настоящите политици от партиите на митинга, да е дал знак, че е схванал за съществуването на тази книга, камо ли пък да я е разлистил, какво ли остава да се е зачел из страниците й, да не приказваме - да я е прочел и да се е замислил над написаното в нея.
Ето това си споделих, когато завърших с четенето на книгата на Огнян Стефанов.
Приключих с четенето на тази книга, само че не мога да приключа с мисленето над прочетеното.
Колкото и да съм следил някои процеси у нас по-отблизо и по-отдалеч; колкото и да знам за българската действителност; колкото и да имам лично мнение за тази действителност; колкото и да допускам, че не знам още доста неща за нея, аз не преставам да нямам доверие на очите си, че у нас през днешния ден може да се появи такава книга.
Защото тя е безразсъдна, ужасна, неуместна и потресаваща.
Дори поради това, че създателят се е осмелил да я напише и е дръзнал да я издаде, тя си заслужава да бъде прочетена.
Като дребен и изцяло безвреден персонален жест в негова поддръжка.
Фейсбук, Николай Слатински
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ