Всеки четвърти възпитава децата си с шамари
Уж 88% от родителите осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, само че огромна част от тях не престават да ги ползват. Въпреки че потреблението на физически санкции понижава през последните 5 години, към 2/3 от родителите в миналото са ползвали телесни санкции и други травматични практики като пространствена изолираност, невмешателство при заплаха от пострадване, причиняване на дискомфорт посредством стоене в неуместна поза или подлютяване. Делът на родителите, които редовно ползват сходни практики, е към 1/4.
Това демонстрират данните от национално представително изследване, извършено от Агенция Ноема по поръчка на Национална нарязвам за децата в цялата страна, което включва както родители, по този начин и млади хора/ бъдещи родители и деца. Изследването показва и сравнителна информация с данните от изследване, извършено преди 5 година от организация ЕСТАТ.
Участниците в проучването споделят, че прибягват до тези средства в миг на афект, изтощение и когато се опасяват, че ще изгубят надзор над отрицателното държание на детето си. Около 30% от родителите загатват яд и засегнатост като аргументи за използване на телесно наказване. Все повече родители осъзнават нездравословните последствия и надлежно, правят оценка отрицателно използването на телесни санкции и други травматични практики. Нагласите във връзка с телесното наказване се трансформират към по-умерени и по-малко спорни, само че остават в огромна степен консервативни. Тревожен е фактът, че „ твърдите “ последователи на телесното наказване остават постоянен дял от актуалните и бъдещи родители.
Важно е да се означи, че респондентите възприемат като по-травмиращи и по-срамни „ възпитателните “ способи, причиняващи прочувствени вреди на децата - обиди, непрекъснато крещене, омаловажаване и подценяване. Това, дружно с публичната неприемливост, е една от аргументите сходни практики да се ползват по-често у дома, в сравнение с публични места.
Институционалната среда също не се оправя добре с премахването на телесни и сходни санкции. Изследването удостоверява, че в учебните заведения и детските градини сходни практики са също постоянно публикувани: 41% от родителите споделят, че децата им са пострадали от вербално насилие; 22% - свидетелстват за телесно наказване като удар или причиняване на болежка, а 14% - за практики на игнориране. Проучването демонстрира, че е налице срив в доверието към страната като към законен сътрудник, гарантиращ правата на децата. Делът на родителите и младежите, които биха се обадили на тел. 112 при измъчвано дете е намалял надлежно с 22 и с 30 пункта; държавните институции не се разпознават като подпомагащи родителите в реализирането на положително образование. В същото време, обаче, се следи блян към повишение на публичната отговорност – намалели са негативните настройки към намесата на странични наблюдаващи и съобщаването при положение на принуждение към дете. Докато през 2013 година 80% от хората са считали, че намесата в фамилните разправии на други хора води единствено до неприятности, то през 2018 година делът им е понижен на 56%.
Проучването открива още сензитивно повишение на равнището на тревога измежду родителите и младежите през последните 5 години. Ако пред 2013 година хората, които са оценявали своето обитаемо място като „ най-безопасно “ или „ по-скоро безвредно за деца “ са били към половината от респондентите, през днешния ден те са към 40%. Преди 5 година експанзията сред децата въобще е отсъствала от листата на най-сериозните опасности за децата в България. Днес тя е сложена преди всичко по заплаха от родителите, дружно с разпространяването и злоупотребата с субстанции като алкохол, цигари, опиати. Днес най-често разпознатите опасности за децата в България са разпространяването и злоупотребата с субстанции (алкохол, цигари, наркотици), експанзията сред децата, заплахата от произшествия и произшествия и неприятната другарска среда.
Тези комбинирани фактори водят до наклонност детето и възпитанието от ден на ден да се свързват напрегнато и стрес, в сравнение с с благополучие и задоволство. Причината за това са все по-големите условия към родителите по какъв начин да реализират възпитанието, на фона на все по-голямата им самота в това предизвикателство. Ако по времето, когато днешните родители са били деца, възпитанието се е възприемало като отговорност на цялото общество, през днешния ден то се възприема като задача само и напълно на родителите. В огромните градове тези трендове се усещат по-ясно, заради по-напрегнатия темп на живот и релативно по-малката помощ, която получават родителите от страна на разширеното семейство. Повишената тревога за децата и по-голямата отговорност на родителите имат като резултат блян към по-голям надзор върху детето във всички съществени аспекти на неговия живот.
Общуването с децата се трансформира във все по-голяма полезност, само че и все по-остро се усеща нейният недостиг. В съпоставяне с данните от 2013 година очевидно понижава времето, което родителите прекарват с децата си. Времето, отделено за другарство заема най-малка част от родителското време за децата – към 14-15%.
Напрегнатото всекидневие, дефицитът на време и на съответна помощ са предпоставки за недоумение на аргументите за нежелано държание на децата, а оттова – и за несъответстваща родителска реакция по отношение на това държание. Около 2/3 (67%) от родителите оповестяват за систематични проблеми със своите деца, а 89% споделят, че са имали в миналото проблем. В същото време, едвам 30% от родителите са търсили информация по отношение на проблем с дете. Име на съответна организация или институция в помощ на децата са в положение да посочат към 5-6%.
Обществените институции, имащи евентуално отношение към поддръжката на възпитателния развой не се припознават като потребни за родителите, а като безучастни към потребността от поддръжка или като по-скоро санкциониращи, в сравнение с помагащи.
Проучването се осъществя в границите на план „ Да отворим нова страница – Движение в помощ на деца против физическа опасност и прочувствена принуда “, който се извършва от Фондация П.У.Л.С., Перник. Партньори по плана са Национална мрежа за децата, EVRIS - Исландия, ADFP - Португалия и Hope for Children - Кипър. Проектът се финансира от Програмата за правата, равенството и поданството на Европейския съюз. Целта на плана е, следвайки положителните практики от Исландия, да се сътвори и пилотира стратегия в 3 страни (България, Португалия и Кипър) в посока на признание и овластяване на децата и техните родители, както и на институциите за преустановяване на моделите, при които се употребява телесно наказване и прочувствено принуждение над деца, както и на иницииране на развой на самосъзнаване на персоналната стойност на най-младите членове на обществото.
Това демонстрират данните от национално представително изследване, извършено от Агенция Ноема по поръчка на Национална нарязвам за децата в цялата страна, което включва както родители, по този начин и млади хора/ бъдещи родители и деца. Изследването показва и сравнителна информация с данните от изследване, извършено преди 5 година от организация ЕСТАТ.
Участниците в проучването споделят, че прибягват до тези средства в миг на афект, изтощение и когато се опасяват, че ще изгубят надзор над отрицателното държание на детето си. Около 30% от родителите загатват яд и засегнатост като аргументи за използване на телесно наказване. Все повече родители осъзнават нездравословните последствия и надлежно, правят оценка отрицателно използването на телесни санкции и други травматични практики. Нагласите във връзка с телесното наказване се трансформират към по-умерени и по-малко спорни, само че остават в огромна степен консервативни. Тревожен е фактът, че „ твърдите “ последователи на телесното наказване остават постоянен дял от актуалните и бъдещи родители.
Важно е да се означи, че респондентите възприемат като по-травмиращи и по-срамни „ възпитателните “ способи, причиняващи прочувствени вреди на децата - обиди, непрекъснато крещене, омаловажаване и подценяване. Това, дружно с публичната неприемливост, е една от аргументите сходни практики да се ползват по-често у дома, в сравнение с публични места.
Институционалната среда също не се оправя добре с премахването на телесни и сходни санкции. Изследването удостоверява, че в учебните заведения и детските градини сходни практики са също постоянно публикувани: 41% от родителите споделят, че децата им са пострадали от вербално насилие; 22% - свидетелстват за телесно наказване като удар или причиняване на болежка, а 14% - за практики на игнориране. Проучването демонстрира, че е налице срив в доверието към страната като към законен сътрудник, гарантиращ правата на децата. Делът на родителите и младежите, които биха се обадили на тел. 112 при измъчвано дете е намалял надлежно с 22 и с 30 пункта; държавните институции не се разпознават като подпомагащи родителите в реализирането на положително образование. В същото време, обаче, се следи блян към повишение на публичната отговорност – намалели са негативните настройки към намесата на странични наблюдаващи и съобщаването при положение на принуждение към дете. Докато през 2013 година 80% от хората са считали, че намесата в фамилните разправии на други хора води единствено до неприятности, то през 2018 година делът им е понижен на 56%.
Проучването открива още сензитивно повишение на равнището на тревога измежду родителите и младежите през последните 5 години. Ако пред 2013 година хората, които са оценявали своето обитаемо място като „ най-безопасно “ или „ по-скоро безвредно за деца “ са били към половината от респондентите, през днешния ден те са към 40%. Преди 5 година експанзията сред децата въобще е отсъствала от листата на най-сериозните опасности за децата в България. Днес тя е сложена преди всичко по заплаха от родителите, дружно с разпространяването и злоупотребата с субстанции като алкохол, цигари, опиати. Днес най-често разпознатите опасности за децата в България са разпространяването и злоупотребата с субстанции (алкохол, цигари, наркотици), експанзията сред децата, заплахата от произшествия и произшествия и неприятната другарска среда.
Тези комбинирани фактори водят до наклонност детето и възпитанието от ден на ден да се свързват напрегнато и стрес, в сравнение с с благополучие и задоволство. Причината за това са все по-големите условия към родителите по какъв начин да реализират възпитанието, на фона на все по-голямата им самота в това предизвикателство. Ако по времето, когато днешните родители са били деца, възпитанието се е възприемало като отговорност на цялото общество, през днешния ден то се възприема като задача само и напълно на родителите. В огромните градове тези трендове се усещат по-ясно, заради по-напрегнатия темп на живот и релативно по-малката помощ, която получават родителите от страна на разширеното семейство. Повишената тревога за децата и по-голямата отговорност на родителите имат като резултат блян към по-голям надзор върху детето във всички съществени аспекти на неговия живот.
Общуването с децата се трансформира във все по-голяма полезност, само че и все по-остро се усеща нейният недостиг. В съпоставяне с данните от 2013 година очевидно понижава времето, което родителите прекарват с децата си. Времето, отделено за другарство заема най-малка част от родителското време за децата – към 14-15%.
Напрегнатото всекидневие, дефицитът на време и на съответна помощ са предпоставки за недоумение на аргументите за нежелано държание на децата, а оттова – и за несъответстваща родителска реакция по отношение на това държание. Около 2/3 (67%) от родителите оповестяват за систематични проблеми със своите деца, а 89% споделят, че са имали в миналото проблем. В същото време, едвам 30% от родителите са търсили информация по отношение на проблем с дете. Име на съответна организация или институция в помощ на децата са в положение да посочат към 5-6%.
Обществените институции, имащи евентуално отношение към поддръжката на възпитателния развой не се припознават като потребни за родителите, а като безучастни към потребността от поддръжка или като по-скоро санкциониращи, в сравнение с помагащи.
Проучването се осъществя в границите на план „ Да отворим нова страница – Движение в помощ на деца против физическа опасност и прочувствена принуда “, който се извършва от Фондация П.У.Л.С., Перник. Партньори по плана са Национална мрежа за децата, EVRIS - Исландия, ADFP - Португалия и Hope for Children - Кипър. Проектът се финансира от Програмата за правата, равенството и поданството на Европейския съюз. Целта на плана е, следвайки положителните практики от Исландия, да се сътвори и пилотира стратегия в 3 страни (България, Португалия и Кипър) в посока на признание и овластяване на децата и техните родители, както и на институциите за преустановяване на моделите, при които се употребява телесно наказване и прочувствено принуждение над деца, както и на иницииране на развой на самосъзнаване на персоналната стойност на най-младите членове на обществото.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ