Уелската футболна икона Джон Тошак даде ексклузивно интервю за предаването

Уелската футболна икона Джон Тошак даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . За него приказват с почитание и на „ Анфийлд “, и на „ Сантяго Бербанеу “. Той е със статут на легенда и в Ливърпул, и в Реал. Започва кариерата си в Кардиф, само че цялостния си искра разкрива в Ливърпул, където е изиграл 246 мача и е забил 96 гола. Под управлението на Бил Шенкли той е част от тима, който се трансформира в чудовище за всички в Европа. Тошак беше отличен като футболист, само че и като треньор. Уникален за историята е фактът, че учи и взема изпитите за треньорски лиценз, още когато е на 18 години. В Соунси го боготворят. В Реал дълго време държеше връх като голмайстор. Никога не е водил отбор от Висшата лига, само че пък в Испания се радва на изключителна респект.

- Здравейте, мистър Тошак! В Истанбул получихте още една премия за богатата ви сбирка. Какво значи тя за вас?

- Винаги е доста значимо да получиш самопризнание от хората. Особено тук в Истанбул. Знаете ли, че минаха 20 години, откогато бях в Бешикташ. Имам единствено положителни мемоари от Турция и Истанбул. Радвам се, че ме поканиха тук и се сетиха за мен.

- Изкарахте две години в Бешикташ. Какво премеждие бе това?

- Турция ме накара да се усещам доста благополучен. Когато избрах Бешикташ, за мен бе огромна смяна на манталитета. Беше напълно друго от това, на което бях привикнал. По това време Галатасарай беше извънредно мощен тим. Спечелиха Купата на УЕФА, откакто на финала победиха Арсенал. По време на двете ми години в Турция ние създадохме няколко мощни млади играчи. Спечелихме Купата и Суперкупата на Турция, побеждавайки два пъти Галатасарай. Така че имахме нашите си титли. През моето време тук бях благополучен. Напуснах единствено, тъй като ме поканиха от Реал (Мадрид) за повторно.

- Малко по-късно ще приказваме и за Реал. Кажете първо какво е чувството да си част от истанбулското дерби Бешикташ - Галатасарай?

- Уникално представление е. Нямах визия защо ми приказват, преди да дойда тук. Не знаех какви са Фенербахче, Галатасарай и Бешикташ. Знаете ли какво беше първото нещо, което ми се случи на стадион „ Инюню “? Загубихме с 0:6 от Галатасарай. Това беше за купата на президента, другарски мач. Но си споделих: „ Господи, какво е това кошмарно начало!? “… Но пък след това ги победихме в идващите два мача. Усещането за мен беше ново и непознато. Никога не съм виждал такава атмосфера даже в Англия или Испания. Такава омраза като в Турция няма.

- От две години не работите във футбола. Не ви ли липсва?

- Всъщност не са тъкмо две години, съвсем толкоз. Преди това изкарах две доста забавни години в Мароко с Уидад (Казабланка). Станахме първенци в първата година и отидохме в Африканската Шампионска лига. Стигнахме до полуфинал. Уморих се обаче от безкрайните пътувания. Летяхме по 8-9 часа за един мач. Африка е голяма и бях доста изтощен. Почувствах, че нуждая се от малко отмора от футбола. Сега имам две забавни предложения и мисля върху тях. Сигурно скоро ще се върна в бизнеса.

- Какво мислите за днешния футбол и лудостта на трансферния пазар?

- Безумно е. Особено когато ги погледна от времената, когато започвах да играя и бях на 16 години. Минало е половин век. Толкова промени настанаха. Лудостта е и на равнище треньори. Вижте какъв брой задгранични мениджъри водят тимовете във Висшата лига. Ако го сравня с моето време, нямаше нищо сходно. Същото е и с британските футболисти. Не играят в чужбина, само че ги няма и в родните им тимове. Говорите за прехвърлянето на Неймар от Барселона в Пари Сен Жермен. А в този момент този на Филипе Коутиньо? Това е цялостно безумство! Не може да се дават такива пари.

- Ако Неймар коства 222 милиона евро, каква е цената на Меси и Роналдо?

- Неймар е по-млад от тях. Меси и Роналдо към този момент минаха 30-те години. Но мисля, че хората, които взимат тези решения, се надяват да си върнат вложените пари. За мен като човек, почнал да се занимава с футбол преди толкоз доста години, тези събития са неразбираеми.

- Нека тогава се върнем на вашето време. Започнахте кариерата си в Кардиф и по-късно преминахте в Ливърпул. Какъв беше британският футбол по това време?

- Когато започвахме да играем, бяхме младежи, които се надяваха да са на терена 10-12 години. Да изкарат малко пари и да стартират след това някакъв бизнес. Сегашните младоци на по 19-20 години изиграват един сезон и са спечелили, що се касае за цялостен живот. Роден съм в Уелс, израснах в Кардиф. Това е и родният ми клуб. Когато Ливърпул се обади, бях на 20 години. Беше голямо нещо да отида в този тим. От моя дребен втородивизионен отбор в толкоз прочут клуб. Много гении излизаха по това време от академията на Ливърпул - Кийгън, Хайуей, Хюз, Лойд, Линдзи, Клемънс... Всички едновременно. Великият управител Бил Шенкли направи нов тим, който завоюва купата, Купата на Англия, първия европейски трофей, който в този момент се назовава Шампионска лига. Беше през 1977-ма година против Борусия (Мьонхенгладбах) в Рим. Ливърпул с Боб Пейсли и Шенкли взе доста огромни титли. За мен беше изключителна чест да играя в първия популярен отбор на „ алените “.

- Какво е възприятието да играеш на „ Анфийлд “?

- Преди няколко месеца отново играх там за ветераните на Ливърпул против Реал (Мадрид). Много неща са се трансформирали. Ливърпул е друг, само че „ Анфийлд “ е все същият. В тези времена 27 000 души стояха прави в трибуната „ Коп “ и бяха зад нас. Сега седят на местата си. И все пак беше доста специфичен миг. Особено когато трибуните стартират да пеят великата ария на „ Анфийлд “ - „ You’ll never walk alone “! Това се случва 30 секунди преди първия съдийски сигнал. Телевизионните коментатори стопират да приказват. Всички слушат песента. Дори в този момент това ме кара да настръхвам. Уникално е възприятието.

- Много хора настояват, че оня Ливърпул от 70-те и 80-те години е може би най-силният отбор в историята. Така ли е?

- Много е мъчно да се съпоставят огромните тимове. Когато бях за първи път в Реал, тимът на Милан с Малдини, Барези, Рийкард, Гулит, Ван Бастен беше приказен. Можете да кажете същото и за Барселона от последните години, когато треньор беше Гуардиола. Още един популярен отбор. Такъв е и Реал от последните сезони. Спечели три пъти Шампионската лига. Не може да се съпоставят тимовете през годините. Нашият Ливърпул ще остане незабравим отбор. Тогава нямаше нито задгранични играчи, нито задгранични тимове. Така беше в британския футбол. Сега виждам Висшата лига. Всички водещи тимове са тренирани от чужденци. За нас, британските треньори, е мъчно.

- Защо Ливърпул не може да завоюва Висшата лига?

- Да, трагично е. Мина доста, доста време от последната купа. Чуждестранни вложители вършат империи като в Манчестър Сити, в Челси, в Манчестър Юнайтед. Те са пред Ливърпул. Няма да е елементарно на клуба. Не единствено тази година, а и в идващите. Мъчно ми е, тъй като минаха повече от 25 години от последната купа. Дори наближават 30. Много време е.

- Третият клуб в кариерата ви е Суонси, а там стартира и треньорската ви кариера. Как успяхте от четвърта лига за четири години да го вкарате в първа?

- Добър въпрос. Имаше една такава невероятна история в моя живот. Наистина невероятна. Помня, че бяхме осми в четвърта лига. Три години по-късно гостувахме на Стоук. Спечелихме и отидохме в първа дивизия. Бил Шенкли, треньорът на Ливърпул, възкликна: „ От четвърта в първа! Лесно е да се каже, само че е съвсем невероятно да се направи. “ Хората все приказват за титли. Но за мен най-важна ще си остане първата ми треньорска работа. Когато Суонси беше в трета и четвърта лига, аз бях играещ треньор. Спрях да играя, когато влязохме във втора лига.

- Как по този начин взехте треньорския си лиценз на 18 години?

- Това беше единствено предварителният лиценз. Това е единственият, който имам в живота си. Дори Шенкли в никакъв случай не е имал и подобен. Той споделяше, че треньорството е за хора, които в никакъв случай не са могли да бъдат футболисти и които обаче пробват да оказват помощ на хора, които в никакъв случай няма да се научат. Това беше философията му. Затова и в Ливърпул не се опитвахме да вършим доста комплицирани неща. Спомням си, че всеки четвъртък вечер вървях на курс в продължение на 12 седмици. Учеха ме на треньорски неща и по-късно държах изпит. Първо беше писмен, а по-късно водих и открита подготовка. Скъсаха ме обаче първия път и трябваше още веднъж да се явявам. От втория път съумях.

- Около 40 години упражнявате тимове. Защо в никакъв случай не отидохте в отбор от Висшата лига?

- Работих в чужбина. Когато напуснах Суонси, отидох в Спортинг (Лисабон). След това кариерата ми продължи в Реал Сосиедад. Десет години минаха доста бързо. В Испания – четири сезона водих Реал Сосиедад, два бях отпред на Реал (Мадрид), още три изкарах в Реал Сосиедад, две години водих Депортиво (Ла Коруня). Времето толкоз бързо мина. Семейството ми харесваше живота в Испания. Там изкарах 14-15 години. Имах опция да се върна в Англия, само че се бях пристрастил, в случай че може по този начин да се каже, към Испания. Харесвах повече европейския жанр и на футбол, и на живот. Офертите от Англия в действителност в никакъв случай не ме заинтригуваха.

- Вярно ли е, че през 1991 година Ливърпул ви е поканил?

- Да. Точно тогава беше. Бях в Бешикташ по това време. Не съм сигурен. Срещнах се с хората от Ливърпул на летище „ Хийтроу “ в Лондон. Рой Евънс беше треньор на тима и ми предложиха да го сменя. Бях удовлетворен от моята работа по това време и си останах. А по-късно Рой работи с мен в уелския народен тим.

- Два пъти сте водил Реал. Това ли е най-високото ходило в треньорската работа? Или най-интересната може би?

- Не знам дали е най-интересната, само че е доста задължаваща. Нямаш време да се възстановиш след серия слаби резултати. Навсякъде е значимо да печелиш, само че в Реал... Ако обиколите света и попитате кой е най-големият тим, ще чуете разнообразни отзиви. Германците ще кажат Байерн. Италианците несъмнено ще посочат Ювентус. Но генерално мнението на хората е, че най-познатата футболна марка е Реал (Мадрид). Още от времето на Ди Стефано и на Ференц Пушкаш, които завоюваха първите европейски купи. Напрежението в Реал от този момент е голямо. А се усили с тоталната инвазия на медиите. Да, вие, медиите навлизате изцяло в живота на клубовете.

- С Реал като треньор станахте първенец, а отборът направи връх по голове за времето си. Вкара 107. Кои бяха вашите звезди?

- Уго Санчес беше най-важният ни състезател. Мексиканският централен нападател вкара 37 гола в този сезон. Санчес, Бутрагеньо, Мичел, Мартин Васкес, Фернандо Йеро на млади години, Чендо, Буйо... Това беше в действителност превъзходен тим. Преди мен отборът бе ликувал с четири трофеи подред. И си споделих: „ Ако в този момент не спечелим, аз ще съм единственият провинен! “ Но спечелихме, вкарахме рекорден брой голове и всички бяха доста щастливи.

- Защо и двата ви интервала в Реал бяха къси?

- Повечето треньорски престои в Реал са къси. По-кратки, в сравнение с на всички места другаде. Ще съм почтен. Изкарах 4 неповторими сезона в Реал Сосиедад в прелестния град Сан Себастиян. Обади се Реал (Мадрид) и напуснах поради кралския клуб. Искаше ми се повече да остана, само че въпреки всичко приказваме за Реал. Отборът беше много застаряващ и се нуждаеше от смяна. Предупредих президента, че би трябвало да внимава и се оказах прав. Барселона завоюва идващите четири трофеи. Получих опция да се завърна в Реал Сосиедад. Но се уверих в нещо, което знаех - Реал е доста мъчно място за работа.

- По ваше време клубът не взимаше най-хубавите играчи в света.

- Може и по този начин да се каже, да. Важният факт обаче е, че Кройф и Барса завоюваха идващите четири трофеи.

- Как ще обясните сегашната рецесия в Реал?

- Много елементарно хората през днешния ден употребяват думата „ рецесия “ във футбола. Аз бих споделил, че Барселона е в доста добра форма. На Реал се отрази тежко международното клубно състезание през декември. Това дълго пътешестване и адаптация надлежно лиши много от силата на играчите. Ще ви кажа и за моя финален тим Уидад, който също взе участие на този шампионат. И в този момент остана без въздух. При толкоз доста мачове и пътувания през днешния ден, даже клуб като Реал не съумя да издържи. А като прибавим серията победи на Барселона... Но въпреки всичко дано не бързаме с крайните оценки и да забележим какво ще се случи във втората част от сезона.

- Какво очаквате от мачовете сред Реал и Пари Сен Жермен в Шампионската лига?

- Пари Сен Жермен е доста рисков противник за Реал. Познавам доста добре треньора им Унай Емери. Той играеше при мен в Реал Сосиедад преди доста години. Кариерата на Емери до момента е отлична. Мисля, че дуелът ще бъде доста подравнен. ПСЖ е в неповторима форма. Трудно е да се планува. На Реал няма да е елементарно.

- Имате ли благосклонности към тимове като ПСЖ и Манчестър Сити, които са благосъстоятелност на шейхове?

- Не, нямам. Много повече ми харесва моя остарял клуб Суонси, който е на дъното на Висшата лига. Казах към този момент, че футболът доста се промени в последно време. Парите играят най-важната роля. За хора като мен, които са почнали от дълго време, е мъчно да го приемем. Но такива са нещата.

- Във вашата кариера съвсем стигнахте до България. Станахте народен селекционер на Македония. Как беше на Балканите?

- Интересно ми беше. Бях без работа и положителният ми другар Борко Клунич, който ми бе пращал няколко сръбски играчи в Суонси, се обади. Борко е роден в Скопие и ми сподели, че македонците търсят треньор. Попита ме дали се интересувам и аз споделих: „ Да “. Нещо друго беше. Моите национали не играеха в Македония, бяха из цяла Европа. Това беше мъчно за мен. Македонското състезание бе доста едва. Интересно време. Бяхме в доста тежка група, руснаците май бяха при нас. Слагам този договор в графата „ добър опит “.

- Какви са спомените ви от българския футбол? Имате срещи с нас.

- Винаги съм уважавал българския футбол. Няма да не помни международното състезание в Щатите, когато ви водеше Христо Стоичков. Уникален нападател! Костадинов също беше доста мощен състезател. Също и Лечков, който бе при мен и в Бешикташ. Тогава беше минал най-хубавите си години, само че все пак бе мощен. Да не не помни и Балъков. Много надарени футболисти имахте. Няколко пъти съм се срещал с България като треньор на Уелс.

- Помните ли мачове?

- С детайлности – не. Спомням си, че един път играхме в Бургас. Спечелихме с 1:0. Но тогава към този момент нямахте оня прочут тим. Не мога да си спомня доста за мачовете с България. Но в паметта ми постоянно ще остане тимът ви от 1994 година.

- Вие казахте, че Барселона на Йохан Кройф смени караула в Примера от Реал (Мадрид) и завоюва четири следващи трофеи. Тогава там играеше тъкмо Стоичков.

- Барса беше свръхестествен тим. Христо беше безпределно значим за Кройф. Тогава и Ромарио пристигна в Барса. Много мощни бяха. Бях на „ Уембли “, когато победиха Сампдория на финала с фаула на Роналд Куман. Винаги съм бил в страхотни взаимоотношения с Кройф. Играл съм против него в мачовете Ливърпул - Барселона. Били сме противници и като треньори в дербито Реал - Барса. Интересни времена бяха.

- Кои треньори през днешния ден най-вече ви харесват?

- Не може да не се почита това, което реализира Пеп Гуардиола. В днешния футбол би трябвало да търсиш клубовете, които имат ресурса да осъществят концепциите ти. Големите клубове стават още по-големи. Вижте елитните шампионати. Първите четири-пет тима са все едни и същи. Въпреки че мнозина треньори правят добра работа даже на по-ниско равнище. Но би трябвало да се почита и Арсен Венгер. Повече от 20 години е в Арсенал. Наложи се да търпи рецензия в последно време, само че това е част от нашия бизнес. Всяко хубаво нещо един ден свършва. Венгер е на сцената от доста време. Бих споделил, че Гуардиола би трябвало да бъде почитан поради Барселона, само че и поради Байерн. Интересно ми е дали тази година ще успее да завоюва Шампионската лига с Манчестър Сити.

- А какво ще направи Райън Гигс като треньор на Уелс?

- Трудно е. Райън няма същински опит като управител. Трябва да изчакаме и да забележим. Има мощна група от уелски играчи, на които не е останало доста време да играят. Гигс ще би трябвало да гради нов тим. Девет или 10 от този уелски отбор, който стигна до полуфинала на Евро 2016, започнаха при мен. Аз изкарах шест години и напуснах. В народен тим не можеш да купиш някого. Не можеш да продадеш някого. Принуден си да работиш с това, което имаш. Когато аз започнах, пусках доста млади по едно и също време. Това е работа на търпението. На Райън обаче ще му е мъчно.

- Вярвал ли сте в миналото, че ще гледате Уелс на полуфинал на европейско състезание?

- Да, аз имах вяра в моите футболисти. При мен бяха на по 20 години. Когато стигнаха полуфинала на Евро 2016, към този момент бяха титуляри във Висшата лига. Това е огромната разлика. При мен те бяха във втора и трета дивизия. А се постановяваше да играят интернационалните мачове, без да са подготвени. Разликата беше огромна, когато играха на финали на европейското състезание. Едно е да имаш футболисти, които са титуляри във Висшата лига, а друго е да са запаси в долни дивизии.

- Как ще се отрази Брекзит на британския футбол?

- Не съм политик. Не мога да ви дава отговор вярно. Нека да изчакаме и ще забележим. Попитайте премиера на страната.