Покъртителен разказ на оцелелите от българската яхта "Фурия" в Атлантика
Ударихме нещо и след два часа и половина „ Фурия ” потъна. Това описа Диан Зайков, които оцеля дружно с Михаил Копанов, само че двамата изгубиха яхтата си в най-старата и извънредно сложна презокеанска регата „ Остар “. Инцидентът с българите като във кино лентата „ Перфектна стихия “ се разигра рано сутринта на 10 юни, на 250 благи от канадския бряг, написа в. " Телеграф ". Въпреки че плаването им стартира тежко с щета на автопилота още на старта в Плимут (Вбр), в деня на злополуката те към този момент бяха съумели да поведат в класирането. Буря в студения северен Атлантик обаче прекатурна обстановката и те не съумяха да завършат надпреварата до Нюпорт (САЩ), което продължава към 3000 морски благи (5500 км) по пътя на „ Титаник “. От 22 стартирали яхти най-вероятно ще финишират едвам 7, само че конкуренцията още не е завършила. Останалите също станаха жертва на мощния циклон, още пет яхти потънаха, което е рискът при такова рисково северно тестване.
39-годишният Зайков и най-опитният ни ветроходец - 52-годишният Копанов, към този момент се прибраха невредими при фамилиите си в България. Голямата им болежка е раздялата с 11-метровата „ Фурия”, която океанът погълна пред очите им. Тя е благосъстоятелност на Румен Котов, техен сътрудник в начинанието, което с изключение на с неговата финансова поддръжка, се реализира благодарение на община Бургас и доста спонсори. „ Истинските моряци са по-корави от яхтите”, бяха първите думи на Котов, откакто съумя да се свърже с канадския транспортен съд, избавил нашия екипаж.
„ В тези часове бяхме щастливи, тъй като яхтата ни вървеше добре, бяхме отпред, единствени от нашата група избрахме северния маршрут. Всички останали бяха слезли южно от нас и бяха влезнали в циклон, който ние успяхме да заобиколим. За злощастие обаче се образува нов циклон, който нямаше по какъв начин да избегнем “, сподели пред изданието Диан.
Той таман се прибрал от своята промяна, с цел да си почине в лодката, когато усетил удар, чул помпата да се включва и видял по какъв начин лодката стартира да се цялостни с вода. Преди потъването вятърът бил към 25 възела, нещо обикновено за тази регата. „ Макар че в България при 20 възела не можеш да видиш лодка в морето, до момента в който на „ Остар” това е междинната скорост. Това му е сложното – мощният срещуположен вятър, насрещното течение, зоните с айсберги и студът. Водата нормално е към 5 градуса, а температурата денем към 10-12”, изяснява Зайков, който незабавно съобщил на Мишо за нахлулата вода, двамата запалили мотора, свили платната и присъединили още две електрически помпи.
„ Видяхме, че не можем да изпомпваме повече вода, в сравнение с влиза в лодката, и взехме решение, че би трябвало да подадем сигнал за злополучие “, изяснява Диан.
След като се свързали с Румен Котов, те задействали сателитна система EPIRB, която дава сигнал, че си в злополучие и демонстрира местоположението ти. „ След известно време Румен ни прати известие, че на час и половина от нас има транспортен съд, който идва да ни избавя. Мишо управляваше, а аз вадех водата с ръчната помпа, по този начин успявахме да изпомпим по-голяма част от водата, която нахлуваше в лодката “, връща се обратно Зайков.
Процедурата по избавяне включвала два кораба, само че нямало време за това, защото в мотора на „ Фурия” почнала да влиза вода. „ Мишо заяви това на капитана на кораба и той предприе ограничения да ни изтегля. Тогава и времето се утежни - вятърът стана 40 възела, вълната доста по-голяма, нямаше добра видимост. Първо от кораба направиха опит да се приближат до нас и да ни хвърлят въже. Не съумяха, беше рисковано, тъй като се оказаха доста близо, а вълната беше в действителност огромна. Имаше действителна заплаха да ударят лодката и ни дадоха команда да влезем в избавителния плот. Влязохме в плота и срязахме въжето, което ни държеше за лодката. Приближиха се отново, хвърлиха още веднъж това въже, съумях да го хвана, вързахме плота и те ни изтеглиха до кораба и ни качиха. Имахме огромен шанс, че тъкмо този транспортен съд беше наоколо. Той е приспособен и за избавителни интервенции, всички действаха доста съответно.”
„ България би трябвало да бъде доста щастлива, че има подобен ветроходец като Михаил Копанов и хора, обичащи морето и ветроходството като Румен Котов”, споделя Диан. През декември 2015 година с „ Фурия” тримата приятели завоюваха 30-ото издание на Atlantic Rally for Cruisers, най-мащабното презокеанско ветроходно събитие за непрофесионалисти в света - от Канарите до Карибите.
39-годишният Зайков и най-опитният ни ветроходец - 52-годишният Копанов, към този момент се прибраха невредими при фамилиите си в България. Голямата им болежка е раздялата с 11-метровата „ Фурия”, която океанът погълна пред очите им. Тя е благосъстоятелност на Румен Котов, техен сътрудник в начинанието, което с изключение на с неговата финансова поддръжка, се реализира благодарение на община Бургас и доста спонсори. „ Истинските моряци са по-корави от яхтите”, бяха първите думи на Котов, откакто съумя да се свърже с канадския транспортен съд, избавил нашия екипаж.
„ В тези часове бяхме щастливи, тъй като яхтата ни вървеше добре, бяхме отпред, единствени от нашата група избрахме северния маршрут. Всички останали бяха слезли южно от нас и бяха влезнали в циклон, който ние успяхме да заобиколим. За злощастие обаче се образува нов циклон, който нямаше по какъв начин да избегнем “, сподели пред изданието Диан.
Той таман се прибрал от своята промяна, с цел да си почине в лодката, когато усетил удар, чул помпата да се включва и видял по какъв начин лодката стартира да се цялостни с вода. Преди потъването вятърът бил към 25 възела, нещо обикновено за тази регата. „ Макар че в България при 20 възела не можеш да видиш лодка в морето, до момента в който на „ Остар” това е междинната скорост. Това му е сложното – мощният срещуположен вятър, насрещното течение, зоните с айсберги и студът. Водата нормално е към 5 градуса, а температурата денем към 10-12”, изяснява Зайков, който незабавно съобщил на Мишо за нахлулата вода, двамата запалили мотора, свили платната и присъединили още две електрически помпи.
„ Видяхме, че не можем да изпомпваме повече вода, в сравнение с влиза в лодката, и взехме решение, че би трябвало да подадем сигнал за злополучие “, изяснява Диан.
След като се свързали с Румен Котов, те задействали сателитна система EPIRB, която дава сигнал, че си в злополучие и демонстрира местоположението ти. „ След известно време Румен ни прати известие, че на час и половина от нас има транспортен съд, който идва да ни избавя. Мишо управляваше, а аз вадех водата с ръчната помпа, по този начин успявахме да изпомпим по-голяма част от водата, която нахлуваше в лодката “, връща се обратно Зайков.
Процедурата по избавяне включвала два кораба, само че нямало време за това, защото в мотора на „ Фурия” почнала да влиза вода. „ Мишо заяви това на капитана на кораба и той предприе ограничения да ни изтегля. Тогава и времето се утежни - вятърът стана 40 възела, вълната доста по-голяма, нямаше добра видимост. Първо от кораба направиха опит да се приближат до нас и да ни хвърлят въже. Не съумяха, беше рисковано, тъй като се оказаха доста близо, а вълната беше в действителност огромна. Имаше действителна заплаха да ударят лодката и ни дадоха команда да влезем в избавителния плот. Влязохме в плота и срязахме въжето, което ни държеше за лодката. Приближиха се отново, хвърлиха още веднъж това въже, съумях да го хвана, вързахме плота и те ни изтеглиха до кораба и ни качиха. Имахме огромен шанс, че тъкмо този транспортен съд беше наоколо. Той е приспособен и за избавителни интервенции, всички действаха доста съответно.”
„ България би трябвало да бъде доста щастлива, че има подобен ветроходец като Михаил Копанов и хора, обичащи морето и ветроходството като Румен Котов”, споделя Диан. През декември 2015 година с „ Фурия” тримата приятели завоюваха 30-ото издание на Atlantic Rally for Cruisers, най-мащабното презокеанско ветроходно събитие за непрофесионалисти в света - от Канарите до Карибите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ