Училищата вече ще възпитават и в патриотизъм и толерантност
Учителите, взаимно с родителите, ще би трябвало да възпитават учениците в национализъм и да възпират " поведенчески прояви на народен нихилизъм ". Това са част от ограниченията, залегнали в новата Стратегия за възпитателната работа в просветителните институции (2019 - 2030 г.), показана от Министерството на образованието и науката.
Мерките за патриотично образование са основна част от документа, който другояче има за цел " образуване на личностни качества, полезности, настройки и претекстове, които да подкрепят пълноценното развиване на детето и ученика като характерност и член на обществото ". Стратегията би трябвало да дефинира и насоките и параметрите на възпитателната функционалност на образованието. В нея се показва, че и сега в учебните заведения и детските градини с изключение на обучение децата получават и образование. Това обаче се прави по-скоро на благосклонност и без ясни параметри. Стратегията трябвало да даде точно тези насоки.
Самото образование би трябвало да е част от уроците, часа на класа, извънкласните действия. Да става в тясно съдействие със фамилията, други просветителни, културни и спортни институции и организации, написа Mediapool.
Сред заложените ограничения за патриотичното образование е образуване на положително отношение към " историята на българската нация въз основата на историческо познание ", както и на почитание към обичаи, традиции и ритуали въз основата на тяхното познаване.
Учителите ще би трябвало да срещат учениците и с " български явления, приети като част от международното културно завещание - материално и нематериално ", както и с " научните, културните и спортните достижения на представители на българската нация ".
Преподавателите ще би трябвало да образуват у учениците патриотични усеща, свързани с " принадлежността към българската нация и страна и одобряване на единството на нацията ".
Останалите аспекти на възпитанието в учебно заведение ще са свързани с " образуване на просоциално държание " посредством доброволчество, щедрост, екологични начинания. Преподавателите ще би трябвало да възпитават и в приемане на разликите сред децата, " учредени на раса, националност, етническа принадлежност, генезис и вяра ", както и на приемливост към хората с увреждания.
Сред ограниченията, заложени в тактиката, е и повишение на мотивацията за учене, в това число и след завършването на приблизително или висше обучение. Предвижда се още основаването на система за осведоменост и взаимоотношение със фамилиите на учениците.
Самите учители би трябвало да минават през образования за реализирането на възпитателните си функционалности. Трябва да се трансформират и образователните проекти в университетите, които образоват преподаватели, както за предучилищното, по този начин и за учебното обучение. Самите родители също би трябвало да бъдат подкрепени, с цел да подобрят възпитанието на децата си.
" Със Стратегията за възпитателна работа в просветителните институции 2019-2030 година желаеме да предизвикваме диалог за възпитателната функционалност, за партньорството сред просветителните институции и фамилията. Ние имаме потребност от релативно единодушие във връзка с това в какво би трябвало да възпитаваме децата си. Това единодушие не би трябвало да бъде наложено, а реализирано с учебните общности ", споделя министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на представянето на документа.
" Фокусираме вниманието върху възпитателната функционалност, търсим най-подходящите принадлежности, само че това няма да са принадлежности, с които ще се опитаме да наложим по-различни правила от тези, които има и сега в системата ", прибавя той.
Вълчев споделя още, че досега е реализиран условен консенсус към това в какво да се възпитават децата. Сега фокусът бил ориентиран върху взаимоотношението сред учители и родители и " върху инструментите, с които може да усилим тази функционалност ".
" С учителите и родителите имаме обща задача да създадем децата по-добри, по-можещи, по-образовани и би трябвало да намерим метод да обединим напъните си и да успеем да осъществяваме тази тактика ", декларира Вълчев. По думите му документът е прелиминарен и няма краен период, в който да влезе в действие.
Мерките за патриотично образование са основна част от документа, който другояче има за цел " образуване на личностни качества, полезности, настройки и претекстове, които да подкрепят пълноценното развиване на детето и ученика като характерност и член на обществото ". Стратегията би трябвало да дефинира и насоките и параметрите на възпитателната функционалност на образованието. В нея се показва, че и сега в учебните заведения и детските градини с изключение на обучение децата получават и образование. Това обаче се прави по-скоро на благосклонност и без ясни параметри. Стратегията трябвало да даде точно тези насоки.
Самото образование би трябвало да е част от уроците, часа на класа, извънкласните действия. Да става в тясно съдействие със фамилията, други просветителни, културни и спортни институции и организации, написа Mediapool.
Сред заложените ограничения за патриотичното образование е образуване на положително отношение към " историята на българската нация въз основата на историческо познание ", както и на почитание към обичаи, традиции и ритуали въз основата на тяхното познаване.
Учителите ще би трябвало да срещат учениците и с " български явления, приети като част от международното културно завещание - материално и нематериално ", както и с " научните, културните и спортните достижения на представители на българската нация ".
Преподавателите ще би трябвало да образуват у учениците патриотични усеща, свързани с " принадлежността към българската нация и страна и одобряване на единството на нацията ".
Останалите аспекти на възпитанието в учебно заведение ще са свързани с " образуване на просоциално държание " посредством доброволчество, щедрост, екологични начинания. Преподавателите ще би трябвало да възпитават и в приемане на разликите сред децата, " учредени на раса, националност, етническа принадлежност, генезис и вяра ", както и на приемливост към хората с увреждания.
Сред ограниченията, заложени в тактиката, е и повишение на мотивацията за учене, в това число и след завършването на приблизително или висше обучение. Предвижда се още основаването на система за осведоменост и взаимоотношение със фамилиите на учениците.
Самите учители би трябвало да минават през образования за реализирането на възпитателните си функционалности. Трябва да се трансформират и образователните проекти в университетите, които образоват преподаватели, както за предучилищното, по този начин и за учебното обучение. Самите родители също би трябвало да бъдат подкрепени, с цел да подобрят възпитанието на децата си.
" Със Стратегията за възпитателна работа в просветителните институции 2019-2030 година желаеме да предизвикваме диалог за възпитателната функционалност, за партньорството сред просветителните институции и фамилията. Ние имаме потребност от релативно единодушие във връзка с това в какво би трябвало да възпитаваме децата си. Това единодушие не би трябвало да бъде наложено, а реализирано с учебните общности ", споделя министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на представянето на документа.
" Фокусираме вниманието върху възпитателната функционалност, търсим най-подходящите принадлежности, само че това няма да са принадлежности, с които ще се опитаме да наложим по-различни правила от тези, които има и сега в системата ", прибавя той.
Вълчев споделя още, че досега е реализиран условен консенсус към това в какво да се възпитават децата. Сега фокусът бил ориентиран върху взаимоотношението сред учители и родители и " върху инструментите, с които може да усилим тази функционалност ".
" С учителите и родителите имаме обща задача да създадем децата по-добри, по-можещи, по-образовани и би трябвало да намерим метод да обединим напъните си и да успеем да осъществяваме тази тактика ", декларира Вълчев. По думите му документът е прелиминарен и няма краен период, в който да влезе в действие.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ