Ученият д-р инж. Веселина Узунова и актьорът Александър Алексиев са

Ученият доктор инж. Веселина Узунова и артистът Александър Алексиев са измежду 30-те финалисти в класацията за „ Най-изявени млади персони в света (The Outstanding Young Persons in the World - TOYP) “ на Международната младежка камара. Те са определени в мощна конкуренция измежду номинирани от над 80 страни.

Д-р Веселина Узунова е академик, фокусирал своята активност върху новаторски изследвания в борбата с рака на гърдата. Такъв метод се явява едновременното диагностициране и отнасяне на онкологичното заболяване или така наречен нанотераностика.

Пред Bulgaria Wants You доктор Узунова описа повече за себе си и за номинацията.

Г-жо Узунова, какво значи за Вас да бъдете измежду най-изявените младежи в международен мащаб?

Това е нещо необикновено, което аз в действителност не чаках. Получих имейл, в който ми оповестяват, че съм номинирана в програмата „ Най-изявени млади персони на света “ и бях в потрес. Номинацията беше в категория „ Наука и/или софтуерно насърчаване " за проучвания от постдокторанския ми план, свързани с рака на гърдата и създаване на нова и щадяща пациента терапия. Всъщност и тогава и в този момент – работата ми е с задача и ориентирани към обществото задания.

След известието за номинацията, получих и покана да участвам на церемонията по награждаване на отличените изявени млади персони на България. Отидох с концепцията, че като младеж, ще споделя опит в неофициална, въпреки и публична конюнктура. Но не се случи тъкмо това, което си представях.

По време на почивката сред представянето на другите категории, ми минаха доста мисли. Започнах да се чудя „ Какво ще стане, в случай че и аз съм измежду отличените? “ Притесних се още повече, защото не бях подготвена, даже не бях помислила за тирада. Мислите ми станаха действителност, а към момента нямах тирада. (Усмихва се.) Станах, приказвах някакви неща, даже не се чувах какво споделям от терзание и все пак откровено и сърдечно бих желала да благодаря на Международната младежка камара (Junior Chamber International - JCI), че прави младежите и тяхната работа забележими. За мен да бъда част от тъкмо тези десетима отличени, е чест. Останалите младежи са с необикновен опит и с разнообразни дела.

Проучвания на пазара на труда демонстрират, че Вашата област на знание не е изключително привлекателна за младежите в днешно време, когато огромна част от живота ни се придвижва в цифровите среди.

Какво е да бъдеш сполучлив млад академик и то в България?

Имаше интервал, в който желаех да бъда вълшебник, въодушевена бях от книгата на Джоан Ро̀улинг „ Хари Потър “, само че видях опция да върша магия посредством химията. Така се насочих към нея. Това да мога да употребявам химията за разрешаването на световни проблеми и да оказвам помощ на хората, е самобитна магия.

Към науката се насочих преди към 10 години, когато започнах да създавам тематиката на дисертацията си към Българска академия на науките. В Института по биофизика и биомедицинско инженерство ми харесаха работната група и тематиката на работа в лабораторията. Това, което най-вече ме впечатли беше, че хората работеха с готовност, макар че липсваше нова инсталация. И въпреки че докторантската стипендия беше доста ниска, даже бих споделила и обидна за младеж, може би инатът ми да покажа, че ще мога да се оправя, ме стимулира да остана. Щастлива съм, че направих този избор, тъй като имах опция да работя в новаторска и доста перспективна сфера. Работата ме срещна с доста хора, от които имах шанса да се изучавам. Днес, в случай че ми се наложи, бих направила още веднъж този избор. През последните години заплатите в науката се подвигнаха. Докторантската стипендия също е по-висока. Определено се вършат стъпки в повишение на заплащането и се надявам повече млади да изберат специалността на академик.

Имало ли е миг, в който сте желали да се развивате отвън страната ни?

Имах опция да пътувам за къс интервал в Германия и Словения. Причината за това беше създаването на моята дисертация. Там се допрях до науката и методът на работа на огромни проучвателен групи. Всъщност и двете места бяха страхотни, лабораториите също, само че все пак не ги почувствах като свои. В България би трябвало доста деликатно да разпиша опита, който ще върша, и да изчисля точното количество реактив, който ще ми би трябвало за него.

В Германия въобще не мислят дали ще са им нужни килограми или грамове за реализиране на проучването. Там имат количества от всичко и единственото нещо, което има значение, е да се работи. Тук сме по-пестеливи, само че отново по някакъв метод се оправяме.

Благодарение на инатът и упоритостта си, както сама казахте, вие успявате в родината, а посредством своята работа достигате и до международните ранглисти.

Можем ли да кажем, че и науката ни е част от международната сцена?

Въпреки че лабораториите ни не могат да се съпоставят с тези в чужбина, през последните години, с помощта на европейските стратегии, които финансират научните институции и планове, нещата се случват по-лесно. Положително е, че и тук стартира да се купува нова инсталация. Но извънредно значимо е тя да бъде налична и да има добре готови фрагменти, които да работят с тази инсталация.

В България има страхотни учени, които макар рестриктивните мерки, отново реализират световни триумфи. Важно е желанието, с което работят и фактът, че не се отхвърлят.

След сполучливо приключените научи тематики и планове, с какво се занимавате сега?

В момента работя като химик в лаборатория за разбор на вода. Ежедневието ми е доста натоварено и е обвързвано с рутинни разбори, само че го споделям с неповторими сътрудници. Те ми демонстрираха какъв брой е значим екипният дух и че е допустимо всеки да помогне да другия, в случай че има проблем. Вечер се прибирам у дома задоволена от свършената работа. Продължавам да сбъдвам научните си хрумвания и фантазии, като от два месеца работя по план, който е моя персонална задача. Темата на плана е „ Изкуствена ретина “, и самоуверено мога да се похваля, че с сътрудник от Българска академия на науките сполучливо изолирахме ретинални кафези. Надявам се скоро да можем да се похвалим и с други достижения.

Как бихте довършили изречението: Избрах България, защото…

Избрах България, тъй като видях смисъл да остана. Тук е моето място. България е страна със страховит капацитет за развиване на науката и бизнеса. Силно имам вяра, че младежите, които учат в чужбина, би трябвало да развиват своята кариера в България.