Разкриха тайната на усмивката на леонардовата Мона Лиза
Учените считат, че „ свръхбързото “ око на Леонардо да Винчи му е помогнало да улови загадъчната магия на усмивката на Мона Лиза.
Тази свръхчовешка линия, която имат и най-хубавите играчи на тенис и бейзбол, е разрешавала на майстора на Ренесанса да улавя точния миг на мимолетни изрази и даже птици и водни кончета в полет.
Арт историците от дълго време приказват за „ бързото око “ на Леонардо, само че Дейвид Талер от швейцарския университет в Базел се пробва да го „ разконспирира “ в ново изследване, оповестено през днешния ден дружно с книга, показваща по какъв начин той придава на своите рисунки и картини невероятна прочувствена дълбочина.
Изследванията на проф. Талер се насочват към това по какъв начин окото на Леонардо е било толкоз проницателно, че е съумяло да забележи, че предните и задните крила на водното конче не са в синхрон - изобретение, потвърдено четири века по-късно. Художникът, живял от 1452 до 1519 година, скицира по какъв начин при покачване на предните крила на насекомото, задните се спускат.
Талер сподели пред AFP, че това умеене да видиш неща, които малко хора могат да видят, би могло да бъде тайната на най-известната картина на Леонардо.
" Усмивката на Мона Лиза е толкоз загадъчна, тъй като съставлява момента на оформянето на устните в усмивка. И бързото око на Леонардо го е уловило и го е „ заключило “ в картината ", сподели той.
Изследването на изключителната зрителна заостреност на погледа на Леонардо е част от изследване на университета „ Рокфелер “ в Съединени американски щати в състава на по-широк ДНК план за Леонардо.
Талер е удивен от случая с Тед Уилямс, американска легенда по бейзбол, който твърди, че е можел да вижда шевовете на бейзболната топка, когато лети към него.
" И това се е случвало при въртене на топката 30 до 50 пъти в секунда “, сподели Талер.
В случая с Леонардо Талер прави оценка, че с цел да види ясно разликата в крилата на водното конче, художникът е трябвало да има диапазон на хващане на придвижването на обекти от 50 до 100 фрагмента в секунда. Средно човек улавя 20 до 40 в секунда.
Изследователят също разказва в друга книга по какъв начин Леонардо е употребявал психофизиката - огромна част от която и до през днешния ден остава мистерия - с цел да съчетае хубост и страст. Той съобщи, че владеенето от Леонардо на техниката сфумато - тънко размиване на краищата на изображенията и основаване на 3D резултат - му е разрешило да изобрази реалистични изрази и да придаде съкровен взор на портретите му. Той счита, че Леонардо е постигнал мекия фокус в портретите си, като е рисувал в сумрачна или вечерна светлина, когато зениците на очите се уголемяват, с цел да пропуснат повече светлина. Увеличените зеници на неговите обекти - също знак за страдалчество или мощни усеща - са белег за хубост в ренесансовите портрети.
Това като че ли удостоверява написаното от самия художник в тетрадката му: „ Вечер и когато времето е тъмно, каква мекост и тактичност може да уловите в лицата на мъжете и дамите. “
Вижте още:
Невероятните изобретения на Леонардо да Винчи
Тази свръхчовешка линия, която имат и най-хубавите играчи на тенис и бейзбол, е разрешавала на майстора на Ренесанса да улавя точния миг на мимолетни изрази и даже птици и водни кончета в полет.
Арт историците от дълго време приказват за „ бързото око “ на Леонардо, само че Дейвид Талер от швейцарския университет в Базел се пробва да го „ разконспирира “ в ново изследване, оповестено през днешния ден дружно с книга, показваща по какъв начин той придава на своите рисунки и картини невероятна прочувствена дълбочина.
Изследванията на проф. Талер се насочват към това по какъв начин окото на Леонардо е било толкоз проницателно, че е съумяло да забележи, че предните и задните крила на водното конче не са в синхрон - изобретение, потвърдено четири века по-късно. Художникът, живял от 1452 до 1519 година, скицира по какъв начин при покачване на предните крила на насекомото, задните се спускат.
Талер сподели пред AFP, че това умеене да видиш неща, които малко хора могат да видят, би могло да бъде тайната на най-известната картина на Леонардо.
" Усмивката на Мона Лиза е толкоз загадъчна, тъй като съставлява момента на оформянето на устните в усмивка. И бързото око на Леонардо го е уловило и го е „ заключило “ в картината ", сподели той.
Изследването на изключителната зрителна заостреност на погледа на Леонардо е част от изследване на университета „ Рокфелер “ в Съединени американски щати в състава на по-широк ДНК план за Леонардо.
Талер е удивен от случая с Тед Уилямс, американска легенда по бейзбол, който твърди, че е можел да вижда шевовете на бейзболната топка, когато лети към него.
" И това се е случвало при въртене на топката 30 до 50 пъти в секунда “, сподели Талер.
В случая с Леонардо Талер прави оценка, че с цел да види ясно разликата в крилата на водното конче, художникът е трябвало да има диапазон на хващане на придвижването на обекти от 50 до 100 фрагмента в секунда. Средно човек улавя 20 до 40 в секунда.
Изследователят също разказва в друга книга по какъв начин Леонардо е употребявал психофизиката - огромна част от която и до през днешния ден остава мистерия - с цел да съчетае хубост и страст. Той съобщи, че владеенето от Леонардо на техниката сфумато - тънко размиване на краищата на изображенията и основаване на 3D резултат - му е разрешило да изобрази реалистични изрази и да придаде съкровен взор на портретите му. Той счита, че Леонардо е постигнал мекия фокус в портретите си, като е рисувал в сумрачна или вечерна светлина, когато зениците на очите се уголемяват, с цел да пропуснат повече светлина. Увеличените зеници на неговите обекти - също знак за страдалчество или мощни усеща - са белег за хубост в ренесансовите портрети.
Това като че ли удостоверява написаното от самия художник в тетрадката му: „ Вечер и когато времето е тъмно, каква мекост и тактичност може да уловите в лицата на мъжете и дамите. “
Вижте още:
Невероятните изобретения на Леонардо да Винчи
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ