За първи път установиха диви шимпанзета, които чупят костенурки за месо
Учените са следили диви шимпанзета с необикновена закуска - костенурки, чиито твърди черупки те чупят против стволовете на дърветата, преди да извадят месото, оповестява АП.
В публикация, оповестена в четвъртък от списание Scientific Reports, учени от Германия настояват, че държанието, което са следили десетки пъти в група от шимпанзета в Национален парк Лоанго в Габон, поддържа концепцията, че далечните братовчеди на човечеството развиват свои лични разнообразни култури.
Тобиас Дешнер, един от създателите на отчета разяснява, че до момента в който шимпанзетата и костенурките съществуват и на други места - и други примати като бабуини и мандрили са известни с това, че се хранят с млади, меки сухоземни костенурки - само че учените в никакъв случай до момента не са забелязвали отворени черупки.
Едно от обясненията може да бъде, че регионът на парка Лоанго има обилие от костенурки с твърди черупки, което кара някои предприемчиви шимпанзета да пробват. " Те виждат, че това е обект с твърда черупка с нещо забавно вътре и би трябвало да го отворят ". Те евентуално си споделят, " в случай че мога да направя това с плодовете и да имам същия проблем с твърдо животно с нещо вътре, което желая да доближи, тогава мога да си кажа ОК, за какво да не го създадем по същия метод ", разяснява Дешнер, откривател на примати в Института за еволюционна антропология в Лайпциг.
Някои учени оспорват концепцията, че шимпанзетата са способни на този тип душевен скок, а още по-малко да предават този трик на други по подобен метод, че да стане открита " културна процедура " измежду цялата популация от шимпанзета.
Дешнер и сътрудниците от Университета в Оснабрюк обявиха, че наблюденията им в Лоанго демонстрират, че това се е случило. " Всички те употребяват тъкмо същия метод. Това подсказва, че те в действителност гледат по какъв начин другите го вършат и по-късно копират придвижванията. "
Други откриватели се съгласяват, че " това се вписва в предходни наблюдения, които се поясняват като обичайно държание, което някои са необятно разказани като просвета ", добавя Дитмар Зинер, зоолог от немския Център за примати в Гьотинген.
Авторите също по този начин означават, че по-слабите шимпанзета постоянно предават своите костенурки на по-силни възрастни, които са в положение да ги разчупят и по-късно да споделят храненето сред цялата група.
В един от случаите, мъжки даже е видян да яде половината костенурка, по-късно я пъха в клоните и се връща на идващия ден, с цел да довърши остатъците, което допуска, че шимпанзетата са способни да възнамеряват, настояват създателите.
Дешнер разяснява, че такива практики могат да бъдат изгубени, в случай че групите от шимпанзета бъдат унищожени, даже в случай че зоната, в която са обитавали, се заселва още веднъж по-късно.
" Виждаме шимпанзета да изчезват из цяла Африка заради разрушаването на местообитанията и бракониерството. Това, което изчезва, не е единствено численост, само че с всяка популация, която си отива, изчезва и неповторима просвета, която се губи ", добавя Дешнер. /news.bg
В публикация, оповестена в четвъртък от списание Scientific Reports, учени от Германия настояват, че държанието, което са следили десетки пъти в група от шимпанзета в Национален парк Лоанго в Габон, поддържа концепцията, че далечните братовчеди на човечеството развиват свои лични разнообразни култури.
Тобиас Дешнер, един от създателите на отчета разяснява, че до момента в който шимпанзетата и костенурките съществуват и на други места - и други примати като бабуини и мандрили са известни с това, че се хранят с млади, меки сухоземни костенурки - само че учените в никакъв случай до момента не са забелязвали отворени черупки.
Едно от обясненията може да бъде, че регионът на парка Лоанго има обилие от костенурки с твърди черупки, което кара някои предприемчиви шимпанзета да пробват. " Те виждат, че това е обект с твърда черупка с нещо забавно вътре и би трябвало да го отворят ". Те евентуално си споделят, " в случай че мога да направя това с плодовете и да имам същия проблем с твърдо животно с нещо вътре, което желая да доближи, тогава мога да си кажа ОК, за какво да не го създадем по същия метод ", разяснява Дешнер, откривател на примати в Института за еволюционна антропология в Лайпциг.
Някои учени оспорват концепцията, че шимпанзетата са способни на този тип душевен скок, а още по-малко да предават този трик на други по подобен метод, че да стане открита " културна процедура " измежду цялата популация от шимпанзета.
Дешнер и сътрудниците от Университета в Оснабрюк обявиха, че наблюденията им в Лоанго демонстрират, че това се е случило. " Всички те употребяват тъкмо същия метод. Това подсказва, че те в действителност гледат по какъв начин другите го вършат и по-късно копират придвижванията. "
Други откриватели се съгласяват, че " това се вписва в предходни наблюдения, които се поясняват като обичайно държание, което някои са необятно разказани като просвета ", добавя Дитмар Зинер, зоолог от немския Център за примати в Гьотинген.
Авторите също по този начин означават, че по-слабите шимпанзета постоянно предават своите костенурки на по-силни възрастни, които са в положение да ги разчупят и по-късно да споделят храненето сред цялата група.
В един от случаите, мъжки даже е видян да яде половината костенурка, по-късно я пъха в клоните и се връща на идващия ден, с цел да довърши остатъците, което допуска, че шимпанзетата са способни да възнамеряват, настояват създателите.
Дешнер разяснява, че такива практики могат да бъдат изгубени, в случай че групите от шимпанзета бъдат унищожени, даже в случай че зоната, в която са обитавали, се заселва още веднъж по-късно.
" Виждаме шимпанзета да изчезват из цяла Африка заради разрушаването на местообитанията и бракониерството. Това, което изчезва, не е единствено численост, само че с всяка популация, която си отива, изчезва и неповторима просвета, която се губи ", добавя Дешнер. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ