Откриха втори таен ДНК код
Учените направиха сензационно изобретение – втори загадъчен код се крие в човешкото ДНК.
Учени от Вашингтонския университет са провели проучване в границите на плана ENCODE, известно като Човешки геном. Финансите идват от Американския институт за проучване на човешкия геном. Участници в него са имунолог, седем експерти от катедрата по генетика и двама специалисти от други научни организации.
Ръководителят на изследователската група, професорът по медицина и генетика Джон Стаматоянопулос изяснява, че през последните 50 години в науката е залегнало мнението, че промените в ДНК, въздействащи върху генетичния код, въздействат върху това по какъв начин се основават белтъците.
От извършените проби обаче излиза наяве, че това е единствено половината от цялостната картина. ДНК е може би най-мощната позната система за предпазване на данни, която се употребява пълноценно и за всевъзможни цели.
През 60-те години на ХХ век генетичният код се разшифрова. Тогава учените заключват, че той се употребява за записване на информация за белтъците. Новото проучване добавя това залегнало мнение, като открива съществуването на успореден набор указания по ръководство на тази генна експресия. По този метод някои от характерностите на протеините могат да се стабилизират, както и да се управлява тяхното произвеждане.
Този втори ДНК код стои в сянка, защото е записан върху първия. Генетичният код се състои от 64 кодона, като всеки от тях съставлява тройка нуклеотидни останки от дезоксирибонуклеинова киселина, кодираща една аминокиселина.
Опитите открили, че 15% от тези кодони са с двойно предопределение. Освен да съдържат информация за аминокиселините, те имат и функционалността да дефинират свързването на транскрипционните фактори. Това са секторите от ДНК, които взаимодействат с белтъците и изрязват обособените гени.
Новото изобретение дава радикално нов взор над механизмите на генетичните болести. Става ясно, че промените в ДНК, които досега се смяташе, че могат да варират последователността на белтъците, в действителност могат да нарушават цялостната стратегия за ръководство на гените.
Те въздействат на двата механизма по едно и също време, а сходни разновидности могат да доведат до всевъзможни тежки болести. Учените допускат, че откакто са съумели да открият първоизточника на проблемите в човешкия организъм, е пристигнало времето и да преоткрият панацеята за всички болежки.
