Към звездите: Мечтата на едно момиче да бъде първата българка в Космоса
Ученичка от Добрич със смели стъпки върви към това да е първата българка в космоса. Преди година тя посещава галактическия център на НАСА в Турция, а преди дни се завърна от Съединени американски щати, където взе участие в тренировки за галактическа задача.
Татяна Иванова е пленена от небето от дребна, а в този момент към този момент е подготвена да открие тайните му.
От дете Татяна се интересува какво се крие в небето. Със своите приятелки тя следи нощното небе и се възхищава на всички тела на него. А преди година получава опция да стане част от лагер на НАСА в турския град Измир.
Мама по принцип има навика да ми намира разнообразни състезания по литература, защото аз пиша стихотворения, и беше попаднала на конкурс за есе на Центъра за креативно образование, като тя знаеше, че аз обичам Космос, знаеше, че това е една огромна опция за мен. Написах есе, не ме утвърдиха за стипендия, помолих Общината за поддръжка, само че тя нямаше опция тогава. И последният ми късмет беше фондация „ Лекови “. Записах 2-минутно видео, в което обяснявах за какво аз съм идеалният претендент за стипендията. И завоювах, споделя Татяна.
По време на лагера тя среща доста хора от разнообразни народи, а тренажорите и галактическата конюнктура там я стимулират в допълнение да последва фантазията си – Космоса.-->
Миналата година си дадох обещание, че тази година ще дам всичко от себе си, с цел да стигна до лагера в Алабама. И една година се трудих и мъчих да сбъдна фантазията си. През юни разбрах, че съм утвърдена и мога да отпътува и фондация „ Лекови “ още веднъж ми оказа помощ много, изяснява тя.
Татяна Иванова/ персонален списък
Участието й в лагера обаче не идва толкоз елементарно. Тя старателно се занимава с физика и астрономия.
Трябваше да предам 2 рекомендации. Едната ми я написа Лекс Мичъл, който беше един от основните в галактическия лагер в Турция, и Гергана Райжекова, която е координатор на галактическия лагер за България. Трябваше да напиша 3 есета, да направя теоретичен план и мишън пач. Като след 3 месеца получих резултат бях запаса. Трябваше да се откаже един човек, с цел да вземат мен…и се оказа, че съм се състезавала с 420 деца, разказа Татяна.
И по този начин една заран в имейла си намира утвърждение на кандидатурата.
Имаше съревнование по роботика и чакахме момчетата да се подготвят. Госпожата ми говореше, тъй като планът бе на тематика Марс. И аз влизам и си виждам телефона и напряко изпищях, защото това ми бе мечата. Една година чаках и си ревизирах. Това беше някакво…вълшебство, спомня си момичето.
Татяна не губи време, нейните близки я поддържат и тя отпътува за Алабама, където има център на НАСА. А там открива един нов свят – този на космоса. Времето й е изцяло заето с лекции, симулатори и задачи.
Татяна Иванова/ персонален списък
Единият от тях е симулатор, който упражнява 3 пъти по мощна гравитация от земната върху тялото ти. Също по този начин ни изстреляха на 40 м височина, с цел да забележим ракетата Сатурн 5, с която са изстреляли първите трима астронавти, стъпили на Луната. Първата задача бях част от наземния надзор, бях навигатор, във втората бях пълководец на Международната галактическа станция, трябваше да върша разнообразни опити, да вземам решение разнообразни проблеми. „ Хюстън, имаме проблем “, „ Готов съм, аз съм командира “. Има няколко изречения, които е наложително да използваме, пресъздава времето, прекарано там, Татяна.
Освен задачи, на младите астронавти са поставяни и разнообразни задания. Чрез резултатите си те се съревновават за Купата на командирите.
Трябваше да създадем астронавтски костюм на една ябълка, като първо измерваме температурата на ябълката. След това с допустимо минимум пластове от материали трябваше да създадем този костюм. Потапят по-късно ябълката в минусови температури, по-късно в доста високи и мерят радиацията. Според това какъв брой са се трансформирали – печелиш точки, споделя ученичката.
Сред над 500 души в лагера на НАСА Татяна е единствената българка.
Татяна Иванова се надява да стана астронавт.
Татяна Иванова/ персонален списък
Сега точно по тази причина отивам на тези лагери, тъй като се приготвям, желая да вляза в влиятелен университет, тъй като с цел да станеш астронавт, би трябвало да завършиш влиятелен университет, споделя тя.
Но не изключва опцията и да оказва помощ за задачи от земята.
Ако работя в центъра, желая да съм в наземния надзор и да съм до самите задачи и да оказвам помощ и в действителност животът ми да има смисъл и да оставя диря, категорчно е момичето.
Татяна към момента се двууми сред НАСА и Роскосмос. Но е безапелационна, че ще бъде част от галактическа задача. А пред нея е единствено бъдещето и космоса.
Татяна Иванова е пленена от небето от дребна, а в този момент към този момент е подготвена да открие тайните му.
От дете Татяна се интересува какво се крие в небето. Със своите приятелки тя следи нощното небе и се възхищава на всички тела на него. А преди година получава опция да стане част от лагер на НАСА в турския град Измир.
Мама по принцип има навика да ми намира разнообразни състезания по литература, защото аз пиша стихотворения, и беше попаднала на конкурс за есе на Центъра за креативно образование, като тя знаеше, че аз обичам Космос, знаеше, че това е една огромна опция за мен. Написах есе, не ме утвърдиха за стипендия, помолих Общината за поддръжка, само че тя нямаше опция тогава. И последният ми късмет беше фондация „ Лекови “. Записах 2-минутно видео, в което обяснявах за какво аз съм идеалният претендент за стипендията. И завоювах, споделя Татяна.
По време на лагера тя среща доста хора от разнообразни народи, а тренажорите и галактическата конюнктура там я стимулират в допълнение да последва фантазията си – Космоса.-->
Миналата година си дадох обещание, че тази година ще дам всичко от себе си, с цел да стигна до лагера в Алабама. И една година се трудих и мъчих да сбъдна фантазията си. През юни разбрах, че съм утвърдена и мога да отпътува и фондация „ Лекови “ още веднъж ми оказа помощ много, изяснява тя.
Татяна Иванова/ персонален списък Участието й в лагера обаче не идва толкоз елементарно. Тя старателно се занимава с физика и астрономия.
Трябваше да предам 2 рекомендации. Едната ми я написа Лекс Мичъл, който беше един от основните в галактическия лагер в Турция, и Гергана Райжекова, която е координатор на галактическия лагер за България. Трябваше да напиша 3 есета, да направя теоретичен план и мишън пач. Като след 3 месеца получих резултат бях запаса. Трябваше да се откаже един човек, с цел да вземат мен…и се оказа, че съм се състезавала с 420 деца, разказа Татяна.
И по този начин една заран в имейла си намира утвърждение на кандидатурата.
Имаше съревнование по роботика и чакахме момчетата да се подготвят. Госпожата ми говореше, тъй като планът бе на тематика Марс. И аз влизам и си виждам телефона и напряко изпищях, защото това ми бе мечата. Една година чаках и си ревизирах. Това беше някакво…вълшебство, спомня си момичето.
Татяна не губи време, нейните близки я поддържат и тя отпътува за Алабама, където има център на НАСА. А там открива един нов свят – този на космоса. Времето й е изцяло заето с лекции, симулатори и задачи.
Татяна Иванова/ персонален списък Единият от тях е симулатор, който упражнява 3 пъти по мощна гравитация от земната върху тялото ти. Също по този начин ни изстреляха на 40 м височина, с цел да забележим ракетата Сатурн 5, с която са изстреляли първите трима астронавти, стъпили на Луната. Първата задача бях част от наземния надзор, бях навигатор, във втората бях пълководец на Международната галактическа станция, трябваше да върша разнообразни опити, да вземам решение разнообразни проблеми. „ Хюстън, имаме проблем “, „ Готов съм, аз съм командира “. Има няколко изречения, които е наложително да използваме, пресъздава времето, прекарано там, Татяна.
Освен задачи, на младите астронавти са поставяни и разнообразни задания. Чрез резултатите си те се съревновават за Купата на командирите.
Трябваше да създадем астронавтски костюм на една ябълка, като първо измерваме температурата на ябълката. След това с допустимо минимум пластове от материали трябваше да създадем този костюм. Потапят по-късно ябълката в минусови температури, по-късно в доста високи и мерят радиацията. Според това какъв брой са се трансформирали – печелиш точки, споделя ученичката.
Сред над 500 души в лагера на НАСА Татяна е единствената българка.
Татяна Иванова се надява да стана астронавт.
Татяна Иванова/ персонален списък Сега точно по тази причина отивам на тези лагери, тъй като се приготвям, желая да вляза в влиятелен университет, тъй като с цел да станеш астронавт, би трябвало да завършиш влиятелен университет, споделя тя.
Но не изключва опцията и да оказва помощ за задачи от земята.
Ако работя в центъра, желая да съм в наземния надзор и да съм до самите задачи и да оказвам помощ и в действителност животът ми да има смисъл и да оставя диря, категорчно е момичето.
Татяна към момента се двууми сред НАСА и Роскосмос. Но е безапелационна, че ще бъде част от галактическа задача. А пред нея е единствено бъдещето и космоса.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ