Ново откритие - коя е най-старата гора в света?
Учени имат вяра, че са разкрили най-старата гора на света, написа Агенция Франс Прес.
Доскоро това определение се даваше на региона Гилбоа в района Катскилс в северните елементи на щата Ню Йорк, като гората там се датира на 385 милиона години. Новото място, за което учените считат, че може да е още по-старо, е близо до Гилбоа, на към 40 километра в източна посока, покрай градчето Кайро, Ню Йорк, прецизира БГНЕС.
След 10 години изследвания на проби, екип от 11 биолози заключиха, че в някогашна каменоломна е имало гора, с към 10 милиона години по-стара от Гилбоа и с по-разнообразни дървесни типове.
На новото място учените разкрили следи от типичното за далечните столетия дърво Eospermatopteris, което е наподобявало днешните палми, с дебела основа и корона от клони, само че без листа. Били открити, обаче, остатъци и от дървото Archaeopteris, което в доста по-голяма степен прилича това, което през днешния ден сме привикнали да назоваваме дърво. Според учените, то било сходно на сегашните борове или смърчове.
Тези дървета могат да оказват помощ на учените да схванат по какъв начин горите са се " модернизирали " когато равнищата на въглероден диоксид в атмосферата са спадали и температурите са се понижавали, споделя професор Уилям Стийн, взел участие в изследването.
Учените се надяват, че проучването на охлаждането на планетата ще им даде и по-добро схващане на връзките сред стоплянето ѝ и обезлесяването, тъй като евентуално това е същият развой в противоположна посока.
Доскоро това определение се даваше на региона Гилбоа в района Катскилс в северните елементи на щата Ню Йорк, като гората там се датира на 385 милиона години. Новото място, за което учените считат, че може да е още по-старо, е близо до Гилбоа, на към 40 километра в източна посока, покрай градчето Кайро, Ню Йорк, прецизира БГНЕС.
След 10 години изследвания на проби, екип от 11 биолози заключиха, че в някогашна каменоломна е имало гора, с към 10 милиона години по-стара от Гилбоа и с по-разнообразни дървесни типове.
На новото място учените разкрили следи от типичното за далечните столетия дърво Eospermatopteris, което е наподобявало днешните палми, с дебела основа и корона от клони, само че без листа. Били открити, обаче, остатъци и от дървото Archaeopteris, което в доста по-голяма степен прилича това, което през днешния ден сме привикнали да назоваваме дърво. Според учените, то било сходно на сегашните борове или смърчове.
Тези дървета могат да оказват помощ на учените да схванат по какъв начин горите са се " модернизирали " когато равнищата на въглероден диоксид в атмосферата са спадали и температурите са се понижавали, споделя професор Уилям Стийн, взел участие в изследването.
Учените се надяват, че проучването на охлаждането на планетата ще им даде и по-добро схващане на връзките сред стоплянето ѝ и обезлесяването, тъй като евентуално това е същият развой в противоположна посока.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ