Учени възпроизвеждат жива тъкан, използвайки роботизиран скелет(снимка: Fisher Studios /

Учени възпроизвеждат жива тъкан, употребявайки роботизиран скелет
(снимка: Fisher Studios / The Verge)

Науката за развъждане на жива човешка тъкан за здравна приложимост към момента е в начален етап, като единствено най-примитивните екземпляри се употребяват за пробно лекуване. Изследванията обаче напредват – учени от Оксфорд работят по нов способ за обработване на човешки тъкани, който ще разреши те да бъдат комбинирани с движещи се роботизирани скелети.

Обикновено клетките за регенеративна медицина се отглеждат в статични среди, като петриеви чинии или дребни 3D скелети. Някои опити в предишното към този момент демонстрираха, че клетките могат да се култивират върху движещи се структури, само че в този случай разтягането и/или сгъването на тъканите се случва единствено в една посока.

Изследователи от Оксфордския университет и разработчикът на роботи Devanthro са стигнали до извода, че с цел да бъде основан сурогат на същинска повредена тъкан, тя би трябвало да се отглежда в условия, близки до тези, при които „ работят ” мускулите, деформирайки се във всички направления.
още по темата
Интердисциплинарният екип си слага за цел да възпроизведе мускулно-скелетната система допустимо най-точно, употребявайки роботизиран скелет. Учените са употребявали макет-скелет, планиран от инженерите на Devanthro, в композиция със среда за клетъчно обработване, която може да се интегрира в структурата на изкуствената кост и да се разтяга/огъва във всяка посока.

По съответно, опитът е осъществен с раменна става. Структурата на изкуственото рамо включва сферична външна мембрана с биоразградими нишки, опънати сред „ анкерните точки ” – биореактора. Влакната са „ осеменени ” с човешки кафези, а камерата е напълнена с богат на хранителни субстанции разтвор.

В продължение на две седмици клетките порастват в хранителна среда, която се подлага на ежедневни „ натоварвания ” – за 30 минути всеки ден биореакторът се слага в раменната структура за натоварвания и деформации.

Въпреки че учените са съумели да виждат измененията в „ подготвените ” кафези по отношение на контролните проби, към момента не е известно дали това изобретение ще бъде от изгода. Изследователите „ просто показват опцията ”. С други думи, екипът демонстрира, че е допустимо да се отглеждат кафези в роботизирана скелетна конструкция и в този момент би трябвало да схванат дали напъните им си костват изразходваните запаси.

Учените обаче са оптимисти и имат вяра, че в бъдеще, с помощта на детайлно сканиране на пациентите, ще бъде допустимо да се основават реплики на скелетната система на хората, което ще им разреши да образуват оптимални тъканни заместители, да вземем за пример на повредени сухожилия.