Разгадаха голямата мистерия как древните египтяни са построили пирамидите
Учени откриха от дълго време заровен ръкав на река Нил, който в миналото е протичал около повече от 30 пирамиди в Египет, като по този метод може да се разгадае мистерията по какъв начин античните египтяни са пренасяли солидните каменни блокове, с цел да построят известните паметници.
Според изследване, което разкри откритието в четвъртък, 64-километровото отклонение на реката, което е минавало около емблематичния пирамидален комплекс в Гиза, е било прикрито под пустинята и земеделските земи в продължение на хилядолетия.
Съществуването на реката би обяснило за какво 31-те пирамиди са били издигнати във верига по продължение на в този момент негостоприемната пустинна линия в долината на Нил сред 4700 и 3700 години.
Ивицата покрай античната египетска столица Мемфис включва Голямата пирамида в Гиза – единствената оживяла конструкция от седемте чудеса на античния свят – както и пирамидите Хафре, Хеопс и Микеринос.
Водното течение на античния клон Ахрамат граничи с огромен брой пирамиди, датиращи от Старото царство до Втория промеждутъчен интервал, обхващащ интервала сред Третата династия и Тринадесетата династия. (Eman Ghoneim) Археолозите от дълго време считат, че античните египтяни са употребявали непосредствен воден път, с цел да придвижват големите материали, употребявани за построяването на пирамидите.
„ Но никой не е бил сигурен за местоположението, формата, размера или близостта на този мегаводен път до мястото на действителните пирамиди “,
казва пред AFP водещият създател на проучването Еман Гонеим от Университета на Северна Каролина в Уилмингтън, Съединени американски щати.
Международният екип от откриватели е употребявал радарни сателитни фотоси, с цел да картографира разклонението на реката, което е наречено Ахрамат – „ пирамиди “ на арабски език.
Радарът им е дал „ неповторимата опция да проникват през повърхността на пясъка и да основават изображения на скрити характерности, в това число заровени реки и антични структури “, сподели Гхонейм.
Проучванията на терен и ядрата на седименти от мястото удостоверяват съществуването на река, съгласно изследването, оповестено в списание Communications Earth & Environment.
Някога могъщата река от ден на ден се е покривала с пясък, което може да е почнало по време на огромна суша преди към 4200 години, допускат учените.
Мистерията на Великата пирамида
Пирамидите в Гиза са ситуирани на плато на към километър от брега на някогашната реката.
Много от пирамидите са имали „ церемониална издигната алея “, която е минавала около реката, преди да приключи в храмовете в долината, които са служели за пристанища – споделя Гхонейм.
„ Това демонстрира, че реката е играла „ основна роля в превозването на големите строителни материали и служащите, нужни за построяването на пирамидата “,
добавя тя.
Как тъкмо античните египтяни са съумели да построят такива големи и дълготрайни структури е една от най-големите загадки в историята.
Тези тежки материали, множеството от които са пристигнали от юг, „ биха били доста по-лесни за превозване по реката “, в сравнение с за преместване по суша, споделя за AFP съавторката на проучването Сюзън Онстин от университета в Мемфис, американския щат Тенеси.
Бреговете на реките може да са били мястото, където погребалните антуражи на фараоните са били одобрявани, преди телата им да бъдат преместени на окончателното им заравяне в пирамидата, допуска тя.
Реката може да уточни и за какво пирамидите са били издигнати на разнообразни тъкмо избрани места.
„ Течението на водата и нейният размер са се променяли с течение на времето, тъй че фараоните от четвъртата династия е трябвало да създадат по-различен избор от фараоните от дванадесетата династия “, споделя тя.
казва още тя.
Откритието припомня за тясната връзка сред географията, климата, околната среда и човешкото държание.
