Учени от САЩ и Дания доказаха, че рискът от психични

Учени от Съединени американски щати и Дания потвърдиха, че рискът от психологични болести зависи от качеството на въздуха, а китайски учени – че към това се прибавят и температурните съмнения. Това поддържа хипотезата, че от ден на ден хора по света страдат от психологични разстройства и неврологични болести, включително и поради околната среда. За най-новите резултати от изследванията в тази област споделя РИА Новости.

Невротоксини във въздуха

През последните две десетилетия се следи внезапно нарастване на броя на психологичните разстройства и по-специално на аутизма. Това е доста притеснително и в това време изисква пояснение.

Отчасти епидемията от психологични болести се приписва на по-добрата диагностика и на по-големия достъп на популацията до медикаменти. Но главно напъните са фокусирани върху търсенето на наследствени аргументи. Открити са доста генетични групи, разновидностите в които доста усилват риска от психологични болести. Дългосрочните наблюдения на близнаците обаче не разрешават изцяло да се отпише възникването и развиването на тези положения по виновност на генетиката. Учените са склонни да заключат, че тук играе роля комплицирана композиция от наследствени, обществени и екологични фактори.

Учените от дълго време означават, че в огромните градове делът на хората с психологични разстройства е по-висок, в сравнение с в селските региони. Това обръща вниманието към качеството на въздуха.

Например, през 2013 година американски учени проучиха данни за повече от 7 000 деца, родени с разстройство в аутистичния набор при дами, които по време на бременност са живеели в Лос Анджелис. Специалистите картографираха данните от наблюдението на въздуха и адресите на живеене. Оказа се, че замърсяването с озон и токсични частици под 2,5 микрометра усилва риска от аутизъм с 12-15%. С 9% се усилва риска при замърсяване с оксиди и диоксиди на азота.

До 2014 година бяха оповестени шест резултата от следени изследвания, които разкриха връзка сред аутизма и качеството на градския въздух. Но какъв е механизмът й? Възможно пояснение дава работата на учени от Медицинското учебно заведение към Университета „ Рочестър “ (САЩ). Те поставяли гризачи всеки ден през първите две седмици и месеци от живота им в стая, изпълнена със същия нечист въздух, както и в пиковете часове на междинни по величина градски улици. Тогава те изследвали мозъка им и открили, че всички участници в опита демонстрират признаци на инфектиране, а страничните вентрикули са увеличени три пъти спрямо нормата; белите кръвни телца не са се развили задоволително при тях. В нервната тъкан равнището на глутаматния невротрансмитер е било нараснало. Такива промени са присъщи за хората с аутизъм и шизофрения.

Авторите на работата считат, че колкото по-малки са частиците замърсители във въздуха, изключително въглеродните излъчвания от изгаряне на гориво и изхабяване на гумите, толкоз повече са възможностите да обхванат в мозъка през дихателните пътища. И тогава имунната система работи против тях, причинявайки инфектиране. С течение на времето то става хронично и поврежда централната нервна система.

Замърсяване на въздуха от азотен диоксид и микрочастици в Лондон през 2007 година, записано на карта, формирана от учени от Института по психиатрия и от клиники във Англия и Съединени американски щати, е нараснало риска от психологични проблеми при 18-годишните, прекарали първите години от живота си в най-замърсените региони на града.

По-високи опасности в градовете

В Китай казусът с качеството на въздуха е изключително изострен. Едно от най-новите изследвания е оповестено от учени от Пекинския университет и университета Цинхуа. Те следили към 20 000 поданици на 25 провинции в цялата страна. Хората били помолени да оценят душевното си богатство от 2010 до 2014 г.: учените се интересували от честотата на депресиите, нервността, разочарованието.

Оказало се, че повече от всичко психологичното здраве зависи от смога, където има доста ултрафини частици-токсини (с размер под 2,5 микрометра) и съмненията в дневната температура.

И най-после, огромно изследване за определяне на връзката сред екологията и психологичните болести е показано в края на август от учени от Чикагския университет (САЩ) и Орхуския университет (Дания). Те се базират на данни за 151 милиона застрахователни искания в Съединени американски щати от 2003 до 2013 година и 1,4 милиона пациенти, родени в Дания от 1979 до 2022 година и живеещи там през първите 10 години от живота си.

За да завършат картината в Съединените щати, учените са взели поради и приноса на обществени фактори, като достъп до здравно обезпечаване, приходи, плътност на популацията и генезис (наследственост) – били ли са предците от Европа или Африка или са коренни американци.

Най-високият риск от развиване на огромна меланхолия се следи измежду имигрантите от Европа. Шизофренията и епилепсията са по-често срещани при афроамериканците. Рискът от биполярно разстройство нараства с 27% в региони с неприятно качество на въздуха в съпоставяне със междинното за страната. Лошото качество на живот в страната усилва риска от разстройство на личността с 19,2%.

Резултатите за Дания са следните: хората, израснали в региони на страната с най-замърсен въздух, имат с 162% по-висок риск от разстройство на личността, 148% от шизофрения и 29,4% от биполярно разстройство. И макар че е невероятно тези резултати непосредствено да се сравнят с американските, наклонността е забележима.

Проблемът е също, че към момента не е допустимо да се потвърди причинно-следствената връзка сред замърсяването на въздуха и психологичните разстройства: прекалено много други нездравословни фактори и стрес обкръжават градските поданици. Що се отнася до механизма на такава връзка, създателите на проучването дават три хипотези, които в последна сметка се свеждат до – окислителен стрес в мозъчните кафези и вследствие на това тяхното увреждане, гибел и оттова увреждане на генетичния материал.