Учени предлагат смесването на течности с помощта на светлината
Учени от Русия и Чехия оферират да се употребява силата на светлината за размесване на течности в микро пространства. Резултатите от опита са оповестени в списание „ Advanced Science “.
Биолози, химици и фармацевти са принудени да управляват непрекъснато смесването на течности в по този начин наречените микрореактори – дребни пространства, в които не може да се вкара даже тънка игла.
Микрореакторите, наречени още „ лаборатория в един чип “, се употребяват за експресен разбор на кръв, размесване на микроскопични елементи от субстанции, приемане на нови медикаменти, осъществяване на биологични опити с кафези и така нататък
При работата с микрореактори съществува един сериозен минус – учените на процедура не са в положение да повлияят на скоростта на разбъркване или на дифузията на течностите и реагентите, които попадат в такива микролаборатории.
Авторите на новото проучване оферират способ, който може да реши този проблем. За размесването на течностите те употребяват силата на светлината.
Още в края на XIX век английският академик Джеймс Максуел изрича съмнение, че светлината може да оказва напън върху физическите обекти, само че той е толкоз дребен, че в тези години не са съумели да намерят метод за използването му.
Сега с този въпрос се занимава цяла област от физиката – оптомеханиката. С помощта на светлината учените „ улавят “ живи кафези, реалокират микроскопични частици от някакво вещество и, както стана ясно, тези сили може да бъдат употребявани за размесване на течности.
Учени от Санкт Петербург са създали наноантена – мъничък силиконов куб с размер към двеста нанометра. Това устройство, невидимо за окото, е в положение да управлява светлинната вълна, която пада върху него.
Наноантената трансформира кръговата поляризирана светлина в оптичен ураган, изясняват изобретателите. Енергията на светлината се завихря към нея.
За укрепване на резултата учените добавили в течността няколко наночастици злато. Обхванатите от оптическия ураган частици почнали да се въртят към силиконовото кубче, като се трансформирали по този метод в „ бъркалка “ за размесване на реактивите.
В същото време размерът на тази система е толкоз дребен, че може да ускори дифузията 100 пъти в единия завършек на микрореактора, като това не се отразява върху процесите в другия.
Златото като химически неподвижен материал, който не влиза в реакции, е доста уместно за задачата, изясняват учените.
По време на опитите трябвало да се реализира резултат, при който върху наночастиците работят само силите на въртене и радиационното налягане, само че не и привличането към наноантената. В противоположен случай частиците просто биха се залепили за нея. Този резултат се следи при частици злато с избран размер, в случай че системата се освети с елементарен зелен лазер. При опити със сребро този резултат се следи единствено в ултравиолетовия набор, което е по-неудобно. /БГНЕС
Биолози, химици и фармацевти са принудени да управляват непрекъснато смесването на течности в по този начин наречените микрореактори – дребни пространства, в които не може да се вкара даже тънка игла.
Микрореакторите, наречени още „ лаборатория в един чип “, се употребяват за експресен разбор на кръв, размесване на микроскопични елементи от субстанции, приемане на нови медикаменти, осъществяване на биологични опити с кафези и така нататък
При работата с микрореактори съществува един сериозен минус – учените на процедура не са в положение да повлияят на скоростта на разбъркване или на дифузията на течностите и реагентите, които попадат в такива микролаборатории.
Авторите на новото проучване оферират способ, който може да реши този проблем. За размесването на течностите те употребяват силата на светлината.
Още в края на XIX век английският академик Джеймс Максуел изрича съмнение, че светлината може да оказва напън върху физическите обекти, само че той е толкоз дребен, че в тези години не са съумели да намерят метод за използването му.
Сега с този въпрос се занимава цяла област от физиката – оптомеханиката. С помощта на светлината учените „ улавят “ живи кафези, реалокират микроскопични частици от някакво вещество и, както стана ясно, тези сили може да бъдат употребявани за размесване на течности.
Учени от Санкт Петербург са създали наноантена – мъничък силиконов куб с размер към двеста нанометра. Това устройство, невидимо за окото, е в положение да управлява светлинната вълна, която пада върху него.
Наноантената трансформира кръговата поляризирана светлина в оптичен ураган, изясняват изобретателите. Енергията на светлината се завихря към нея.
За укрепване на резултата учените добавили в течността няколко наночастици злато. Обхванатите от оптическия ураган частици почнали да се въртят към силиконовото кубче, като се трансформирали по този метод в „ бъркалка “ за размесване на реактивите.
В същото време размерът на тази система е толкоз дребен, че може да ускори дифузията 100 пъти в единия завършек на микрореактора, като това не се отразява върху процесите в другия.
Златото като химически неподвижен материал, който не влиза в реакции, е доста уместно за задачата, изясняват учените.
По време на опитите трябвало да се реализира резултат, при който върху наночастиците работят само силите на въртене и радиационното налягане, само че не и привличането към наноантената. В противоположен случай частиците просто биха се залепили за нея. Този резултат се следи при частици злато с избран размер, в случай че системата се освети с елементарен зелен лазер. При опити със сребро този резултат се следи единствено в ултравиолетовия набор, което е по-неудобно. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ