Баналното мислене може да се излекува с електричество
Учени от Лондон откриха нова присъща интензивност на мозъка, сега, когато демонстрира креативност. Тоест, когато се пробва да откри неочевидно решение на дадена задача. Оказа се, че тази интензивност може да се подтиква изкуствено.
Преимуществата на изобретателното мислене са дефинирани в известния откъс от стихотворението на американския стихотворец Робърт Фрост „Пътят по който не поех“:
„Това ще описвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя един път разграничени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго“ (превод Теменуга Маринова).
Именно с този откъс стартира своя роман професор Джойдип Батичария (Joydeep Bhattacharya) при представянето на тази научна работа, оповестена този месец.
Изследването е отдадено на казуса на човешката креативност – т.е., от отхвърли от първото пристигнало на разум (банално) решение в интерес на по-оригиналното. При извършените опити доброволците са играли на асоциации – търсене на думи, свързани по смисъл с дума, препоръчана от откривателите. При тази задача постоянно има асоциации от първи жанр – плод-ябълка и така нататък Но има и непредвидени връзки: плодове-вино, плодове-фермери, плод-дуриан и други сходни.
Докато доброволците са изпълнявали тези проби и задания, учените са записали и записвали електрическите импулси и ритми на мозъка благодарение на електроенцефалограф. Оказа се, че когато мозъкът подтиска очевидните (банални) асоциации и търси по-неочаквани разновидности, то в него поражда присъща интензивност – алфа темп в региона на дясното слепоочие. Колкото по-оригинално е решението, толкоз по-силен е въпросният алфа темп.
Алфа ритъмът е най-мощният и най-бавният от всички електрически мозъчни талази. Тяхната периодичност е към 10 Hz при амплитуда на импулса до 100 микроволта. Първоначално се считаше, че тази вълна е обвързвана с интензивността на зрителната мозъчна кора, тъй като поражда, когато индивидът си затвори очите и понижава при обработването на зрителните облици. Но алфа импулсите пораждат и в други разграничи зони на мозъка. В този съответен случай учените откриха, че алфа ритъмът в зоната на мозъка покрай дясното слепоочие е обвързван с подтискането на очевидните банални решения и търсенето на по-отдалечени асоциации.
Веднага породи въпросът: дали тази вълна е разследване от „креативната дейност“ или е нейна нужна причина. За да отговорят на този въпрос, учените използваха друга неинвазивна процедура – стимулация посредством слаб изменчив ток. По този метод мозъкът се подтиква благодарение на електрически капацитети, подавани към електродите, сложени на главата на доброволеца. Оказа се, че при стимулиране на региона на дясното слепоочие честотата на същия алфа темп, способността на индивида за намиране на ексцентрични решения доста се покачва.
Един от ръководителите на плана, лекар Каролайн Ди Бернарди сподели: „Ако би трябвало да измислите различно потребление на една чаша, в началото би трябвало да подтиснете мисълта, че в чашите се налива вода. Новото в нашето проучване е, че алфа ритмите в дясното слепоочие са основен детайл в превъзмогването на тези явни (банални) асоциации„. Професор Ди Бернарди е на мнение, че за по-дълбокото схващане на невробиологичните основи на човешката креативност, процесът би трябвало да бъде разграничен на обикновени елементи, които деликатно да бъдат оценени и по-късно съединени отначало, с цел да се разбере целия развой.
Преимуществата на изобретателното мислене са дефинирани в известния откъс от стихотворението на американския стихотворец Робърт Фрост „Пътят по който не поех“:
„Това ще описвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя един път разграничени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго“ (превод Теменуга Маринова).
Именно с този откъс стартира своя роман професор Джойдип Батичария (Joydeep Bhattacharya) при представянето на тази научна работа, оповестена този месец.
Изследването е отдадено на казуса на човешката креативност – т.е., от отхвърли от първото пристигнало на разум (банално) решение в интерес на по-оригиналното. При извършените опити доброволците са играли на асоциации – търсене на думи, свързани по смисъл с дума, препоръчана от откривателите. При тази задача постоянно има асоциации от първи жанр – плод-ябълка и така нататък Но има и непредвидени връзки: плодове-вино, плодове-фермери, плод-дуриан и други сходни.
Докато доброволците са изпълнявали тези проби и задания, учените са записали и записвали електрическите импулси и ритми на мозъка благодарение на електроенцефалограф. Оказа се, че когато мозъкът подтиска очевидните (банални) асоциации и търси по-неочаквани разновидности, то в него поражда присъща интензивност – алфа темп в региона на дясното слепоочие. Колкото по-оригинално е решението, толкоз по-силен е въпросният алфа темп.
Алфа ритъмът е най-мощният и най-бавният от всички електрически мозъчни талази. Тяхната периодичност е към 10 Hz при амплитуда на импулса до 100 микроволта. Първоначално се считаше, че тази вълна е обвързвана с интензивността на зрителната мозъчна кора, тъй като поражда, когато индивидът си затвори очите и понижава при обработването на зрителните облици. Но алфа импулсите пораждат и в други разграничи зони на мозъка. В този съответен случай учените откриха, че алфа ритъмът в зоната на мозъка покрай дясното слепоочие е обвързван с подтискането на очевидните банални решения и търсенето на по-отдалечени асоциации.
Веднага породи въпросът: дали тази вълна е разследване от „креативната дейност“ или е нейна нужна причина. За да отговорят на този въпрос, учените използваха друга неинвазивна процедура – стимулация посредством слаб изменчив ток. По този метод мозъкът се подтиква благодарение на електрически капацитети, подавани към електродите, сложени на главата на доброволеца. Оказа се, че при стимулиране на региона на дясното слепоочие честотата на същия алфа темп, способността на индивида за намиране на ексцентрични решения доста се покачва.
Един от ръководителите на плана, лекар Каролайн Ди Бернарди сподели: „Ако би трябвало да измислите различно потребление на една чаша, в началото би трябвало да подтиснете мисълта, че в чашите се налива вода. Новото в нашето проучване е, че алфа ритмите в дясното слепоочие са основен детайл в превъзмогването на тези явни (банални) асоциации„. Професор Ди Бернарди е на мнение, че за по-дълбокото схващане на невробиологичните основи на човешката креативност, процесът би трябвало да бъде разграничен на обикновени елементи, които деликатно да бъдат оценени и по-късно съединени отначало, с цел да се разбере целия развой.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ