Учени от Харвардския университет Лий Милър и Дейвид Кит преди

Учени от Харвардския университет Лий Милър и Дейвид Кит преди дни разгласиха два отчета, които привлякоха вниманието на медиите. Единият от тях е за въздействието на вятърната енергетика върху климата, оповестен в сп. Joule, вторият – за плътността на силата от слънчеви и вятърни мощности – в Environmental Research Letters.

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S254243511830446X?via%3Dihub#!

http://iopscience.iop.org/article/10.1088/1748-9326/aae102/meta

Някои публицисти побързаха да интерпретират първият отчет в духа на това, че вятърните турбини по някакъв метод провокират изменение на климата (в посока затопляне).

Разбира се, вятърните електроцентрали не нагряват въздуха и работата им не е съпроводена с изхвърляне на парникови газови, които са причина за климатични промени. Моделът на създателите демонстрира, че работата на вятърните електроцентрали води до промени (смесвайки) на въздушните потоци, което може да докара до неголямо и краткотрайно (обратимо) локално покачване на температурите. Самите откриватели означават: кардинално разнообразни механизми провокират по-топли температури от промените на климата спрямо вятърната енергетика “.
Конкретно създателите са пресметнали, че в случай че вятърните електроцентрали създават цялата електрическа енергия в Съединени американски щати, то това може да докара до покачване на температурата в континенталната част на Щатите с 0,24 градуса по Целзий.

Важно е да се означи, че изчисленията и изводите на създателите се базират на безусловно нереалистичните догатки, че цялата електрическа енергия се създава от вятърни електроцентрали и всички те са ситуиран в един район – Средният Запад. Освен това за задачите на моделирането създателите преглеждат вятърната енергетика като един вятърен парк, където всяка турбина има идентична височина и мощ, а турбината са ситуирани на едно и също разстояние една от друга. Тава не отразява действителността, това не може да стане в бъдеще, разяснява в своя публикация Владимир Сидорович. Различната височина и турбините с друга мощ биха трансформирали съществено резултатите от моделирането, споделя той.

Фактически пред нас е нереално математическо упражнение, което не отразява действителният свят. Опростен модел.

Изводите от такова моделиране са обективни в границите на самият модел, само че в случай че в него се прибавят други фактори „ от действителния живот “, се получава различен резултат. Ето за какво в случай че се вземе за пресмятане на уравновесена безвъглеродна конструкция състояща се от вятърни и слънчеви електроцентрали, водноелектрически централи и така нататък моделът ще бъде доста по-сложен, само че резултатите от него ще са разнообразни и по-реалистични.
Сидорович подлага под подозрение и методологията. Освен нереалистичните догатки, самата определена методология провокира въпроси. Професорът от Станфорд и специалист по вятърни турбини Джон Дабири разкритикува проучването, заявявайки: добре е известно, че даденият вид моделиране подхожда зле за прогнозиране на потока от действителните вятърни електроцентрали “.

Професорът от същия Станфордски университет Марк Джейкъбс се показва още по-рязко: резултатите от работата на Милър и Кийт са 100 % неверни и не би трябвало да се регистрират никога в политиката “. Самото наименование на тяхната публикация «Climatic Impacts of Wind Power»,води до илюзия, защото става въпрос за районен модел, а не за въздействие на климата въобще. Този (регионален темперамент на заключенията) апропо се удостоверява и от самите създатели в полемиката с Джейкъбс.

Кристина Арчър специалист по вятърна енергетика в университета в Делауер назовава проучването за въздействието на вятърната енергетика върху климата „ нереалистично, неосъществимо, научно приказен сюжет “.

Втората публикация е отдадена на плътността на силата (energy density) на вятърните паркове и слънчевите централи (мощност на един квадратен метър).

Учудващо е, само че в тази област в научната литература съществува доста необятен набор от оценки, макар че на пръв взор изчисленията не би трябвало да са комплицирани.

Авторите стигат до извода, че вятърната енергетика има прекомерно ниски индикатори във връзка с плътността на силата – 0,5 вата на квадратен метър. За слънчевите централи този индикатор е съвсем 11 пъти по-висок – 5,4 вата на квадратен метър (всички калкулации са на данни от САЩ).

С една дума – и в двете публикации създателите се отнасят сериозно към вятърната и по-положително към слънчевата енергетика. Любопитно е, написа още създателят, че съгласно настоящи от 2018 година данни на Световната банка и Техническия университет в Дания, които също се цитират от създателите, изчислената компактност на силата на 10 % от територията на Съединени американски щати с най-голям капацитет за вятър е 808 вата на квадратен метър. Вижте разликата – 0,5 вата на квадратен метър и 808 вата на квадратен метър...