Учени: Одобрените програми обръщат науката с лице към хората и стимулират младите кадри
Учени: Одобрените стратегии обръщат науката с лице към хората и подтикват младите фрагменти
Правителството утвърди 11 Национални научни стратегии за интервала 2018-2022 година, имащи за цел да основат условия за търсене на решения за значими публични провокации. Програмите са свързани с екологични, софтуерни, културно-исторически, етични, здравни, стопански и други проблеми, както и със стимулирането на младите учени в страната.
В тази връзка БГНЕС потърси за коментар учени от разнообразни институции и сфери на научна активност, които да опишат за взаимното осъществяване на заложените в стратегиите цели, измежду които са превъзмогване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на изследователския капацитет, споделено потребление на научната инфраструктура, както и концентрацията на финансови запаси за решение на значимите за обществото проблеми.
„ Много се радваме, че всред другите утвърдени стратегии, е утвърдена и програмата за поддръжка на осведомителни и информационни технологии. В нея се плануват 3 съществени действия. Първо – развиване на една електронна инфраструктура за обществен достъп до научни запаси и модули, позволяващи да се правят новаторски калкулации. По този метод отговаряме на потребностите както на обществото, по този начин и на потребностите за електронизация, отваряне на научните проучвания към необятен кръг консуматори, което е европейска процедура. Европа е най-активно устремена в тази тенденция – отворена просвета, отворени данни и повече гласност на научните резултати “, описа проф. дмн Галя Ангелова, началник на Секция за лингвистично моделиране в Института по осведомителни технологии в Българска академия на науките.
В програмата има модул, отдаден на цифровизация в образованието. Ще бъдат основани прототипи за просветителни запаси, в които са вградени езикови и семантични технологии. Ще се развият и просветителни запаси, основани на 3D моделиране – принтирани модели за незрящи или други характерни визуализации. Развиваното образователно наличие ще бъде с отворен достъп.
„ Третият модул, който се планува в тази стратегия, е обвързван с осведомителната сигурност. Трябва да се обезпечи освен сигурността на основаната инфраструктура, насочена към отворена просвета, а и да се сертифицират такива артикули. Да има лаборатория за мониторинг и да се сътвори по-голям теоретичен потенциал в киберсигурността “, добави още проф. Ангелова.
Според нея програмата е извънредно значима, тъй като е напълно насочена в поддръжка на идната цифровизация в образованието, промишлеността и обществото като цяло.
„ От нас се изисква да съставим колективи от водещи учени. В консорциума би трябвало да има най-малко 5 научни организации, като трите водещи към този момент са избрани – Българска академия на науките, СУ „ Климент Охридски “ и Технически университет – София. Така ще се сътвори сериозна маса от научни служащи, които да покажат, че науката е обърната с лице към публичните потребности и сътворяваме потребни неща, които хората усещат в всекидневието си. Така цифровизацията да навлиза и нас с по-бързи крачки “, счита проф. Ангелова.
Сред утвърдените от държавното управление е и Националната научна стратегия „ Електронно опазване на здравето в България “.
„ Трябва да се означи, че тази област е посочена като предпочитана от Министерство на здравеопазването. В отговор на тези цели и на целите на българското общество, ние, българските учени, взехме решение да стартираме работа в тази предпочитана област “, акцентира проф. Димитър Чаръкчиев от Медицински университет – София.
Той разясни, че задачата е лекарите да обменят здравна информация, запазвайки нейния смисъл. „ Това се назовава семантична оперативна съгласуемост. Всички стратегии, създадени досега и употребени от лечебни заведения и разнообразни експерти, не дават опция да се обменят клинични данни, запазвайки семантичната оперативна съгласуемост “, изясни проф. Чаръкчиев.
Специално внимание на стратегиите „ Върхови проучвания и хора за развиване на европейска просвета “ (ВИХРЕН) и „ Петър Берон. Наука и нововъведения с Европа “ (Петър Берон и НИЕ) обърна доцент Младен Савов от Института по математика и информатика към Българска академия на науките.
„ Те, за първи път на родна територия, репликират най-успешните стратегии на Европейската комисия – „ Мария Склодовска – Кюри “ и самостоятелните грантове на Европейския теоретичен съвет. Идеята на програмата „ Петър Берон “ е конкурентни научни оферти, най-много на българи от чужбина, да могат бъдат финансирани в България, в случай. По този метод те ще имат опцията да работят в България, да правят върхови достижения в науката и да могат да останат у нас. В дълготраен проект това е извънредно значимо за българската просвета, а и за висшето обучение, което страда от липса на фрагменти “, счита той.
Програмата ВИХРЕН също е насочена към това български учени да могат да идват от чужбина, с цел да аплайват по нея в България. Те ще имат опция да сформират екип, който ще бъде добре финансиран и ще им разреши за интервал от 5 години да развиват разнообразни научни области. /БГНЕС
Правителството утвърди 11 Национални научни стратегии за интервала 2018-2022 година, имащи за цел да основат условия за търсене на решения за значими публични провокации. Програмите са свързани с екологични, софтуерни, културно-исторически, етични, здравни, стопански и други проблеми, както и със стимулирането на младите учени в страната.
В тази връзка БГНЕС потърси за коментар учени от разнообразни институции и сфери на научна активност, които да опишат за взаимното осъществяване на заложените в стратегиите цели, измежду които са превъзмогване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на изследователския капацитет, споделено потребление на научната инфраструктура, както и концентрацията на финансови запаси за решение на значимите за обществото проблеми.
„ Много се радваме, че всред другите утвърдени стратегии, е утвърдена и програмата за поддръжка на осведомителни и информационни технологии. В нея се плануват 3 съществени действия. Първо – развиване на една електронна инфраструктура за обществен достъп до научни запаси и модули, позволяващи да се правят новаторски калкулации. По този метод отговаряме на потребностите както на обществото, по този начин и на потребностите за електронизация, отваряне на научните проучвания към необятен кръг консуматори, което е европейска процедура. Европа е най-активно устремена в тази тенденция – отворена просвета, отворени данни и повече гласност на научните резултати “, описа проф. дмн Галя Ангелова, началник на Секция за лингвистично моделиране в Института по осведомителни технологии в Българска академия на науките.
В програмата има модул, отдаден на цифровизация в образованието. Ще бъдат основани прототипи за просветителни запаси, в които са вградени езикови и семантични технологии. Ще се развият и просветителни запаси, основани на 3D моделиране – принтирани модели за незрящи или други характерни визуализации. Развиваното образователно наличие ще бъде с отворен достъп.
„ Третият модул, който се планува в тази стратегия, е обвързван с осведомителната сигурност. Трябва да се обезпечи освен сигурността на основаната инфраструктура, насочена към отворена просвета, а и да се сертифицират такива артикули. Да има лаборатория за мониторинг и да се сътвори по-голям теоретичен потенциал в киберсигурността “, добави още проф. Ангелова.
Според нея програмата е извънредно значима, тъй като е напълно насочена в поддръжка на идната цифровизация в образованието, промишлеността и обществото като цяло.
„ От нас се изисква да съставим колективи от водещи учени. В консорциума би трябвало да има най-малко 5 научни организации, като трите водещи към този момент са избрани – Българска академия на науките, СУ „ Климент Охридски “ и Технически университет – София. Така ще се сътвори сериозна маса от научни служащи, които да покажат, че науката е обърната с лице към публичните потребности и сътворяваме потребни неща, които хората усещат в всекидневието си. Така цифровизацията да навлиза и нас с по-бързи крачки “, счита проф. Ангелова.
Сред утвърдените от държавното управление е и Националната научна стратегия „ Електронно опазване на здравето в България “.
„ Трябва да се означи, че тази област е посочена като предпочитана от Министерство на здравеопазването. В отговор на тези цели и на целите на българското общество, ние, българските учени, взехме решение да стартираме работа в тази предпочитана област “, акцентира проф. Димитър Чаръкчиев от Медицински университет – София.
Той разясни, че задачата е лекарите да обменят здравна информация, запазвайки нейния смисъл. „ Това се назовава семантична оперативна съгласуемост. Всички стратегии, създадени досега и употребени от лечебни заведения и разнообразни експерти, не дават опция да се обменят клинични данни, запазвайки семантичната оперативна съгласуемост “, изясни проф. Чаръкчиев.
Специално внимание на стратегиите „ Върхови проучвания и хора за развиване на европейска просвета “ (ВИХРЕН) и „ Петър Берон. Наука и нововъведения с Европа “ (Петър Берон и НИЕ) обърна доцент Младен Савов от Института по математика и информатика към Българска академия на науките.
„ Те, за първи път на родна територия, репликират най-успешните стратегии на Европейската комисия – „ Мария Склодовска – Кюри “ и самостоятелните грантове на Европейския теоретичен съвет. Идеята на програмата „ Петър Берон “ е конкурентни научни оферти, най-много на българи от чужбина, да могат бъдат финансирани в България, в случай. По този метод те ще имат опцията да работят в България, да правят върхови достижения в науката и да могат да останат у нас. В дълготраен проект това е извънредно значимо за българската просвета, а и за висшето обучение, което страда от липса на фрагменти “, счита той.
Програмата ВИХРЕН също е насочена към това български учени да могат да идват от чужбина, с цел да аплайват по нея в България. Те ще имат опция да сформират екип, който ще бъде добре финансиран и ще им разреши за интервал от 5 години да развиват разнообразни научни области. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ