Учени археолози от три музея в България, Македония и Сърбия

Три музея обединяват Балканите

Учени археолози от три музея в България, Македония и Сърбия провеждат обща галерия на находките от популярния некропол при с. Требенище, намиращо се на 14 км северно от Охрид. Богатите находки от този некропол през днешния ден са пръснати в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българска академия на науките, Националния археологически музей на Македония в Скопие и Народния музей в Белград, а в идната експозиция за пръв път обектът ще бъде показан изцяло с към 440 находки. Някои от експонатите ще бъдат показани пред аудитория за пръв път. Изложбата е отдадена на 100-годишнината от откриването на некропола при Требенище и ще обиколи поредно Скопие, София и Белград. Това оповестиха през вчерашния ден в София шефовете на трите научни институции. За подготвяното събитие ДУМА заяви още през юни т.г.
Некрополът е бил открит през 1918 година от български военни елементи, които по време на Първата международна война се намират край Охрид. Хубавото е, че едни тежки събития от това време през днешния ден ни сплотяват, тъй като археолозите от трите страни прелестно работим взаимно и с това демонстрираме и на политиците, и на хората на Балканите, че живеем дружно, изследваме предишното си дружно, радваме се дружно, съобщи шефът на НАИМ доцент Людмил Вагалински. Затова съгласно него идната галерия надвишава научните лимити и дава образец

по какъв начин би трябвало да се развиват добросъседски връзки

В средата на ноември в София ще бъде отпечатан общ азбучник на експозицията, в който са намерили място публикации от експертите на трите музея, някои от тях даже са в съавторство. Според шефа на музея в Белград Бояна Брешкович, учените освен работят прелестно дружно, само че всеки приказва на своя език, а се схващат прелестно. Заели сме се с доста значима галерия, която демонстрира първо какъв брой близки са нашите култури и също така тя отваря пътя за нови взаимни научни планове. Учените от трите страни възнамеряват и съответен огромен европейски план, в който ще се включат техни сътрудници от страни на Европейски Съюз отвън Балканите.
Направо пред публицистите през вчерашния ден доцент Вагалински и госпожа Брешкович подписаха контракт за бъдещата си взаимна работа. Подобен контракт с музея в Скопие към този момент е подписан. Неговият шеф Горан Санев описа, че в действителност от изследването на Требенище стартира професионалната археология в Македония. По думите му експозицията ще бъде показвана в трите града за по 5-6 месеца, като "пътуването " й би трябвало да завърши до 2022 година А по-късно може да бъде проведено проявлението й и в други страни на Европа, надява се доцент Вагалински. А доцент Христо Попов е податлив да се обмисли вид изложбата в София да бъде обвързана и със 100-годишнината на НАИМ - първия теоретичен институт в България, която ще бъде маркирана след две години и половина. Досега контактите посред ни не бяха систематични, само че мисля, че сега поставяме основите на съдействие за 20-30 години напред, сподели Людмил Вагалински.
Некрополът в Требенище има забавна орис. Открит е по време на Първата международна война от български военни елементи, които през 1918 година се намират до Охрид. По благополучен късмет, подарен от ориста, се оказва, че офицерът, който управлява военната част - полк. Димитър Мустаков, се е образовал като археолог в Санкт Петербург в Русия. Той прави оценка смисъла на откритите гробове и даже прави фотоси, на гърба на които написва, че това са първите разкопки на некропола.

Емблематичната персона Димитър Мусаков

по-късно военачалник, е измежду невероятните българи, чиито имена през днешния ден тънат в несправедливо забвение. Воювал е и при Дойран, бил е възпитаник на известния археолог Карел Шкорпил и това се разбра от държавните архиви, описа зам.-директорът на НАИМ доцент Христо Попов. Починал е на 101 години, а щерка му - известната певица Мусакова, доживява до 102.
Първите пет гроба са разкопани от бойци, които предават инвентара на българската администрация в Охрид. По-късно българската страна съумява да изпрати на място археолога Карел Шкорпил, който изследва два от гробовете. Проучване на Требенище са правили по-късно археолози и от трите страни, по тази причина

находките са пръснати в трите музея

Некрополът е датиран към края на VІ - началото на V век преди Христа. Какво тъкмо е било популацията на тези земи по това време учените към момента обясняват, пораждат голям брой научни проблеми и хипотези. При всички случаи обаче в Требенище са погребвани знатни люде, евентуално от военния хайлайф, за което приказват богатите находки. Намерени са общо 4 златни маски, доста златни пластини, извънредно качествени бронзови съдове, бронзови шлемове, военно снаряжение и други скъпи предмети. Сред тях са и предмети от импорт, които демонстрират, че в тези времена Требенище е имал тесни "международни " контакти. За пръв път пред публицисти през вчерашния ден домакините от НАИМ демонстрираха реставрирани в лабораторията на института находки от фондовете на музея в София - кратер (бронзов съд), фиала, два от шлемовете, както и известната златна маска, която посетителите са виждали в залата "Трезор " на музея.

Директорите на трите музея подчертаха, че дават образец за политиците по какъв начин се развиват добросъседските връзки, без да се робува на политически пристрастия