Проблемите на ЕС с мигрантите - засега всеки се спасява сам
Участниците в срещата за миграцията в Брюксел, свикана по самодейност на Европейската комисия, не съумяха и този път да стигнат до цялостни решения на този проблем, макар концепциите, които бяха поставени на масата.
В последна сметка стана ясно, че Европейски Съюз е надалеч от намирането на трайно и всеобщо " европейско решение на мигрантския проблем ", въпреки да не липсват оферти – остарели или нови като да вземем за пример към момента неоформената концепция за " платформи " за качване на мигрантите, избавени в морето.
Единствената точка, по която има консенсус сред европейските страни, е, че би трябвало да се ограничи напора на идващи мигранти и те към този момент започнаха ограничения за понижаване на броя им по отношение на пика от 2015 година. Сред тези ограничения е и оспорваното съглашение от март 2016 година с Турция, както и поддръжката за либийската брегова защита.
Повечето от участниците в срещата са съгласни да се следва този път, както и да се ускорява дипломатическия напън върху страните от африканския континент, с цел да се ограничи потока от стопански емигранти, които не могат да се надяват на леговище, както и да бъдат одобрявани назад в страните, от които идват. В своите оферти, които изложи пред срещата, Италия е присъединила и това за в допълнение финансиране за африканските страни, които се борят с противозаконната емиграция .
Европейските страни наподобяват подготвени да продължат подсилването на Европейската организация за гранична и брегова защита (бивша Фронтекс), която Европейската комисия предлага да бъде превърната в същинска гранична полиция за външните граници на Европейски Съюз - с 10 000 чиновници, против едвам 1 300 през 2018 година.
Идеята за " районни платформи за дебаркиране ", за избавените в морето мигранти, в това число и отвън Европейски Съюз, където да се взима решение по отношение на подадените молби за леговище, преди мигрантите и кандидат-бежанците фактически да влязат в Европа, постоянно се чуваше и до момента от някои страни от Европейски Съюз. Сега обаче тя е включена в формалните разисквания на форума. Принципът е да има по-ясни правила, с цел да се избегнат дипломатическите трудности след всяка избавителна интервенция, както и да се изпрати ясно обръщение, че качването на транспортен съд не подсигурява идване в Европа . Този план обаче към момента е неопределен и недоизяснен, като да вземем за пример какво става в случаите, в които транспортен съд, транспортиращ мигранти, може да бъде отпратен към трета страна. Проектът повдига въпроси по отношение на неговата съгласуемост с интернационалното право.
Но без значение дали става дума за платформи или за бежански центрове в трети (транзитни) страни, няколко страни упорстват мигрантите да бъдат разделяни на такива с отхвърлен достъп и на бежанци с право на достъп, преди още да пресекат Средиземно море. Някои приказват за " горещи точки " за регистрацията на нелегално пристигналите, каквито има към този момент в Италия и Гърция.
Вторичните придвижвания – напредванията на мигранти навътре в Европейски Съюз, без да съблюдават задължението си да чакат случаите им да бъдат прегледани в страната, в която са пристигнали, основават мощно напрежение сред страните от Европейски Съюз. За да се спре тази процедура, министърът на вътрешните работи на Германия Хорст Зеехофер заплаши да връща от границата мигранти, регистрирани от други страни в Европейски Съюз. Канцлерът Ангела Меркел, която е срещу всевъзможни едностранни начинания, от своя страна желае да има двустранни или даже тристранни контракти за бързо отпращане на мигранти без постоянни документи. В текст, който беше квалифициран от Европейската комисия за срещата за миграцията в Брюксел, се предлага да се наложи на искащите леговище лица задължението да останат в страната, в която се преглежда тяхната молба, както и да се ограничи достъпа до обществено подкрепяне само в тази страна .
Испания и Франция оферират построяването на мигрантски центрове на европейска земя, в които мигрантите да чакат разглеждането на техните случаи, само че Италия е срещу. Според Париж тези центрове биха били решение за казуса с " вторичните напредвания ", позволявайки " незабавна финансова взаимност ", бързо разглеждане на досиетата и " европейска взаимност за всяка страна, която одобри проведено хора, имащи право на леговище ", акцентира Париж. Икономическите мигранти, които към този момент са болшинството от идващите, ще могат да бъдат връщани непосредствено от тези центрове към страните, от които идват.
Проблемите с мигрантите пораждат напрежение сред обособените страни в Европейски Съюз, които заради географското си разположение са подложени на друг напън от страна на прииждащите мигранти. Италия да вземем за пример е недоволна от акцента, който се поставя на битката против " вторичните напредвания ". Тя самата се усеща изоставена от своите съседи в компликациите с прииждащите на нейните крайбрежия мигранти. Рим настоя да се излезе отвън Дъблинското съглашение, което натоварва страните от Европейски Съюз, в които мигрантите първо влизат, с отговорността за тях. Реформата на това съглашение, създаващо неравнопоставеност сред обособените страни от Европейски Съюз във връзка с търсещите леговище, е в застой от повече от две години.
Европейската комисия предложи в интервал на рецесия, както тази през 2015 година, да се прави тъкмо систематизиране на мигрантите, както това бе правено по изключение с квотите сред 2015 и 2017 година. Това предложение обаче бе оценено като незадоволително от средиземноморските страни в Европейски Съюз, които упорстват такова систематизиране да се ползва за непрекъснато. То беше отхвърлено от други, като страните Вишеградската четворка, подкрепени от Австрия.
Срещата на върха в края на юни в Брюксел по проект трябваше да реализира компромис по тематиката с миграцията, само че тази вероятност наподобява изоставена, откакто още преди неофициалната среща през вчерашния ден (24 юни) немският канцлер Ангела Меркел разгласи, че надали ще има общоевропейско съгласие по време на Европейския съвет (28-29 юни).
Източник: Агенция Франс Прес. Превод: БГНЕС
В последна сметка стана ясно, че Европейски Съюз е надалеч от намирането на трайно и всеобщо " европейско решение на мигрантския проблем ", въпреки да не липсват оферти – остарели или нови като да вземем за пример към момента неоформената концепция за " платформи " за качване на мигрантите, избавени в морето.
Единствената точка, по която има консенсус сред европейските страни, е, че би трябвало да се ограничи напора на идващи мигранти и те към този момент започнаха ограничения за понижаване на броя им по отношение на пика от 2015 година. Сред тези ограничения е и оспорваното съглашение от март 2016 година с Турция, както и поддръжката за либийската брегова защита.
Повечето от участниците в срещата са съгласни да се следва този път, както и да се ускорява дипломатическия напън върху страните от африканския континент, с цел да се ограничи потока от стопански емигранти, които не могат да се надяват на леговище, както и да бъдат одобрявани назад в страните, от които идват. В своите оферти, които изложи пред срещата, Италия е присъединила и това за в допълнение финансиране за африканските страни, които се борят с противозаконната емиграция .
Европейските страни наподобяват подготвени да продължат подсилването на Европейската организация за гранична и брегова защита (бивша Фронтекс), която Европейската комисия предлага да бъде превърната в същинска гранична полиция за външните граници на Европейски Съюз - с 10 000 чиновници, против едвам 1 300 през 2018 година.
Идеята за " районни платформи за дебаркиране ", за избавените в морето мигранти, в това число и отвън Европейски Съюз, където да се взима решение по отношение на подадените молби за леговище, преди мигрантите и кандидат-бежанците фактически да влязат в Европа, постоянно се чуваше и до момента от някои страни от Европейски Съюз. Сега обаче тя е включена в формалните разисквания на форума. Принципът е да има по-ясни правила, с цел да се избегнат дипломатическите трудности след всяка избавителна интервенция, както и да се изпрати ясно обръщение, че качването на транспортен съд не подсигурява идване в Европа . Този план обаче към момента е неопределен и недоизяснен, като да вземем за пример какво става в случаите, в които транспортен съд, транспортиращ мигранти, може да бъде отпратен към трета страна. Проектът повдига въпроси по отношение на неговата съгласуемост с интернационалното право.
Но без значение дали става дума за платформи или за бежански центрове в трети (транзитни) страни, няколко страни упорстват мигрантите да бъдат разделяни на такива с отхвърлен достъп и на бежанци с право на достъп, преди още да пресекат Средиземно море. Някои приказват за " горещи точки " за регистрацията на нелегално пристигналите, каквито има към този момент в Италия и Гърция.
Вторичните придвижвания – напредванията на мигранти навътре в Европейски Съюз, без да съблюдават задължението си да чакат случаите им да бъдат прегледани в страната, в която са пристигнали, основават мощно напрежение сред страните от Европейски Съюз. За да се спре тази процедура, министърът на вътрешните работи на Германия Хорст Зеехофер заплаши да връща от границата мигранти, регистрирани от други страни в Европейски Съюз. Канцлерът Ангела Меркел, която е срещу всевъзможни едностранни начинания, от своя страна желае да има двустранни или даже тристранни контракти за бързо отпращане на мигранти без постоянни документи. В текст, който беше квалифициран от Европейската комисия за срещата за миграцията в Брюксел, се предлага да се наложи на искащите леговище лица задължението да останат в страната, в която се преглежда тяхната молба, както и да се ограничи достъпа до обществено подкрепяне само в тази страна .
Испания и Франция оферират построяването на мигрантски центрове на европейска земя, в които мигрантите да чакат разглеждането на техните случаи, само че Италия е срещу. Според Париж тези центрове биха били решение за казуса с " вторичните напредвания ", позволявайки " незабавна финансова взаимност ", бързо разглеждане на досиетата и " европейска взаимност за всяка страна, която одобри проведено хора, имащи право на леговище ", акцентира Париж. Икономическите мигранти, които към този момент са болшинството от идващите, ще могат да бъдат връщани непосредствено от тези центрове към страните, от които идват.
Проблемите с мигрантите пораждат напрежение сред обособените страни в Европейски Съюз, които заради географското си разположение са подложени на друг напън от страна на прииждащите мигранти. Италия да вземем за пример е недоволна от акцента, който се поставя на битката против " вторичните напредвания ". Тя самата се усеща изоставена от своите съседи в компликациите с прииждащите на нейните крайбрежия мигранти. Рим настоя да се излезе отвън Дъблинското съглашение, което натоварва страните от Европейски Съюз, в които мигрантите първо влизат, с отговорността за тях. Реформата на това съглашение, създаващо неравнопоставеност сред обособените страни от Европейски Съюз във връзка с търсещите леговище, е в застой от повече от две години.
Европейската комисия предложи в интервал на рецесия, както тази през 2015 година, да се прави тъкмо систематизиране на мигрантите, както това бе правено по изключение с квотите сред 2015 и 2017 година. Това предложение обаче бе оценено като незадоволително от средиземноморските страни в Европейски Съюз, които упорстват такова систематизиране да се ползва за непрекъснато. То беше отхвърлено от други, като страните Вишеградската четворка, подкрепени от Австрия.
Срещата на върха в края на юни в Брюксел по проект трябваше да реализира компромис по тематиката с миграцията, само че тази вероятност наподобява изоставена, откакто още преди неофициалната среща през вчерашния ден (24 юни) немският канцлер Ангела Меркел разгласи, че надали ще има общоевропейско съгласие по време на Европейския съвет (28-29 юни).
Източник: Агенция Франс Прес. Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ