Три поколения израснаха с попфолк и това дава резултат
Участничките в “Ергенът ” са извадка на част от българките
Васил Найденов е най-популярният реализатор на музикалната ни сцена и е обичан на към този момент няколко генерации българи. Още от дребен той стартира да свири на пиано под въздействие на майка си Маргарита, която е била оперна певица. Той приключва и Консерваторията със компетентност “Пиано ”, а първите му изяви на огромната сцена са като пианист на “Златни струни ”. През 1975-та година Васил става вокал на група “Диана Експрес ”, с която записва първия си огромен шлагер - “Синева ”. Пробивът му като независим реализатор идва с песента от кино лентата “Адаптация ”, която става “Мелодия на годината ” през 1979-та година. Същата година той печели и Първа премия на “Златният Орфей ” с “Предутрин ”. Почти всяка негова последваща ария става неоспорим шлагер, а албумите му се продават с рекордни тиражи. Освен в България, Васил Найденов има звезден статут и в Русия, където изнася редица концерти, както и в Източна Германия и прилежащите ни страни. От близо 40 години негов импресарио е Ивайло Манолов, който се грижи професионално за неговите задължения. Известният реализатор е притежател на редица награди, измежду които почетния знак на президента, връчен му от Георги Първанов, медал “Кирил и Методий ” - огърлие, както и “Златен век ”- огърлие, за приноса му към българската просвета, вижте изявлението му пред вестник.
- Г-н Найденов, вашата взаимна ария с Йорданка Христова “Amor ” към този момент провокира доста огромен интерес. Как се появи концепцията за този неповторим дует и кои са създателите на “Amor ”?
- Това е ария на Стефан Димитров с малко южноамерикански ритми, тъй че взех решение да я предложа на Йорданка, а тя я хареса! Преди това съм я изпълнявал няколко пъти в пиано питейни заведения, само че реших че е по-подходяща за дует, тъй като и текстът є е подобен. Негов създател е Маргарита Петкова - прелестна поетеса. В песента отново се приказва за обич и още нещо - с думички, които и десети, и петдесети път да ги чуеш, отново имат стойност. Мишо Белчев споделяше: “Много е значимо какви думички ще ти сложат в устата! ” Те би трябвало да имат смисъл, а това е огромен проблем на актуалната музика - спестовни са и в музиката и в текста и единствено с по пет-шест думи вършат ария! А Миряна Башева, Мишо, Георги Константинов и Маргарита, са хора, които умеят да боравят със слова. На мои участия идват млади реализатори, които от време на време ми оказват помощ с апаратурата и в този момент едно младо момче го попитах: “Мислите ли по този въпрос - какво казвате и на кого давате да ви пишат текстове, дорасли ли сте за това, тъй като не всеки има подарък слово? ” Днес всички младежи станаха композитори, аз нямам такова самочувствие, въпреки че имам пет песни, които се пеят и в чужбина. Всеки не може да е Стефан Димитров, или Митко Щерев, както всеки не може да е Миряна, или Маргарита. Това е проблем в актуалната музика.
- Каква е повода да издавате толкоз рядко нови песни?
- В момента имам най-малко две-три нови неща, само че нито ги издавам, нито ги протоколирам, тъй като тук съвсем никой не излъчва българска музика, а тази система - да се апелирам на редактори и да заплащам на продуценти, с цел да ме пускат, ми е непозната. Не съм го правил на 20, или на 30 години, няма по какъв начин да го направя в този момент на 73! Да не звуча самохвално, само че имам работа и ме канят на участия, а не като някои мои сътрудници, които се напъват от заран до вечер нима ги харесат. Аз работя четвъртък, петък, събота и неделя, а те на годината имат пет участия, само че ни надуват главата, че вършат “големите концерти ” с шумна медийна експанзия. Нашият поминък по никакъв начин не е елементарен, тъй като би трябвало да се доказваш през вечер, освен като форма и тон, а и някой би трябвало да те хареса, да те купи като артикул, колкото и да звучи непоносимо. Някой би трябвало да си заплати, с цел да влезе да те слуша и гледа - това доказване е мъчно и да се замислят по-младите, за какво в случай, че имат тотални ротации и медийни хора работят за тях, а най-после резултатът е чудноват! След като в този момент не могат да пълнят залите и резултатът не е “фул ” и “уау ”, след 10, или 50 години какво ще е?! Докато една Лили Иванова е над 60 години на сцената, а аз към този момент 50!
- Какво цените най-вече във вашата дуетна половинка Йорданка Христова?
- Йорданка е един извънредно забавен човек. Тя е освен красива, умна и любвеобилна жена, а и полиглот - на всевъзможни тематики можеш да приказваш с нея. Освен това е моята зодия - Дева и сме на един ум за доста неща! Йорданка е непосредствен, скъп и земен човек и това проличава и на сцената. За мен е чест да пея с нея, тъй като една е Лили, една е Йорданка, една е Богдана - те са първият ешелон на музиката ни и заслужават да бъдат уважавани. Въпрос на просвета и нрав е една нация да си почита хората на изкуството.
- Искра Радева споделя за вас, че сте толкоз артистичен, че сте подготвен артист. Привлича ли ви такава опция?
- Обичам Искра и я почитам. Тя ми прави комплимент, само че аз си знам мястото. Доста хора в симфоничните оркестри са ми предложили да пея оперна музика, само че нямам право на това - не съм подобен мелез. Актьорската специалност също не е лесна и всеки е добре да си знае гьола, а някои артисти по-добре да се научат да пеят онлайн, включително и на премиите на БГ радио. Когато човек се занимава с жив тон, тогава може да упражнява тази специалност, тъй като единствено “един ден ” да печелят пари и да са търсени не е задоволително. Всяка вечер би трябвало да се доказваш, а като имаш единствено българска стратегия в репертоара е още по-трудно. Аз от дълго време се съпернича със света, тъй като нашите радиа пускат 80 % американска и британска музика. Не е елементарно да произвеждаш бг-музика и тя да се запее от драгия фен и аудитория, които от толкоз години ги възпитават в попфолк. Това е проблем, тъй като този род заема голяма част от публиката и в случай че се прехранваш единствено с музика, това те касае и човек си задава въпроси по какъв начин да оцелява в тази обстановка, с цел да остане в специалността.
- Напоследък има огромен взрив на сериалите. Вие кои известни сериали следите?
- Гледам испанския сериал “Новите съседи ” - той е една тавтология на битието на българина, единствено че подложен в комичен вид с изключително възприятие за комизъм. Разбрах, че сценаристите са брат и сестра и в него дават международни образци, намесват от време на време и политика и сериалът е обикновено домашно скучен, само че от време на време скача на друго равнище и актьорите са перфектни- добър образец за нашите комедийни артисти. За страдание поколението на Стоянка, Парцалев и Калоянчев към този момент ги няма и мъчно могат да бъдат заместени от новото потомство - това също е проблем.
- А с кои от огромните ни артисти бяхте непосредствен и имали ли сте занимателни обстановки с тях?
- Татяна Лолова ми е пяла в трамвая - инцидентно се бяхме засекли на Графа, тя е доста щура, Бог да я елементарни. Започна да пее “Казано почтено ” и да ми благодари за един неин албум - напряко вдигнахме трамвая! (Смее се.) Тези артисти бяха лудички, щури и откачени - за тях сцената беше дребна и можеха да създадат сцена и в трамвая, и в таксито, и в колата. Имам сходен случай и със Стоянка. Пътувахме дружно с Ивайло (импресариото на Васил Найденов-б. а.) и наш водач за концерти във Варна, като взехме Стоянка от тях. Цялата є глава беше в ролки, като кубинките, от горната страна с една шамия и сламена шапка. Карахме бързо, с цел да не закъснеем, само че в един миг ни стопираха катаджии и извикаха водачите навън, а тя: “Сега съм аз! ” Излезе и като почна да бие водача ни - разхвърчаха се шапки, ролки... Такава сцена изигра, че най-после катаджиите започнаха да избавят момчето от нея и ни пуснаха без нищо да ни създадат! ” (Смее се.) Такъв чудак е и Мамалев. Имал съм шанса да бъда с извънредно забавни, способни, щури и кадърни хора - потомство, което остави диря освен в Сатиричния спектакъл. Това е духовно благосъстояние, което нося в себе си. Познавах и Невена Коканова, а Ивайло дори е кръстен на героя от “Крадецът на праскови ”.
- Тъжно ли ви е, че през днешния ден толкоз се изкривиха нещата, че дами с прекомерно доста корекции и силикон, като участничките в “Ергенът ”, се трансформират в някакъв модел за подражателство?
- Днешното потомство е възпитавано по този метод и това не е инцидентно. Това към този момент стана цялостен модел на държание - виждаме, че като има абитуриентски бал и подаръкът им е нов бюст, нос, или устни... Участничките в “Ергенът ” са извадка на част от българките, само че не на всички - популярност на Бога. Това важи и за новото потомство, което се занимава с изкуство и търгува с телата си, а и музиката им е такава. Не ме изненадва, преди години се погрижиха за това и то към този момент дава резултат - три генерации израснаха с попфолк в най-изопачения му тип и младите девойки виждат, че с цел да преуспеят би трябвало да имат богат ухажор, да им подаряват бюст, или нос и да имат кола с водач, който седи и ги чака. Често пея на такива хора, тъй като моите връстници не могат да си разрешат да дойдат да ме гледат, нито екскурзия в чужбина, нито да си купят нови облекла... Това е показателно за стандарта на страната ни, макар че ни изясняват по какъв начин са вдигнали пенсиите с 11 %, в случай, че животът е поскъпнал със 100 %! Ако ще и 10 пъти да ги подвигат - никаква работа! Тъжно е. Освен това, ние плачем за войната в Украйна, в същото време децата ни ги избиват на пешеходната пътека, а страната нехае. Плачем за непознати гробове, а нашите деца умират, до момента в който причинителите още веднъж ги оправдават, очевидно по поръчка на някого - защо правораздаване приказваме!
- Кои други наболели проблеми ви вълнуват най-силно?
- Всичко ме вълнува. Вълнува ме войната в Украйна, както и сред Израел и Палестина - нечовешко е, че в 21-ви век може да има подобен проблем! Човечеството недоумява от тези териториални упоритости на огромните сили и е необяснимо, като толкоз е напреднала техниката, а към този момент има и изкуствен интелект, още веднъж да се връщаме в Средновековието надали не! Странно е и съвсем неприемливо за народи с такива големи искания за разсъдък, техника и прогрес да вършат това. Най-тъжно е, че умират не тези подстрекатели, а вместо тях на фронта отиват млади момчета, съвсем деца, което е нечовешко. Ако върнем историята, въпреки че не съм историк, само че в предишните епохи лидер е бил вожда на племето и в борбата той заставал най-отпред, до момента в който днешните вождове на племето не застават начело, а единствено дават ум за войната. Искам публицистите, които интервюират военни магнати и водачи да ги попитат, а и аз бих им задал този въпрос: “Вие персонално бихте ли отишли на фронта? ”
- Според вас, има ли друга страна като нашата, в която толкоз малко да ценят родното си изкуство и да звучи толкоз малко тяхна музика в медиите?
- Никъде го няма това, само че отново е част от играта! Помъчихме се с Иван Димитров, началник на “Мюзикаутор ” и екипът му, в Парламента да влезе “33 % българска музика ” и нищо не се случи. Там има културна комисия, която реагира, че няма потребност от това! Както няма потребност от производството на български домати, от зърнопроизводителите ни, по този начин няма потребност и от изкуство - за какво да произвеждаме българска музика, която е обречена още преди да се пусне?! Аз мога да си го разреша - имам аудитория, само че какво да вършат изпълнителите, които нямат тази аудитория и разчитат на медиите да ги въртят? Как да има и зеленчукопроизводство, като е обречено авансово! Наскоро бяхме в Будапеща и се срещнахме с хора - на равнище държавно управление и те като схванаха, че сме българи и ни сваляха шапки, тъй като нашите зеленчукопроизводители са учили техните татковци на зарзаватчийство и зеленчукопроизводство! Това е самопризнание от хора в Парламента на Будапеща, а къде сме ние в този момент, къде са те?! Имаме прелестни домати, за какво нашите баби и дядовци да не ги създават и да печелят пари от това? Защо младежите напущат България - те бързо се ориентират, че няма време да чакат да се развие нещо у нас. В предишното чакахме да настъпи социализма, в този момент чакаме друго настъпващо, на следващия ден... Така животът минава, а младите нямат време да чакат и отиват да бъдат ратаи на други гранични пунктове, по тази причина понижава и българското население. Освен това, българинът се пита за какво да има деца, като не им се подсигурява обикновено бъдеще!
- Вие имате голям брой почитателки и почитатели и несъмнено сте получавали доста пояснения в обич. Бихте ли споделили някои от тях?
- Една известна наша водеща, която към момента е на екран, сподели, че първата є “полюция ” била с мен! (Смее се.) Дете пък ми е признавало, че желае да му бъда татко. Пътувайки на всички места, са ми казвали какво ли не, само че това е обикновено. Хора на 18-20 години идват постоянно в гримьорната след мое присъединяване да ми желаят подписи, а повода не са нашите медии, а интернет. Свалям шапка на хората, които вършат видеоклипове на мои незапомнени, или позабравени песни в интернет и там е цялостно с такива клипчета. Щастлив съм, че имам и песни, които се пеят над 40 години и поисквам същото на новото потомство. Дано младите да не ме схванат неправилно, тъй като с най-хубави планове им искам да създадат песни, които да станат част от живота на хората и да ги изхранват като музиканти, тъй като няма да го създадат Министерството на културата, или пенсионните фондове.
- Кои са най-ценните уроци, които сте получавал в живота?
- Получавал съм уроци, че би трябвало да обръщаш внимание на всеки човек, без значение от сан и материални благоприятни условия - нямаме право да си фантазираме, че сме миропомазани, тъй като сме известни. Също по този начин, да не подценяваме хората към нас, тъй като те го усещат интуитивно, а да кореспондираме с драгия фен и аудитория.
Васил Найденов е най-популярният реализатор на музикалната ни сцена и е обичан на към този момент няколко генерации българи. Още от дребен той стартира да свири на пиано под въздействие на майка си Маргарита, която е била оперна певица. Той приключва и Консерваторията със компетентност “Пиано ”, а първите му изяви на огромната сцена са като пианист на “Златни струни ”. През 1975-та година Васил става вокал на група “Диана Експрес ”, с която записва първия си огромен шлагер - “Синева ”. Пробивът му като независим реализатор идва с песента от кино лентата “Адаптация ”, която става “Мелодия на годината ” през 1979-та година. Същата година той печели и Първа премия на “Златният Орфей ” с “Предутрин ”. Почти всяка негова последваща ария става неоспорим шлагер, а албумите му се продават с рекордни тиражи. Освен в България, Васил Найденов има звезден статут и в Русия, където изнася редица концерти, както и в Източна Германия и прилежащите ни страни. От близо 40 години негов импресарио е Ивайло Манолов, който се грижи професионално за неговите задължения. Известният реализатор е притежател на редица награди, измежду които почетния знак на президента, връчен му от Георги Първанов, медал “Кирил и Методий ” - огърлие, както и “Златен век ”- огърлие, за приноса му към българската просвета, вижте изявлението му пред вестник.
- Г-н Найденов, вашата взаимна ария с Йорданка Христова “Amor ” към този момент провокира доста огромен интерес. Как се появи концепцията за този неповторим дует и кои са създателите на “Amor ”?
- Това е ария на Стефан Димитров с малко южноамерикански ритми, тъй че взех решение да я предложа на Йорданка, а тя я хареса! Преди това съм я изпълнявал няколко пъти в пиано питейни заведения, само че реших че е по-подходяща за дует, тъй като и текстът є е подобен. Негов създател е Маргарита Петкова - прелестна поетеса. В песента отново се приказва за обич и още нещо - с думички, които и десети, и петдесети път да ги чуеш, отново имат стойност. Мишо Белчев споделяше: “Много е значимо какви думички ще ти сложат в устата! ” Те би трябвало да имат смисъл, а това е огромен проблем на актуалната музика - спестовни са и в музиката и в текста и единствено с по пет-шест думи вършат ария! А Миряна Башева, Мишо, Георги Константинов и Маргарита, са хора, които умеят да боравят със слова. На мои участия идват млади реализатори, които от време на време ми оказват помощ с апаратурата и в този момент едно младо момче го попитах: “Мислите ли по този въпрос - какво казвате и на кого давате да ви пишат текстове, дорасли ли сте за това, тъй като не всеки има подарък слово? ” Днес всички младежи станаха композитори, аз нямам такова самочувствие, въпреки че имам пет песни, които се пеят и в чужбина. Всеки не може да е Стефан Димитров, или Митко Щерев, както всеки не може да е Миряна, или Маргарита. Това е проблем в актуалната музика.
- Каква е повода да издавате толкоз рядко нови песни?
- В момента имам най-малко две-три нови неща, само че нито ги издавам, нито ги протоколирам, тъй като тук съвсем никой не излъчва българска музика, а тази система - да се апелирам на редактори и да заплащам на продуценти, с цел да ме пускат, ми е непозната. Не съм го правил на 20, или на 30 години, няма по какъв начин да го направя в този момент на 73! Да не звуча самохвално, само че имам работа и ме канят на участия, а не като някои мои сътрудници, които се напъват от заран до вечер нима ги харесат. Аз работя четвъртък, петък, събота и неделя, а те на годината имат пет участия, само че ни надуват главата, че вършат “големите концерти ” с шумна медийна експанзия. Нашият поминък по никакъв начин не е елементарен, тъй като би трябвало да се доказваш през вечер, освен като форма и тон, а и някой би трябвало да те хареса, да те купи като артикул, колкото и да звучи непоносимо. Някой би трябвало да си заплати, с цел да влезе да те слуша и гледа - това доказване е мъчно и да се замислят по-младите, за какво в случай, че имат тотални ротации и медийни хора работят за тях, а най-после резултатът е чудноват! След като в този момент не могат да пълнят залите и резултатът не е “фул ” и “уау ”, след 10, или 50 години какво ще е?! Докато една Лили Иванова е над 60 години на сцената, а аз към този момент 50!
- Какво цените най-вече във вашата дуетна половинка Йорданка Христова?
- Йорданка е един извънредно забавен човек. Тя е освен красива, умна и любвеобилна жена, а и полиглот - на всевъзможни тематики можеш да приказваш с нея. Освен това е моята зодия - Дева и сме на един ум за доста неща! Йорданка е непосредствен, скъп и земен човек и това проличава и на сцената. За мен е чест да пея с нея, тъй като една е Лили, една е Йорданка, една е Богдана - те са първият ешелон на музиката ни и заслужават да бъдат уважавани. Въпрос на просвета и нрав е една нация да си почита хората на изкуството.
- Искра Радева споделя за вас, че сте толкоз артистичен, че сте подготвен артист. Привлича ли ви такава опция?
- Обичам Искра и я почитам. Тя ми прави комплимент, само че аз си знам мястото. Доста хора в симфоничните оркестри са ми предложили да пея оперна музика, само че нямам право на това - не съм подобен мелез. Актьорската специалност също не е лесна и всеки е добре да си знае гьола, а някои артисти по-добре да се научат да пеят онлайн, включително и на премиите на БГ радио. Когато човек се занимава с жив тон, тогава може да упражнява тази специалност, тъй като единствено “един ден ” да печелят пари и да са търсени не е задоволително. Всяка вечер би трябвало да се доказваш, а като имаш единствено българска стратегия в репертоара е още по-трудно. Аз от дълго време се съпернича със света, тъй като нашите радиа пускат 80 % американска и британска музика. Не е елементарно да произвеждаш бг-музика и тя да се запее от драгия фен и аудитория, които от толкоз години ги възпитават в попфолк. Това е проблем, тъй като този род заема голяма част от публиката и в случай че се прехранваш единствено с музика, това те касае и човек си задава въпроси по какъв начин да оцелява в тази обстановка, с цел да остане в специалността.
- Напоследък има огромен взрив на сериалите. Вие кои известни сериали следите?
- Гледам испанския сериал “Новите съседи ” - той е една тавтология на битието на българина, единствено че подложен в комичен вид с изключително възприятие за комизъм. Разбрах, че сценаристите са брат и сестра и в него дават международни образци, намесват от време на време и политика и сериалът е обикновено домашно скучен, само че от време на време скача на друго равнище и актьорите са перфектни- добър образец за нашите комедийни артисти. За страдание поколението на Стоянка, Парцалев и Калоянчев към този момент ги няма и мъчно могат да бъдат заместени от новото потомство - това също е проблем.
- А с кои от огромните ни артисти бяхте непосредствен и имали ли сте занимателни обстановки с тях?
- Татяна Лолова ми е пяла в трамвая - инцидентно се бяхме засекли на Графа, тя е доста щура, Бог да я елементарни. Започна да пее “Казано почтено ” и да ми благодари за един неин албум - напряко вдигнахме трамвая! (Смее се.) Тези артисти бяха лудички, щури и откачени - за тях сцената беше дребна и можеха да създадат сцена и в трамвая, и в таксито, и в колата. Имам сходен случай и със Стоянка. Пътувахме дружно с Ивайло (импресариото на Васил Найденов-б. а.) и наш водач за концерти във Варна, като взехме Стоянка от тях. Цялата є глава беше в ролки, като кубинките, от горната страна с една шамия и сламена шапка. Карахме бързо, с цел да не закъснеем, само че в един миг ни стопираха катаджии и извикаха водачите навън, а тя: “Сега съм аз! ” Излезе и като почна да бие водача ни - разхвърчаха се шапки, ролки... Такава сцена изигра, че най-после катаджиите започнаха да избавят момчето от нея и ни пуснаха без нищо да ни създадат! ” (Смее се.) Такъв чудак е и Мамалев. Имал съм шанса да бъда с извънредно забавни, способни, щури и кадърни хора - потомство, което остави диря освен в Сатиричния спектакъл. Това е духовно благосъстояние, което нося в себе си. Познавах и Невена Коканова, а Ивайло дори е кръстен на героя от “Крадецът на праскови ”.
- Тъжно ли ви е, че през днешния ден толкоз се изкривиха нещата, че дами с прекомерно доста корекции и силикон, като участничките в “Ергенът ”, се трансформират в някакъв модел за подражателство?
- Днешното потомство е възпитавано по този метод и това не е инцидентно. Това към този момент стана цялостен модел на държание - виждаме, че като има абитуриентски бал и подаръкът им е нов бюст, нос, или устни... Участничките в “Ергенът ” са извадка на част от българките, само че не на всички - популярност на Бога. Това важи и за новото потомство, което се занимава с изкуство и търгува с телата си, а и музиката им е такава. Не ме изненадва, преди години се погрижиха за това и то към този момент дава резултат - три генерации израснаха с попфолк в най-изопачения му тип и младите девойки виждат, че с цел да преуспеят би трябвало да имат богат ухажор, да им подаряват бюст, или нос и да имат кола с водач, който седи и ги чака. Често пея на такива хора, тъй като моите връстници не могат да си разрешат да дойдат да ме гледат, нито екскурзия в чужбина, нито да си купят нови облекла... Това е показателно за стандарта на страната ни, макар че ни изясняват по какъв начин са вдигнали пенсиите с 11 %, в случай, че животът е поскъпнал със 100 %! Ако ще и 10 пъти да ги подвигат - никаква работа! Тъжно е. Освен това, ние плачем за войната в Украйна, в същото време децата ни ги избиват на пешеходната пътека, а страната нехае. Плачем за непознати гробове, а нашите деца умират, до момента в който причинителите още веднъж ги оправдават, очевидно по поръчка на някого - защо правораздаване приказваме!
- Кои други наболели проблеми ви вълнуват най-силно?
- Всичко ме вълнува. Вълнува ме войната в Украйна, както и сред Израел и Палестина - нечовешко е, че в 21-ви век може да има подобен проблем! Човечеството недоумява от тези териториални упоритости на огромните сили и е необяснимо, като толкоз е напреднала техниката, а към този момент има и изкуствен интелект, още веднъж да се връщаме в Средновековието надали не! Странно е и съвсем неприемливо за народи с такива големи искания за разсъдък, техника и прогрес да вършат това. Най-тъжно е, че умират не тези подстрекатели, а вместо тях на фронта отиват млади момчета, съвсем деца, което е нечовешко. Ако върнем историята, въпреки че не съм историк, само че в предишните епохи лидер е бил вожда на племето и в борбата той заставал най-отпред, до момента в който днешните вождове на племето не застават начело, а единствено дават ум за войната. Искам публицистите, които интервюират военни магнати и водачи да ги попитат, а и аз бих им задал този въпрос: “Вие персонално бихте ли отишли на фронта? ”
- Според вас, има ли друга страна като нашата, в която толкоз малко да ценят родното си изкуство и да звучи толкоз малко тяхна музика в медиите?
- Никъде го няма това, само че отново е част от играта! Помъчихме се с Иван Димитров, началник на “Мюзикаутор ” и екипът му, в Парламента да влезе “33 % българска музика ” и нищо не се случи. Там има културна комисия, която реагира, че няма потребност от това! Както няма потребност от производството на български домати, от зърнопроизводителите ни, по този начин няма потребност и от изкуство - за какво да произвеждаме българска музика, която е обречена още преди да се пусне?! Аз мога да си го разреша - имам аудитория, само че какво да вършат изпълнителите, които нямат тази аудитория и разчитат на медиите да ги въртят? Как да има и зеленчукопроизводство, като е обречено авансово! Наскоро бяхме в Будапеща и се срещнахме с хора - на равнище държавно управление и те като схванаха, че сме българи и ни сваляха шапки, тъй като нашите зеленчукопроизводители са учили техните татковци на зарзаватчийство и зеленчукопроизводство! Това е самопризнание от хора в Парламента на Будапеща, а къде сме ние в този момент, къде са те?! Имаме прелестни домати, за какво нашите баби и дядовци да не ги създават и да печелят пари от това? Защо младежите напущат България - те бързо се ориентират, че няма време да чакат да се развие нещо у нас. В предишното чакахме да настъпи социализма, в този момент чакаме друго настъпващо, на следващия ден... Така животът минава, а младите нямат време да чакат и отиват да бъдат ратаи на други гранични пунктове, по тази причина понижава и българското население. Освен това, българинът се пита за какво да има деца, като не им се подсигурява обикновено бъдеще!
- Вие имате голям брой почитателки и почитатели и несъмнено сте получавали доста пояснения в обич. Бихте ли споделили някои от тях?
- Една известна наша водеща, която към момента е на екран, сподели, че първата є “полюция ” била с мен! (Смее се.) Дете пък ми е признавало, че желае да му бъда татко. Пътувайки на всички места, са ми казвали какво ли не, само че това е обикновено. Хора на 18-20 години идват постоянно в гримьорната след мое присъединяване да ми желаят подписи, а повода не са нашите медии, а интернет. Свалям шапка на хората, които вършат видеоклипове на мои незапомнени, или позабравени песни в интернет и там е цялостно с такива клипчета. Щастлив съм, че имам и песни, които се пеят над 40 години и поисквам същото на новото потомство. Дано младите да не ме схванат неправилно, тъй като с най-хубави планове им искам да създадат песни, които да станат част от живота на хората и да ги изхранват като музиканти, тъй като няма да го създадат Министерството на културата, или пенсионните фондове.
- Кои са най-ценните уроци, които сте получавал в живота?
- Получавал съм уроци, че би трябвало да обръщаш внимание на всеки човек, без значение от сан и материални благоприятни условия - нямаме право да си фантазираме, че сме миропомазани, тъй като сме известни. Също по този начин, да не подценяваме хората към нас, тъй като те го усещат интуитивно, а да кореспондираме с драгия фен и аудитория.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ