15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София
Убийството на Стефан Стамболов е атентат, осъществен на 15 юли (3 юли остарял стил) 1895 година в София. Няколко дни по-късно умира един от знаковите фигури на Царство България.
Нападението е осъществено с негласната поддръжка на държавното управление на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски насочени българи, отпред с Наум Тюфекчиев, направили няколко терористични акта през предходните години.
Самото ликвидиране е осъществено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, дружно със своя другар и политически сподвижник Димитър Петков и с персоналния си бодигард Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е забъркан в заговора и особено изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко по-късно и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията стопира файтона, а служителите на реда, ситуирани пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и бодигарда в прилежащата улица „ Стефан Караджа “.
Стамболов побягва по „ Раковска “ назад към Юнион клуб, само че Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и дружно с другите нападатели стартират да го удрят по главата, защото знаят, че Стамболов нормално излиза с защитна броня под облеклата си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „ Раковска “ нападателите се разбягват. Гунчо стартира да гони Халю, като го ранява с револвера си във врата, само че е арестуван от двама служители на реда, които оказват помощ на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се отдръпва с файтона на Мирчо Ацов.
Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са съвсем изцяло отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в схващане и упреква за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а положението му в допълнение се утежнява от диабета. След леко усъвършенстване на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 година
В интервала 1887-1894 година Стефан Стамболов е министър-председател на България, като извежда страната от тежка конституционна рецесия, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е придружено от голям брой опити за насилствена промяна на властта, проведени от разнообразни групи, свързани с Русия, която отхвърля да признае легитимността на държавното управление и княза.
След отстраняването на Стамболов от държавното управление княз Фердинанд и новото държавно управление на Константин Стоилов не престават да се притесняват от въздействието му и търсят способи за неговото компрометиране, напомня в блога си Дани Иванов. На 24 август 1894 година той е задържан за малко поради рецензии към княза в изявление за немски вестник, а след освобождението му е замерван с камъни на улицата от последователи на държавното управление. Военният министър Рачо Петров провежда следствие, опитващо се да потвърди, че Стамболов е провел атентата против самия себе си през 1891 година, при който умира финансовият министър Христо Белчев.
След като следствието не открива доказателства за това, то е прекъснато в края на годината. Малко по-късно е формирана парламентарна анкетна комисия, ръководена от Димитър Моллов и включваща други видни съперници на Стамболов, която се пробва да потвърди незаконна активност на членове на предходното държавно управление, само че също не реализира триумф.
Атентатът против Стефан Стамболов шокира непознатия щемпел, изключително в немскоезичните страни, къде се появяват мнения, свързващи убийството с княза и държавното управление. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата визита при император Николай II.
Нападението е осъществено с негласната поддръжка на държавното управление на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски насочени българи, отпред с Наум Тюфекчиев, направили няколко терористични акта през предходните години.
Самото ликвидиране е осъществено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, дружно със своя другар и политически сподвижник Димитър Петков и с персоналния си бодигард Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е забъркан в заговора и особено изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко по-късно и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията стопира файтона, а служителите на реда, ситуирани пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и бодигарда в прилежащата улица „ Стефан Караджа “.
Стамболов побягва по „ Раковска “ назад към Юнион клуб, само че Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и дружно с другите нападатели стартират да го удрят по главата, защото знаят, че Стамболов нормално излиза с защитна броня под облеклата си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „ Раковска “ нападателите се разбягват. Гунчо стартира да гони Халю, като го ранява с револвера си във врата, само че е арестуван от двама служители на реда, които оказват помощ на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се отдръпва с файтона на Мирчо Ацов.
Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са съвсем изцяло отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в схващане и упреква за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а положението му в допълнение се утежнява от диабета. След леко усъвършенстване на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 година
В интервала 1887-1894 година Стефан Стамболов е министър-председател на България, като извежда страната от тежка конституционна рецесия, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е придружено от голям брой опити за насилствена промяна на властта, проведени от разнообразни групи, свързани с Русия, която отхвърля да признае легитимността на държавното управление и княза.
След отстраняването на Стамболов от държавното управление княз Фердинанд и новото държавно управление на Константин Стоилов не престават да се притесняват от въздействието му и търсят способи за неговото компрометиране, напомня в блога си Дани Иванов. На 24 август 1894 година той е задържан за малко поради рецензии към княза в изявление за немски вестник, а след освобождението му е замерван с камъни на улицата от последователи на държавното управление. Военният министър Рачо Петров провежда следствие, опитващо се да потвърди, че Стамболов е провел атентата против самия себе си през 1891 година, при който умира финансовият министър Христо Белчев.
След като следствието не открива доказателства за това, то е прекъснато в края на годината. Малко по-късно е формирана парламентарна анкетна комисия, ръководена от Димитър Моллов и включваща други видни съперници на Стамболов, която се пробва да потвърди незаконна активност на членове на предходното държавно управление, само че също не реализира триумф.
Атентатът против Стефан Стамболов шокира непознатия щемпел, изключително в немскоезичните страни, къде се появяват мнения, свързващи убийството с княза и държавното управление. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата визита при император Николай II.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ