Убийството на лидера на косовските сърби Оливер Иванович в Митровица

Убийството на водача на косовските сърби Оливер Иванович в Митровица за следващ път разобличи злокобното лице на една незавършена и извратена народна власт.

В листата на политическите атентати и убийства историята добави още един политик демократ, който искаше да трансформира косовската действителност с демократични средства и беше срещу Косово да се държи в позиция на замразен спор.

Той постоянно трезво и самоуверено настояваше за разговор сред сърби и албанци и спокойно решение на многочислените проблеми на Косово. Беше конкурент освен на управляващите в Прищина, само че и на управляващите в Белград.

Само че, за разлика от другите модерни демократични страни, тук въобще не се церемонят с политическите съперници – просто ги унищожават по правилото „ има човек, има проблем, няма човек, няма проблем ”.

Следствието още не е завършило, само че нито косовската, нито сръбската общност имат огромни упования от него. Няма никакво подозрение, че последствието от това ликвидиране е дестабилизацията на Косово и изключително на северната част, където живеят сърбите. Дори и да бъде открит физическият причинител, нещо, в което никой не има вяра, същинският гарант най-вероятно ще се скрие. Както остана прикрит и поръчителят на убийството на сръбския министър председател Зоран Джинджич.

Сравнението на убийството на Иванович с убийството на Джинджич, не е инцидентно. Почеркът е еднакъв. И единият, и другият имаха демократични убеждения и бяха съперници на националистическата идеология. И двамата бяха предизвестени. Единият с опит за атентат при фурия „ Лимес ”, другият с палене на автомобила му в сръбската част на Митровица. Единият бе убит на входа на Правителството измежду бял ден, другият – на входа на седалището на партията му отново измежду бял ден. Има и разлики. Джинджич беше политически мощен. Иванович беше маргинален, само че не и безвреден – за ония, които имат потребност от замразен спор на Косово. Въпреки че познаваше езика и културата на албанците и владееше политическият поминък, ръководещите в Белград го ненавиждаха. След убийството на Джинджич, Сърбия се върна много обратно. Вероятно същото следва и на Косово.

Интересно е, че в мненията по сръбските и косовските медии и обществените мрежи малко хора подозират албанците за убийството на Иванович. Появи се и подобен въпрос: „ Как по този начин нищо не се случи на Иванович в Прищина, Джаковица и Печ, а тъкмо в северна Митровица, където сърбите са на власт? ”

След убийството на Иванович в Сърбия бе свикано съвещание на Съвета по национална сигурност, а по-късно президентът Вучич на конференция много несполучливо и сконфузено съобщи, че това ликвидиране е „ терористичен чин ” и Сърбия по този начин ще се отнася към него.

Убийството на Иванович всъщност в действителност е чист политически атентат и неведнъж бе злоупотребявано от „ патриотични ” позиции за отправяне на закани и послания към всички, които претендират да имат някакво по-различно мнение. Убийството на Иванович сякаш остана на назад във времето. На напред във времето изплуваха изречения, че жертви са „ всички сърби и цялата ни страна ”, „ Това е нахлуване против целия сръбски народ ”, „ Изстрелът в Иванович е изстрел във всички нас ” и прочие Макар и много завоалирани, посланията очевидно бяха отправени към албанците и към вътрешните „ предатели ”. Едно конкретизиране. Предатели са всички, които не са съгласни или са единствено сериозно настроени към ръководещите в Белград.

След атентата Вучич обиколи косовските сърби, постави венец на мястото на убийството на Иванович, както прочее прави всяка година на мястото на убийството на Джинджич, само че злъчните послания, които насочи към публицистите, които му задаваха неуместни въпроси, и към политическите си съперници напълно не са уместни за един президент на всички сръбски жители.

Няма никакво подозрение, че ликвидиране на политическо лице е чин на политически тероризъм. Опит да се реализиран избрани политически цели с принуждение и предизвикателство на неустановеност и боязън. Въпросът е, какви цели се преследват с убийството на Иванович? Какви ще са политическите последици от това ликвидиране? Коя политика го умъртви, кои са терористите и кого желаеха да сплашат?
Оливер Иванович / БГНЕС
Веднага след убийството му, сръбската делегация приключи договарянията с косоварите в Брюксел, което докара Косово в позиция на замразен спор. Ще мине време до момента в който те още веднъж седнат на масата за договаряния. Кой има интерес от протакането им и какво в действителност се чака още?

Независимостта на Косово е реалност, само че управляващите в Белград към момента не желаят да се примирят с това и към момента си мислят, че не всичко е изгубено. Стратегията за замразеният спор подразбира точно това, Косово да остане черна дупка на Балканите, до момента в който настъпи моментът, когато още веднъж ще се преначертават границите и сърбите да се завърнат там на бял кон. За Косово в Белград към момента е всекидневно да се приказва като за „ по този начин наречена ” и „ мафиотска “ страна, в която владее безвластие и е наркоцентър на Балканите.

Но Иванович беше безпощадно прецизен: „ Жалко е, че след 18 години боязън от екстремистите албанци, сърбите през днешния ден се опасяват от екстремистите сърби и се изселват поради това ”.

Иванович беше политик, който мъчно можеше да бъде упрекнат в демократична променчивост и липса на гражданска храброст. В общата националистическа нервност той нееднократно от своите демократични позиции е заставал в отбрана както на сърбите, по този начин и на албанците. И в никакъв случай не си е пестил думите и против едните и против другите, когато те заплашват демокрацията, сигурността и правовия ред в страната.

Неговият основен политически конкурент на Косово Марко Джурич в предизборна акция съобщи: „ Всеки глас за Оливер Иванович или за който и да е, който не е на Сръбската бюлетина, е глас против ползите на сръбския народ и глас против сръбското единение в покрайнината ”.

Иванович също не му остана задължен. В изявление от септември 2017 година той споделя: „ Сред хората има необикновено възприятие на неустановеност и боязън. Нека да се разберем: тия хора не се опасяват от албанците, а от сърбите, локалните бабаити и нарушители, които карат джипове без номера. На всеки ъгъл се продават опиати, всички родители тръпнат от това. Това го имаше и преди, само че не до такава степен и тия хора не се държаха по този начин подтиснически, както в този момент. Полицията всичко вижда и не реагира, жителите се усещат незащитени, макар че в Косовската полиция на север има наши хора, сърби. Някои от тях са опитни служители на реда, които са работили за Министерство на вътрешните работи на Сърбия, само че тука те нищо не вършат ”.

В телевизионно изявление по националната телевизия сълзите на сръбският министър Расим Ляич за момент демонстрираха човешкото лице на един политик към своя съидейник и другар. Той сподели, че Иванович е бил най-нормалният и сдържан политик измежду сърбите на Косово и точно поради тази своя сдържаност и нормалност той е бил неуместен и за сърбите, и за албанците. Ляич е уверен, че неговите правила са му коствали живота и че обстановката на Косово е сложна и ще става още по-трудна, че не има вяра, че убийците на Иванович ще бъдат открити и си зададе въпроса какво въобще към този момент е значимо по-късно.
Александър Вучич / БГНЕС
И по този начин, в сръбската част на Косово бе погубен един либерален сръбски политик. Преговорите в Брюксел са прекъснати. В Подгорица се води правосъден развой против обвинените за държавен прелом в Черна гора, в който трябваше да бъде премахнат Мило Джуканович и да се предотврати участието на Черна гора в НАТО и Европейски Съюз. За благополучие, превратът се провали и превратаджиите в този момент дават показания пред съда. Оливер Иванович нямаше този шанс.

На Балканите всички се кълнем в правилата на демокрацията и свободата на словото. Но всеки, който разсъждава и приказва по съвест е заплашен да бъде погубен. Удобно се не помни, че демокрацията не е народна власт единствено когато работи за нас. Тя е народна власт и когато работи срещу нас. Тя е народна власт и когато се промени отношението на силите във щета на сърбите и в интерес на косовските албанци. Това е самата действителност и тя не може да бъде изменена със мощ. Особено когато и силата не е на ваша страна.

Накъде отиват Западните Балкани? Всяко посягане над демокрацията е успех на тоталитаризма и насилието. А това е еднообразно рисково за всички. Над този въпрос би трябвало да се замислят всички, които по един или различен метод се занимаваха с решаването на югославската рецесия. И всички, които бързат „ абсолютно и безусловно “ да окажат (понякога и непоискана) помощ за участието на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз. Да се вкарат такива страни в Европейски Съюз значи той да бъде взривен от вътрешната страна. Защото в Европа е признато политиците да се сменят на избори, а не с показни политически атентати измежду бял ден. Да се оставят отвън Европейски Съюз, значи да се оставят в онази зона на въздействие, в която убийствата на политическите съперници е метод за решение на политическите разногласия. /БГНЕС

-----------------

Иван Николов, ръководител на КИЦ "Босилеград". Анализът е изработен особено за БГНЕС.