Защо САЩ атакуваха ген.Сюлеймани точно сега?
Убийството на ген. Касем Сюлеймани, който беше пълководец на силите „ Ал Кудс “ от Иранската революционна армия, е трагична ескалация в спора сред Съединени американски щати и Иран, а следствията могат да бъдат обилни.
Очаква се възмездие. Поредица от дейности и репресивни ограничения могат да приближат двете страни до директна борба. Бъдещето на Вашингтон в Ирак може да бъде сложено под въпрос. А тактиката на президента Доналд Тръмп за района – в случай че има такава – ще бъде подложена на тест, какъвто не е имало в никакъв случай до момента.
Според Филип Гордън, който беше координатор за Близкия изток и Персийския залив в Белия дом при администрацията на Барак Обама, убийството е съвсем „ оповестяване на война “ против Иран.
„ Ал Кудс “ са част от иранските сили за сигурност, които дават отговор за интервенциите зад граница. В продължение на години, в Ливан, Ирак, Сирия или на други места, ген. Сюлеймани беше основен фактор за разширението на въздействието на Иран посредством планувани набези или посредством подсилване на връзките с локалните съдружници на Техеран.
За Вашингтон той беше човек, чийто ръце са изцапани с американска кръв. Но генералът беше известен и в Иран. И на процедура той водеше битката на Техеран против огромната акция за напън и наложените от Съединени американски щати наказания.
Не е изненадващо, че Сюлемайни е бил в полезрението на президента Тръмп, а за какво Съединени американски щати трябваше да го нападат тъкмо в този момент.
Техеран беше упрекнат за няколко ракетни набези против американски бази в Ирак. Цивилен чиновник на американска компания-контрактор беше погубен. Но осъществени по-рано от Иран офанзиви - против танкери в Персийския залив; свалянето на американски безпилотен летателен апарат; даже огромната офанзива против саудитско петролно оборудване - останаха без пряк отговор от страна на Съединени американски щати.
Заради ракетните офанзиви против американските бази в Ирак, Пентагонът нанесе удар на проиранските милиции, за които се счита, че стоят зад тях. Това провокира нападението против американското посолство в Багдад.
В обяснението си за решението да ликвидира Сюлеймани, Пентагонът насочи вниманието освен към минали дейности на генерала, само че също по този начин настоя, че офанзивата е била с възпиращ темперамент. В известието на Министерството на защитата на Съединени американски щати се споделя, че генералът „ интензивно създава проекти за нахлуване над американски дипломати и членове на службите в Ирак и в целия район “.
Големият въпрос е какво ще последва. Президентът Тръмп ще се надява, че с едно трагично деяние сплашил Иран и е потвърдил на своите все по-неспокойни съдружници в района като Израел и Саудитска Арабия, че американските умения за въздържане са доста мощни. Почти немислимо е обаче, че няма да има мощен ирански отговор, даже и той да не е неотложен.
5000 американски бойци в Ирак са явна евентуална цел. Същото важи и за другите цели, атакувани от Иран и неговите доближени в предишното. Напрежението ще бъде по-високо в Залива. Не е учудващо, че първичната реакция беше скок на цената на петрола.
Съединени американски щати и съдружниците им ще погрижат за отбраната си. Вашингтон към този момент изпрати дребен брой подкрепления в посолството си в Багдад. Планирано е да се усили и американското военно наличие в района бързо, в случай че това е належащо.
Но е допустимо и иранският отговор да бъде в прочут смисъл несъразмерен – освен удар против удар. Техеран може да търси по-широка поддръжка от тази, която има в района – посредством многото довереници, които военачалник Сюлемайни сътвори и финансираше.
Например, може да бъде обновена обсадата на американското посолство в Багдад, което ще изправи иракското държавно управление пред сложна обстановка и ще сложи под въпрос американските войски в страната. Това може да докара до демонстрации на всички места като прикритие за други набези.
Ударът против командира на „ Ал Кудс “ беше ясна проява на американското военно разузнаване и на умения. Много хора в района няма да жалят за военачалник Касим Сюлеймани. Но това ли беше най-мъдрото решение, което можеше да вземе Тръмп?
Колко добре е квалифициран Пентагонът за неизбежните последици? И какво ни споделя офанзивата за цялостната тактика на Тръмп за района? Променила ли се по някакъв метод? Има ли нулева приемливост към иранските интервенции? Или президентът просто в профил ирански боен пълководец, който без подозрение смята за " доста неприятен човек "?
Още за рецесията САЩ-Иран ТУК
Очаква се възмездие. Поредица от дейности и репресивни ограничения могат да приближат двете страни до директна борба. Бъдещето на Вашингтон в Ирак може да бъде сложено под въпрос. А тактиката на президента Доналд Тръмп за района – в случай че има такава – ще бъде подложена на тест, какъвто не е имало в никакъв случай до момента.
Според Филип Гордън, който беше координатор за Близкия изток и Персийския залив в Белия дом при администрацията на Барак Обама, убийството е съвсем „ оповестяване на война “ против Иран.
„ Ал Кудс “ са част от иранските сили за сигурност, които дават отговор за интервенциите зад граница. В продължение на години, в Ливан, Ирак, Сирия или на други места, ген. Сюлеймани беше основен фактор за разширението на въздействието на Иран посредством планувани набези или посредством подсилване на връзките с локалните съдружници на Техеран.
За Вашингтон той беше човек, чийто ръце са изцапани с американска кръв. Но генералът беше известен и в Иран. И на процедура той водеше битката на Техеран против огромната акция за напън и наложените от Съединени американски щати наказания.
Не е изненадващо, че Сюлемайни е бил в полезрението на президента Тръмп, а за какво Съединени американски щати трябваше да го нападат тъкмо в този момент.
Техеран беше упрекнат за няколко ракетни набези против американски бази в Ирак. Цивилен чиновник на американска компания-контрактор беше погубен. Но осъществени по-рано от Иран офанзиви - против танкери в Персийския залив; свалянето на американски безпилотен летателен апарат; даже огромната офанзива против саудитско петролно оборудване - останаха без пряк отговор от страна на Съединени американски щати.
Заради ракетните офанзиви против американските бази в Ирак, Пентагонът нанесе удар на проиранските милиции, за които се счита, че стоят зад тях. Това провокира нападението против американското посолство в Багдад.
В обяснението си за решението да ликвидира Сюлеймани, Пентагонът насочи вниманието освен към минали дейности на генерала, само че също по този начин настоя, че офанзивата е била с възпиращ темперамент. В известието на Министерството на защитата на Съединени американски щати се споделя, че генералът „ интензивно създава проекти за нахлуване над американски дипломати и членове на службите в Ирак и в целия район “.
Големият въпрос е какво ще последва. Президентът Тръмп ще се надява, че с едно трагично деяние сплашил Иран и е потвърдил на своите все по-неспокойни съдружници в района като Израел и Саудитска Арабия, че американските умения за въздържане са доста мощни. Почти немислимо е обаче, че няма да има мощен ирански отговор, даже и той да не е неотложен.
5000 американски бойци в Ирак са явна евентуална цел. Същото важи и за другите цели, атакувани от Иран и неговите доближени в предишното. Напрежението ще бъде по-високо в Залива. Не е учудващо, че първичната реакция беше скок на цената на петрола.
Съединени американски щати и съдружниците им ще погрижат за отбраната си. Вашингтон към този момент изпрати дребен брой подкрепления в посолството си в Багдад. Планирано е да се усили и американското военно наличие в района бързо, в случай че това е належащо.
Но е допустимо и иранският отговор да бъде в прочут смисъл несъразмерен – освен удар против удар. Техеран може да търси по-широка поддръжка от тази, която има в района – посредством многото довереници, които военачалник Сюлемайни сътвори и финансираше.
Например, може да бъде обновена обсадата на американското посолство в Багдад, което ще изправи иракското държавно управление пред сложна обстановка и ще сложи под въпрос американските войски в страната. Това може да докара до демонстрации на всички места като прикритие за други набези.
Ударът против командира на „ Ал Кудс “ беше ясна проява на американското военно разузнаване и на умения. Много хора в района няма да жалят за военачалник Касим Сюлеймани. Но това ли беше най-мъдрото решение, което можеше да вземе Тръмп?
Колко добре е квалифициран Пентагонът за неизбежните последици? И какво ни споделя офанзивата за цялостната тактика на Тръмп за района? Променила ли се по някакъв метод? Има ли нулева приемливост към иранските интервенции? Или президентът просто в профил ирански боен пълководец, който без подозрение смята за " доста неприятен човек "?
Още за рецесията САЩ-Иран ТУК
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ