Заради едното Баскервилско куче
Убил ли е Сър Артър Конан Дойл приятеля си Бертрам Флетчър Робинсън, с цел да обере самичък лаврите за „ Баскервилското куче„?
Това съмнение обикаля общественото пространство от доста десетилетия. Аз се поинтересувах от него допълнително детаили, когато имах опцията да посетя със фамилията си няколко значими места, свързани в писателя, приятеля му и Баскервилското куче.
Да стартираме поред.
Дартмур, където се развиват всички събития от „ Баскервилското куче “ се намира незабавно до Английската Ривиера. Завива се обаче вместо към морето наляво от този светофар – надясно към Бъкфаст Аби, за което към този момент ви описах.
Блатата на Дартмур са безмилостни. През деня наподобяват на приятни зелени ливади, човек (почти) може да се заблуди, че е в Ирландия.
Дойде ли нощта обаче, нещата в Дартмур се трансформират до неразбираемост. Дълбоки, тесни долини, пресечени от голям брой потоци, които бързат към река Дарт, дала името си на региона и парка. Пълно е с табели като: „ Овце лежат по пътя “, „ Единственият път е нагоре “, „ Пресичат жаби “, „ Има вяра, продължавай! “. Трябва да се познават в детайлности местата, по които се върви и през деня, и нощем. Най-добре е това да става с лидер. На всяка крачка могат да изскочат руини на антични остарели ферми, стени на имения, покрити с мъх и вили, някои от които още обитаеми. Краката потъват без предизвестие и без предварителна индикация. Звуците нощем пък те карат да настръхнеш.
Richard Cabell , който е първообраза на Хуго Баскервил от книгата, бил локален земевладелец, за който се говорело, че е продал душата си на дявола. Хората вярвали, че той подмамва млади селянки в блатата и ги убива. Сигурно било също, че умъртвил и жена си. Изследователи намерили документи, които подсигуряват, че жена му живяла 14г. след него, само че по какъв начин се побеждава мит? Не е напълно ясно на какво се гради репутацията му, само че след гибелта му през 1677г. бил не просто заровен, а съвсем зазидан в фамилната гробница. Каменната плоча върху него е най-малко звук, а селяните събрали пари даже за решетки на дребния пантеон, с цел да не може да се измъкне при положение, че капака на каменния му саркофаг въпреки всичко поддаде. И до през днешния ден хората се опасяват от мястото. Там се събират човеци, които се занимават с черна магия, а някои се кълнат, че в случай че се обиколи гробницата седем пъти и се подаде пръст през решетката – Ричард отхапва пръста от вътрешната страна. Все още чакаме обаче някой да разгласява фотоси на отхапани от Ричард пръсти.
Семейният ни съвет реши ние да пропуснем мястото, още повече църквата към гробището е горяла доста пъти, само че съвсем изцяло изгоряла в необикновен пожар през 1992г. и сега е по-скоро скеле на предходна постройка. Има и надпис, че влизането си е на ваша отговорност. Предоставям ви да видите фотоси на мястото от други източници.
