Д-р Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, пред „Труд“: Депутатите стават все по-изобретателни в заобикалянето на закона
Убеждават ни какъв брой е значимо да се контролира за щяло и не щяло
Ако би трябвало с едно изречение да показва Втория мониторингов отчет за използването на наложителната оценка за въздействието на законодателството в България (2017–2018), като го сравня с първия подобен отчет, аз бих споделил: „ Все тая, брат! “ Това съобщи с пределна искреност пред „ Труд “ докторът по право Тони Димов, който от години насам следи производството на закони у нас и следи за тяхното качество. Над две години минаха, откогато Законът за нормативните актове задължи българския законодател да прави оценка авансово резултата от наредбите, които съчинява или поправя, а също и да се съветва с специалисти и жители за потребността от тях. Запитахме доктор Тони Димов: Защо не се оправда упованието, че това ще попречи на депутатите да създават непрекъснато законодателен брак?
– Произвеждат се закони на кг. С тия думи, господин Димов, вие обобщихте по-рано първия мониторингов отчет за оценката на въздействието на законодателството в България. Да не би и от втория отчет да излиза по този начин?
– Регулаторната промяна, въведена със Закона за нормативните актове през 2016 година, ще бъде сложна и мудна. Това стана ясно от самото й начало. И още в първия мониторингов отчет, направен от Центъра за оценка на влияние на законодателството, беше планувано, че до момента в който се покаже потребният й резултат, ще минат години. В регистрирания 2-годишен интервал, за жалост, се очерта една неприятната наклонност – народните представители стават все по-изобретателни в дейностите си по заобикаляне на закона. Бързината се утвърди като един неписан принцип и то, сякаш единственият, който в българския законодателен развой се съблюдава на 100 %. Властимащите заобикалят Закона за нормативните актове, като го „ ползват “ в кавички. Всичко е обществено – всеки проектозакон с претекстовете му и с оценката на въздействието му се разгласява в интернет – и е мъчно да се допусне, че някой ще си разреши да изготвя оценки на конвейер, с преписване, с копи-пейст. Но ето, че тъкмо това се случва. На всевъзможни законопроекти се лепва една и съща оценка, с голи изречения и изрази, празни откъм наличие. Добрите оценки на въздействието би трябвало да доведат до по-добро контролиране в смисъла, който Европейската комисия влага в това разбиране. Това е задачата. Но тя се отдалечава, тъй като формалните и подправените оценки на въздействието на законодателството са по-лоши от неналичието на каквито и да е. Чрез тях някои властимащи, повлияни от частни или групови ползи, могат да ни заблудят, че обещано законопредложение е доста нужно и незабавно. В опита си да придадат оптималната значителност на предлагани от тях планове на нормативни актове, народни представители показват като заинтригувани страни от него „ обществото като цяло “, което автоматизирано значи активиране на законовото условие за осъществяване на цялостна оценка на въздействието. След което за „ цялостна оценка на въздействието “ показват табличка от 1, 2 или 3 странички. Тия феномени, които бих нарекъл „ Конвейер “ и „ Копипейст “, са разказани в първия ни отчет. Те във втория се повтарят, само че има и нови. Като да вземем за пример явлението „ 0+1=2 “.
– Що за събитие е това?
– По целия цивилизован свят – там, където на властимащите и на жителите не им е безразлично по какъв начин ще бъдат контролирани публичните връзки – оценката на въздействието стартира постоянно и наложително с разбора на по този начин наречения нулев вид, след което преглежда най-малко два независими разнообразни от него разновидността, резултатите от които се съпоставят с тези които се чакат при нулевия. Нулевият вид значи „ Не прави нищо “, тоест – анализирай по какъв начин проблемите биха се развили без каквато и да е регулаторна интервенция. Това е положителната процедура по света. Обаче ние сме си у нас. Тук законодателите хитруват. Те преглеждат единствено два разновидността – нулевия и този на регулаторната интервенция, като нулевият го употребяват манипулативно, с цел да насочат и оправдаят избора на втория, регулативния вид. Демонстрира се какъв брой ужасно биха се развили проблемите без бърза регулаторна интервенция. По този метод, зад безконечната експедитивност, както и зад груповата безнаказаност на държавните органи, партиите или групите, предлагащи ограниченията за контролиране, се прикрива преследван от тях частен или различен интерес, който е друг от обществения… Има и друго феноменално събитие, при което броенето стартира по този начин: „ 1, 0, 2 “ вместо „ 0, 1, 2 „.
– Това пък какво е?
– В други страни като България, където законодателството е достигнало галактически размери, постоянно преди всичко се прави оценка упоменатия нулев „ Не прави нищо “. Той се преглежда като първи тъй като се употребява като преграда пред бурното контролиране, като метод за пробутване на правилото „ Регулирай единствено в краен случай! “. В България обаче има случаи, в които разновидността „ Не прави нищо “ се прави оценка на второ и последващо място. Това се прави с цел да се укрепи значимостта и позицията на регулаторния вид, да се реализира резултатът на първото усещане – какъв брой е значимо да регулираме…
– Закони се вършат и се поправят за щяло и не щяло, това ли казвате? Аз бих добавила дори, че законодателството следва телевизионните репортажи. Прегазили две деца на пешеходна пътека – поставят в закона по-тежки санкции за превишената скорост. Шофьорът палач се споразумял с прокуратурата – поставят възбрана за съглашения при такива убийства, след това я махат…Нали публичните съвещания щяха да спрат това?
– Обществените съвещания от време на време се организират официално или въобще не се вършат. Лошата процедура на случайно редуциране на техния 30-дневен период продължава. С безумни причини. Чуйте това: „ Съкратеният период за публичен достъп съставлява извънреден случай и заради обстоятелството, че срокът за транспониране на директивата е до 1 юли 2018 година “ Край на цитата. А ето ви и различен откъс: „ Решението за установяване на по-кратък период за публично разискване на плана е взет поради незабавната нужда от транспонирането със законопроекта на наредбите на актове на Европейския съюз, като срокът на Република България за транспонирането е 25 декември 2018 година “ Разбирате ли? Държавните органи не са си свършили работата по транспониране на правото на Европейски Съюз в точния момент и го вършат в последния миг, само че негативите от това придвижват върху обществото, като голословно редуцират периода за консултиране с хората!… За мен и сътрудниците ми от Центъра за оценка и влияние на законодателството беше огромна изненада изначалният отвод на Народното събрание да съблюдава условието за осъществяване на публични съвещания по законопроектите в период от 1 месец. Това за нас и през днешния ден е неясно, необяснимо. То е най-големият парадокс в актуалния ни законодателен развой. Властимащите да нямат нужда да потвърждават на своите гласоподаватели, че правят законодателна активност в полза на цялото общество. Най-народният орган, посредством който се реализира представителството на суверена, да не желае да се допитва до гласоподавателите си при вземането на най-важните решения! Да избира да се лишава от публичните съвещания, които са призвани да предадат на неговите актове неприкритост, легитимност, гласност. Защо! Обществените съвещания са механизмът, който създава най-дефицитната стока през днешния ден у нас – доверието на хората във властта.
– Да, тази стока е дефицитна, в случай че съдим по ниския рейтинг на Народното събрание и другите институции. Но нали виждате, че депутатите и другите властимащи, и без нея си поминуват?
– Законодателство на правилото „ И започвам да бегам, бате “…! Може жестоко да ви прозвучи, само че това следим. Бързината в нормотворчеството продължава да е най-спазваният принцип от народните представители. Получавайки своята партийна поръчка за бързо отрегулиране на дадени връзки, някои народни представители стартират такова препускане, че са подготвени за 3 или 5 дни да я трансфорат в законодателство. И то с цената на поредност процедурни нарушавания. Така реализират безогледно, постоянно несъответстващо правно контролиране, квалифицирано за идващ ремонт и обречено на неприятно използване. Ако забелязвате, производството на закони е толкоз несметно и нетрайно, че и самите му производители не го познават. Случва се депутатите да схванат какво предписание са основали чак, когато се наложи да го трансформират.
– Всеки новоприет закон се поправя най-малко един път в границите на 6 месеца – или преди да бъде гласуван, или по-късно. То се вижда, тъй че вашите заключения не са изненадващи.
– Тези заключения не са плод на някакви „ субективни експертни находки “ или разбори на „ експерти “, както някой би споделил. Те могат да бъдат извлечени и от последното проучване за законодателната активност на 44-то Народно заседание, направено от неговия вътрешен орган Националния център за парламентарни проучвания (бившия НЦИОМ) и оповестено към 2 седмици след нашия отчет. То обгръща законопроектите, импортирани през петте парламентарни сесии от април 2017 до декември 2018 година В него четем, да вземем за пример, че при настояща наложителна оценка на въздействието, която нагледно казано „ включва “ законодателния развой, към данните, доказателствата и научната експертиза, при 91% от всички законопроекти липсва аргументиране на законодателната намеса посредством позоваване на проучвания и научна експертиза. Знаете ли какво значи това?
– Какво?
– Означава, че над 2 години, откакто беше въведен механизмът за оценка на въздействието на законодателството, нашите властимащи не престават, нагледно казано, да „ слагат диагнози “ и „ да лекуват проблемите в обществото “ без да потвърждават, че такива въобще съществуват като не вършат проучвания и не се допитват до специалистите преди този момент! Националния център за парламентарни проучвания преглежда и други значими въпроси, които имат прекомерно неприятни отговори. Предвидени ли са в парламентарната активност условия за от време на време отчитане на изразходваните средства по отношение на постигнатите резултати от законодателните интервенции? Не са планувани в 96,6% от случаите! Защо? Просто, тъй като тези разноски ги заплаща обществото. А планувани ли са условия за от време на време издание на резултатите от законодателните промени? Не са – в 95,8% от случаите! Това приказва за конюнктурност и непредвидливост на регулирането и за безхаберие по отношение на дълготрайните резултати от него.
– В предходно изявление за „ Труд “ вие употребихте термина „ нормативна инфлация “. Кога ще бъде овладяна тя, в случай че все по този начин постоянно се трансформират разпоредбите?
– Казвал съм ви и преди, че нормативната инфлация е сходна с икономическата, единствено че се свързва не с печатането на обезценени пари, а с производството на нелегитимни ограничения по контролиране. Приемат се за малко време голямо количество нормативни актове, на кг. При това и самият законодател не може да се ориентира какво е приел и какво би трябвало да се съблюдава. А до момента в който го разбере, то се трансформира. Нормативната инфлация води до парцелирано, припокриващо се и неразбираемо законодателство, което провокира загуба на доверие в системата, която го създава. Създава се обаян кръг: несметно законодателство – юридически нихилизъм – неспазване на законите – неефективно правоприлагане. Искам да ви обърна внимание и върху още нещо – че за първите четири сесии на 44-ия парламент 67% от всички законопроекти се внасят от народни представители, а 33% от Министерския съвет.
– И какво от това?
– Съотношението е 2:1 в интерес на народните представители. Това е противоположно на трендовете в актуалните европейски демократични страни с парламентарно ръководство, където това съответствие е тъкмо противоположното – изпълнителната власт внася множеството законопроекти. Това събитие у нас е нещо като каране в насрещното по автомагистралата. Народното събрание се употребява като бързата писта, по която елементарно и безпроблемно могат да бъдат прокарвани всевъзможни законови промени. И по която експедитивно, а постоянно и прикрито, и изненадващо ние жителите можем да бъдем „ пускани по пързалката “.
– А какво ще кажете за измененията в Закона за отбрана на персоналните данни? С тях депутатите узакониха едни инспекции на медиите, които са непредвидими, май. Дали и с тях не ни пускат по пързалката?
– Питате за българският вид на Общия правилник за отбрана на персоналните данни, прочут като GDPR? Той вкарва по-стриктни критерии – 10 на брой – при преценката до каква степен публицистите имат право да обработват и изнасят персонални данни по този начин, че да не се нарушава салдото сред отбраната на персоналните данни и свободата на словото. Комисията за отбрана на персоналните данни ще прави инспекции в това отношение. Един от деликатните моменти в закона е при тия инспекции да не се стига до откриване на източника на информация, който публицистите по право и по обвързване си пазят в загадка – не е ясно по какъв начин тъкмо това условие ще се съблюдава.
Има и различен тъничък миг. Една от задачите на въпросната законова смяна е да се уточни терминологията по отношение на персоналните данни и националното законодателство да се приведе в сходство с правото на Европейски Съюз. Добре, само че в това време с този закон се вкарват нови, неизяснени и обтекаеми понятия, като да вземем за пример това – „ информация за хора, които заради естеството на своята активност имат по-занижена отбрана на персоналната си цялост или чиито дейности имат въздействие върху обществото ”. Лошото е, че тези неразбираеми формулировки стават насочни точки при търсенето на отговори на основния въпрос за салдото сред отбраната на персоналните данни и публикуването им в публичен интерес. И аз мощно се надявам да не се стигне до резултата на „ позлатяването “ на правото на Европейски Съюз.
– К акъв е този резултат?
– Той е постоянно срещан в страни членки като България – по-късно включили се, без дългогодишни демократични обичаи. Първоначално те се престаряват в напъните си да угодят на Съюза, като одобряват национални разпореждания, които отиват надалеч оттатък това, което се изисква от тях. Резултатът е свръхрегулиране и ограничение на права. При него условията на Европейски Съюз вгорчават живота на жителите, вместо да го създадат по-лесен. Ефектът на „ позлатяването “ на правото на Европейски Съюз би могъл да бъде и още по-лош. На един идващ стадий, когато страните към този момент не са толкоз новоприсъединили се, националните парламенти и държавни управления, употребяват престижа на европейските институции за „ свои цели “ по този начин, че обръщат правото на Европейски Съюз против своите жители.
В Румъния да вземем за пример ръководещите са „ интегрирали ” правото на Европейски Съюз в националната правна система по този начин, че да го употребяват за лични цели, нямащи нищо общо с тези, които Съюзът преследва. Имайте поради, че това съставлява нарушаване на правото на Европейски Съюз. Нещо такова може да се получи в България с смяната на Закона за отбрана на персоналните данни, при която европейският правилник е дописан и се появяват подозрения за цензура. Аз не мога да кажа в този момент дали тези подозрения ще се окажат основателни. Предстои да забележим по какъв начин въпросното ново законодателство ще бъде прилагано на процедура.
Нашият посетител
Тони Димов е роден в Ловеч. Завършил ловешката британска гимназия и юридическия факултет на СУ „ Кл. Охридски “ (1998). Адвокат с близо 20-годишен опит. Доктор по право (2014) в Института за страната и правото при Българска академия на науките. Председател на Центъра за оценка на влияние на законодателството от основаването му през 2011 г.
Ако би трябвало с едно изречение да показва Втория мониторингов отчет за използването на наложителната оценка за въздействието на законодателството в България (2017–2018), като го сравня с първия подобен отчет, аз бих споделил: „ Все тая, брат! “ Това съобщи с пределна искреност пред „ Труд “ докторът по право Тони Димов, който от години насам следи производството на закони у нас и следи за тяхното качество. Над две години минаха, откогато Законът за нормативните актове задължи българския законодател да прави оценка авансово резултата от наредбите, които съчинява или поправя, а също и да се съветва с специалисти и жители за потребността от тях. Запитахме доктор Тони Димов: Защо не се оправда упованието, че това ще попречи на депутатите да създават непрекъснато законодателен брак?
– Произвеждат се закони на кг. С тия думи, господин Димов, вие обобщихте по-рано първия мониторингов отчет за оценката на въздействието на законодателството в България. Да не би и от втория отчет да излиза по този начин?
– Регулаторната промяна, въведена със Закона за нормативните актове през 2016 година, ще бъде сложна и мудна. Това стана ясно от самото й начало. И още в първия мониторингов отчет, направен от Центъра за оценка на влияние на законодателството, беше планувано, че до момента в който се покаже потребният й резултат, ще минат години. В регистрирания 2-годишен интервал, за жалост, се очерта една неприятната наклонност – народните представители стават все по-изобретателни в дейностите си по заобикаляне на закона. Бързината се утвърди като един неписан принцип и то, сякаш единственият, който в българския законодателен развой се съблюдава на 100 %. Властимащите заобикалят Закона за нормативните актове, като го „ ползват “ в кавички. Всичко е обществено – всеки проектозакон с претекстовете му и с оценката на въздействието му се разгласява в интернет – и е мъчно да се допусне, че някой ще си разреши да изготвя оценки на конвейер, с преписване, с копи-пейст. Но ето, че тъкмо това се случва. На всевъзможни законопроекти се лепва една и съща оценка, с голи изречения и изрази, празни откъм наличие. Добрите оценки на въздействието би трябвало да доведат до по-добро контролиране в смисъла, който Европейската комисия влага в това разбиране. Това е задачата. Но тя се отдалечава, тъй като формалните и подправените оценки на въздействието на законодателството са по-лоши от неналичието на каквито и да е. Чрез тях някои властимащи, повлияни от частни или групови ползи, могат да ни заблудят, че обещано законопредложение е доста нужно и незабавно. В опита си да придадат оптималната значителност на предлагани от тях планове на нормативни актове, народни представители показват като заинтригувани страни от него „ обществото като цяло “, което автоматизирано значи активиране на законовото условие за осъществяване на цялостна оценка на въздействието. След което за „ цялостна оценка на въздействието “ показват табличка от 1, 2 или 3 странички. Тия феномени, които бих нарекъл „ Конвейер “ и „ Копипейст “, са разказани в първия ни отчет. Те във втория се повтарят, само че има и нови. Като да вземем за пример явлението „ 0+1=2 “.
– Що за събитие е това?
– По целия цивилизован свят – там, където на властимащите и на жителите не им е безразлично по какъв начин ще бъдат контролирани публичните връзки – оценката на въздействието стартира постоянно и наложително с разбора на по този начин наречения нулев вид, след което преглежда най-малко два независими разнообразни от него разновидността, резултатите от които се съпоставят с тези които се чакат при нулевия. Нулевият вид значи „ Не прави нищо “, тоест – анализирай по какъв начин проблемите биха се развили без каквато и да е регулаторна интервенция. Това е положителната процедура по света. Обаче ние сме си у нас. Тук законодателите хитруват. Те преглеждат единствено два разновидността – нулевия и този на регулаторната интервенция, като нулевият го употребяват манипулативно, с цел да насочат и оправдаят избора на втория, регулативния вид. Демонстрира се какъв брой ужасно биха се развили проблемите без бърза регулаторна интервенция. По този метод, зад безконечната експедитивност, както и зад груповата безнаказаност на държавните органи, партиите или групите, предлагащи ограниченията за контролиране, се прикрива преследван от тях частен или различен интерес, който е друг от обществения… Има и друго феноменално събитие, при което броенето стартира по този начин: „ 1, 0, 2 “ вместо „ 0, 1, 2 „.
– Това пък какво е?
– В други страни като България, където законодателството е достигнало галактически размери, постоянно преди всичко се прави оценка упоменатия нулев „ Не прави нищо “. Той се преглежда като първи тъй като се употребява като преграда пред бурното контролиране, като метод за пробутване на правилото „ Регулирай единствено в краен случай! “. В България обаче има случаи, в които разновидността „ Не прави нищо “ се прави оценка на второ и последващо място. Това се прави с цел да се укрепи значимостта и позицията на регулаторния вид, да се реализира резултатът на първото усещане – какъв брой е значимо да регулираме…
– Закони се вършат и се поправят за щяло и не щяло, това ли казвате? Аз бих добавила дори, че законодателството следва телевизионните репортажи. Прегазили две деца на пешеходна пътека – поставят в закона по-тежки санкции за превишената скорост. Шофьорът палач се споразумял с прокуратурата – поставят възбрана за съглашения при такива убийства, след това я махат…Нали публичните съвещания щяха да спрат това?
– Обществените съвещания от време на време се организират официално или въобще не се вършат. Лошата процедура на случайно редуциране на техния 30-дневен период продължава. С безумни причини. Чуйте това: „ Съкратеният период за публичен достъп съставлява извънреден случай и заради обстоятелството, че срокът за транспониране на директивата е до 1 юли 2018 година “ Край на цитата. А ето ви и различен откъс: „ Решението за установяване на по-кратък период за публично разискване на плана е взет поради незабавната нужда от транспонирането със законопроекта на наредбите на актове на Европейския съюз, като срокът на Република България за транспонирането е 25 декември 2018 година “ Разбирате ли? Държавните органи не са си свършили работата по транспониране на правото на Европейски Съюз в точния момент и го вършат в последния миг, само че негативите от това придвижват върху обществото, като голословно редуцират периода за консултиране с хората!… За мен и сътрудниците ми от Центъра за оценка и влияние на законодателството беше огромна изненада изначалният отвод на Народното събрание да съблюдава условието за осъществяване на публични съвещания по законопроектите в период от 1 месец. Това за нас и през днешния ден е неясно, необяснимо. То е най-големият парадокс в актуалния ни законодателен развой. Властимащите да нямат нужда да потвърждават на своите гласоподаватели, че правят законодателна активност в полза на цялото общество. Най-народният орган, посредством който се реализира представителството на суверена, да не желае да се допитва до гласоподавателите си при вземането на най-важните решения! Да избира да се лишава от публичните съвещания, които са призвани да предадат на неговите актове неприкритост, легитимност, гласност. Защо! Обществените съвещания са механизмът, който създава най-дефицитната стока през днешния ден у нас – доверието на хората във властта.
– Да, тази стока е дефицитна, в случай че съдим по ниския рейтинг на Народното събрание и другите институции. Но нали виждате, че депутатите и другите властимащи, и без нея си поминуват?
– Законодателство на правилото „ И започвам да бегам, бате “…! Може жестоко да ви прозвучи, само че това следим. Бързината в нормотворчеството продължава да е най-спазваният принцип от народните представители. Получавайки своята партийна поръчка за бързо отрегулиране на дадени връзки, някои народни представители стартират такова препускане, че са подготвени за 3 или 5 дни да я трансфорат в законодателство. И то с цената на поредност процедурни нарушавания. Така реализират безогледно, постоянно несъответстващо правно контролиране, квалифицирано за идващ ремонт и обречено на неприятно използване. Ако забелязвате, производството на закони е толкоз несметно и нетрайно, че и самите му производители не го познават. Случва се депутатите да схванат какво предписание са основали чак, когато се наложи да го трансформират.
– Всеки новоприет закон се поправя най-малко един път в границите на 6 месеца – или преди да бъде гласуван, или по-късно. То се вижда, тъй че вашите заключения не са изненадващи.
– Тези заключения не са плод на някакви „ субективни експертни находки “ или разбори на „ експерти “, както някой би споделил. Те могат да бъдат извлечени и от последното проучване за законодателната активност на 44-то Народно заседание, направено от неговия вътрешен орган Националния център за парламентарни проучвания (бившия НЦИОМ) и оповестено към 2 седмици след нашия отчет. То обгръща законопроектите, импортирани през петте парламентарни сесии от април 2017 до декември 2018 година В него четем, да вземем за пример, че при настояща наложителна оценка на въздействието, която нагледно казано „ включва “ законодателния развой, към данните, доказателствата и научната експертиза, при 91% от всички законопроекти липсва аргументиране на законодателната намеса посредством позоваване на проучвания и научна експертиза. Знаете ли какво значи това?
– Какво?
– Означава, че над 2 години, откакто беше въведен механизмът за оценка на въздействието на законодателството, нашите властимащи не престават, нагледно казано, да „ слагат диагнози “ и „ да лекуват проблемите в обществото “ без да потвърждават, че такива въобще съществуват като не вършат проучвания и не се допитват до специалистите преди този момент! Националния център за парламентарни проучвания преглежда и други значими въпроси, които имат прекомерно неприятни отговори. Предвидени ли са в парламентарната активност условия за от време на време отчитане на изразходваните средства по отношение на постигнатите резултати от законодателните интервенции? Не са планувани в 96,6% от случаите! Защо? Просто, тъй като тези разноски ги заплаща обществото. А планувани ли са условия за от време на време издание на резултатите от законодателните промени? Не са – в 95,8% от случаите! Това приказва за конюнктурност и непредвидливост на регулирането и за безхаберие по отношение на дълготрайните резултати от него.
– В предходно изявление за „ Труд “ вие употребихте термина „ нормативна инфлация “. Кога ще бъде овладяна тя, в случай че все по този начин постоянно се трансформират разпоредбите?
– Казвал съм ви и преди, че нормативната инфлация е сходна с икономическата, единствено че се свързва не с печатането на обезценени пари, а с производството на нелегитимни ограничения по контролиране. Приемат се за малко време голямо количество нормативни актове, на кг. При това и самият законодател не може да се ориентира какво е приел и какво би трябвало да се съблюдава. А до момента в който го разбере, то се трансформира. Нормативната инфлация води до парцелирано, припокриващо се и неразбираемо законодателство, което провокира загуба на доверие в системата, която го създава. Създава се обаян кръг: несметно законодателство – юридически нихилизъм – неспазване на законите – неефективно правоприлагане. Искам да ви обърна внимание и върху още нещо – че за първите четири сесии на 44-ия парламент 67% от всички законопроекти се внасят от народни представители, а 33% от Министерския съвет.
– И какво от това?
– Съотношението е 2:1 в интерес на народните представители. Това е противоположно на трендовете в актуалните европейски демократични страни с парламентарно ръководство, където това съответствие е тъкмо противоположното – изпълнителната власт внася множеството законопроекти. Това събитие у нас е нещо като каране в насрещното по автомагистралата. Народното събрание се употребява като бързата писта, по която елементарно и безпроблемно могат да бъдат прокарвани всевъзможни законови промени. И по която експедитивно, а постоянно и прикрито, и изненадващо ние жителите можем да бъдем „ пускани по пързалката “.
– А какво ще кажете за измененията в Закона за отбрана на персоналните данни? С тях депутатите узакониха едни инспекции на медиите, които са непредвидими, май. Дали и с тях не ни пускат по пързалката?
– Питате за българският вид на Общия правилник за отбрана на персоналните данни, прочут като GDPR? Той вкарва по-стриктни критерии – 10 на брой – при преценката до каква степен публицистите имат право да обработват и изнасят персонални данни по този начин, че да не се нарушава салдото сред отбраната на персоналните данни и свободата на словото. Комисията за отбрана на персоналните данни ще прави инспекции в това отношение. Един от деликатните моменти в закона е при тия инспекции да не се стига до откриване на източника на информация, който публицистите по право и по обвързване си пазят в загадка – не е ясно по какъв начин тъкмо това условие ще се съблюдава.
Има и различен тъничък миг. Една от задачите на въпросната законова смяна е да се уточни терминологията по отношение на персоналните данни и националното законодателство да се приведе в сходство с правото на Европейски Съюз. Добре, само че в това време с този закон се вкарват нови, неизяснени и обтекаеми понятия, като да вземем за пример това – „ информация за хора, които заради естеството на своята активност имат по-занижена отбрана на персоналната си цялост или чиито дейности имат въздействие върху обществото ”. Лошото е, че тези неразбираеми формулировки стават насочни точки при търсенето на отговори на основния въпрос за салдото сред отбраната на персоналните данни и публикуването им в публичен интерес. И аз мощно се надявам да не се стигне до резултата на „ позлатяването “ на правото на Европейски Съюз.
– К акъв е този резултат?
– Той е постоянно срещан в страни членки като България – по-късно включили се, без дългогодишни демократични обичаи. Първоначално те се престаряват в напъните си да угодят на Съюза, като одобряват национални разпореждания, които отиват надалеч оттатък това, което се изисква от тях. Резултатът е свръхрегулиране и ограничение на права. При него условията на Европейски Съюз вгорчават живота на жителите, вместо да го създадат по-лесен. Ефектът на „ позлатяването “ на правото на Европейски Съюз би могъл да бъде и още по-лош. На един идващ стадий, когато страните към този момент не са толкоз новоприсъединили се, националните парламенти и държавни управления, употребяват престижа на европейските институции за „ свои цели “ по този начин, че обръщат правото на Европейски Съюз против своите жители.
В Румъния да вземем за пример ръководещите са „ интегрирали ” правото на Европейски Съюз в националната правна система по този начин, че да го употребяват за лични цели, нямащи нищо общо с тези, които Съюзът преследва. Имайте поради, че това съставлява нарушаване на правото на Европейски Съюз. Нещо такова може да се получи в България с смяната на Закона за отбрана на персоналните данни, при която европейският правилник е дописан и се появяват подозрения за цензура. Аз не мога да кажа в този момент дали тези подозрения ще се окажат основателни. Предстои да забележим по какъв начин въпросното ново законодателство ще бъде прилагано на процедура.
Нашият посетител
Тони Димов е роден в Ловеч. Завършил ловешката британска гимназия и юридическия факултет на СУ „ Кл. Охридски “ (1998). Адвокат с близо 20-годишен опит. Доктор по право (2014) в Института за страната и правото при Българска академия на науките. Председател на Центъра за оценка на влияние на законодателството от основаването му през 2011 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ