Вотът в Тайван е сигнал за нарастващ разрив с Китай
Убедителното преизбиране на водача на Тайван акцентира, че популацията на острова е почнало да се отъждествява с еднаквост, друга от Китай - смяна, която комунистическите водачи в Пекин отхвърлят да одобряват.
Това е несъгласие, което ще държи острова с 23 милиона поданици в непрекъснат спор с доста по-големия комшия в обозримо бъдеще и ще сложи под възходящо напрежение правилото " една страна ", който прогласява, че Тайван и Китай са част от една страна.
Президентката Цай Ингвен завоюва безапелационно втори четиригодишен мандат с 57 % от гласовете, а нейният конкурент Хан Куоюй - 39 %. Резултатът изрично отхвърли прокитайските възгледи на неговата Националистическа партия (Гоминдан), която мъчно се приспособява към възникването и развиването на тайванската еднаквост.
Въпросът за идващите четири години ще бъде дали държавните управления от двете страни на 160-километровия Тайвански пролив ще запазят курса, или ще ескалират своята " борба на волята ". Китай може да ускори акцията си за дипломатическа и икономическа изолираност на Тайван, въпреки че може и да премисли този метод, откакто напъните да направи това през първия мандат на Цай като че ли единствено усилиха вътрешната поддръжка за нея.
Голямата й победа би могла да насърчи някои от нейната Демократическа прогресивна партия да потърсят способи да подбутнат Тайван към официална самостоятелност от Китай, каквато е формалната цел на партията. Но дори алегорични стъпки ще разгневят Пекин и може да провокират ответни ограничения, а самата Цай не е дала признаци, че поема по този път.
Съвременен Тайван е резултат от гражданската война сред националистите на Чан Кайши и комунистите на Мао Цзедун за контрола над Китай след Втората международна война. През 1949 година комунистите побеждават и Чан се отдръпва на острова, където основава конкурентно държавно управление и ръководи с стоманен пестник, като таи очаквания, че ще си върне цялата страна от комунистите.
Това към този момент не е реалистична цел и с всяко минало десетилетие фантазията на Чан се заменя от възходящо чувство, изключително измежду по-младите генерации, че Тайван не е част от Китай. Те възприемат своята татковина като обособена общественост със свои демократични идеали и не желаят да бъдат подчинени на Китай и неговата ръководеща комунистическа партия. Продължителните и от време на време прерастващи в принуждение продемократични митинги в Хонконг ускориха това въодушевление.
В началото на 2019 година китайският водач Си Цзинпин предложи договаряния с Тайван за присъединението му към Китай на правилото " една страна, две системи ", сходен на този, по който се ръководи Хонконг - някогашната английска колония, върната на Китай през 1997 година Мнозинството тайванци се опълчват на тази концепция, а Цай извлече политически дивиденти от хонконгските митинги, като съобщи, че те илюстрират за какво правилото " една страна, две системи " не работи.
До огромна степен Тайван действа като самостоятелна страна със свои закони, въоръжени сили и външен министър, макар че механически дружно с континентален Китай принадлежи към една страна с конкурентни държавни управления - на Китайската национална република в Пекин и на Република Китай в Тайпе, тайванската столица.
Цай обаче отхвърляше да утвърди политиката на " обединен Китай " и се постара да построи неофициални връзки със Съединените щати, които не признават Тайван, само че са неговият основен оръжеен снабдител, с цел да се отбранява против Китай. Сигналите за поддръжка от администрацията на Тръмп сътвориха у гласоподавателите доверие в метода на Цай да се опълчва на заканите на Китай.
В изказване, публикувано скоро след излизането на изборните резултати, държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо поздрави Цай и похвали " нейната ангажираност да поддържа стабилността от двете страни на Тайванския пролив пред лицето на безсърдечен напън ".
Лин Фейфан, заместник-генерален секретар на Демократичната прогресивна партия, предишния месец даде обещание, че през втория мандат на Цай ще стартира полемика за конституционна смяна. Тя може да обгръща смяна на флага или на дефиницията за територията на Република Тайван, с цел да включва единствено Тайван, вместо и острова, и континентален Китай, макар че понастоящем партията не се застъпва за такива промени.
Китай обаче заплаши да използва при нужда военна мощ против всевъзможни " разколнически " ходове към самостоятелност. Официалната организация Синхуа предизвести в коментар за решението, че Китай разполага с цялостен набор от политически принадлежности, с цел да възпре дейностите за самостоятелност на Тайван и да облагодетелства тайванските сънародници.
В унисон с публичното мнение Цай концентрира акцията си върху запазването на демокрацията в Тайван вместо върху вероятно фундаментална смяна в политическия статут на острова. Този метод удовлетворява Дун Юйхсин, 23-годишен чиновник в благотворителна организация.
" Макар че можем твърдо да заявим, че Тайван е Тайван, а Китай е Китай, ние, несъмнено, не желаеме война или нещо по-лошо от настоящето състояние ", сподели той и прибавя: " Надявам се, че Цай Ингвен ще се концентрира върху автономията и ще удостовери днешното статукво ". Подобно на доста тайванци той харесва нещата, каквито са, и не желае никой " да клати лодката " в връзките с Китай. /БТА
Това е несъгласие, което ще държи острова с 23 милиона поданици в непрекъснат спор с доста по-големия комшия в обозримо бъдеще и ще сложи под възходящо напрежение правилото " една страна ", който прогласява, че Тайван и Китай са част от една страна.
Президентката Цай Ингвен завоюва безапелационно втори четиригодишен мандат с 57 % от гласовете, а нейният конкурент Хан Куоюй - 39 %. Резултатът изрично отхвърли прокитайските възгледи на неговата Националистическа партия (Гоминдан), която мъчно се приспособява към възникването и развиването на тайванската еднаквост.
Въпросът за идващите четири години ще бъде дали държавните управления от двете страни на 160-километровия Тайвански пролив ще запазят курса, или ще ескалират своята " борба на волята ". Китай може да ускори акцията си за дипломатическа и икономическа изолираност на Тайван, въпреки че може и да премисли този метод, откакто напъните да направи това през първия мандат на Цай като че ли единствено усилиха вътрешната поддръжка за нея.
Голямата й победа би могла да насърчи някои от нейната Демократическа прогресивна партия да потърсят способи да подбутнат Тайван към официална самостоятелност от Китай, каквато е формалната цел на партията. Но дори алегорични стъпки ще разгневят Пекин и може да провокират ответни ограничения, а самата Цай не е дала признаци, че поема по този път.
Съвременен Тайван е резултат от гражданската война сред националистите на Чан Кайши и комунистите на Мао Цзедун за контрола над Китай след Втората международна война. През 1949 година комунистите побеждават и Чан се отдръпва на острова, където основава конкурентно държавно управление и ръководи с стоманен пестник, като таи очаквания, че ще си върне цялата страна от комунистите.
Това към този момент не е реалистична цел и с всяко минало десетилетие фантазията на Чан се заменя от възходящо чувство, изключително измежду по-младите генерации, че Тайван не е част от Китай. Те възприемат своята татковина като обособена общественост със свои демократични идеали и не желаят да бъдат подчинени на Китай и неговата ръководеща комунистическа партия. Продължителните и от време на време прерастващи в принуждение продемократични митинги в Хонконг ускориха това въодушевление.
В началото на 2019 година китайският водач Си Цзинпин предложи договаряния с Тайван за присъединението му към Китай на правилото " една страна, две системи ", сходен на този, по който се ръководи Хонконг - някогашната английска колония, върната на Китай през 1997 година Мнозинството тайванци се опълчват на тази концепция, а Цай извлече политически дивиденти от хонконгските митинги, като съобщи, че те илюстрират за какво правилото " една страна, две системи " не работи.
До огромна степен Тайван действа като самостоятелна страна със свои закони, въоръжени сили и външен министър, макар че механически дружно с континентален Китай принадлежи към една страна с конкурентни държавни управления - на Китайската национална република в Пекин и на Република Китай в Тайпе, тайванската столица.
Цай обаче отхвърляше да утвърди политиката на " обединен Китай " и се постара да построи неофициални връзки със Съединените щати, които не признават Тайван, само че са неговият основен оръжеен снабдител, с цел да се отбранява против Китай. Сигналите за поддръжка от администрацията на Тръмп сътвориха у гласоподавателите доверие в метода на Цай да се опълчва на заканите на Китай.
В изказване, публикувано скоро след излизането на изборните резултати, държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо поздрави Цай и похвали " нейната ангажираност да поддържа стабилността от двете страни на Тайванския пролив пред лицето на безсърдечен напън ".
Лин Фейфан, заместник-генерален секретар на Демократичната прогресивна партия, предишния месец даде обещание, че през втория мандат на Цай ще стартира полемика за конституционна смяна. Тя може да обгръща смяна на флага или на дефиницията за територията на Република Тайван, с цел да включва единствено Тайван, вместо и острова, и континентален Китай, макар че понастоящем партията не се застъпва за такива промени.
Китай обаче заплаши да използва при нужда военна мощ против всевъзможни " разколнически " ходове към самостоятелност. Официалната организация Синхуа предизвести в коментар за решението, че Китай разполага с цялостен набор от политически принадлежности, с цел да възпре дейностите за самостоятелност на Тайван и да облагодетелства тайванските сънародници.
В унисон с публичното мнение Цай концентрира акцията си върху запазването на демокрацията в Тайван вместо върху вероятно фундаментална смяна в политическия статут на острова. Този метод удовлетворява Дун Юйхсин, 23-годишен чиновник в благотворителна организация.
" Макар че можем твърдо да заявим, че Тайван е Тайван, а Китай е Китай, ние, несъмнено, не желаеме война или нещо по-лошо от настоящето състояние ", сподели той и прибавя: " Надявам се, че Цай Ингвен ще се концентрира върху автономията и ще удостовери днешното статукво ". Подобно на доста тайванци той харесва нещата, каквито са, и не желае никой " да клати лодката " в връзките с Китай. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ