Умира Уангари Маатаи, кенийска еколожка, носителка на Нобелова награда за мир
Уангари Маатаи е родена в село Ихите в централния планински район на Кения. Семейството ѝ е от най-многобройната етническа група в Кения, Кикую. Около 1943 година фамилията на Маатаи се преселва във плантация край Накуру, а по-късно, през 1947 година се завръща в Ихите с майка си, с цел да продължи образованието си в католически учебни заведения в Ниери и Лимуру.
С края на източноафриканския колониален интервал се дават благоприятни условия за образование на изявени кенийски възпитаници в западноевропейски и американски университети. Маатари е всред 300 гимназисти, които са определени да учат в Съединени американски щати през 1960 година
Тя получава стипендия за колежа Маунт Сейнт Сколастика (понастоящем Бенедиктински колеж), в Аткинсон, Канзас, където през 1964 година приключва бакалавърска степен по биология, с втора компетентност химия и немски език. Продължава образованието си в Университета в Питсбърг, където за първи път се среща с локални еколози, които се пробват да спрат замърсяването на въздуха. През 1966 година пази магистърска степен по биологични науки и след къс престой в Кения, отпътува за Германия, където постъпва като докторант в университетите в Гийсен и Мюнхен.
През 1969 година тя се завръща в Найроби и преподава в Университетския лицей в Найроби. През май същата година се омъжва за Мванги Матаи, който сходно на нея е приключил образованието си в Съединени американски щати. През 1971 година тя става първата източноафриканска жена с докторска степен по ветеринарна анатомия от Университета в Найроби. Междувременно се раждат и двете ѝ деца – Ваверу Маатаи и Ванджира Маатаи.
1972 – 1977: в политиката
Маатаи продължава да преподава в Найроби, където става доцент по ветеринарна анатомия през 1975 година в катедрата по Ветеринарна анатомия през 1977 година Тя е първата жена в Найроби, която е постигнала сходно научно самопризнание. През този интервал тя води акции за равни права на дамите в университетите, трансформира Университетското сдружение на университетските чиновници в съюз. Местните съдилища в началото отхвърлят да признаят настояванията ѝ за равнопоставеност при даването на благоприятни условия на дамите. В допълнение към работата ѝ в Университета в Найроби, Матаи се свързва с цивилен организации при започване на 70-те години, като Червения кръст, Кенийската асоциация на университетските дами, Центърът за екологични връзки, Националният съвет на дамите в Кения. Чрез работата си в тези доброволчески организации Маатаи се убеждава, че повода за проблемите на Кения е замърсяването и унищожаването на околната среда.
Последвалото избиране на брачна половинка на Маатаи за народен представител през 1974 година и неговото заричане да позволи казуса с безработицата, спомагат на Маатаи да обвърже екологичната си активност с намирането на претовареност на локалното население. Това води до основаването на Енвирокеър ООД, бизнес организация за развъждане на млади дръвчета и държавно лесничейство в горските масиви Какура. Този пръв опит е несполучлив, само че Маатаи показва концепцията пред Националния съвет на дамите в Кения през 1977 година и предлага да се продължи активността на залесяване. На 5 юни 1977 година отбелязвайки Световния ден на околната среда, НСЖК взе участие в марш от Международния конферентен център в Кения в центъра на Найроби до парка Камкунджи в предградията на града, където засаждат седем дръвчета в чест на исторически водачи на общността. Това е първият „ Зелен пояс “, прочут на първо време като „ Спасете земята Харамбее “, който по-късно се трансформира в Движението на зеления пояс. Маатаи предизвиква дамите в Кения да засаждат млади дръвчета на територията на цялата страна, като търсят в околните гори семена от локални типове. Тя подтиква финансово и засаждането на дръвчета в други райони.
Движение на зеления пояс
Маатаи стартира взаимна работа с Вилхелм Елсруд, изпълнителен шеф на Норвежкото лесовъдно общество. Тя насочва напъните си към разширение на активността на Движението на зеления пояс. Освен дамите, които засаждат семена и отглеждат разсад против дребна стипендия, Маатаи съумява да издейства субсидиране и на тези членове на фамилиите, които са грамотни и могат да водят доклад на отгледаните фиданки.
След Третата световна конфренцията на дамите, проведена от Организация на обединените нации в Найроби, на която Маатаи среща делегатите с активността на Движението, то се разраства и отвън рамките на Кения. През 1986 година се основава Панафриканска мрежа на зеления пояс. Четиридесет и пет представители от петнадесет африкански страни пътуват до Кения в идващите три години, с цел да усвоят опита на основаване на центрове за развъждане и разсад. Те основават сходни общности в личните си страни, с цел да се опълчват на опустяването, обезлесяването, замърсяването и дефицита на вода и глада в отдалечените региони. Вниманието, ориентирано към придвижването, води до награждаването на Маатаи с голям брой оценки. През 1987 година Маатаи слиза от поста ръководител на НСЖК и се заема напълно с обособената неправителствена организация.
![Родена е Александра Адлер, австрийска невроложка]( "Родена е Александра Адлер, австрийска невроложка")
Родена е Александра Адлер, австрийска невроложка
Родена е на 24 септември 1901 година във Виена, Австро-Унгария, второ от четири деца в фамилията. Следвайки стъпките на татко си, полу...
Намеса на държавното управление
През втората половина на 1980-те години кенийското държавно управление насочва напъните си към възпрепятстване на активността на Движението на зеления пояс. Антидемократичните политики на еднопартийния режим поредно постановат ограничавания върху публичните и цивилен прояви и придвижвания. Съпротивата на Маатаи е посрещана с подбив и с съмнение, а митингите на Движението на зеления пояс срещу построяването на 60-етажен търговски център в парк Ухуро водят до обществена акция срещу нея. Благодарение на исковете, писмата и делата, които завежда Движението, непознатите вложители отдръпват присъединяване си от плана през 1990 година
Маатаи и нейните сподвижници са изправени и пред политически преследвания, като на 28 февруари 1992 година те организират гладна стачка в парк Ухуру за да бъдат освободени политически пандизчии. След острата реакция на Американския държавен департамент и поддръжката на интернационалните организации при започване на 1993 година пандизчиите са освободени..
1992 – 2011: в политиката
По време на първите многопартийни избори в Кения през 1992 година Маатаи се пробва да сплоти опозицията и взе участие в основаването на Групата на централните позиции и Движението за свободни и обективни избори. Въпреки напъните им опозицията не съумява да се сплоти и ръководещият Африкански народен съюз на Кения манипулативно употребява медиите, с цел да резервира надзор върху Народното събрание.
![Роден е Никола Начов, български публицист и академик]( "Роден е Никола Начов, български публицист и академик")
Роден е Никола Начов, български публицист и академик
Никола Енев Начов е български публицист, историк, библиограф и етнограф, учен. Роден на 20 септември 1859 година в Калофер. От дребен ост...
Следващата година, след експлоадирането на етнически конфликти, Маатаи и деятелите от Движението на зеления пояс пътуват из страната, с цел да засадят „ дървета на мира “. Конфликтните зони са наречени от държавното управление „ непристъпни зони “ и през февруари 1993 година президентът упреква Маатаи, че е провела разпространяването на брошури, подклаждащи принуждение сред етническите групи. Маатаи се отдръпва и се крие от гонене. С помощта на интернационалната общественост, тя съумява да излезе от Кения и да пътува до Токио, Единбург, Чикаго и Виена, с цел да получи награди за активността си.
През 2002 година Маатаи преподава курсове за активността на Движението на зеления пояс в Училището по лесовъдство и екология към Йейлския университет. По-късно същата година тя се завръща в Кения и взе участие като кандидат-депутат на Националната коалиция на дъгата, която печели изборите с внушително болшинство. През януари 2003 година тя е назначена за заместник-министър в Министерството на околната среда и естествените запаси и остава на тази служба до ноември 2005 година Маатаи основава Кенийската зелена партия Мазингира, член на Федерацията на зелените партии в Африка и Глобалните зелени партии.
Уангари Маатаи получава Нобеловата премия за мир през 2004 година за своя „ принос към устойчивото развиване, народна власт и мир “. Тя е първата африканка и еколожка, която печели премията.
На 28 март 2005 година Маатаи е определена за първи президент на Икономическия, обществен и културен съвет на Африканския съюз и за дипломат на благосклонност за самодейност за отбраната на горската екосистема на Конгоанския басейн. След поредност от други начинания, тя се включва и в групата на жените-носителки на Нобелова премия Джоуди Уилиамз, Ширин Ебади, Ригоберта Менцху Тум, Бети Уилиамз и Меъред Кориган Магуайър. Шестте дами, представляващи Северна и Южна Америка, Европа, Близкия Изток и Африка се посвещават на реализиране на мир посредством правдивост и тъждество, най-много в поддръжка на правата на дамите по света.
Уангари Маатаи умира на 25 септември 2011 година от затруднения, породени от рак на яйчниците.
С края на източноафриканския колониален интервал се дават благоприятни условия за образование на изявени кенийски възпитаници в западноевропейски и американски университети. Маатари е всред 300 гимназисти, които са определени да учат в Съединени американски щати през 1960 година
Тя получава стипендия за колежа Маунт Сейнт Сколастика (понастоящем Бенедиктински колеж), в Аткинсон, Канзас, където през 1964 година приключва бакалавърска степен по биология, с втора компетентност химия и немски език. Продължава образованието си в Университета в Питсбърг, където за първи път се среща с локални еколози, които се пробват да спрат замърсяването на въздуха. През 1966 година пази магистърска степен по биологични науки и след къс престой в Кения, отпътува за Германия, където постъпва като докторант в университетите в Гийсен и Мюнхен.
През 1969 година тя се завръща в Найроби и преподава в Университетския лицей в Найроби. През май същата година се омъжва за Мванги Матаи, който сходно на нея е приключил образованието си в Съединени американски щати. През 1971 година тя става първата източноафриканска жена с докторска степен по ветеринарна анатомия от Университета в Найроби. Междувременно се раждат и двете ѝ деца – Ваверу Маатаи и Ванджира Маатаи.
1972 – 1977: в политиката
Маатаи продължава да преподава в Найроби, където става доцент по ветеринарна анатомия през 1975 година в катедрата по Ветеринарна анатомия през 1977 година Тя е първата жена в Найроби, която е постигнала сходно научно самопризнание. През този интервал тя води акции за равни права на дамите в университетите, трансформира Университетското сдружение на университетските чиновници в съюз. Местните съдилища в началото отхвърлят да признаят настояванията ѝ за равнопоставеност при даването на благоприятни условия на дамите. В допълнение към работата ѝ в Университета в Найроби, Матаи се свързва с цивилен организации при започване на 70-те години, като Червения кръст, Кенийската асоциация на университетските дами, Центърът за екологични връзки, Националният съвет на дамите в Кения. Чрез работата си в тези доброволчески организации Маатаи се убеждава, че повода за проблемите на Кения е замърсяването и унищожаването на околната среда.
Последвалото избиране на брачна половинка на Маатаи за народен представител през 1974 година и неговото заричане да позволи казуса с безработицата, спомагат на Маатаи да обвърже екологичната си активност с намирането на претовареност на локалното население. Това води до основаването на Енвирокеър ООД, бизнес организация за развъждане на млади дръвчета и държавно лесничейство в горските масиви Какура. Този пръв опит е несполучлив, само че Маатаи показва концепцията пред Националния съвет на дамите в Кения през 1977 година и предлага да се продължи активността на залесяване. На 5 юни 1977 година отбелязвайки Световния ден на околната среда, НСЖК взе участие в марш от Международния конферентен център в Кения в центъра на Найроби до парка Камкунджи в предградията на града, където засаждат седем дръвчета в чест на исторически водачи на общността. Това е първият „ Зелен пояс “, прочут на първо време като „ Спасете земята Харамбее “, който по-късно се трансформира в Движението на зеления пояс. Маатаи предизвиква дамите в Кения да засаждат млади дръвчета на територията на цялата страна, като търсят в околните гори семена от локални типове. Тя подтиква финансово и засаждането на дръвчета в други райони.
Движение на зеления пояс
Маатаи стартира взаимна работа с Вилхелм Елсруд, изпълнителен шеф на Норвежкото лесовъдно общество. Тя насочва напъните си към разширение на активността на Движението на зеления пояс. Освен дамите, които засаждат семена и отглеждат разсад против дребна стипендия, Маатаи съумява да издейства субсидиране и на тези членове на фамилиите, които са грамотни и могат да водят доклад на отгледаните фиданки.
След Третата световна конфренцията на дамите, проведена от Организация на обединените нации в Найроби, на която Маатаи среща делегатите с активността на Движението, то се разраства и отвън рамките на Кения. През 1986 година се основава Панафриканска мрежа на зеления пояс. Четиридесет и пет представители от петнадесет африкански страни пътуват до Кения в идващите три години, с цел да усвоят опита на основаване на центрове за развъждане и разсад. Те основават сходни общности в личните си страни, с цел да се опълчват на опустяването, обезлесяването, замърсяването и дефицита на вода и глада в отдалечените региони. Вниманието, ориентирано към придвижването, води до награждаването на Маатаи с голям брой оценки. През 1987 година Маатаи слиза от поста ръководител на НСЖК и се заема напълно с обособената неправителствена организация.
Родена е на 24 септември 1901 година във Виена, Австро-Унгария, второ от четири деца в фамилията. Следвайки стъпките на татко си, полу...
Намеса на държавното управление
През втората половина на 1980-те години кенийското държавно управление насочва напъните си към възпрепятстване на активността на Движението на зеления пояс. Антидемократичните политики на еднопартийния режим поредно постановат ограничавания върху публичните и цивилен прояви и придвижвания. Съпротивата на Маатаи е посрещана с подбив и с съмнение, а митингите на Движението на зеления пояс срещу построяването на 60-етажен търговски център в парк Ухуро водят до обществена акция срещу нея. Благодарение на исковете, писмата и делата, които завежда Движението, непознатите вложители отдръпват присъединяване си от плана през 1990 година
Маатаи и нейните сподвижници са изправени и пред политически преследвания, като на 28 февруари 1992 година те организират гладна стачка в парк Ухуру за да бъдат освободени политически пандизчии. След острата реакция на Американския държавен департамент и поддръжката на интернационалните организации при започване на 1993 година пандизчиите са освободени..
1992 – 2011: в политиката
По време на първите многопартийни избори в Кения през 1992 година Маатаи се пробва да сплоти опозицията и взе участие в основаването на Групата на централните позиции и Движението за свободни и обективни избори. Въпреки напъните им опозицията не съумява да се сплоти и ръководещият Африкански народен съюз на Кения манипулативно употребява медиите, с цел да резервира надзор върху Народното събрание.
Никола Енев Начов е български публицист, историк, библиограф и етнограф, учен. Роден на 20 септември 1859 година в Калофер. От дребен ост...
Следващата година, след експлоадирането на етнически конфликти, Маатаи и деятелите от Движението на зеления пояс пътуват из страната, с цел да засадят „ дървета на мира “. Конфликтните зони са наречени от държавното управление „ непристъпни зони “ и през февруари 1993 година президентът упреква Маатаи, че е провела разпространяването на брошури, подклаждащи принуждение сред етническите групи. Маатаи се отдръпва и се крие от гонене. С помощта на интернационалната общественост, тя съумява да излезе от Кения и да пътува до Токио, Единбург, Чикаго и Виена, с цел да получи награди за активността си.
През 2002 година Маатаи преподава курсове за активността на Движението на зеления пояс в Училището по лесовъдство и екология към Йейлския университет. По-късно същата година тя се завръща в Кения и взе участие като кандидат-депутат на Националната коалиция на дъгата, която печели изборите с внушително болшинство. През януари 2003 година тя е назначена за заместник-министър в Министерството на околната среда и естествените запаси и остава на тази служба до ноември 2005 година Маатаи основава Кенийската зелена партия Мазингира, член на Федерацията на зелените партии в Африка и Глобалните зелени партии.
Уангари Маатаи получава Нобеловата премия за мир през 2004 година за своя „ принос към устойчивото развиване, народна власт и мир “. Тя е първата африканка и еколожка, която печели премията.
На 28 март 2005 година Маатаи е определена за първи президент на Икономическия, обществен и културен съвет на Африканския съюз и за дипломат на благосклонност за самодейност за отбраната на горската екосистема на Конгоанския басейн. След поредност от други начинания, тя се включва и в групата на жените-носителки на Нобелова премия Джоуди Уилиамз, Ширин Ебади, Ригоберта Менцху Тум, Бети Уилиамз и Меъред Кориган Магуайър. Шестте дами, представляващи Северна и Южна Америка, Европа, Близкия Изток и Африка се посвещават на реализиране на мир посредством правдивост и тъждество, най-много в поддръжка на правата на дамите по света.
Уангари Маатаи умира на 25 септември 2011 година от затруднения, породени от рак на яйчниците.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ