Как частните школи се отнасят с обикновените деца?
У нас благоприятни условия за учебен спорт съвсем липсват, а в извънкласните занимания се гонят главно надпревари
" На какъв спорт да се запиша? Вече съм прекомерно огромен да стартирам каквото и да е - ще съм единствено с дребни възпитаници в група ", оплаква се шестокласникът Никола. Той е опитвал футбол в детската градина, текуондо в учебно заведение, а също и плуване, спортна гимнастика и катерене. И все идва миг, в който би трябвало да реши дали да се занимава по-сериозно и професионално със спорта, или да се откаже.
Приятелят му Петър има сходен опит - обича да играе, да се движи, да спортува - само че не желае да става играч. В момента върви на тенис единствено за наслаждение със собствен съученик, само че единствено тъй като майка му познава треньора, който е разрешил основаването на група от двама, споделя Силвия Георгиева във.
В същата странна причинност се развива и желанието на Йоана за фигурно пързаляне. Когато схваща, че детето не се интересува от влизане в тима, треньорът стартира да го държи на скамейката.
Много деца откриват призванието си в извънкласните занимания и се занимават интензивно със спорт да вземем за пример. Още по-голяма обаче е групата на тези, които желаят да се занимават с нещо за наслаждение, а това се оказва невероятно. Може да звучи парадоксално, само че колкото по-големи стават децата, толкоз опциите им за спорт единствено за наслаждение понижават.
Това е по този начин, тъй като множеството клубове у нас са ориентирани към достиженията - те търсят най-хубавите играчи, в които влагат време и старания, с цел да привлекат в тима, който пък следва да реализира победи. Останалите биват оставяни да носят топки, да стоят на вратата или просто да чакат на аварийна пейка. Докато в последна сметка се откажат.
Основното предизвикателство на спорта е да премериш сили с съперник, споделят треньори. Масовата логичност е, че щом едно дете е записано в състезателен клуб, явно то има предпочитание да се състезава. Спортът обаче с изключение на упорита работа, всекидневни тренировки и вървене по надпревари, може да бъде и наслаждение, здраве, утеха. Целта не на всички е да победят съперника, да завоюват орден, да се класират преди всичко.
Спортът постоянно е и опция да се развиваш, да се забавляваш, да се разтушиш от многото учене, да намериш другари. Насочеността на клубове и школи единствено към децата, които са подготвени да вървят на надпревари, може да изкриви смисъла на спорта и да отблъсне децата от даден спорт вечно, притесняват се родители.
В детската градина - от футбол до танци и плуване
Детските градини към този момент оферират безчет " школи " за децата, несъмнено, против 20-30 лева на месец - по изобразяване, по британски език, по пеене, танци, футбол, спортна гимнастика и какво ли още не. В тази възраст на всички се обръща еднообразно внимание, просто тъй като децата са прекомерно дребни. От 3 до 6 година се поставят главните на спортната просвета, тогава децата се срещат с другите типове спортове и се оформят желания към едно или друго занятие. Ако имат шанс да попаднат на самоотвержен треньор, може да се възпламенят за даден спорт. Или да се откажат вечно от него.
" Синът ми потегли с голямо предпочитание на футбол в детската градина. В края на първата година обаче с изненада разбрах, че е оставян постоянно да играе вратар. Не знаеше нито какво е ъглов удар, нито тъч и фаул - та той съвсем не беше играл с топката ", спомня си майка, чието дете сега не желае и да чуе за футбол.
Друга майка споделя за щерка си, която е била запалена по танците. В детската градина е ходила с огромно предпочитание на школата по латино танци, била е измежду най-хубавите. Представя се чудесно и на годишния концерт в огромна зала, който градината провежда всяка година пред родителите. След представянето на сцена обаче детето изгубва ищах към танците, които остава да упражнява единствено у дома. Едва след години, преодоляла напрежението от появяването пред аудитория, се завръща желанието ѝ още веднъж да се занимава с танци.
Или ставаш, или се отказваш
Годините от 1 до 4 клас значително са решаващи дали спортът ще стане част от живота на детето. В този интервал учениците имат опция да тестват разнообразни спортове и да изберат кой да практикуват. Често обаче се оказва, че те биват карани да стартират да упражняват по-усилено за явяване по надпревари. И в случай че откажат заради ред аргументи - да вземем за пример родителите нямат опция да водят детето по надпревари в други градове, имат други цели и т. н., те биват неглижирани от преподавателите.
" Има значение за какъв тип спорт става дума. При футбола и баскетбола да вземем за пример децата ги хващат крепко, стартират тренировки през уикенда до дупка, надпревари. Ако не издържаш на темпото, би трябвало да се откажеш ", споделя майка.
По думите ѝ в учебно заведение е сходно - в случай че искаш да спортуваш волейбол да вземем за пример, би трябвало да си в учебния тим по волейбол, който обаче тренира крепко, с цел да взе участие в надпревари. Тя споделя опита със сина си, който желал да тренира тенис. " Ако си в група по тенис, не става - няма късмет да напреднеш. Десет деца за един час могат в най-хубавия случай да ударят по 5 пъти топката. При тениса или започваш самостоятелни уроци, или се отказваш ", споделя тя.
По щастлива случайност тя познавала треньора по тенис, който разрешил детето ѝ да образува група от двама със собствен другар и по този начин да спортува за наслаждение, другояче школата не разрешавала подобен формат на тренировки. " Искаш ли просто да спортуваш за наслаждение и утеха, си стеснен ", счита тя.
" Личните ми наблюдения демонстрират, че спортните школи за отборни спортове в България работят единствено с топ децата. Моето дете обича да спортува, тича, играе, само че не свети изключително и не е идващият волейболен национал или талантлив футболен вратар. А неперспективните деца постоянно са на скамейката, в ъгълчето, висят някъде, събират топки, включват се от дъжд на вятър в мачове, несъмнено, в никакъв случай публични. Въобще, по този начин се случват нещата, че тези деца, отишли на драго сърце, последователно биват демотивирани и отказани да спортуват ", споделя наблюденията си различен родител.
Той споделя, че по този начин е било във волейболната школа, посещавана от сина му, по този начин е и в този момент във футболната школа. " И на двете синът ми се бе записал с готовност, в първата дори беше съвсем 3 години, на футбола пък - с необикновен възторг. И двете са положителни школи с треньори, с които може да се приказва. Изглежда като че ли се пробват да създадат нещо, благородно позволявам, че и отношението им не е съзнателно, а е поради преследване на ранглисти и резултати, само че това не трансформира обстановката. И чакам скоро синът ми да се отпише от футбола ", споделя с жал той.
" Дъщеря ми върви на плуване, шахмат и от няколко дни на таекуондо, само че на всички места наблюденията ми са, че насърчават спортуването за наслаждение, още повече че два от клубовете развиват активност в учебното заведение, и е в техен интерес да поддържат повече деца ", споделя различен татко. По думите му порочната процедура с неглижирането на децата, които не желаят да се занимават съществено със спорт, по-скоро може да се търси в детските школи на огромни клубове - " там е по-вероятно да пробват да те откажат, в случай че вървиш просто ей по този начин за спорта и за удоволствието ", счита той.
Друг родител споделя, че неотдавна му е предложена школа по волейбол, определяна за най-хубава. Условието обаче било детето да има висок растеж. Така по-ниските остават без огромни шансове въобще да се пробват в този спорт.
Негова позната пък споделя за опита си да запише щерка си на изобразяване: " Записах я на урок за 1 час, да опитва, тъй като ужасно доста обичаше да рисува. Когато я взех от урока, ми сподели, че повече не желае да стъпи в школата - госпожата ѝ споделила, че не може да рисува добре, че не употребява цветове както би трябвало. Детето ми към този момент е уверено, че няма гений, и не поглежда към флумастерите даже за наслаждение ", споделя тя.
Как в 7 клас да започнеш баскетбол от нулата?
В прогимназията опциите за спорт малко по малко стартират да се стесняват. Тъй като в началния стадий школите са обрали най-хубавите и стимулирани деца, в 5 или 6 клас те са към този момент много напреднали, а за останалите, неоткрили до тогава своя спорт, остава опцията да се включат в групи за начинаещи, които са с 3-4 години по-малки деца от тях. Това естествено демотивира подрастващите.
Може ли възпитаник на 13 години да се запише за първи път на футбол, баскетбол или даже таекуондо? Вероятно може, само че нормално на тази възраст децата към този момент са минали най-малко 6 години от пътя си в дадения спорт. Останалите, които в никакъв случай не са го пробвали, би трябвало да се надяват на шанса да попаднат на друго настроена школа или треньор, които упражняват единствено за наслаждение. Каквито у нас мъчно ще намерят.
" Дъщеря ми пееше доста добре. Учителите харесваха гласа ѝ, желаеха да я водят по състезания. Но това са време, пари, отсъствия от учебно заведение, циркулиране по фестивали, които ние нямахме опция да осигурим. А и детето ми таман влизаше в гимназия в осми клас. Не искаше да обикаля из Европа по фестивали. И тогава почнаха да я неглижират ", споделя майка.
Тъй като е живяла в чужбина, споделя, че у нас тя вижда изкривена настройка към спорта - " в случай че учителят не печели нещо от теб - популярност, командировки и прочие, постоянно те неглижира или ти губи времето ". " Непрекъснатото пришпорване на децата към спортен темперамент на извънкласното им занятие ми наподобява особеност. Това води до осакатяване и деформиране на вродения интерес на едно дете към нови прекарвания ", счита тя.
По думите ѝ не на всеки е писано да стане прочут артист, ослепителен художник, пианист, футболна звезда или пък международен лекоатлет. Важното е децата да бъдат подтиквани да имат забавни занимания.
Златната среда
" Масовият спорт и спортът за здраве мъчно може да бъдат ангажимент на спортните клубове, чиято цел е да развиват дейни състезатели и с тях да вземат участие в другите шампионати. Нормално е щом си част от състезателен клуб, да участваш в надпревари. Това е същността на тези клубове и те това вършат - провеждат тренировки и се съревновават. Освен това и финансирането им зависи от по-доброто им класиране, надлежно те гонят резултати - няма по какъв начин да разчитат непрекъснато на най-слабите ", разсъждава татко.
Според него в тази ситуация казусът е по-скоро неналичието на учебен спорт. " Прави ли задоволително страната, общината или учебното заведение да предложи съответна среда за практикуването на всеобщите спортни действия. Отговорът е явен - не ", споделя той.
" При спортовете е обикновено треньорите да влагат повече време в децата, които напредват. Когато се образува една група, с времето децата стават все по-добри и множеството желаят да вземат участие по надпревари. Нормално е тренировките на всички да се усилят, с цел да не се раздира групата. Въпрос на политика на федерациите е да развиват и любителски спорт за тези, които не гонят достижения ", споделя притежател на школа по танци.
По думите му при тях от 20 деца нормално има по две, които не желаят да вървят по надпревари - следователно те не престават да идват на тренировките, само че просто не пътуват по надпревари и не са на първия ред в танцувалните спектакли, когато има такива на огромна сцена.
Капка в морето
Миналата година МОН реши да направи една от най-сериозните вложения в региона на спорта и изкуствата, що се отнася до учебните заведения - новата стратегия " Заедно в изкуствата и спорта " с внушителния бюджет от 90 млн. лева Наскоро от просветното министерство оповестиха, че близо 50 000 деца ще получат безвъзмездни занимания по три типа спорт - баскетбол, волейбол и футбол, както и занимания по музикално, танцово или театрално изкуство. Сам по себе си голям, броят на включените, на фона на 700-те хиляди възпитаници у нас, е просто капка в морето.
" На какъв спорт да се запиша? Вече съм прекомерно огромен да стартирам каквото и да е - ще съм единствено с дребни възпитаници в група ", оплаква се шестокласникът Никола. Той е опитвал футбол в детската градина, текуондо в учебно заведение, а също и плуване, спортна гимнастика и катерене. И все идва миг, в който би трябвало да реши дали да се занимава по-сериозно и професионално със спорта, или да се откаже.
Приятелят му Петър има сходен опит - обича да играе, да се движи, да спортува - само че не желае да става играч. В момента върви на тенис единствено за наслаждение със собствен съученик, само че единствено тъй като майка му познава треньора, който е разрешил основаването на група от двама, споделя Силвия Георгиева във.
В същата странна причинност се развива и желанието на Йоана за фигурно пързаляне. Когато схваща, че детето не се интересува от влизане в тима, треньорът стартира да го държи на скамейката.
Много деца откриват призванието си в извънкласните занимания и се занимават интензивно със спорт да вземем за пример. Още по-голяма обаче е групата на тези, които желаят да се занимават с нещо за наслаждение, а това се оказва невероятно. Може да звучи парадоксално, само че колкото по-големи стават децата, толкоз опциите им за спорт единствено за наслаждение понижават.
Това е по този начин, тъй като множеството клубове у нас са ориентирани към достиженията - те търсят най-хубавите играчи, в които влагат време и старания, с цел да привлекат в тима, който пък следва да реализира победи. Останалите биват оставяни да носят топки, да стоят на вратата или просто да чакат на аварийна пейка. Докато в последна сметка се откажат.
Основното предизвикателство на спорта е да премериш сили с съперник, споделят треньори. Масовата логичност е, че щом едно дете е записано в състезателен клуб, явно то има предпочитание да се състезава. Спортът обаче с изключение на упорита работа, всекидневни тренировки и вървене по надпревари, може да бъде и наслаждение, здраве, утеха. Целта не на всички е да победят съперника, да завоюват орден, да се класират преди всичко.
Спортът постоянно е и опция да се развиваш, да се забавляваш, да се разтушиш от многото учене, да намериш другари. Насочеността на клубове и школи единствено към децата, които са подготвени да вървят на надпревари, може да изкриви смисъла на спорта и да отблъсне децата от даден спорт вечно, притесняват се родители.
В детската градина - от футбол до танци и плуване
Детските градини към този момент оферират безчет " школи " за децата, несъмнено, против 20-30 лева на месец - по изобразяване, по британски език, по пеене, танци, футбол, спортна гимнастика и какво ли още не. В тази възраст на всички се обръща еднообразно внимание, просто тъй като децата са прекомерно дребни. От 3 до 6 година се поставят главните на спортната просвета, тогава децата се срещат с другите типове спортове и се оформят желания към едно или друго занятие. Ако имат шанс да попаднат на самоотвержен треньор, може да се възпламенят за даден спорт. Или да се откажат вечно от него.
" Синът ми потегли с голямо предпочитание на футбол в детската градина. В края на първата година обаче с изненада разбрах, че е оставян постоянно да играе вратар. Не знаеше нито какво е ъглов удар, нито тъч и фаул - та той съвсем не беше играл с топката ", спомня си майка, чието дете сега не желае и да чуе за футбол.
Друга майка споделя за щерка си, която е била запалена по танците. В детската градина е ходила с огромно предпочитание на школата по латино танци, била е измежду най-хубавите. Представя се чудесно и на годишния концерт в огромна зала, който градината провежда всяка година пред родителите. След представянето на сцена обаче детето изгубва ищах към танците, които остава да упражнява единствено у дома. Едва след години, преодоляла напрежението от появяването пред аудитория, се завръща желанието ѝ още веднъж да се занимава с танци.
Или ставаш, или се отказваш
Годините от 1 до 4 клас значително са решаващи дали спортът ще стане част от живота на детето. В този интервал учениците имат опция да тестват разнообразни спортове и да изберат кой да практикуват. Често обаче се оказва, че те биват карани да стартират да упражняват по-усилено за явяване по надпревари. И в случай че откажат заради ред аргументи - да вземем за пример родителите нямат опция да водят детето по надпревари в други градове, имат други цели и т. н., те биват неглижирани от преподавателите.
" Има значение за какъв тип спорт става дума. При футбола и баскетбола да вземем за пример децата ги хващат крепко, стартират тренировки през уикенда до дупка, надпревари. Ако не издържаш на темпото, би трябвало да се откажеш ", споделя майка.
По думите ѝ в учебно заведение е сходно - в случай че искаш да спортуваш волейбол да вземем за пример, би трябвало да си в учебния тим по волейбол, който обаче тренира крепко, с цел да взе участие в надпревари. Тя споделя опита със сина си, който желал да тренира тенис. " Ако си в група по тенис, не става - няма късмет да напреднеш. Десет деца за един час могат в най-хубавия случай да ударят по 5 пъти топката. При тениса или започваш самостоятелни уроци, или се отказваш ", споделя тя.
По щастлива случайност тя познавала треньора по тенис, който разрешил детето ѝ да образува група от двама със собствен другар и по този начин да спортува за наслаждение, другояче школата не разрешавала подобен формат на тренировки. " Искаш ли просто да спортуваш за наслаждение и утеха, си стеснен ", счита тя.
" Личните ми наблюдения демонстрират, че спортните школи за отборни спортове в България работят единствено с топ децата. Моето дете обича да спортува, тича, играе, само че не свети изключително и не е идващият волейболен национал или талантлив футболен вратар. А неперспективните деца постоянно са на скамейката, в ъгълчето, висят някъде, събират топки, включват се от дъжд на вятър в мачове, несъмнено, в никакъв случай публични. Въобще, по този начин се случват нещата, че тези деца, отишли на драго сърце, последователно биват демотивирани и отказани да спортуват ", споделя наблюденията си различен родител.
Той споделя, че по този начин е било във волейболната школа, посещавана от сина му, по този начин е и в този момент във футболната школа. " И на двете синът ми се бе записал с готовност, в първата дори беше съвсем 3 години, на футбола пък - с необикновен възторг. И двете са положителни школи с треньори, с които може да се приказва. Изглежда като че ли се пробват да създадат нещо, благородно позволявам, че и отношението им не е съзнателно, а е поради преследване на ранглисти и резултати, само че това не трансформира обстановката. И чакам скоро синът ми да се отпише от футбола ", споделя с жал той.
" Дъщеря ми върви на плуване, шахмат и от няколко дни на таекуондо, само че на всички места наблюденията ми са, че насърчават спортуването за наслаждение, още повече че два от клубовете развиват активност в учебното заведение, и е в техен интерес да поддържат повече деца ", споделя различен татко. По думите му порочната процедура с неглижирането на децата, които не желаят да се занимават съществено със спорт, по-скоро може да се търси в детските школи на огромни клубове - " там е по-вероятно да пробват да те откажат, в случай че вървиш просто ей по този начин за спорта и за удоволствието ", счита той.
Друг родител споделя, че неотдавна му е предложена школа по волейбол, определяна за най-хубава. Условието обаче било детето да има висок растеж. Така по-ниските остават без огромни шансове въобще да се пробват в този спорт.
Негова позната пък споделя за опита си да запише щерка си на изобразяване: " Записах я на урок за 1 час, да опитва, тъй като ужасно доста обичаше да рисува. Когато я взех от урока, ми сподели, че повече не желае да стъпи в школата - госпожата ѝ споделила, че не може да рисува добре, че не употребява цветове както би трябвало. Детето ми към този момент е уверено, че няма гений, и не поглежда към флумастерите даже за наслаждение ", споделя тя.
Как в 7 клас да започнеш баскетбол от нулата?
В прогимназията опциите за спорт малко по малко стартират да се стесняват. Тъй като в началния стадий школите са обрали най-хубавите и стимулирани деца, в 5 или 6 клас те са към този момент много напреднали, а за останалите, неоткрили до тогава своя спорт, остава опцията да се включат в групи за начинаещи, които са с 3-4 години по-малки деца от тях. Това естествено демотивира подрастващите.
Може ли възпитаник на 13 години да се запише за първи път на футбол, баскетбол или даже таекуондо? Вероятно може, само че нормално на тази възраст децата към този момент са минали най-малко 6 години от пътя си в дадения спорт. Останалите, които в никакъв случай не са го пробвали, би трябвало да се надяват на шанса да попаднат на друго настроена школа или треньор, които упражняват единствено за наслаждение. Каквито у нас мъчно ще намерят.
" Дъщеря ми пееше доста добре. Учителите харесваха гласа ѝ, желаеха да я водят по състезания. Но това са време, пари, отсъствия от учебно заведение, циркулиране по фестивали, които ние нямахме опция да осигурим. А и детето ми таман влизаше в гимназия в осми клас. Не искаше да обикаля из Европа по фестивали. И тогава почнаха да я неглижират ", споделя майка.
Тъй като е живяла в чужбина, споделя, че у нас тя вижда изкривена настройка към спорта - " в случай че учителят не печели нещо от теб - популярност, командировки и прочие, постоянно те неглижира или ти губи времето ". " Непрекъснатото пришпорване на децата към спортен темперамент на извънкласното им занятие ми наподобява особеност. Това води до осакатяване и деформиране на вродения интерес на едно дете към нови прекарвания ", счита тя.
По думите ѝ не на всеки е писано да стане прочут артист, ослепителен художник, пианист, футболна звезда или пък международен лекоатлет. Важното е децата да бъдат подтиквани да имат забавни занимания.
Златната среда
" Масовият спорт и спортът за здраве мъчно може да бъдат ангажимент на спортните клубове, чиято цел е да развиват дейни състезатели и с тях да вземат участие в другите шампионати. Нормално е щом си част от състезателен клуб, да участваш в надпревари. Това е същността на тези клубове и те това вършат - провеждат тренировки и се съревновават. Освен това и финансирането им зависи от по-доброто им класиране, надлежно те гонят резултати - няма по какъв начин да разчитат непрекъснато на най-слабите ", разсъждава татко.
Според него в тази ситуация казусът е по-скоро неналичието на учебен спорт. " Прави ли задоволително страната, общината или учебното заведение да предложи съответна среда за практикуването на всеобщите спортни действия. Отговорът е явен - не ", споделя той.
" При спортовете е обикновено треньорите да влагат повече време в децата, които напредват. Когато се образува една група, с времето децата стават все по-добри и множеството желаят да вземат участие по надпревари. Нормално е тренировките на всички да се усилят, с цел да не се раздира групата. Въпрос на политика на федерациите е да развиват и любителски спорт за тези, които не гонят достижения ", споделя притежател на школа по танци.
По думите му при тях от 20 деца нормално има по две, които не желаят да вървят по надпревари - следователно те не престават да идват на тренировките, само че просто не пътуват по надпревари и не са на първия ред в танцувалните спектакли, когато има такива на огромна сцена.
Капка в морето
Миналата година МОН реши да направи една от най-сериозните вложения в региона на спорта и изкуствата, що се отнася до учебните заведения - новата стратегия " Заедно в изкуствата и спорта " с внушителния бюджет от 90 млн. лева Наскоро от просветното министерство оповестиха, че близо 50 000 деца ще получат безвъзмездни занимания по три типа спорт - баскетбол, волейбол и футбол, както и занимания по музикално, танцово или театрално изкуство. Сам по себе си голям, броят на включените, на фона на 700-те хиляди възпитаници у нас, е просто капка в морето.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ