Тютюн е растение от род Nicotiana на семейство Картофови (Solanaceae).

Тютюн е растение от жанр Nicotiana на семейство Картофови (Solanaceae). Таксономичният жанр наброява повече от 70 типа. Продуктите създадени от изсушени тютюневи листа са разнородни и биват: пури, цигари, емфие, тютюн за лула, тютюн за дъвчене и ароматизиран тютюн. Други приложения на тютюна намира в биоинженерните науки, потреблението му като декоративно растение, а химическите му съставни елементи се влагат като съставки в някои пестициди и медикаменти.
Основният тип тютюн, който се използва с комерсиална цел е Nicotiana tabacum. Той, както и множеството растения от таксономичния жанр произлизат от тропическа Америка. Растението обаче толкоз дълго време е подложено на обработване, че през днешния ден не са известни естествени растения от него в дивата природа. Другият тип Nicotiana rustica е прочут с бързо горящите листа. Първоначално е обработен във Вирджиния, откъдето произлиза и наименованието на вида тютюн. Днес той е необятно отглеждан на Балканите, Русия, Турция и Индия. Алкалоидът никотин, който се натрупва в листата води до пристрастяване. Това е един от най-известните негативни резултати от използването на тютюн от хората. Вредните резултати от потреблението на тютюн обаче могат да бъдат дело и на хиляди разнообразни химикали в дима, като полициклични ароматни въглеводороди (като бензопирен), формалдехид, кадмий, никел, арсен, тютюн-специфични нитрозамини (TSNAs), феноли, както и доста други. Тютюнът съдържа също и бета-карболинови алкалоиди, които потискат моноаминооксидазата.
Тютюнът е техническа просвета, чието развъждане прилича на доста други селскостопански растения. Семената се засяват парници или лехи, където да поникне и да се развие растението. След това разсадът се посява. Тютюнът е едногодишно растение, което през лятото дава годишна продукция. Листата могат да бъдат събрани механично или на ръка. След прибиране на реколтата, тютюн се ниже и съхранява на изсъхнало и проветриво място. Изсушаването на листа дава опция за постепенно окисление и разграждане на каротеноидите придавайки на продукта свойства, които от пушачите се дефинират като „ гладкост на дима “. След изсушаване тютюнът се обработва в другите му форми, предопределени за консумация, които включват пушене, дъвчене, смъркане. Повечето цигари съдържат сушен тютюн, който създава по-мек, при поемане пушек.
Употребата на тютюна от хората е най-често под формата на пушене, дъвчене или смъркане. Той от дълго време е прочут на локалното население в Северна и Южна Америка и е използван като ентеоген. След идването на европейците в Северна Америка обаче тютюнът бързо се разпространява като форма за пушене и добива темперамент на скъпа техническа просвета даваща занаят на популацията в цели райони по света. Днес към 1,1 милиард души, което се равнява на 1/3 от възрастното население, използва тютюн в някаква форма. Нивото на консумиращите го остава на непрекъснато равнище или спада в развитите страни, само че продължава да се усилва в разрастващите се страни.
Според Световната здравна организация тютюнът е единствената огромна причина, която може да провокира предотвратима смъртност на популацията в международен мащаб. В оценка от отчет на СЗО през 2008 година той предизвиква 5,4 милиона смъртни случая годишно[6]. Употребата на тютюневи произведения води най-често до болести засягащи сърцето, черния дроб и белите дробове. Тютюнопушенето е главен рисков фактор за сърдечни удари, инсулти, хронична обструктивна белодробна болест и рак (по-специално рак на белия дроб, рак на ларинкса и устата, и рак на панкреаса). Също по този начин, заради мощно пристрастяване към никотина използването на тютюн води до основаването на взаимозависимост.