Този хитър съветски престъпник прелъстява следователка, за да избяга от затвора
Тяхната история, станала известна като „затворническия романс“, шокира руското общество и въодушевява цялостен филм.
На 3 май 1991 година надзирателите на прословутия затвор „Крести“ в Санкт Петербург би трябвало да трансферират рецидивиста, апаш и палач Сергей Мадуев на друго място за отнемане от независимост. Докато пандизчията и ескортът минават през коридора, Мадуев вади револвер „Наган“ и стреля по един от чиновниците на реда.
Разследването по-късно разкрива фрапантен факт: оръжието е предадено на пандизчията от следователка, която имала връзка с нарушителя.
Престъпникът
Архивна фотография
Криминалната кариера на Сергей Мадуев е предопределена. И двамата му родители излежават присъди в Казахската руска република и Мадуев е роден зад решетките през 1956 година.
Започва да краде още като дете и получава първата си присъда от шест години като младеж през 1974 година. В незаконните среди той бързо си печели славата на проблематичен човек, който постоянно е подготвен да прибегне към принуждение.
Съдебният развой против Б. Мурзабеков, К. Мурзабеков и С. Мадуев, 1994, Санкт ПетербургИван Куртов/ТАСС
След като Мадуев бяга от пандиза, Съюз на съветските социалистически републики е затрит от вълна от грабежи, кражби и убийства.
Колкото и парадоксално да звучи, набезите на Мадуев от време на време са извънредно жестоки, а различен път – извънредно милостиви. Информациите за апаш, пуснал жертвата си, тъй като била бременна или попречил на различен нарушител да изнасили жена се смесват със случаи, в които същият нарушител безмилостно убива тричленно семейство с новороденото им дете и останалите му жертви.
Има един сладкодумен, който приказва доста за импулсивния темперамент на Мадуев.
Иван Куртов/ТАСС
„Мадуев умъртви портиера на ленинградско кафене, с който се беше скарал, тъй като го предиздвикал да си съблече палтото. Престъпникът слушаше безшумно обидите на портиера, а по-късно го попита умерено: „Свърши ли?“. В идната секунда той извади револвера си и простреля [портиера] пред десетина души. Обръщайки се, Мадуев присмехулно сподели на изумените гости на заведението: „Някой различен желае ли от същото?“.“
Нужни са години, с цел да може поредицата от жестоки закононарушения на Мадуев най-сетне да бъде прекъсната с ареста му на гара в Ташкент, столицата на Узбекската ССР, през 1991 година. Престъпникът е трансфериран в Санкт Петербург, с цел да се организира следствие. Там той прави последния си трагичен опит да избегне правораздаването.
Следовалтеката
Иракли Чохонелидзе/ТАСС
Наталия Воронцова е единствената жена в екипа, натоварена с следствието на случая на Мадуев. Преди тя да се срещне с прословутия нарушител и съдбовната неточност, която прави след това, Воронцова се слави като трудолюбив чиновник с гений в следствията. Зад гърба си към този момент има няколко повдигнати обвинявания по разследвани от нея случаи и никога не е неопитна.
Чарът на Мадуев обаче се оказва прекомерно огромен, с цел да може тя да му устои.
Дори мъжете от прокуратурата признават, че Мадуев е извънредно харизматична персона, което му оказва помощ да печели хората, даже и те да са негови обвинители, настояващи да бъде наказан на гибел.
„Дори шефът на следователите призна, че има уязвимост към Мадуев. Гледаше на него не толкоз като на нарушител, колкото като на прелестен за другарство и харизматичен човек“, се споделя в известен, качен в YouTube.
Мадуев е заплашен от смъртна присъда и стартира да обмисля и изследва всички вероятни варианти, с цел да избегне правораздаването. Очевидно, концепцията да употребява чара си, с цел да прелъсти дамата в прокуратурата, е последната сламка, за която може да се хване. И прави тъкмо това.
„Струва ми се, че в случай че човек е влюбен, той (или тя) е кадърен на чудеса. Виждате ли, запитах се пост фактум дали аз съм жертва на неговата скица, основана просто, с цел да избяга. Не мога да отговоря на този въпрос от негово име. Честно казано, в случай че ориста ни беше събрала, щях да направя всичко, с цел да му попреча да продължи по този път. Не знам дали щях да съумея да го направя, само че кардинално съм доста правилен човек и, в случай че трябваше да го очаквам 15 години, евентуално щях да го очаквам. Ако знаех, че той има потребност от мен, щях да чакам“, споделя Воронцова години по-късно, откакто е наказана за съучастничество в опита на Мадуев да избяга от пандиза.
От архива на Владимир Георгиев
В последна сметка Мадуев съумява да завоюва Воронцова и да я накара да се съмнява, че той в действителност е направил някои от закононарушенията, за които е упрекнат. Жената се влюбва в хитрия нарушител и скрито вкарва револвер в затворническата му килия.
На 3 май 1991 година Мадуев употребява револвера, с цел да простреля един от охранителите в стомаха, само че скоро е обезвреден и хванат. Неуспешният му опит за бягство убеждава следователите, че в редиците им има двоен сътрудник.
Следователите бързо осъзнават, че Воронцова е единственият рационален обвинен, и инсталират скрити камери и микрофони в стаята за разпити, с цел да видят по какъв начин служителката на реда прегръща нарушителя в буйна целувка, когато си мисли, че са сами.
Воронцова е задържана и в последна сметка е наказана на 7 години затвор.
От архива на Владимир Георгиев
По подигравка на ориста, жертвата на Воронцова не е безрезултатна, макар проваления опит за бягство на Мадуев. Изненадващият опит за бягство усложнява случая на прокуратурата и разрешава на нарушителя да го проточва до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и въвеждането на мораториум върху смъртната присъда от новото съветско държавно управление.
Престъпникът се отървава от гибел посредством разстрел и продължава да живее зад решетките, до момента в който не умира от естествена гибел.
При един от многочислените му разпити, той споделя: „Какво за Воронцова? Тя е като всички останали. И тя желае да яде, желае да живее добре и желае благополучие в персоналния си живот. Можеш да спечелиш доверието на всеки. Възползвах се от възприятията на Воронцова, само че в моята позиция нямаше различен избор“.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
На 3 май 1991 година надзирателите на прословутия затвор „Крести“ в Санкт Петербург би трябвало да трансферират рецидивиста, апаш и палач Сергей Мадуев на друго място за отнемане от независимост. Докато пандизчията и ескортът минават през коридора, Мадуев вади револвер „Наган“ и стреля по един от чиновниците на реда.
Разследването по-късно разкрива фрапантен факт: оръжието е предадено на пандизчията от следователка, която имала връзка с нарушителя.
Престъпникът
Архивна фотография Криминалната кариера на Сергей Мадуев е предопределена. И двамата му родители излежават присъди в Казахската руска република и Мадуев е роден зад решетките през 1956 година.
Започва да краде още като дете и получава първата си присъда от шест години като младеж през 1974 година. В незаконните среди той бързо си печели славата на проблематичен човек, който постоянно е подготвен да прибегне към принуждение.
Съдебният развой против Б. Мурзабеков, К. Мурзабеков и С. Мадуев, 1994, Санкт ПетербургИван Куртов/ТАСС
След като Мадуев бяга от пандиза, Съюз на съветските социалистически републики е затрит от вълна от грабежи, кражби и убийства.
Колкото и парадоксално да звучи, набезите на Мадуев от време на време са извънредно жестоки, а различен път – извънредно милостиви. Информациите за апаш, пуснал жертвата си, тъй като била бременна или попречил на различен нарушител да изнасили жена се смесват със случаи, в които същият нарушител безмилостно убива тричленно семейство с новороденото им дете и останалите му жертви.
Има един сладкодумен, който приказва доста за импулсивния темперамент на Мадуев.
Иван Куртов/ТАСС „Мадуев умъртви портиера на ленинградско кафене, с който се беше скарал, тъй като го предиздвикал да си съблече палтото. Престъпникът слушаше безшумно обидите на портиера, а по-късно го попита умерено: „Свърши ли?“. В идната секунда той извади револвера си и простреля [портиера] пред десетина души. Обръщайки се, Мадуев присмехулно сподели на изумените гости на заведението: „Някой различен желае ли от същото?“.“
Нужни са години, с цел да може поредицата от жестоки закононарушения на Мадуев най-сетне да бъде прекъсната с ареста му на гара в Ташкент, столицата на Узбекската ССР, през 1991 година. Престъпникът е трансфериран в Санкт Петербург, с цел да се организира следствие. Там той прави последния си трагичен опит да избегне правораздаването.
Следовалтеката
Иракли Чохонелидзе/ТАСС Наталия Воронцова е единствената жена в екипа, натоварена с следствието на случая на Мадуев. Преди тя да се срещне с прословутия нарушител и съдбовната неточност, която прави след това, Воронцова се слави като трудолюбив чиновник с гений в следствията. Зад гърба си към този момент има няколко повдигнати обвинявания по разследвани от нея случаи и никога не е неопитна.
Чарът на Мадуев обаче се оказва прекомерно огромен, с цел да може тя да му устои.
Дори мъжете от прокуратурата признават, че Мадуев е извънредно харизматична персона, което му оказва помощ да печели хората, даже и те да са негови обвинители, настояващи да бъде наказан на гибел.
„Дори шефът на следователите призна, че има уязвимост към Мадуев. Гледаше на него не толкоз като на нарушител, колкото като на прелестен за другарство и харизматичен човек“, се споделя в известен, качен в YouTube.
Мадуев е заплашен от смъртна присъда и стартира да обмисля и изследва всички вероятни варианти, с цел да избегне правораздаването. Очевидно, концепцията да употребява чара си, с цел да прелъсти дамата в прокуратурата, е последната сламка, за която може да се хване. И прави тъкмо това.
„Струва ми се, че в случай че човек е влюбен, той (или тя) е кадърен на чудеса. Виждате ли, запитах се пост фактум дали аз съм жертва на неговата скица, основана просто, с цел да избяга. Не мога да отговоря на този въпрос от негово име. Честно казано, в случай че ориста ни беше събрала, щях да направя всичко, с цел да му попреча да продължи по този път. Не знам дали щях да съумея да го направя, само че кардинално съм доста правилен човек и, в случай че трябваше да го очаквам 15 години, евентуално щях да го очаквам. Ако знаех, че той има потребност от мен, щях да чакам“, споделя Воронцова години по-късно, откакто е наказана за съучастничество в опита на Мадуев да избяга от пандиза.
От архива на Владимир Георгиев В последна сметка Мадуев съумява да завоюва Воронцова и да я накара да се съмнява, че той в действителност е направил някои от закононарушенията, за които е упрекнат. Жената се влюбва в хитрия нарушител и скрито вкарва револвер в затворническата му килия.
На 3 май 1991 година Мадуев употребява револвера, с цел да простреля един от охранителите в стомаха, само че скоро е обезвреден и хванат. Неуспешният му опит за бягство убеждава следователите, че в редиците им има двоен сътрудник.
Следователите бързо осъзнават, че Воронцова е единственият рационален обвинен, и инсталират скрити камери и микрофони в стаята за разпити, с цел да видят по какъв начин служителката на реда прегръща нарушителя в буйна целувка, когато си мисли, че са сами.
Воронцова е задържана и в последна сметка е наказана на 7 години затвор.
От архива на Владимир Георгиев По подигравка на ориста, жертвата на Воронцова не е безрезултатна, макар проваления опит за бягство на Мадуев. Изненадващият опит за бягство усложнява случая на прокуратурата и разрешава на нарушителя да го проточва до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и въвеждането на мораториум върху смъртната присъда от новото съветско държавно управление.
Престъпникът се отървава от гибел посредством разстрел и продължава да живее зад решетките, до момента в който не умира от естествена гибел.
При един от многочислените му разпити, той споделя: „Какво за Воронцова? Тя е като всички останали. И тя желае да яде, желае да живее добре и желае благополучие в персоналния си живот. Можеш да спечелиш доверието на всеки. Възползвах се от възприятията на Воронцова, само че в моята позиция нямаше различен избор“.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ