Морган Джеймс: Да бъдеш в Бродуей е най-тежката работа, която съм имала
Тя приключва едно от най-престижните учебни заведения за танцови и музикални изкуства в света – Джулиард, чийто ученици са Робин Уилямс, Вал Килмър и Дейвид Гарет. Идва от сърцето на Бродуей и може да се похвали с няколко впечатляващи функции. Принс се влюбва в едно от осъществяванията й на негова ария. Част е от известната музикална групировка „ Постмодерн Джубокс”, които чакаме за концерт на 15-ти май в НДК. Тя е Морган Джеймс .
– Знам, че сте израснали в артистично семейство. Как това Ви оформи като персона и като актьор?
– Родителите ми поддържаха за мен доста високи стандарти във връзка с образованието, а и във всеки различен аспект. Знаеха, че ще бъде мъчно. Не ми споделяха: „ О, ще бъде прелестно, ще бъде лесно….” Казаха ми, че ще бъде мъчно. Да, ще бъде доста мъчно и аз би трябвало да бъда готова. Въпреки тези думи в никакъв случай не са се опитвали да ме обезкуражат.
– Беше ли мъчно?
– Много е мъчно да пробиеш през стената на каквато й да е артистична кариера. Има хиляди хора, които наподобяват тъкмо като теб. Трудно е да се разграничиш себе си. Сам би трябвало да проправиш пътя си. Никой няма да го направи за теб. И в случай че си стоиш просто и чакаш някой, който да ти каже „ Ела, тук е отворена вратата” - в никакъв случай няма да минеш през нея. Ти би трябвало самичък да си направиш врата. Отне ми доста време да стигна до Бродуей. Минаха доста дни в очакване, сервиране, извършване на всякаква работа и усърдие да не се откажеш. Мисля, че тъкмо това да не се отказваш е първият ключ към триумфа.
– Губила ли си в миналото мотивацията си?
- Губя мотивация от време на време, само че съм доста резистентен човек и нормално не заставам обезкуражена за доста дълго. Падам, разлагам се и от време на време е в действителност доста, доста мъчно. Няма доста пари, няма доста помощ. Вратите се затварят от самото начало и ти въпреки всичко би трябвало да се вдигнеш на идващия ден и просто да продължиш… И от време на време се случват в действителност магични неща.
– Спомняте ли си първите години на Бродуей? Премествате се в Ню Йорк на 18-годишна възраст...
– Обикнах Ню Йорк от първата минута, когато стъпих там. Аз към момента го обичам, а мина много време откогато живях там – 18 години. Не го чувствам като мегаполис, а като моето малко място, моят дом.
– Как получихте първата си роля на Бродуей?
– Отне ми много време да стигна до първото си бродуейско шоу. Бях на кастинги доста, доста години и съвсем успявах да получа тази или онази роля. Ролята ми в " Семейство Адамс " - това е, което ме накара в никакъв случай да не се обръщам обратно. Беше необикновено прекарване. Веднъж щом влезеш в това общество, получаваш идващото и по-следващото.
Да бъдеш в Бродуей е най-тежката работа, която съм имала. Това е доста изтощаваща и невероятна работа. Имаш единствено 1 ден отмора и е в действителност страховит тренинг.
– Имате кавър на една от песните на Принс. Има ли специфична история зад това?
– Това е първата ария, която в миналото съм правила, за първата ми тайфа, за първото ми шоу. Започнах да я пея от дълго време и се трансформира в мой музикален автограф..... Отнеме ми още 3 години да взема позволение от Принс. Забавно е, тъй като постоянно си споделях " О, доста ще се хареса на Принс ". И всички ми споделяха, че съм луда и аз споделях: Принс ще я хареса, незабавно щом я чуе.
– Как се намерихте с момчетата и девойките от " Постмодерн Джубокс "?
– Със Скот Брадли - основателят на " Постмодерн джубокс " имахме еднакъв сътрудник и нашите мениджъри бяха другари. В началото това не беше моето нещо, тъй като те изпълняваха доста джаз, а аз не! Но направихме над 10 видеа и 3 турнета. А това ми оказа помощ доста да си основа база от фенове. Имах огромна потребност от това.
– Сега сте самостоятелен актьор и имате албум...
– О, толкоз е освобождаващо, тъй като не би трябвало да желая позволения от никого. Харесва ми да бъда шефът. Харесвам свободата на словото. Но научих доста като част от огромния лейбъл - за парите, за бизнеса, за политиката, за дистрибуцията и за изкуството.
– В последния си албум си написала всички песни сама. Какво те въодушевяваше?
- Много неща от личния ми живот са въодушевили песните ми. Неща, през които аз, моите другари или фамилията ми сме минали.
– Каква истори и се кри ят зад песните ти? Коя е н ай-впечатляващата за теб ?
– Песента ми " Кажи думите " от първия ми албум споделя за един от пътите, в който аз бях с в действителност разрушено сърце. И песента от новия ми албум " Недостоен " – написах я за другарка, която беше в неприятна връзка. Опитах се да я вдъхновя да излезе от тази връзка. Понякога можеш да използваш песните, с цел да преживееш протичащото се в действителния живот.
– Какво друго с изключение на музиката разтопява душата Ви?
– Малките кученца. Кучета, къс и музика – това е в действителност всичко, от което нуждая се в живота. И вино.
– Какво си пожелавате да Ви се случи през тази година?
– Бих желала да видя повече от света. Бих се радвала да пътувам повече и да върша музика. Мисля, че съм щастливка да мога да обикалям света, правейки музика. И колкото повече почитатели се допират до мен, колкото повече места съумявам да видя, по-добре.
Следващата година ще бъда в Малайзия, Япония, Нова Зеландия. Искам да се върна в Европа. И в действителност желая да продължа да пътувам и да спечелвам повече почитатели. И да върша повече музика.
-->
– Знам, че сте израснали в артистично семейство. Как това Ви оформи като персона и като актьор?
– Родителите ми поддържаха за мен доста високи стандарти във връзка с образованието, а и във всеки различен аспект. Знаеха, че ще бъде мъчно. Не ми споделяха: „ О, ще бъде прелестно, ще бъде лесно….” Казаха ми, че ще бъде мъчно. Да, ще бъде доста мъчно и аз би трябвало да бъда готова. Въпреки тези думи в никакъв случай не са се опитвали да ме обезкуражат.
– Беше ли мъчно?
– Много е мъчно да пробиеш през стената на каквато й да е артистична кариера. Има хиляди хора, които наподобяват тъкмо като теб. Трудно е да се разграничиш себе си. Сам би трябвало да проправиш пътя си. Никой няма да го направи за теб. И в случай че си стоиш просто и чакаш някой, който да ти каже „ Ела, тук е отворена вратата” - в никакъв случай няма да минеш през нея. Ти би трябвало самичък да си направиш врата. Отне ми доста време да стигна до Бродуей. Минаха доста дни в очакване, сервиране, извършване на всякаква работа и усърдие да не се откажеш. Мисля, че тъкмо това да не се отказваш е първият ключ към триумфа.
– Губила ли си в миналото мотивацията си?
- Губя мотивация от време на време, само че съм доста резистентен човек и нормално не заставам обезкуражена за доста дълго. Падам, разлагам се и от време на време е в действителност доста, доста мъчно. Няма доста пари, няма доста помощ. Вратите се затварят от самото начало и ти въпреки всичко би трябвало да се вдигнеш на идващия ден и просто да продължиш… И от време на време се случват в действителност магични неща.
– Спомняте ли си първите години на Бродуей? Премествате се в Ню Йорк на 18-годишна възраст...
– Обикнах Ню Йорк от първата минута, когато стъпих там. Аз към момента го обичам, а мина много време откогато живях там – 18 години. Не го чувствам като мегаполис, а като моето малко място, моят дом.
– Как получихте първата си роля на Бродуей?
– Отне ми много време да стигна до първото си бродуейско шоу. Бях на кастинги доста, доста години и съвсем успявах да получа тази или онази роля. Ролята ми в " Семейство Адамс " - това е, което ме накара в никакъв случай да не се обръщам обратно. Беше необикновено прекарване. Веднъж щом влезеш в това общество, получаваш идващото и по-следващото.
Да бъдеш в Бродуей е най-тежката работа, която съм имала. Това е доста изтощаваща и невероятна работа. Имаш единствено 1 ден отмора и е в действителност страховит тренинг.
– Имате кавър на една от песните на Принс. Има ли специфична история зад това?
– Това е първата ария, която в миналото съм правила, за първата ми тайфа, за първото ми шоу. Започнах да я пея от дълго време и се трансформира в мой музикален автограф..... Отнеме ми още 3 години да взема позволение от Принс. Забавно е, тъй като постоянно си споделях " О, доста ще се хареса на Принс ". И всички ми споделяха, че съм луда и аз споделях: Принс ще я хареса, незабавно щом я чуе.
– Как се намерихте с момчетата и девойките от " Постмодерн Джубокс "?
– Със Скот Брадли - основателят на " Постмодерн джубокс " имахме еднакъв сътрудник и нашите мениджъри бяха другари. В началото това не беше моето нещо, тъй като те изпълняваха доста джаз, а аз не! Но направихме над 10 видеа и 3 турнета. А това ми оказа помощ доста да си основа база от фенове. Имах огромна потребност от това.
– Сега сте самостоятелен актьор и имате албум...
– О, толкоз е освобождаващо, тъй като не би трябвало да желая позволения от никого. Харесва ми да бъда шефът. Харесвам свободата на словото. Но научих доста като част от огромния лейбъл - за парите, за бизнеса, за политиката, за дистрибуцията и за изкуството.
– В последния си албум си написала всички песни сама. Какво те въодушевяваше?
- Много неща от личния ми живот са въодушевили песните ми. Неща, през които аз, моите другари или фамилията ми сме минали.
– Каква истори и се кри ят зад песните ти? Коя е н ай-впечатляващата за теб ?
– Песента ми " Кажи думите " от първия ми албум споделя за един от пътите, в който аз бях с в действителност разрушено сърце. И песента от новия ми албум " Недостоен " – написах я за другарка, която беше в неприятна връзка. Опитах се да я вдъхновя да излезе от тази връзка. Понякога можеш да използваш песните, с цел да преживееш протичащото се в действителния живот.
– Какво друго с изключение на музиката разтопява душата Ви?
– Малките кученца. Кучета, къс и музика – това е в действителност всичко, от което нуждая се в живота. И вино.
– Какво си пожелавате да Ви се случи през тази година?
– Бих желала да видя повече от света. Бих се радвала да пътувам повече и да върша музика. Мисля, че съм щастливка да мога да обикалям света, правейки музика. И колкото повече почитатели се допират до мен, колкото повече места съумявам да видя, по-добре.
Следващата година ще бъда в Малайзия, Япония, Нова Зеландия. Искам да се върна в Европа. И в действителност желая да продължа да пътувам и да спечелвам повече почитатели. И да върша повече музика.
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ