Ето защо тя вече не е привързана
Тя към този момент не е привързана, тъй като е схванала, че привързаността е корен на злото. Привързаността я кара да се държи за неща, които би трябвало да пусне.
Защото избира неправилните хора. Защото следва неща, които евентуално не са за нея. Това затъмнява нейната логичност и разсъждения, тъй като я управлява страхът, а не убежденията.
Тя към този момент не е привързана, тъй като знае, че не всичко й принадлежи. Тя знае, че благословен е оня, който умее да пуска, да прости и да освобождава от себе си всичко това, което не й дава да продължава напред.
Известно й е, че колкото повече се привързва към нещо и се бои да не го загуби, толкоз повече отблъска тези неща. Нейното внимание ще се концентрира върху приемането, а не отдаването.
Тя не е привързана, тъй като знае, че в последна сметка хората си отиват. Те не всеки път приказват това, което мислят. Невинаги извършват своите обещания. Невинаги се връщат. Те няма да обичат постоянно, само че даже и да е по този начин, от време на време любовта не стига, с цел да се поддържат връзките.
Тя знае, че прибързаната обвързаност постоянно приключва с раззочарование. Тя схваща, че хората са склонни да трансформират своето мнение.
Тя към този момент не е привързана, зашото е изтощена от хора, които, отдалечавайки се, трансформират своите убеждения, потеглят си, а също и от тези, които не знаят какво желаят или към какво се стремят.
Тя повече не е привързана, тъй като е схванала, че едностранчивата обвързаност ранява. Тя постоянно й предизвиква болежка. Това възприятие я кара да обича себе си по-малко и да не помни за личните полезности.
Тя е схванала, че когато се привързва към различен човек, тя губи себе си и се заклева повече в никакъв случай да не губи себе си поради някой различен.
Тя към този момент не се привързва, тъй като се учи да се раззделя с хората, учи се да продължи напред и се учи да схваща, че не всеки път нещата се развиват по метода, по който на нея й се желае.
Тя стартира да схваща, че от време на време сърцето й може да бърка и нейната обвързаност може да е неоправдана. Тя постепенно се учи да се разделя с всичко, което я кара да се съмнява в себе си или нейната обич.
Тя не е привързана, тъй като към момента знае какво е да обичаш. Тя най-сетне признава, че любовта и привързаността не са едно и също. Тя най-сетне схваща, че когато в действителност обичате индивида, безспорното изражение на любовта е да предоставите независимост на този човек.
Това значи да позволите на този човек да бъде подобен, какъвто той в действителност желае да бъде. Тя най-сетне е осъзнала, че в случай че й е съдено да бъде с някого, той въпреки всичко ще се появи в живота й.
Той ще бъде притеглен към нея като магнит без никакви драми и напрежение, без потребността да се управляват един различен.
Тя към този момент не е привързана, тъй като схваща, че всичко е краткотрайно. И може би цялата същност на любовта се заключава в това да се любува на тези усеща до тогава, до момента в който не престават, а не да се пробва да се държи за нея постоянно.
