Мона Чобан презря Париж заради Родопите
Тя се влюбва в село Киселчово ненадейно и окончателно по време на пътешестване преди години
Гледали ли сте кино лентата “Шоколад ”, в който сладкарката Вивиан (Жулиет Бинош), щом усети северния вятър, не я свърта на едно място и потегля на път? Нещо такова се случва и с писателката Мона Чобан. Често топлият родопски южняк нахлува в уютната й парижка къща, завладява изцяло мислите и възприятията й и я тегли неудържимо към едно смолянското селце.
Може и да не сте чували за Киселчово. На 30 км южно от Смолян, покрай гръцката граница, закътано горе на високото и би трябвало да кривнете от шосето сред селата Смилян и Могилица. Трийсетина къщи и 18 непрекъснати поданици. Подобно на множеството прилежащи събратя обаче Киселчово не е обречено на съсипия и давност. За неговото възобновление са се събрали съидейници, “безвъзвратно влюбени в Родопите, в баирите, в хората и селото ”.
В основата на красивата концепция лежи ентусиазмът на писателката Мона Чобан, която от доста години живее в Париж, само че пуска корени в Киселчово. “Ако можем да възродим най-малко едно българско село, можем да повдигнем и планини, – споделя тя. – За Киселчово потеглих след битуване в два мегаполиса – Москва и Париж. ”
Тя се влюбва в селцето ненадейно и окончателно по време на пътешестване преди години из Родопите. Когато се връща в Париж, е като захласната – нощем заспива с фантазии за “къщичка ” там, в която да си почива и написа, надалеч от шумния и суетлив свят. Запалва и мъжа си за концепцията и двамата намират и купуват остаряла къща, с типична родопска архитектура, само че в извънредно положение.
Не че в Париж животът й не е организиран или й липсва зеленината. Живее в безшумно и умерено предградие. Грижи се за дома и фамилията си, написа и постоянно “дирижира ” ремонта в Киселчово по скайпа и телефона като “досажда на майсторите с безумните си хрумвания ”. Семейството й не си пада по скъпите коли и телефони, избира уюта и хубостта на Родопите. “В Париж пребивавам повече виртуално – интернет, фейсбук, далечни другари. В Киселчово няма мобилно покритие и интернет и животът ми е действителен – въздух, тишина и другари. Там съм изцяло свободна да осъществявам фантазиите си ”, разяснява писателката.
Когато първата къща светва, Мона стартира все по-често да зарязва френската столица за по десетина дни или месец-два през лятото, с цел да се зарежда от родопската сила. Случайно купува и втора къща, в още по-плачевно положение – и още веднъж тежък ремонт. Междувременно беседва с доста родопчани от Киселчово и близките села, които й споделят с горест, че се разрушават освен къщите, само че и хубавите български обичаи. Така у Мона поражда концепцията да сътвори арт центъра “Артел 13 ” с ателиета, в които да се водят етно уикенди за възобновление на селото и на хубавите родопски обичаи.
Всичко това през днешния ден е красива история. Вече цяла година Мона Чобан живее непрестанно в Киселчово. “Радвам се на лятото и на зимата еднообразно, изучавам се да съм селянка. И персоналната ми карта към този момент е с непрекъснат адрес село Киселчово ”, показа дамата пред “Труд ”.
Тази година са създали 3 еко пътеки с доброволци. А и в “Артел 13 ” към този момент има разнообразни действия – с изключение на ателиетата, оферират и пешеходен туризъм с лидер и яздене на коне, които отглеждат. Не е наложително да се включиш в ателиетата. Всеки може да посети царството на Мона просто да се зареди, да набере билки и гъби, да похапне вкусни родопски манджи и ухаещ топъл самун, приготвени персонално от нея. “Ето, на това му споделям аз същински селски туризъм ”, разяснява писателката. Постоянно в киселчовския й парадайс живее и Емил Рупцов, локален млад мъж от Смилян, който се грижи за конете, оказва помощ интензивно и е приел идеята като своя.
Съпругът й Димитри Иванов е IT експерт и към този момент е избрал да остане в Париж, само че крои проекти да се реалокира в Киселчово след пенсия. Дъщерите Гала и Иваша също са във френската столица, тъй като следват там, само че доста обичат да вървят в Киселчово. Водят и девойки французойки, сякаш поради купона, а Мона ги впряга да оказват помощ във всевъзможни ремонтни действия и ги учи да месят самун.
Това лято Мона за трети път е приела скъпа гостенка – Валя Брадшоу от Съединени американски щати – проектант по специалност и “фотограф и бижутер по пристрастеност ”. Българката живее в Анаполис и всяко лято, като си пристигна в България, се отбива при Мона. Зад обектива й на художник на пейзажна снимка Киселчово и прелестната природа в близост наподобяват магични. “Киселчово в действителност е магия. Гледам, виждам и не мога да се нагледам… Дишам, вдишвам, вдишвам и не мога да се надишам… Слушам, чувам и не мога да се наслушам… на щурците, на дъждеца, на облаците, на буболечките, на цветенцата и тревичките ”, сподели Валя Брадшоу пред “Труд ”. Тази година тя се е втурнала да основава богат фотоархив със фотоси като пощенски картички от чудните гледки в близост.
На арт уикенда от 6 до 8 юли Валя е водила ателие за направа на бижута от естествени камъни и кристали Сваровски – нещо, което от занимание е трансформирала в работа. Първоначалната концепция на Мона да показва единствено антични български традиции и занаяти се трансформира във времето и постоянно посвещава етно уикендите на занимания по модерни тематики или на запознаване с непознати обичаи. Така съчетава селския туризъм с разширението на кръгозора на гостите си.
“Плетенарка ” е името на идващото ателие, което се организира този уикенд, от 20 до 22 юли. Древната обичайната техника за направа на плет показва родопчанинът Емил Рупцов, който от дете се е учил да плете и не една ограда е излязла отдолу под ръцете му. Като на мнозина родопчани, това не е главното му занятие, само че пък умеенето му е в кръвта, споделя Мона.
От 3 до 5 август интересуващите се от обществено предприемачество на село ще схванат кое им пречи да осъществят фантазиите си. Водещият Гавраил Гавраилов е магистър по приложна логика на психиката, странник и един от най-популярните травъл блогъри у нас. Докторант е по социология – изследва общественото предприемачество в Родопите. Издал е книгите “Села и туризъм ”, “Селата в България ”, “Родопи – в търсене на корените ” и “Североизточна България – гид за пътешественици ”.
На плъстите – най-древния поминък по нашите земи, който от дълго време се е трансформирал в изкуство ще бъде отдадено ателието от 10 до 12 август. В предишното хората употребявали сапун, топла вода и вълна и посредством обработването й се получавали невероятни по форма и цветове произведения. Водещият на ателието Слави Кадиев е софтуерен инженер и преподавател по математика. Изработил е хиляди авторски произведения саморъчно по тази технология.
“От 24 до 26 август в мъничкото Киселчово ще си създадем една мъничка Италия – италианска паста – споделя Мона. – Излизаме на двора, любуваме се на слънцето и гледката, месим тесто с доста домашни яйца, точим, режем на дълги ленти, сгъваме в причудливи форми, прибавяме плънка или оцветяваме с локални треви и билки и хапваме прясната паста с леки сосове. Представете си: Родопа, тишината на зеленото, светлината, въздухът, благоуханен на билки и локални гъби, хубава маса, хубаво вино и прелестна храна, която сме приготвили сами. ”
“Никой не е по-голям от хляба ”, обича да повтаря Мона и от 7 до 9 септември провежда ателие с това заглавие. “Хляб се прави по-лесно в сравнение с си представяте, нужно е единствено да ти е чисто и бяло, както извън, по този начин и от вътрешната страна. Затова когато ние в Киселчово месим, го вършим някак непринудено, като за празник облечени и като на празник радостни – споделя Мона. – Никоя наслада не може да се съпостави с тази да замесиш, да втаса, да изпечеш самун, а и да го хапнеш още топъл… ”
Гледали ли сте кино лентата “Шоколад ”, в който сладкарката Вивиан (Жулиет Бинош), щом усети северния вятър, не я свърта на едно място и потегля на път? Нещо такова се случва и с писателката Мона Чобан. Често топлият родопски южняк нахлува в уютната й парижка къща, завладява изцяло мислите и възприятията й и я тегли неудържимо към едно смолянското селце.
Може и да не сте чували за Киселчово. На 30 км южно от Смолян, покрай гръцката граница, закътано горе на високото и би трябвало да кривнете от шосето сред селата Смилян и Могилица. Трийсетина къщи и 18 непрекъснати поданици. Подобно на множеството прилежащи събратя обаче Киселчово не е обречено на съсипия и давност. За неговото възобновление са се събрали съидейници, “безвъзвратно влюбени в Родопите, в баирите, в хората и селото ”.
В основата на красивата концепция лежи ентусиазмът на писателката Мона Чобан, която от доста години живее в Париж, само че пуска корени в Киселчово. “Ако можем да възродим най-малко едно българско село, можем да повдигнем и планини, – споделя тя. – За Киселчово потеглих след битуване в два мегаполиса – Москва и Париж. ”
Тя се влюбва в селцето ненадейно и окончателно по време на пътешестване преди години из Родопите. Когато се връща в Париж, е като захласната – нощем заспива с фантазии за “къщичка ” там, в която да си почива и написа, надалеч от шумния и суетлив свят. Запалва и мъжа си за концепцията и двамата намират и купуват остаряла къща, с типична родопска архитектура, само че в извънредно положение.
Не че в Париж животът й не е организиран или й липсва зеленината. Живее в безшумно и умерено предградие. Грижи се за дома и фамилията си, написа и постоянно “дирижира ” ремонта в Киселчово по скайпа и телефона като “досажда на майсторите с безумните си хрумвания ”. Семейството й не си пада по скъпите коли и телефони, избира уюта и хубостта на Родопите. “В Париж пребивавам повече виртуално – интернет, фейсбук, далечни другари. В Киселчово няма мобилно покритие и интернет и животът ми е действителен – въздух, тишина и другари. Там съм изцяло свободна да осъществявам фантазиите си ”, разяснява писателката.
Когато първата къща светва, Мона стартира все по-често да зарязва френската столица за по десетина дни или месец-два през лятото, с цел да се зарежда от родопската сила. Случайно купува и втора къща, в още по-плачевно положение – и още веднъж тежък ремонт. Междувременно беседва с доста родопчани от Киселчово и близките села, които й споделят с горест, че се разрушават освен къщите, само че и хубавите български обичаи. Така у Мона поражда концепцията да сътвори арт центъра “Артел 13 ” с ателиета, в които да се водят етно уикенди за възобновление на селото и на хубавите родопски обичаи.
Всичко това през днешния ден е красива история. Вече цяла година Мона Чобан живее непрестанно в Киселчово. “Радвам се на лятото и на зимата еднообразно, изучавам се да съм селянка. И персоналната ми карта към този момент е с непрекъснат адрес село Киселчово ”, показа дамата пред “Труд ”.
Тази година са създали 3 еко пътеки с доброволци. А и в “Артел 13 ” към този момент има разнообразни действия – с изключение на ателиетата, оферират и пешеходен туризъм с лидер и яздене на коне, които отглеждат. Не е наложително да се включиш в ателиетата. Всеки може да посети царството на Мона просто да се зареди, да набере билки и гъби, да похапне вкусни родопски манджи и ухаещ топъл самун, приготвени персонално от нея. “Ето, на това му споделям аз същински селски туризъм ”, разяснява писателката. Постоянно в киселчовския й парадайс живее и Емил Рупцов, локален млад мъж от Смилян, който се грижи за конете, оказва помощ интензивно и е приел идеята като своя.
Съпругът й Димитри Иванов е IT експерт и към този момент е избрал да остане в Париж, само че крои проекти да се реалокира в Киселчово след пенсия. Дъщерите Гала и Иваша също са във френската столица, тъй като следват там, само че доста обичат да вървят в Киселчово. Водят и девойки французойки, сякаш поради купона, а Мона ги впряга да оказват помощ във всевъзможни ремонтни действия и ги учи да месят самун.
Това лято Мона за трети път е приела скъпа гостенка – Валя Брадшоу от Съединени американски щати – проектант по специалност и “фотограф и бижутер по пристрастеност ”. Българката живее в Анаполис и всяко лято, като си пристигна в България, се отбива при Мона. Зад обектива й на художник на пейзажна снимка Киселчово и прелестната природа в близост наподобяват магични. “Киселчово в действителност е магия. Гледам, виждам и не мога да се нагледам… Дишам, вдишвам, вдишвам и не мога да се надишам… Слушам, чувам и не мога да се наслушам… на щурците, на дъждеца, на облаците, на буболечките, на цветенцата и тревичките ”, сподели Валя Брадшоу пред “Труд ”. Тази година тя се е втурнала да основава богат фотоархив със фотоси като пощенски картички от чудните гледки в близост.
На арт уикенда от 6 до 8 юли Валя е водила ателие за направа на бижута от естествени камъни и кристали Сваровски – нещо, което от занимание е трансформирала в работа. Първоначалната концепция на Мона да показва единствено антични български традиции и занаяти се трансформира във времето и постоянно посвещава етно уикендите на занимания по модерни тематики или на запознаване с непознати обичаи. Така съчетава селския туризъм с разширението на кръгозора на гостите си.
“Плетенарка ” е името на идващото ателие, което се организира този уикенд, от 20 до 22 юли. Древната обичайната техника за направа на плет показва родопчанинът Емил Рупцов, който от дете се е учил да плете и не една ограда е излязла отдолу под ръцете му. Като на мнозина родопчани, това не е главното му занятие, само че пък умеенето му е в кръвта, споделя Мона.
От 3 до 5 август интересуващите се от обществено предприемачество на село ще схванат кое им пречи да осъществят фантазиите си. Водещият Гавраил Гавраилов е магистър по приложна логика на психиката, странник и един от най-популярните травъл блогъри у нас. Докторант е по социология – изследва общественото предприемачество в Родопите. Издал е книгите “Села и туризъм ”, “Селата в България ”, “Родопи – в търсене на корените ” и “Североизточна България – гид за пътешественици ”.
На плъстите – най-древния поминък по нашите земи, който от дълго време се е трансформирал в изкуство ще бъде отдадено ателието от 10 до 12 август. В предишното хората употребявали сапун, топла вода и вълна и посредством обработването й се получавали невероятни по форма и цветове произведения. Водещият на ателието Слави Кадиев е софтуерен инженер и преподавател по математика. Изработил е хиляди авторски произведения саморъчно по тази технология.
“От 24 до 26 август в мъничкото Киселчово ще си създадем една мъничка Италия – италианска паста – споделя Мона. – Излизаме на двора, любуваме се на слънцето и гледката, месим тесто с доста домашни яйца, точим, режем на дълги ленти, сгъваме в причудливи форми, прибавяме плънка или оцветяваме с локални треви и билки и хапваме прясната паста с леки сосове. Представете си: Родопа, тишината на зеленото, светлината, въздухът, благоуханен на билки и локални гъби, хубава маса, хубаво вино и прелестна храна, която сме приготвили сами. ”
“Никой не е по-голям от хляба ”, обича да повтаря Мона и от 7 до 9 септември провежда ателие с това заглавие. “Хляб се прави по-лесно в сравнение с си представяте, нужно е единствено да ти е чисто и бяло, както извън, по този начин и от вътрешната страна. Затова когато ние в Киселчово месим, го вършим някак непринудено, като за празник облечени и като на празник радостни – споделя Мона. – Никоя наслада не може да се съпостави с тази да замесиш, да втаса, да изпечеш самун, а и да го хапнеш още топъл… ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ