В света на приказките: Един необикновен ден със златното момиче Ренета Камберова
Тя сигурно може да сбъдва фантазии. За нея е прекомерно елементарно. Признавам, че й се отдава. Както и това да споделя приказки на малки деца. И на пораснали - също. А те са поучителни и е хубаво всеки, който има опция, да слуша какво приказва тя. Защото не всички спортисти би трябвало да бъдат поставяни под един знаменател. Има и такива, които въодушевяват, заразяват с позитивизъм и описват... Разказват за живота, компликациите и хубавите моменти, за тежките рухвания и високите върхове, за извоюваните медали...
" За последно ги преброих и бяха над 137 медала. Със сигурност са над 150. В това число не влизат купите, статуетките и другите плакети ". Това ми сподели майката на Ренета Камберова – Ваня. Чаровната дама бе подготвила грижливо всичко, което е спечелила Рени в кариерата си на гимнастичка. Причината бе събитие, което трябваше да сбъдва фантазии. Ренета Камберова имаше среща с деца в родния си град Пазарджик. Среща, с цел да им споделя...
Доста преди началния час на събитието в залата в Пазарджик започнаха да идват родители с децата си. Надничаха през вратите, с цел да видят това, което заемаше централно място в залата. На няколко маси, дълги към десетина метра, към този момент бяха подредени десетките купи, над 150 медала, както и няколко спортни трика, с които Рени бе спечелила всичко това. През това време бъдещите й наследнички имаха подготовка в залата. Всъщност, нямаха подготовка, тъй като от самото начало те се суетяха към подредбата на лъскавите трика и златните медали, които безусловно сграбчиха очите им. За тези 4-5 годишни момиченца Ренета Камберова през вчерашния ден бе със статут на същинска поп икона или на далечна фантазия. Картичките, които бяха приготвени за подписи, бяха като магнит за дребните състезателки. Няколко пъти те протягаха ръце, с цел да бъдат подготвени и да получат мечтания автограф.
Изведнъж десетки деца по този начин ловко прикриха Рени в опита си да стигнат до нея, че нямаше мощ, която да ги отлепи от мястото им. Всяко дете стискаше картичка и я подаваше за подпис. Малко по-късно обаче по-креативните измислиха друго. Едно дете подаде ръката си и Рени се разписа върху нея. Естествено, всички момиченца започнаха да дърпат ръкавите, с цел да получат подписа. Дойде ред на тениски, даже и раници, върху които Камберова оставяше подписа си и запазената марка до него – сърце...
„ Аз към този момент имам седем “... сподели едно от децата и хитро се усмихваше на приятелката си. Да, имаше и такива, които минаха по няколко пъти на опашката, която продължи тъкмо един час и половина. През това време ползата към медалите и купите не бе по-малък. Напълно разбираемо децата бързо научиха и приковаха погледите си към много тежкия олимпийски орден, който заемаше централно място в мини музей „ Ренета Камберова “. Триката, които към този момент блестяха на осветлението, изумяваха освен децата, само че и майките, които ги бяха довели. Снимките бяха неразделна част от цялото събитие, което продължи над два часа. Селфитата – също, като след всяко едно децата тичаха и се радваха, че са увековечили историческия миг.
„ Трябва доста да учите. Да слушате родителите и учителите си. И постоянно помнете, че в случай че през днешния ден не се е получило нещо, значи не е бил вашият ден. Мечтайте и преследвайте фантазиите си. Тогава сигурно ще съумеете “, говореше Рени на няколко деца, които я бяха наобиколили и я слушаха със зяпнали уста. Някои тичаха и я прегръщаха, други се приближаваха с почит към нея и я гледаха малко внимателно. Но тя обърна внимание на всички. Дори на по-големите и на техните родители, които съвсем като дребни деца желаеха подпис или фотография.
Сред домакините бе и първата треньорка на Ренета Камберова - Вили Петкова, чийто очи светеха от горделивост, че нейното момиче стигна там, където малко на брой съумяват. „ Аз в никакъв случай няма да не помни от кое място съм тръгнала. Винаги ще бъда признателна с изключение на на майка ми и на треньорката ми, както и на всички, с които съм работила в кариерата си “, сподели още Рени Камберова, която неотдавна бе определен за началник на спорта в родния си град Пазарджик.
Малко след 19:30 часа. Навън към този момент бе мрачно, а медалите и купите още веднъж бяха прилежно прибрани от майката на Рени, с цел да поемат противоположния път към дома. Децата си потеглиха удовлетворени и сигурно дълго ще помнят този ден. Един невероятен ден, в който Ренета Камберова ги потопи в света на приказките...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
" За последно ги преброих и бяха над 137 медала. Със сигурност са над 150. В това число не влизат купите, статуетките и другите плакети ". Това ми сподели майката на Ренета Камберова – Ваня. Чаровната дама бе подготвила грижливо всичко, което е спечелила Рени в кариерата си на гимнастичка. Причината бе събитие, което трябваше да сбъдва фантазии. Ренета Камберова имаше среща с деца в родния си град Пазарджик. Среща, с цел да им споделя... Доста преди началния час на събитието в залата в Пазарджик започнаха да идват родители с децата си. Надничаха през вратите, с цел да видят това, което заемаше централно място в залата. На няколко маси, дълги към десетина метра, към този момент бяха подредени десетките купи, над 150 медала, както и няколко спортни трика, с които Рени бе спечелила всичко това. През това време бъдещите й наследнички имаха подготовка в залата. Всъщност, нямаха подготовка, тъй като от самото начало те се суетяха към подредбата на лъскавите трика и златните медали, които безусловно сграбчиха очите им. За тези 4-5 годишни момиченца Ренета Камберова през вчерашния ден бе със статут на същинска поп икона или на далечна фантазия. Картичките, които бяха приготвени за подписи, бяха като магнит за дребните състезателки. Няколко пъти те протягаха ръце, с цел да бъдат подготвени и да получат мечтания автограф.
Изведнъж десетки деца по този начин ловко прикриха Рени в опита си да стигнат до нея, че нямаше мощ, която да ги отлепи от мястото им. Всяко дете стискаше картичка и я подаваше за подпис. Малко по-късно обаче по-креативните измислиха друго. Едно дете подаде ръката си и Рени се разписа върху нея. Естествено, всички момиченца започнаха да дърпат ръкавите, с цел да получат подписа. Дойде ред на тениски, даже и раници, върху които Камберова оставяше подписа си и запазената марка до него – сърце...
„ Аз към този момент имам седем “... сподели едно от децата и хитро се усмихваше на приятелката си. Да, имаше и такива, които минаха по няколко пъти на опашката, която продължи тъкмо един час и половина. През това време ползата към медалите и купите не бе по-малък. Напълно разбираемо децата бързо научиха и приковаха погледите си към много тежкия олимпийски орден, който заемаше централно място в мини музей „ Ренета Камберова “. Триката, които към този момент блестяха на осветлението, изумяваха освен децата, само че и майките, които ги бяха довели. Снимките бяха неразделна част от цялото събитие, което продължи над два часа. Селфитата – също, като след всяко едно децата тичаха и се радваха, че са увековечили историческия миг. „ Трябва доста да учите. Да слушате родителите и учителите си. И постоянно помнете, че в случай че през днешния ден не се е получило нещо, значи не е бил вашият ден. Мечтайте и преследвайте фантазиите си. Тогава сигурно ще съумеете “, говореше Рени на няколко деца, които я бяха наобиколили и я слушаха със зяпнали уста. Някои тичаха и я прегръщаха, други се приближаваха с почит към нея и я гледаха малко внимателно. Но тя обърна внимание на всички. Дори на по-големите и на техните родители, които съвсем като дребни деца желаеха подпис или фотография.
Сред домакините бе и първата треньорка на Ренета Камберова - Вили Петкова, чийто очи светеха от горделивост, че нейното момиче стигна там, където малко на брой съумяват. „ Аз в никакъв случай няма да не помни от кое място съм тръгнала. Винаги ще бъда признателна с изключение на на майка ми и на треньорката ми, както и на всички, с които съм работила в кариерата си “, сподели още Рени Камберова, която неотдавна бе определен за началник на спорта в родния си град Пазарджик.
Малко след 19:30 часа. Навън към този момент бе мрачно, а медалите и купите още веднъж бяха прилежно прибрани от майката на Рени, с цел да поемат противоположния път към дома. Децата си потеглиха удовлетворени и сигурно дълго ще помнят този ден. Един невероятен ден, в който Ренета Камберова ги потопи в света на приказките...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ